Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Преди много години се връщаме от училище, но нещо се е случило с градския транспорт и не идва никакъв автобус. Не минават и таксита. Чакаме, чакаме, по едно време забелязвам едно такси на около 50 метра преди спирката. Шофьорът стои до колата. Отивам при него и провеждаме следния разговор:

- Извинете, свободен ли сте?
- Не, женен съм.
- Имах предвид дали сте по поръчка.
- Аз да не съм торта, че да съм по поръчка.

Все пак ни качи и ни прибра у дома.

П.П. Това беше първият и последният път, когато съм питала един мъж дали е свободен.

Аз обратното, преди детето ми да стане на възраст за НВО, гледах имената на темите тук и си мислех, че е някаква шега м/у пишещите вътре

А преди малко така съм се смяла на заблеяността си, че си сецнах кръста (не преувеличавам, за съжаление, сега кротувам, намазана с Волтарен ). И така. На 28.03. пускам поръчка от Икеа, като задавам място за получаване в Икеа София. Обаче ми излиза съобщение, че броят поръчки за деня до този обект е преминал лимита и тази опция не е активна. Решавам да опитам по-късно и воала, поръчката мина! Вчера получих мейл, че е готова, но още нямам СМС, затова днес реших да видя в профила ми с какъв статус е. И какво гледам - поръчала съм я до Икеа Пловдив

Миналият месец ще пътувам. Тръгвам аз рано сутринта, то студ навън. Аз обаче не обичам да шофирам с яке и пуснах парното на макс и подгрев на седалката. Тръгнах и на слизане от магистралата пекна едно хубаво слънчице, голям кеф. Карам си аз, но нещо ми е топло. Викам си кога пък успя да се напече тази кола, вярно, че е черна ама все пак... Продължавам аз, на 15тина км от крайната точка вече осезаемо се потя, след още малко вече мислех,че ще колабирам. По някое време нещо си мръднах ръката и усещам, че от колата духа горещо. Сеща се муня Скарлет, че хубаво засили парното ама кой да се сети да го спре?

Горната случка ме подсети. След работа ще ме вози колега с някаква мега-супер-пупер кола. Действието се развива следобед, при средни температури навън. Сядам аз в колата, започваме да си говорим, чакаме в задръстване, по едно време започвам да загрявам, става ми топло, една пот взе да избива, а не е като да е много топло в колата, проверих деликатно - парното не работи, колегата с шалче. Направо се притесних за себе си, реших че климакса ме гони, изпаднах в ужас. По едно време се обръща шофьора и ми вижда зачервените бузи и се плесва по челото - "леле, сутринта возих жената и съм забравил да изключа подгрева на седалките". Сефте чувах за такава екстра, то беше преди години.
Щеше да ме свари тоз човек мани, ами ме накара и да се притесня за ранното си остаряване.

И аз се бях вкарала във филм. То ми се разтуптя сърцето, жега, усещам капки пот.

сега кажи, че те е возил моя хубавец. 
редовно го е правил.

Тц! Не е той, на него щях си му кажа, че умиргам

Днес сутринта докато тършувах нещо в чантата си установих, че от един месец разнасям чиния в дамската си чанта. Всъщност е малка чинийка, но е доста дебела и тежи. На осми март след фирмена почерпка бях я сложила заедно с парче торта в една кутия за да я занеса в къщи с идеята на следващия ден да върна измитата чиния на работа. И така си е останала в чантата, а аз се чудя защо ми тежи.

Офисът ни е на два етажа и напът за вкъщи исках да мина през долния етаж да върна две стъклени бутилки от вода в склада. Ръцете ми обаче бяха пълни и реших да си сложа бутилките в чантата. Прибрах се и като отворих чантата... двете бутилки вътре.

На мен ми се е случвало, да забравя чувала с пощата. На слизане трябваше да го оставя на портиера. Усетих на половината път до вкъщи, че мъкна излишен багаж с мен. Ако беше пълен, нямаше да го сътворя, но с няколко плика само.... На който му е къс акъла, са му дълги краката.

Снощи в 23:30 маникюристката ми изпрати 14 снимки от остров Фиджи по бански с някакъв любим. Тъй като не сме се виждали от 4-5 месеца, пък и по принцип не си пращаме такива неща, предполагам, че е за тук. 😁
Нищо де, благодарих й, тя сподели че супер си изкарват и се разбрахме да пием мартини някой път.

Това ви го нося от друга тема. Струва ми се удачно за тук.

Днес водя голямото дете на фризьор. Аз друсам бебето в количката, тя подстригва баткото и приказката върви. Скачаме от тема на тема...Вкъщи се усетих, че не съм платила. Обадих й се да й се извиня, а ММ мина след работа да оправи грешката на разсеяната си жена.

Прескочих набързо до магазина за олио и за шампоан.
Купих пица, различни плодове и зеленчуци, кренвирши, кашкавал, ядки, сирена...една голяма чанта напълних.
Прибрах се, разтоварих. Е...ни да сготвя можах, че олио не съм взела, ни да се изкъпя - и шампоан съм забравила.

У дома събираме пластмасови капачки в една 10-литрова туба от минерална вода. Сложила съм я в единственото свободно ъгълче на пода в кухненския бокс и на мен се пада честта да я пълня - тоест, не ме мързи да се навеждам. ММ пък ги "сее" навсякъде - по плота, на масата, на перваза на прозореца. Когато ни гостуват внуците, тази туба понякога се превръща в най-забавната, шумна, шарена играчка - изсипват капачките на пода, редят ги на влакче, пускат ги обратно вътре, пък и не само капачките завират там, та баба трябва да си отваря очите на четири какво е съдържанието й на финала. Както може би се досещате, след гостите започвам оборката, сортирането и прибирането на играчките, а капачки изникват на най-невероятни места - под леглото, в чекмеджето под леглото, в гардероба при бельото, под масата, зад дивана, в саксиите с цветята и де що се сетите кьошета. Опитвам се да гледам на това позитивно, като в онази "оризова диета", в която изсипваш на пода шепа ориз, а после с клекни-стани събираш зрънце по зрънце. Рядко ми се получава. Видя ли неприбрана капачка вече гледам като бик на червено!
     От скоро до тази 10-литрова туба гордо се нареди една 5-литрова с олио. Красота! Направо трябва да ги снимам за някое списание за интериорен дизайн! Онзи ден на мивката преливам олио в еднолитровата бутилка, връщам тубата на мястото й при другата на пода и си мисля, че трябва много здраво да й стегна капачката, че ако я добарат палавите ръчички на внуците тази скъпоценност... Обръщам се, за да извадя фунията и очите ми виждат неприбрана малка жълта капачка! Ау! Тази пък сега от къде изникна?!!! Кога ММ успя да се промъкне и пак да я цвъкне на плота?!!! Кръгом, засилка....и...капачката от шишето с олио вече плуваше в тубата олио...
Е, признах си, простих си... И на ММ простих, щото този път е невинен.
     Хайде да се свършва това олио, защото днес за малко още две капачки от кока-кола и лимонада щяха да плуват при другата... Не`ам нерви!