А синът ми: "Вече ако те викам за задачи, първо ще питам готвиш ли"
и аз обяснявам задачи, та пушек се вдига - буквално, както описах в предния си пост. Не само пушек, а и огън се вдигаше. И с дъщеря ми не знаех какво учи - тя си беше прилежна, отличничка, от мен се искаше само да намирам учители и да им плащам.
Но малката е различна. Миналата година много закъса с дистанционното обучение. Тогава си разпределихме предметите с "колегата", тоест баща ѝ и направо си ѝ преподавахме. Тази година не го правим, не че е цъфнала и вързала с оценките, но има прогрес. Все пак, записахме я на уроци по математика, догодина може и по друго да трябва. Миналата година ми се струва, че учителите точно това очакваха от нас, ние да учим децата. Часовете бяха съкратени, те докато успеят да ги озаптят онлайн и да ги поизпитат, не оставаше време за преподаване. Много ми се беше стъжнил живота, не ставам за учителка.
)Препоръчани теми