Аз не знам дали съм разказвала този случай. Бяха ми разбили капачката на резервоара и ми бяха източили бензина. Давам документите и ключовете на един приятел да оправи проблема. Като връща колата обаче, мен ме няма вкъщи, оставя ги на майка ми и предава, че е заредил, колкото да стигна до бензиностанция. На другия ден тръгвам с колата, на 2 преки има бензиностанция, викам си чакай да заредя. Не беше на самообслужване, идва момчето, аз си стоя в колата, защото се плащаше директно на него, не се влизаше до каса и го гледам, че се подмотва и мен чака. Питам какъв е проблема и защо не сипва, а той вика "елате си отворете капачката". Викам си този пък една капачка не може да отвори и отивам. Завъртях я, ама не ще. Момчето вика "така, ако ставаше и аз щях да се справя", аз недоумявам. Чак тогава погледнах, че приятеля сложил капачка с шифър. Звъня му на пожар, той вика "не помня, сложих го в документите, отвори талона" (старите талони бяха с подвързия и се отваряха като папка, действието се развива много отдавна). Ориентирах се и се справихме де, ама сигурно голяма муня съм изглеждала за момчето
Да сме живи и здрави Муните!
Чак срам ме хваща колко съм неориентирана.