Може да има сънна апнея човека, но това не е оправдание за кочинката. Опасен е от всякъде.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
# 392
26 апр. 2020, 11:17 ч.
Няма никаква апнея.
Такъв си е.Пълна безотговорност
Преди 2год се блъсна яко почти пред блока му...били му свършили семките каза,и за миг заспал...добре, че нямаше други пострадали ,освен той и колата му.
Виж целия пост
Такъв си е.Пълна безотговорност
Преди 2год се блъсна яко почти пред блока му...били му свършили семките каза,и за миг заспал...добре, че нямаше други пострадали ,освен той и колата му.
# 393
26 апр. 2020, 11:24 ч.
Аз за навигатор не ставам. За шофьор - също, затова и шофьорски курсове не съм карала. Това са две безспорни истини, които аз и близките ми знаем. Обаче като се загаджих с бащата на дъщеря ми се оказа, че той от скоро живее в София и не я познава. Съответно аз трябваше да го навигирам из града. Казвам си, че все някак ще се справя, защото преди да го срещна няколко години ходех с мъж, който познава София перфектно и с колата му сме ходили къде ли не ежедневно, даже покрай него съм опознала някои непознати за мен кътчета на родния град. Това добре, но се оказа, че като дойде време за завой се шашкам и бъркам посоките. Ляво ли е, дясно ли е, все тая, нали е завой. Пък БНД 7-8 години по-късно така и не свикна със София и когато идва да взима детето и аз тръгна с тях, пак го навигирам. Аз пък с посоките така и не се оправих, но той поне с това свикна и всеки път като кажа ляво/дясно пита "Сигурна ли си?". Благодарение на навигаторските ми умения сме правили някои доста големи обиколки по кварталните улички докато се върнем на правилния булевард например. Последния път на щерката й стана лошо в колата докато той прави завой след завой по кратките кдвартални улички, в които го забих заради "другото ляво".
Виж целия пост
# 394
26 апр. 2020, 12:18 ч.
И аз съм била без чистачки, тръгвам на път, по някое време решавам да пусна чистачки да изчистя стъблото, не тръгват, а то едно топло слънчево, викам си то времето хубаво имам само час път, едва ли ще е проблем , е познайте след 15 минути заваля, от начало леко и се оправях, обаче после заваля из ведро . Първо спрях на една отбивка , но дъждът не преминава и накрая тръгнах, главата през прозореца и така...
Виж целия пост
# 395
26 апр. 2020, 12:45 ч.
Та стъблото викаш не успя да изчистиш? Неприятно.
Виж целия пост
И аз съм била без чистачки, тръгвам на път, по някое време решавам да пусна чистачки да изчистя стъблото, не тръгват, а то едно топло слънчево, викам си то времето хубаво имам само час път, едва ли ще е проблем , е познайте след 15 минути заваля, от начало леко и се оправях, обаче после заваля из ведро . Първо спрях на една отбивка , но дъждът не преминава и накрая тръгнах, главата през прозореца и така...
Та стъблото викаш не успя да изчистиш? Неприятно.
# 397
29 апр. 2020, 01:06 ч.
А на мен чистачките ми веднъж замръзнаха. Зима, вятър, киша и съвсем закономерно тази любима гад - колата отказа да пуска чистачките. А се прибирахме от изпит в Свищов - две лебедици с къси шийки. Предното стъкло стана не мокро, ами кафяво от калта по шосето и разхвърляната сол. И най-умното, което измислихме, беше докато аз карам, девойката до мен с една продупчена бутилка от минерална вода да пръска стъклото през отворения си прозорец. Накрая и двете бяхме мокри и замръзнали, а стъклото продължаваше да си е все така кафяво и непроницаемо.
И ние спряхме. Къде да ходим, като не виждаме нищо. Добър човек спря при нас, отвори резервоара за чистачките и изля наличната вътре чиста! вода. И ни сипа течност за чистачки. И стъклото светна. А той през цялото време се хилеше на простотията ни. Ама какво да ни правиш, млади, зелени, глупави...
Виж целия пост
И ние спряхме. Къде да ходим, като не виждаме нищо. Добър човек спря при нас, отвори резервоара за чистачките и изля наличната вътре чиста! вода. И ни сипа течност за чистачки. И стъклото светна. А той през цялото време се хилеше на простотията ни. Ама какво да ни правиш, млади, зелени, глупави...
# 398
2 май 2020, 17:44 ч.
Цяла седмица си чаках часа за лазерна епилация с нетърпение, понеже пропуснах един месец. Часът беше днес. Дори станах по-рано, за да не закъснея случайно. Излезнах 1 час преди уговорения час, за да мина през магазина и да свърша 1-2 задачи и да съм там навреме. Свърших си задачите и... тръгнах към село (??) където щях да ходя след часа за лазерна епилация. Усетих се чак като стигнах там 🤦♀️🤦♀️🤦♀️ Обадих се на жената от салона да се извиня, поне е готина и сама предложи в понеделник да ме изчака след работа, че иначе оставаше за другата събота и кой знае на къде щях да тръгна пак без да се усетя...
Виж целия пост
# 399
10 май 2020, 23:06 ч.
От преди малко...ползвам я почти 3 мес.като обикновена четка за зъби и сега разбрах,че била с батерия 
Виж целия пост
# 400
10 май 2020, 23:26 ч.
Леле, такава четка не бях виждала. Моята си е най-обикновена - електрическа😆😆😆
Вчера МП поиска да си направим мляко с ориз. През цялото време ме бъзикаше ( аз не обичам да готвя), че било сууупер трудноооо. И докато се смеехме някак си объркахме цялата рецепта - сложихме малко течност, повече ориз, загорихме го, а аз даже обърках бъркалките с която бърках сместа на котлона. В съседство имаше тенджера с яхния, на чиито капак съм сложила дървената бъркалка с която съм я бъркала. Така. Бъркалката на млякото хем е по-тъмна на цвят, хем не я пускам от ръката си. Да, но като звънна телефона, оставих я на масата, вдигнах GSM-а и в хода на разговорът хванах дървената от яхнията и блажено бъркам.
Всъщност нямаше и да се разбере, тъй като не се предаде дъх, но в един момент видях тъмни частички в млякото. И в резултат имаше тук таме малко чубрица. За капак - накрая установихме че и оризът не е сварен както трябва.
Та наистина се оказа Сложно ядене.... 😜😜😜😂
Само дето в случаят и двамата сме муньовци....
Виж целия пост
Вчера МП поиска да си направим мляко с ориз. През цялото време ме бъзикаше ( аз не обичам да готвя), че било сууупер трудноооо. И докато се смеехме някак си объркахме цялата рецепта - сложихме малко течност, повече ориз, загорихме го, а аз даже обърках бъркалките с която бърках сместа на котлона. В съседство имаше тенджера с яхния, на чиито капак съм сложила дървената бъркалка с която съм я бъркала. Така. Бъркалката на млякото хем е по-тъмна на цвят, хем не я пускам от ръката си. Да, но като звънна телефона, оставих я на масата, вдигнах GSM-а и в хода на разговорът хванах дървената от яхнията и блажено бъркам.
Всъщност нямаше и да се разбере, тъй като не се предаде дъх, но в един момент видях тъмни частички в млякото. И в резултат имаше тук таме малко чубрица. За капак - накрая установихме че и оризът не е сварен както трябва.
Та наистина се оказа Сложно ядене.... 😜😜😜😂
Само дето в случаят и двамата сме муньовци....
# 401
11 май 2020, 13:13 ч.
Ооо, по загубванита аз съм царица. Няма да ви разказвам как търсих сервиза, в който работи гаджето ми в непознат квартал и при положение, че нямах мобилен телеон. Спирах на всеки телефон с фонокарти и му се обаждах, докато не ми свършиха минутите, а след това влизах във всеки сервиз и питах за него. 
И в болници се губя, и в метрото съм се губила.
А пък тези навигации колко са ми омразни. И нашата беше нагласена на нак-краткия път и обикаляхме едни селца из гръцко с две ревящи бебета отзад, не е за разправяне. Добре, че мъжът ми знае гръцки и спирахме да питаме, че още да сме там.
Виж целия пост
И в болници се губя, и в метрото съм се губила.
А пък тези навигации колко са ми омразни. И нашата беше нагласена на нак-краткия път и обикаляхме едни селца из гръцко с две ревящи бебета отзад, не е за разправяне. Добре, че мъжът ми знае гръцки и спирахме да питаме, че още да сме там.
# 402
11 май 2020, 13:19 ч.
А в Гърция за пръв път с една колежка, като бяхме, тя по принцип с по-добра ориентация от мен, и разчитам на нея. Излизаме на разходка извън хотела, тя абсолютно уверена, запомнила името на улицата към хотела, нещо с "о" беше, и като решихме да се връщаме, се оказа, че това име на улица с "о" означавало чисто и просто "улица" и доста пъти я видяхме тази улица, докато обикаляхме.
Виж целия пост
# 403
12 май 2020, 00:12 ч.
Хаха. И аз така първия път в Гърция запомних...Паралия. 
Виж целия пост
А в Гърция за пръв път с една колежка, като бяхме, тя по принцип с по-добра ориентация от мен, и разчитам на нея. Излизаме на разходка извън хотела, тя абсолютно уверена, запомнила името на улицата към хотела, нещо с "о" беше, и като решихме да се връщаме, се оказа, че това име на улица с "о" означавало чисто и просто "улица" и доста пъти я видяхме тази улица, докато обикаляхме.
# 404
13 май 2020, 10:29 ч.
Два дена не съм си пила хапчетата,защото изчезнаха безследно...Днес мислих нови да купувам,но изненадващо ги открих,залепнали били на капака на кутията ,която няколко пъти преравях тези дни,но капака не го бях обръщала...
Виж целия пост
,която няколко пъти преравях тези дни,но капака не го бях обръщала... Препоръчани теми