Моят приятел ще идва за уикенда, но в неделя е цял ден на курс за безопасност, за управление на мотор (наскоро си купи, но не е карал от години). Та планът е петък и събота заедно, неделя се става рано, пием кафе, правя му Добруджанки или известните содени питки (обожава българската кухня, да има нещо да прихапва през деня, докато трае обучението).
И петък вечер си пазаруваме, супер уморени от работа. Готвим си. Хапваме. Сядаме на балкона, пием чаша вино говорим си, наслаждаваме се на прекрасната гледка от последния етаж. Бърборим до 2 часа през ноща. С прекъсвания... Животът е прекрасен. И заспиваме.
Събуждам се аз на другата сутрин......Божеее, 9 часа. Успали сме се. Той днес е на курс. Скачам, пускам вода за кафе, с третата ръка вадя брашно и броя яица, слагам сода в киселото мляко, докато си измия зъбите ще шупне. СТАВАЙ!! Му заповядвам! Успали сме се. Ще ми трябва час поне докато изпека закуската. Той се събужда човекът и си мислел...какъв ентусиазъм, какво й става??? Аз обаче, вече меся и му викам от кухнята....Стига си се излежавал 1000 неща имаме да свършим. Идва човека в кухнята, налива плахо кафе и нищо не казва. Аз меся , заглаждам питки и му обяснявам, че днес няма да са готови, ще си ги ям аз и той ще си стои гладен, защото и аларма даже ни е домързяло да си настроим
![Smile](/img/emojis/faces/smile.png)
Ти защо не се приготвяш, чак се ядосах, никаква организация нямаме???? Както се досещате, защото е Събота....
Ми поседях малко замислена за психичното си здраве, той се посмя със сълзи.....после и аз, и си легнахме пак до към 1.....после поне имахме закуска. До сега цял ден да ми се губи, не ми се беше случвало.