Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте!
Можете ли да ме насочите къде мога да прочета как трябва да се държим с човек, който (Слава Богу) е направил неуспешен опит за самоубийство?
Близък приятел на дъщеря ми е в болница след опит за самоубийство и искам да сме подготвени как да се държим с него след като ни разрешат контакт с него. Дъщеря ми също има нужда да прочете материали по темата, за да се успокои, че няма вина за случилото се.

Бихте ли ме посъветвали какви стъпки трябва да предприемем, за да помогнем и да не натоварваме допълнително ситуацията и момчето?

Благодаря Ви!

Здравейте!
С мъжа ми имаме доста сериозен проблем, който наистина не знам как да реша. Имам нужда от съвет как да подходя към него и самата ситуация.
Имаме детенце на почти 2г. и очакваме второ март месец живот и здраве.
Разбираме се за всичко, държи се добре с нас, грижовен е много и въобще нищо лошо не мога да кажа за него като баща и съпруг. Освен това, обаче, което ще споделя.
Откакто забременях с първото, мъжа ми започна да се интересува от астрология и Петър Дънов, в което няма нищо лошо попринцип. Спря да ползва микровълнова, да яде месо, да ползва паста за зъби без флуорид, да не го интересува как изглежда дори и какви дрехи носи, защото това нямало значение. Започна да ми говори за масони, за това какви хора ни управляват, какво искат да ни причинят и прочие. Като това не е 24/7, а на някакви периоди.  Нещата обаче започват да стават с времето все по-сериозни, защото той иска да живеем на високо в планината, далеч от хора, в някое малко село, за да ни спаси от всичко предстоящо в близките 5-10 години. Сигурен е какво идва и че ще става все по-зле положението.
Съгласна съм с него за всичко, не отричам, защото и аз виждам, че света и хората се променят към не добро, но аз нямам желание да предприемам конкретни действия, като тези да избягам някъде далеч от всички и да се "крия". Живеем в голям град, близо до роднините ни и смятам, че засега сме си добре тук. Не си представям да живеем така, както той иска.
Проблема е, че той много агресивно ми говори за всички тези неща. Повечето пъти и ме обижда, че съм "малоумна" и "тъпа", защото не ми пукало. Не че не ми пука, но аз съм на принципа, че щ3 действам според момента, в зависимост от ситуацията. Такива да бягам надалече от нещо, което не се знае кога ще стане не желая.
Колкото по-малко знам, толкова по-добре си живея. Дали съм права или не, не знам. Но съм на мнение, че човек иска ли да търси лоши неща ще ги намери, защото ги е имало винаги.
Супер много се напрягам от всичко, което слушам постоянно и вече не знам какво да отговарям дори, каквото и да кажа ме изкарва лоша майка едва ли не, че не ми пука децата в какъв свят ще израснат и т.н. 
Той сякаш живее в страх ли не знам... Иска да ни спаси и това е. Караме се постоянно и му обяснявам, че не искам да ходя никъде.
Преди няколко месеца се съгласих с него, защото работим дистанционно и можем да си го позволим. Отидохме там, където той поиска, но нещата вместо да се оправят сякаш се влошиха. Започна още повече да ми говори за лошият свят и хора. Пожелах да се върнем обратно, защото не се чувствах добре сама с него там, без нито един познат човек.
Беше ми трудно да свикна с малкото населено място и за всеки преглед трябваше да пътуваме по един час. Както казах - ясно ми е, че не съм готова за такъв живот все още и то с малки деца.
Как трябва да подходим? Как да намерим баланса? Въобще какво се изсисква от мен да направя? Аз ли трябва да направя компромис и да тръгна натам, където не искам? Не мога просто да тръгна... не искам и нямам желание, въпреки, че искам да подкрепям мъжа си, но не и в това. Но въпреки това не яиждам как той ще се примири с моето мнение..
Моля за съвет... 



P.S. Да допълня, че съм сигурна, че не е в секта, а че сам се интересува все повече от тези неща. Винаги е бил такъв, но откакто стана баща явно чувството му да ни пази се е засилило адски много и отива в една друга крайност

Здравейте, др.Стаменова!
На ММ му поставиха диагноза "индуциран синдром на Турет". Много е досадно, а той не иска да пие лекарства. Казва, че били химии. Има ли някакви алтернативни методи за лечението на това състояние без хапчета?

Здравейте! Обръщам се към Вас за съвет. От юни месец тази година съм диагностицирана с паническо разстройство от психиатър. Зле ми се отрази карантината от коронавируса и взех да получавам тежки паник атаки, а без тях – силна отпадналост, замаяност на главата и сънливост. Преди това минах през ендокринолог, невролог и кардиолог плюс пълна кръвна картина. Всичко излезе, че е ок, тогава се обърнах към психиатър. Тя ми изписа лекарства – сероксат, флуанксол и тритико за сън. Помогнаха ми и няколко месеца се чувствах много добре, дори отлично. Но преди повече от 3 месеца изкарах COVID-19 с леки симптоми – загуба на вкус и мирис, умора, запушен нос. Пих два антибиотика – Азитрокс и Оспамокс плюс витамини и парацетамол. Няма да крия, че много се притеснявах да не се влоша и едвам заспивах. На 10-ия ден от карантината получих силен световъртеж и паднах. Ходих на невролог – след доплер заключението е намален кръвоток в дясно и по-слабо изразен вляво, а предишния път на доплера не показа нищо, според невролога е последица от короната. Пия кавинтон форте и вестибо. Но оттогава продължавам да не се чувствам съвсем добре и не знам вече на какво се дължи при условие, че неврологът казва, че няма нищо друго притеснително. Чувствам мозъкът си като в пелена, не е напълно бистра главата ми, понякога ми се замайва леко, замъглено виждане на моменти, нищо не ми се върши, все ми спи. Нещата сякаш ми се случват насън и едвам си върша професионалните задължения. Дали ПР се е върнало,  въпреки че първия път ми беше значително по-зле? Моля за съвет какво да направя? Да посетя отново психиатъра или първо да направя някакви допълнителни изследвания?

Всичко, което Сте написала сме го прочели (книгите и двете сме ги чели). Въпроса е, че никъде няма статии какво се прави след вече извършен опит за самоубийство. Дали да говорим открито за това, което се е случило или трябва да избягваме темата? Ясно е, че не трябва да насаждаме чувства за вина, но как да го посрещнем, когато го изпишат от болницата. Дъщеря ми е на 16 години. Ясно е, че ще има консултация с психиатър, но сме много несигурни ние как да реагираме.
 Благодаря Ви, за отделеното време!

Здравейте, не знам как да започна. Преди 6 години направих ембриотрансфер на донорски ембриони. Опитът излезе със щастлив край. Имахме още две ембриончета, но поради финансови причини се наложи да ги даря. От тогава постоянно се запитвам какво ли е станало с тях? Дали някъде дъщеря ми няма братче или сестричка? Най ме притеснява, че след години е възможно да се срещнат и да не знаят за близката връзка между тях? И дали някога да и кажа как се е появила на този свят?

Здравейте, Снежана Т,
от малкото, което знаем до момента за ковид е, че той въздейства на заболелите като "отключва" и психиатрични състояния в част (20%) от прекаралите го и по-точно тревожност, депресия и безсъние.

Увеличен е риска от развитие на деменция. Пиша това, без да искам да Ви паникьосвам, а защото е възможно да има връзка между събитията. Затова бих Ви препоръчала да се срещнете с психиатър и невролог, по възможност такива, които имат опит с хора, прекарали ковид и неговите ефекти, както и следите и участвате в проучвания за ефекта от ковид.

С пожелание състоянието да е временно,
Детелина

Надява

Здравейте,обръщам се към вас за съвет.Преди около 3 месеца ми се наложи да пия Примолут нор(хормонален препарат)от като го спрях а не го пих дълго,но в листовката пише,че при по кратка прием се приема по зле от организма,ако се пие по дълго организма свиква,и така от около два месеца и половина,от както го спрях имам нещо като депресивно състояние-в началото имах нощно изпотяване,замаяност болки в мускулите,едно такова безразлично ми беше,всеки ден не се чувствах добре,напоследък съм малко по-добре,но се разплаквам както си стоя вкъщи сама без причина,ей така от нищото,понеже не съм на работа а и с тази пандемия явно ми дойде в повече и за капак и хормоните явно ми се разбутаха,а личния каза че може и 3 месеца да мине докато се нормализират хормоните ми.Имам чувството че като си поплача и ми олеква,ето например миналата седмица мъжа ми си беше в къщи-нямах никакви уж такива състояния,вчера като отиде на работа и така си поревах(и ми олекна)да ме пита някой и аз незнам конкретно защо плача.Взех си Седатон да пробвам с него,понеже нейскам антидепресантите.може ли да ми кажете някакви билкови хапчета за такива състояния,и как да си само помогна.Благодаря предварително