Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 93 339
  • 486
# 30
И моят въпрос е свързан с редовни епизоди на булимия от тийнейджърите години, до зряла възраст и постоянна борба с килограми. Последствията за здравето са неприятни, от увредени зъби до съсипан стомах, кожа, автоимунно заболяване и т.н. Консултации със специалист онлайн дали ще са така ефективни и какви стъпки да предприема? Нямам възможност да посещавам кабинет на специалист.
Виж целия пост
# 31
Здравейте Анонимен,
извинявам се за забавянето на отговора ми.
Булимията има в някои случаи много тежки здравословни последици, в други сериозни и в редки случаи малко такива. Консултациите онлайн (телемедицина) често пъти имат добър ефект, когато няма друга възможност. Повечето психотерапевти работят онлайн с хора от чужбина, защото психотерапията на роден език често се препоръчва при определени състояния. По време на извънредното положение 100% от срещите бяха онлайн и въпреки че "не е също", силата на терапевтичното взаимодействие остава и не бива да се подценява. От моя опит мога да кажа следното -  ако нямате възможност за живи срещи, опитайте с онлайн терапия, възможно е да е достатъчна.
Виж целия пост
# 32
Здравейте, др.Стаменова! Началото на гевруари месец започна всичко.. мислех, че е вирус, коремни болки, много силни в епигастриума, придружени с повръщане и диария, който до ден днешен неотминаха... нямам повръщане и диария, дори напротив със запек съм, не е болка а гадене, ежедневно гадене, спазвам диета, храня се здравословно, не приемам храни, който могат да ми причинят дискомфорт, тежест и подуване, но все пак всичко си е на лице, ходих на гастроенетеролог - “няма проблем” предписа ми лекарства, от тогава смених найстина много лекарства, нищо непомага, каже ли че ще ми е лошо и ще ми се гади, така си е, от исвестно време се замислям, дали не страдам от така наречения нервен стомах, работя много, изложена съм на стрес и в работата и от части в семейството, моля ви за мнение и също как да се излекувам, много е мъчително, изпитвам страх да се храня, не приемам доста неща, “ че ще ми стане лошо” вече незнам какво да правя найстина съм отчаяна, вчера например цял ден ми беше адски лошо, имах среща дори и я отмених, моля ви помогнете ми, много ще Ви бъда благодарна!
Виж целия пост
# 33
Здравейте Veni,
Реакцията на тялото Ви вероятно наистина е свързана със стреса, както сте описала. "В световната история на успокояването никой не се се е успокоил от думите "успокой се", но спокойствието и свързано с действие, затова ще Ви попитам - а какво може да направите, за да направите дните си по-спокойни? Има ли нещо в частност, което Ви кара да се чувствате по-свързана със себе си и може ли да го правите, дори да не носи предишното удоволствие, каквото го познавате?
Усещанията водят до мисли, но също така мислите водят до емоции. Затова наблюдавайте "от дрон" мислите си - какви са те, кога се появяват и ако са негативни - тези сценарии или мисли... базирани на реални ли са или преувеличавате страха от случващото се?
В случай, че мислите Ви са твърде черно-бели или катастрофални - конфронтирайте се с тях няколко седмици (2-3) и вижте какъв ефект ще има. Ако това не помогне - потърсете психотерапевт или психиатър, с чиято намеса и след тези Ви усилия да установите какво ще е най-подходящо за Вас.
Виж целия пост
# 34
Благодаря за отговора, ежедневието ми е много натоварено, работя много, работя със хора, което знаете, че е доста натоварващо понякога, семейни проблеми нямам а по скоро, грижи и мисли за близките ми, но и това ми влияе доста негативно, ще опитам сама да променя мирогледа си ако не успея ще потърся помощ. Благодаря!
Виж целия пост
# 35
Здравейте, Детелина. Предварително Ви благодаря, за отделеното време, и внимание. Аз съм мъж, на 39 години. Преди няколко години, диагностицираха майка ми, с карцином на шийката на матката. От загубата на баща ми, отминаха точно 19 години (днешна дата). Преминал съм през доста тежки и стресови ситуации, но преди две години получих сериозна криза, от която едвам оцелях, бях на легло половин година, с агорофобия, и диагноза ПР, от невролог и то при домашно посещение. От тогава съм на Есобел, от 10 мг. и Лексотан (половин, или четвърт, само вечер). Нещата започнаха леко да се подобряват, слава на Бога, в момента пия по половин Есобел, точно както го започнах, с цел максимално отдалечаване. Проблема е че, от както се случи това, не съм ходил на никакъв лекар, нито съм си правил изследвания (доста трудно преодолявам агорофобията) имам и проблеми със стомашно-чревния тракт в последно време. Какво бихте ме посъветвали като лекар и специалист в това, понеже до момента не съм се обръщал към никой. Искрени благодарности!
Виж целия пост
# 36
Здравейте Jomi,
Много години са минали трудно за Вас... Агорафобията е състояние, което често пъти инвалидизира човек и затова е трудно да се потърси лечение. В момента имате избора на телемедицината, която може да е в основата на началото на лечението Ви.
Преди няколко месеца направих уебинар за паническите атаки с колегата Христина Богданова, предполагам може да го намерите, там тя дава ценни насоки и от личен опит, скоро ще кача обобщение на тази среща и в блога си.
Бих Ви препоръчала да говорите за случилото се и за страховете Ви, дори да не можете с терапевт, с приятел, защото страховете се плашат от светлото, което споделянето включва.
Надявам се да успеете да преодолеете този етап
Поздрави,
Детелина
Виж целия пост
# 37
Здравейте Jomi,
Много години са минали трудно за Вас... Агорафобията е състояние, което често пъти инвалидизира човек и затова е трудно да се потърси лечение. В момента имате избора на телемедицината, която може да е в основата на началото на лечението Ви.
Преди няколко месеца направих уебинар за паническите атаки с колегата Христина Богданова, предполагам може да го намерите, там тя дава ценни насоки и от личен опит, скоро ще кача обобщение на тази среща и в блога си.
Бих Ви препоръчала да говорите за случилото се и за страховете Ви, дори да не можете с терапевт, с приятел, защото страховете се плашат от светлото, което споделянето включва.
Надявам се да успеете да преодолеете този етап
Поздрави,
Детелина





Здравейте, аз съм жена на 38 години. Претърпях два Мисед аборта. Втория беше наскоро. След него имам възпаление и изпити доста антибиотици. Дори в момента съм в болница. Психически рухнах. След първия антибиотик, получих странични ефекти като виене на свят, стягане в гърдите, подкосяване на краката, бях сама всъщи. Спрях го. Пих втори антибиотик. Беше ме страх да няма странични ефекти, страхувам си да заспа, за да не ми стане нещо. След него ми изписаха тройна комбинация от антибиотици. Пих само една вечер от трите. На сутринта нямах вкус в устата, почнаха да ми изтръпват краката (бедрата) и ръцете. Все едно мравки ме лазят и пари. В момента съм на венозен антибиотик. Не съм спала почти от 4 дена. Незнам, но ме е страх да заспа. Затова ли ми изтръпват и части от тялото? И не минава ден  и да не плача. Какво ще ме посъветвате?
Виж целия пост
# 38
Емонка,
съжалявам за загубата Ви. Смъртта на ембриона в начална бременност носи стигмата на това, че не е достатъчно "значима" и сякаш на много жени преживели спонтанни или дори планирани аборти, не им е "разрешено" от самите тях да скърбят за неродилото се бебе - или както при вас, две бебета. А бебетата са  свързани с толкова надежди и мечти...
Вероятно това, което преживявате е свързано с някои от най-дълбоките ви страхове, толкова човешки и толкова големи! Сънят и смъртта са дълбоко свързани - дори в гръцката митология те са братя (Смърт и Сън) и затова вероятно сън не ви хваща.
Какво бихте могла да направите?... Да тъгувате за бебетата и за себе си. Да плачете. Да си дадете време. Да потърсите терапия при колега, който има опит с жени, най-добре на живо, не онлайн.





Виж целия пост
# 39
Емонка,
съжалявам за загубата Ви. Смъртта на ембриона в начална бременност носи стигмата на това, че не е достатъчно "значима" и сякаш на много жени преживели спонтанни или дори планирани аборти, не им е "разрешено" от самите тях да скърбят за неродилото се бебе - или както при вас, две бебета. А бебетата са  свързани с толкова надежди и мечти...
Вероятно това, което преживявате е свързано с някои от най-дълбоките ви страхове, толкова човешки и толкова големи! Сънят и смъртта са дълбоко свързани - дори в гръцката митология те са братя (Смърт и Сън) и затова вероятно сън не ви хваща.
Какво бихте могла да направите?... Да тъгувате за бебетата и за себе си. Да плачете. Да си дадете време. Да потърсите терапия при колега, който има опит с жени, най-добре на живо, не онлайн.










Сърдечно Ви благодаря за отговора🌺
Виж целия пост
# 40
Здравейте Jomi,
Много години са минали трудно за Вас... Агорафобията е състояние, което често пъти инвалидизира човек и затова е трудно да се потърси лечение. В момента имате избора на телемедицината, която може да е в основата на началото на лечението Ви.
Преди няколко месеца направих уебинар за паническите атаки с колегата Христина Богданова, предполагам може да го намерите, там тя дава ценни насоки и от личен опит, скоро ще кача обобщение на тази среща и в блога си.
Бих Ви препоръчала да говорите за случилото се и за страховете Ви, дори да не можете с терапевт, с приятел, защото страховете се плашат от светлото, което споделянето включва.
Надявам се да успеете да преодолеете този етап
Поздрави,
Детелина

Благодаря Ви от сърце, Детелина! Искрено се надявам да успея.
Виж целия пост
# 41
Здравейте.

Ще започвам работа с психотерапевт за справяне със социална фобия. Понеже не искам да изкарвам месеци въртейки се в омагьосан кръг, колко сесии ориентировъчно ще са нужни, за да започна да усещам някаква промяна? Вероятно е относително, но все пак.
Виж целия пост
# 42
Аз имам един въпрос, но не зная дали тук е правилното място да бъде зададен. Ще се радвам, ако някой запознат може да ми даде отговор. Искам да попитам дали билката жълт кантарион сваля нивото на кортизол.
Виж целия пост
# 43
Привет Giggo,
Отговорът ми ще бъде изчерпателен и в същото време неясен
- на първо място продължителността на терапията зависи от дълбочината на проблема със социалната тревожност, причината за възникване и моментите на проява
- след това идва въпроса за личните Ви очаквания и цели - и степента на преодоляване, която си представяте
- следва темперамента Ви - ако сте интроверт, ще е трудно някога да се превърнете в екстроверт
- и едва тогава идва ролята на терапевта Ви и неговите умения. Бихте могли от самото начало да поговорите за очакванията си и след няколко срещи, например 5, да дискутирате какво се е променило, какво е наблюдавал той/тя, Вие да споделите какво се е случило с Вас през този месец и половина и усещате ли (дори минимално) подобрение
Успех!
Виж целия пост
# 44
Привет, WhatHappenedToMonday!
Кантарионът е известен с качествата си на "антидепресант" от природата и е включен в хранителни добавки за леки депресивни състояния, но не знам за ролята му върху кортизола.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия