Здравейте,
Дойде и моят ред да пиша в този форум. Имам нужда от съвет и опит и понеже аз съм мъж, смятам че, дамите тук могат да ме посъветват.
Малко предистория. Със съпругата ми сме заедно от вече почти 14 години. Имаме дете на 7, но в последно време отношенията по между ни куцат. Събраха се редица трудности и проблеми, за голяма част от които вина имам аз.
И като казвам трудности и проблеми, нямам в предвид алкохол, хазарт, дългове, насилие и така нататък.
По-скоро проблема е, че емоциите при мен са малко по ограничение, а жена ми е темпераментен човек.
Водили сме разговор по темата и тя казва, че проблема е, че не правя малки жестове и не я карам да се чувства като жена. Тук е права, но понеже минавам за сравнително интелигентен човек (макар и с лош правопис;), се опитвам да полагам усилия в тази посока! За съжаление, явно не се справям достатъчно добре, защото преди време друг мъж и беше завладял вниманието. Нямаше изневяра, поне не във физическият смисъл на думата, но вниманието и беше ангажирано с него. Сега отново ситуацията е подобна. За съжаление, две неща ме изкараха от нерви - едното беше съобщения, които видях случайно. Нямам нито желанието, нито смятам за редно, да проверявам съобщенията на половинката си, но в този случай, тя беше работила на моят компютър и видях съобщенията. Имаше еротични закачки и подобни. Това ме изнерви и направих сцена на ревност, поскарахме се и казах и, че ревнувам не толкова във физическият смисъл, а че игнорира мен и дава вниманието си на друг. След което тя си скри профилите за да не я следя. Ако трябва да бъда честен, това че и пиша, виждам че говори с друг, но ме игнорира ме кара да се ядосвам и да съм под напрежение. По тази причина сме обсъждали, дали иска да продължим заедно или да се разделим. За сега, тя не може да реши категорично.
Моето желание е, да продължим напред, но от друга страна, ако не я карам да се чувства щастлива, не искам да и тежа.
Колкото до другите аспекти на една връзка - по отношение на възпитанието на детето, по отношение на възгледите ни за света, за финансите и т.н. нямаме някакви генерални различия. Според жена ми я привличам сексуално а и пак по нейните думи, съм добър в това отношение. Ако трябва да се съпоставя със "съперниците ми", определено изглеждам по-добре, в по-добра физическа форма съм и печеля по-добре. Ще подходя малко нагло, но да кажем, че смятам, че познанията ми в областите, с които печелят вниманието и, са по-добри от техните. За съжаление, големият проблем си остава това, че не мога да напипам правилният начин, за да спечеля нейното внимание отново!
Макар и да стана дълго, ще спомена още няколко неща. Никога не съм я ограничавал в това къде, как и с кого да излиза. Единствено след разговорите с другите, я помолих да ограничи малко общуването, защото се чувствам наранен от тях.
Колкото до мен, имам твърди принципи, не изневерявам! Може би, за годините в които сме били заедно, съм си позволил някой флирт, но да кажем, че съм от хората, чийто телефон няма парола и ако жена ми прочете комуникацията ми, няма да се почувства обидена.
И така аз все още тая надежди, че нещата могат да се оправят, ще се радвам на мнението ви а и бих отговорил на всякакви въпроси, които да ми помогнат да намерим правилният път. Моето желание - да продължим заедно напред, но ако не мога да я направя щастлива, то поне да разбера и да се оттегля!
С извинения за дългото писание, един все още влюбен мъж!
Виж целия пост
Дойде и моят ред да пиша в този форум. Имам нужда от съвет и опит и понеже аз съм мъж, смятам че, дамите тук могат да ме посъветват.
Малко предистория. Със съпругата ми сме заедно от вече почти 14 години. Имаме дете на 7, но в последно време отношенията по между ни куцат. Събраха се редица трудности и проблеми, за голяма част от които вина имам аз.
И като казвам трудности и проблеми, нямам в предвид алкохол, хазарт, дългове, насилие и така нататък.
По-скоро проблема е, че емоциите при мен са малко по ограничение, а жена ми е темпераментен човек.
Водили сме разговор по темата и тя казва, че проблема е, че не правя малки жестове и не я карам да се чувства като жена. Тук е права, но понеже минавам за сравнително интелигентен човек (макар и с лош правопис;), се опитвам да полагам усилия в тази посока! За съжаление, явно не се справям достатъчно добре, защото преди време друг мъж и беше завладял вниманието. Нямаше изневяра, поне не във физическият смисъл на думата, но вниманието и беше ангажирано с него. Сега отново ситуацията е подобна. За съжаление, две неща ме изкараха от нерви - едното беше съобщения, които видях случайно. Нямам нито желанието, нито смятам за редно, да проверявам съобщенията на половинката си, но в този случай, тя беше работила на моят компютър и видях съобщенията. Имаше еротични закачки и подобни. Това ме изнерви и направих сцена на ревност, поскарахме се и казах и, че ревнувам не толкова във физическият смисъл, а че игнорира мен и дава вниманието си на друг. След което тя си скри профилите за да не я следя. Ако трябва да бъда честен, това че и пиша, виждам че говори с друг, но ме игнорира ме кара да се ядосвам и да съм под напрежение. По тази причина сме обсъждали, дали иска да продължим заедно или да се разделим. За сега, тя не може да реши категорично.
Моето желание е, да продължим напред, но от друга страна, ако не я карам да се чувства щастлива, не искам да и тежа.
Колкото до другите аспекти на една връзка - по отношение на възпитанието на детето, по отношение на възгледите ни за света, за финансите и т.н. нямаме някакви генерални различия. Според жена ми я привличам сексуално а и пак по нейните думи, съм добър в това отношение. Ако трябва да се съпоставя със "съперниците ми", определено изглеждам по-добре, в по-добра физическа форма съм и печеля по-добре. Ще подходя малко нагло, но да кажем, че смятам, че познанията ми в областите, с които печелят вниманието и, са по-добри от техните. За съжаление, големият проблем си остава това, че не мога да напипам правилният начин, за да спечеля нейното внимание отново!
Макар и да стана дълго, ще спомена още няколко неща. Никога не съм я ограничавал в това къде, как и с кого да излиза. Единствено след разговорите с другите, я помолих да ограничи малко общуването, защото се чувствам наранен от тях.
Колкото до мен, имам твърди принципи, не изневерявам! Може би, за годините в които сме били заедно, съм си позволил някой флирт, но да кажем, че съм от хората, чийто телефон няма парола и ако жена ми прочете комуникацията ми, няма да се почувства обидена.
И така аз все още тая надежди, че нещата могат да се оправят, ще се радвам на мнението ви а и бих отговорил на всякакви въпроси, които да ми помогнат да намерим правилният път. Моето желание - да продължим заедно напред, но ако не мога да я направя щастлива, то поне да разбера и да се оттегля!
С извинения за дългото писание, един все още влюбен мъж!
