Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 599 626
  • 5 407
# 1 665
Моят син така се напи като беше на 3 години... С няколко глътки бяло вино, докато с баща му си говорехме сладко.
И като взе да се върти това дете в кръг и да се смее. Накрая легна на пода и заспа Simple Smile
Виж целия пост
# 1 666
Вуйчо ми си скрил пари в мазата на къщата  си и с ужас установил преди няколко дни, че мишки са ги докопали и направили всички банкноти на малки парченца. Съответно банките не ги приемат! Направо съм потресена!
Виж целия пост
# 1 667
В какво ли не си крият пари хората, какви ли неща не съм намирала в книги, освен пари и разни важни документи.
Виж целия пост
# 1 668
Трябвало е да ги сложи в буркани. За "буркан банк" не е ли чувал?
Виж целия пост
# 1 669
Вуйчо ми си скрил пари в мазата на къщата  си и с ужас установил преди няколко дни, че мишки са ги докопали и направили всички банкноти на малки парченца. Съответно банките не ги приемат! Направо съм потресена!
А аз мислех, че точно банките приемат такива банкноти. Да не би да липсват парчета и затова да не ги приемат?
Виж целия пост
# 1 670
Със сигурност липсват парчета - все пак мишките са обядвали и вечеряли...
Виж целия пост
# 1 671
Мишките обикновено така наситняват хартията, че не ти трябва шредер. Имахме една връзка стари вестници в мазето, заварихме ги на конфети.
Виж целия пост
# 1 672
Със сигурност липсват парчета - все пак мишките са обядвали и вечеряли...
Да, има логика. Жалко за човека.
Виж целия пост
# 1 673
Мишките са направили банкнотите на конфети, липсват и парченца. Няма как да му ги възстановят. Сложил ги е в пликче, въобще не е предполагал ,че има мишки в мазето.
Виж целия пост
# 1 674
Поредна изцепка от вчера. Излизам на пазар. Първо минавам през хлебарницата, взимам два хляба и тесто, после през плод зеленчука - купувам домати, лук и моркови. След това отивам в един квартален хипермаркет. През това време ми звъни приятелка и почваме един дълъг и напоителен разовор. Оставям си пазара в една клетка за багаж, която не се заключва. Влизам, взимам едно фиде и излизам, докато продължавам да си говоря по телефона. Прибирам се вкъщи и тъкмо се съблякох и установих, че ми липсва багажа. Айде пак към магазина, добра разходка си направих. Добре, че никой не ми беше взел покупкита.
Виж целия пост
# 1 675
Това със забравения багаж и аз съм го правила, и то 2-3 пъти.  А, веднъж оставям шапката си в незаключена клетка. Просто шапка. На излизане я отварям - няма я. И досега се чудя някой толкова ли е изпаднал, че да краде шапка, или просто се е объркал, че е неговата и я е взел?
А по повод парите -  много кофти, жал ми е за човека, Нищо не е направил. Но тук във форума прочетох един колоритен случай как някакъв дядо си криел парите във възглавницата. Пазил ги за сина си, даже му казал, че като умре да вземе възглавницата и да си прибере парите за него. И с въпросната възглавница ядял, спял, навсякъде я мъкнел, сакън щерката да не я види. И взел, че се споминал. Добре, обаче синът му в това време бил в чужбина, а сестра му, която се грижила за баща си го погребала с все възглавницата. А бая пари били Simple Smile
Виж целия пост
# 1 676
Бурканбанк също не спасява положението всеки път. Прабаба ми си криеше парите в буркан. Веднъж за по-сигурно решила да зарови буркана в купчината въглища. Обаче после докарали още въглища, намятали и тях отгоре и когато й потрябвали пари не могла да се сети в кой край на купчината да рови. Чак към пролетта когато намаляла купчината успяла да си открие буркана.
Виж целия пост
# 1 677
Бащата на мои съседи криел пари на тавана на къщата им. Единият му син ги намери няколко години след смъртта на баща си. Междувременно обаче беше минала деноминацията и беше изпуснал всички срокове. Та понякога като се крият, пак трябва да се мисли.
Виж целия пост
# 1 678
Много мъчно ми става за тези хора. Не са го правили от добро. След кризата и хиперинфлацията не вярваха на банките.
Виж целия пост
# 1 679
Дъщеря ми вчера се обади и помоли да отидем да я вземем от метростанцията. Чадър да носим. Тъкмо и през магазина ще минем.
Слагам си слушалки с кабел, мятам и маска. Виждаме една позната пред блока, махам лявата слушалка, говорим си. Не си слагам слушалката, за да не ми пречи на разговора с ММ. Прибрахме детето и се запътваме към магазина. Няма да влизам с тях, а ще си слушам музика. Не мога да си намеря лявата слушалка. Проследих целият кабел, няма я. Разкопчах си якето, едва не го свалих пред магазина... няма я. Мозъкът ми се смили над мен и ми прошепна "виси ми на ухото". Даже и на глас съобщих факта, с една такваз щастлива физиономия. Не отчетох факта, че сваляйки я от ухото тя увисва на ластика на маската, на някакви си 2-3 см от ухото.

Бях излязла с кожени маратонки. За 1/2 час бях подгизнала. ММ мрънка, че пропускали. А аз имах чувството, че водата просто си се е вляла вътре, на талази. Дъщеря ми ме предупреждава за локви (нали съм със запотени очила)... "аз съм толкова мокра, че ми е все едно в какви локви джапам".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия