?Въпроси всякакви за СО? 2020

  • 215 269
  • 5 611
# 4 170
Горгознола, разбирам гледната ти точка и съм съгласна. Но случаят не е такъв. Не притискам никого. Вътрешно си се терзая и ми е кофти. Както казах, според мен трябва да има реципрочност, преди я е имало, сега нещата се промениха и ми е кофти.
Виж целия пост
# 4 171
Няма реципрочност. В една връзка каквато и да е тя, винаги единият дава повече, другият по-малко. Въпросът е разликите да не са драстични.
Знам колко е болезнено, повече отколкото за гадже се страда. Отдръпваше се, намираш други интересни и не толкова интересни хора, общуваш си и по някое време онези се сещат. Че може да почнат и да завиждат за новата компания.
Ей пък колко е кофти старите и новите да се харесат и да те шкартират. Ми не са твоите хора, споко. Те и да са били твоите, просто хората се променят, интересите им също. Загаджат се, омъжат се, половинките им повлияват на мирогледа и се променят.
Може би е от годините. Преди драматизирах, сега съм си самодостатъчна и се нуждая от покой. Може да съм неуравновесена, но когато не ми се говори - не ми се говори. Цял живот се съобразявам с някого. Вероятно затова така реагирах, но просто си представих някоя приятелка да ми се обади да се изясняваме като любовници, защо не сме се видели. Обаче сега, ако искам разнообразие и с бабата в автобуса мога да си го направя и не ми пука кой ми се цупи.
Виж целия пост
# 4 172
Да, мен затова също ми е странно да говоря с тях по въпроса, защото не искам да изпадам в ситуация на обяснения и да си държим сметка. Изобщо не искам да се случва. Наистина не трябва да го изживявам толкова зле. Мисля, че е защото като цяло трудно намирам приятели и допускам хора до себе си и все им треперя да не ги изгубя. Сигурно и затова все компромиси правя, отзовавам се... Преди години така с една приятелка се отдалечихме и прекъснахме вързка (без обяснения, без нищо). Страдах както не съм страдала за човек. Сънувах я, беше ми много зле. Кога ли и аз ще се науча да не се връзвам толкова, не знам. Sad
Виж целия пост
# 4 173
И какво? Влезе тук и получи оценка за личността и поведението на приятелката ти, за която сама казваш, че за теб е интересен човек.
Това повече ли ти харесва?
Научи се да говориш с конкретния (важен, очевидно за теб човек) за това как се чувстваш, вместо да изливаш пред анонимки.
Пак да споделя - за мен беше важно да разбера с какво точно разочаровам, защото възприемах поведението им като обсебващо, с последващо цупене (помоему) и разни такива от рода на - заряза ме, не се сещаш за мен и подобни. Ами, дайте ми пък свободата да ви давам “реципрочно” Simple Smile
Виж целия пост
# 4 174
Уейв, много се влияеш. Получи два- три коментара колко са заети и айде, вече ти си в грешка.
Дренка е лекар, има огромна разлика дали ще излезне между нея и твоята приятелка, която ще кеси във фейса и я мързи. Също има голямо значение кой предлага. Мен лично ме дразни повече, ако някой сам поема инициативата и после се покрива, защото в другия случай ще допусна, че е приел с половин уста и може да е размислил. Случва се. Затова престани ти да инициираш, дай пространство да видиш кой би се сетил за теб и не си посипвай главата с пепел. Имаш пълно право такова отношение да не те удовлетворява, но ти трябва да поставиш границите. То важи и за моя казус. Ама тоя що така правел, ама оня- опитваш се да си обясниш, но в крайна сметка значение има с кое ти си окей и с кое не.
Надявам се да сме си помогнали взаимно с обмяна на случки.
Виж целия пост
# 4 175
Не се сещам за полза от директното говорене с приятел/ка от въпросния типаж, но затова пък негативи бол.
Първо така издаваш слабост, чувствителност, ранимост...все неща, на които не се гледа точно като на добродетели, особено между приятели /"аз съм по-силната страна" - си мисли другият, дори да не го осъзнава с конкретна мисъл/.
Второ, показваш зависимост от нея (него), каквато тя очевидно не споделя към теб. Все пак не тя се терзае какво става.
И дори да говорите и всичко да мине гладко, после като те потърси и знаеш, че го прави куртоазно, защото е била изнудена посредством тъгата ти, ще ти се излиза ли въобще?

Изпросените жестове са по-скоро неприятни, а тук шанса е голям след разговора да се почувстваш като изпросил/а си внимание.
Тоя вид споделяния /за нещо, което те измъчва у този, с когото споделяш/ са за между много близки, много обичащи се хора, много повече от приятели.
По-добре човек да остави нещата да се развият естествено, а най-добре да се научи да живее без въпросния приятел.
Почти винаги съм за комуникацията като има някаква дрязга, ама да се оплача на някой, че не ме търси достатъчно не си го представям. Мойте 2 стинки за общия случай.
Виж целия пост
# 4 176
Разберете, бе хора, това е човешката природа. Не сме съвършени. Колкото и да се стараем, все някъде нещо остава несвършено, не можем да бъдем точни навсякъде, дори и при най-добро желание. Пиша го, защото и аз съм същата мърла в отношенията си понякога, признавам си го. Има много моменти, в които съм се мразила. За много неща съжалявам и се укорявам и до ден днешен. Много пъти съм се повлиявала и от чуждо мнение. Много пъти имам лични неща, които ме тормозят и за които не желая да споделя на никого, дори на най-близките в семейството ми, какво остава за приятелки. Като ми се съберат такива причини съм много неточна понякога, независимо, че харесвам човека и се чувствам много приятно с него. Уейвче, не се впрягай толкова, колкото по-малко преживяваш нещата, толкова по-лежерни и приятни ще бъдат отношенията ти.
Скрит текст:
Не съм пила и грам алкохол, въпреки, че поста звучи като след 3-4 питиета
Виж целия пост
# 4 177
Vяsko, точно така чувствам че ще стане ако говорим и затова досега не съм.

Просто си се оплаквам, защото ми е мъчно. Не съм давала никакви определения и квалификации, Дренка, не знам доколко си изчела. Чудих се аз ли съм виновна, къде е проблема... Не съм отсякла, че тя е виновна, защото е лоша и не знам си какво, нито някой тук го е казал. Сигурно си е и до психология като знаеш, че някой едва ли не само тебе чака и това те подтиква да не искаш виждания. Не е така реално, но като все се отзовавам, може би такива чувства оставям, че друга работа си нямам освен да чакам да ми се обади. Laughing

Кеч, подобно на твоя казус много пъти с познати ми се е случвало да си кажем, че може да се видим през седмицата, като много добре знаем, че няма да стане. Joy Като не сме близки не ги мисля тези неща. Според мен в твоя случай може и да е двустранна тази неопределеност и нефиксиране на среща. Не знам дали е колеблив или несигурен, но може той да изявява желание за среща и да очаква ти да я определиш когато ти е удобно. Но не знам какъв му е начинът на мислене. Може и наистина просто да е несериозен.
Виж целия пост
# 4 178

Дренка е лекар, има огромна разлика дали ще излезне между нея и твоята приятелка, която ще кеси във фейса и я мързи.

Не, няма. Професията  ми няма общо. Дълбаеш, омаловажавайки преживяванията и правото на другото момиче да не желае срещи веднъж седмично в отговор на очакванията. Защо - това нито е моя работа, нито твоя, това са си техните отношения.

Уейв, казваш, че не искаш да им държиш сметка, но всъщност точно така се случва. Ще анализираме ние колко мъже имала, къде ходила, имала ли гадже, нямала ли, и защо на теб не ти обръща очакваното внимание, вместо ти да ѝ споделиш какво чувстваш. Изпросени жестове, куртоазии, размисли. ...Реално ти ги губиш хората -  от страх да не ги загубиш.
Виж целия пост
# 4 179
С последното изречение съм съгласна, предполагам и за другото си права, въпреки, че сбърка малко приятелките Grinning но реално нищо не прося от никого. Като откажат казвам "окей" и нищо повече. Не знам защо реши, че прося жестове и им искам сметка. Те не знаят как се чувствам, не съм говорила с тях и не мисля, че трябва. Тая си всичко и споделям във форума. Наистина не мисля, че някой е длъжен да се вижда с мен още по-малко по график. Както вече писах отношението й цялостно се промени и просто ми е мъчно, толкова ли е лошо това? Аз съм праволинеен човек и такива промени ги забелязвам и ми идват кофти. Не мисля, че чувствата трябва да се рационализират на макс, смятам, че трябва да си позволяваме да ни е кофти, защото любим човек си е променил отношението и демонстрира явна незаинтересованост. Ако вие махате с ръка и си казвате "Каквото, такова" без да се чудите защо и какво, кажете как го правите, за да се науча и аз.
Виж целия пост
# 4 180
Вяско се е разфилософствал за просенето, не аз. Сакън да не проговориш за чувствата си с човек, който е важен за теб, щото било слабост. Ако вие виждате негативи от директните разговори (на принципа какво щяло да стане), то аз съм видяла само позитивите (понеже знам какво е станало).
Виж целия пост
# 4 181
Ами аз я познавам дотолкова, че да знам, че ще й се стори задушаващо и я разбирам защото и на мен не би ми било приятно някой да ни брои вижданията и да ме кара да се обяснявам. За едната страна е унизително, а за другата натоварващо.
Виж целия пост
# 4 182
Дренка, не знам доколко адекватен пример е директния разговор между теб и друга жена. В смисъл, да я оставиш без думи, заекваща и съгласяваща се с теб на къси срички с разширени зеници едва ли е опция за лаици като нас.

Но окей, има шанс другия човек наистина да го е грижа за теб, просто да е заплес, живеещ дълбоко в облаците, но повърхностен за бит и формалности и т.н. и като поговорите да се плесне по челото, да съжали искрено, да осъзнае, че те засяга неволно. Затова казах, че трябва да е много близък, но обикновено когато просто приятели се офлянкват си е точно, защото приоритетите им са други.
Виж целия пост
# 4 183
Аз съм от задушаваните, вяско, уточнявам го пак, щото не знам какво си разбрал, давайки двете си стинки за общия случай.
Няма защо да натиквате човешките (ми) отношения в професионална? рамка.
Виж целия пост
# 4 184
Честно казано, нямам приятелки, с които да се виждаме всеки ден, откакто минаха ученическите и студентските ни години. Хем някои живеят съвсем близо. И не приемам отказите им от срещи като "рязане", защото всички сме хора на възраст, семейни, с работа, деца и куп ангажименти. Често на самата мен дори ми се случва да нямам ангажименти, но да реша просто да си полежа на дивана, вместо да се видя с приятелка.
С най-близките ми приятелки се е случвало да не се виждаме с месеци, а после да се събираме всеки ден седмици подред и после пак да не успеем по 1 г. и повече. Не гоня регулярност и не държа сметка, защото са ми наистина близки и при среща се радваме искрено една на друга, споделяме си неща и т.н. Но центърът на моята вселена са съпругът ми, децата ми, домът ми, работата ми.
Ако някоя от приятелките ми мисли различно, постепенно отпада от близкия кръг. Аз наричам приятели само хора, с които се познаваме от дълго време, имаме си доверие, мислим сходно.
В случая явно възгледите на двете приятелки не съвпадат и гледат различно на приятелството си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия