Психологически консултации с Детелина Стаменова

Sarna, здравейте, от колко време сте в това състояние?

Здравейте,първо да Ви благодаря ,че много бързо откликнахте🤗От детството ми имам спомени,че не обичах да оставам сама.В студентските ми години бях се стабилизирала за дълго.Но тук от няколко години,страха ме преследва здраво.Вече 12 г. пия Ципралекс,но страха е на лице.

Ами с гинеколожката несъм се свързвала,но съм ходил при личния заради оплакванията от шум в ушите,ускорен пулс,нощно изпотяване особено преди цикал,и това дептесивно състояние,той като прочете листовкта каза че,все пак е хормонално лекарство и може найстина да ми е разбутали хормоните и затова да се чувствам така,засега замайването е по добре,и шума в ушите,но този плач без причина,незнам как да го овладея.Взех си Седатон надявам се да ми помогне,осъзнавам че от бездействието покрай тази изушация може също да е допринесло за състоянието ми,понеже преди зимата,докато беше топличко навън все си намирах някаква работа понеже живеем в къща,но сега с този студ и ми е някакво здуханп(но като си поплача ми олеква)надявам се,че слоро и това ще отшуми

Здравейте д-р Стаменова..очаквам Вашия отговор за споделеното от мен🙂

Здравейте, Sarna,
С цялото ми уважение към психофармата, когато в продължение на такъв период от време не е било повлияно на състоянието, сърдечно бих Ви препоръчала да се обърнете към психотерапевт, с когото да се срещате на живо и който да работи дълбинна аналитична терапия. Вероятно отново ще минат години, преди да се почувствате добре, но хипотетично е възможно при вас да има травма, която да Ви сочи, че иска Вашето внимание и самосъзерцание, което може да се постигне само с помощта на асистирането на процеса от специалист.
Поздрави,
Детелина

Благодаря Ви много !!!
Онлайн срещи със специалист според Вас,ще има ли ефект?

От 2020 онлайн срещите от редки, станаха един от основните начини за сесии, не само в България, но и по света.

Въпреки това, когато е възможно, е препоръчително да са на живо. Важно ми се струва да отбележа, че когато човек е в чужбина, много често е по-ефикасно да се работи, дори онлайн, на майчин език.

Във Вашия случай - пробвайте на живо, на роден език, бих ви препоръчала.

Здравейте преди 2 години родих. След раждането започна така наречената след родина депресия. Беше ме страх да остана сама с детето, страх че може да полудея да го нараня всичко това вследствие на странни картини в главата ми като удрям му главата в ръба на шкафа и тя се пука и други от сорта. Тези неща се повтарят на периоди не е постоянно за този период не съм пила друго освен мента глог и валериан. И така до днес спирам да кърмя и нещата се засилват. А вече ходя на работа. Много съм притеснена не знам към кого да се обърна полудявам ли, това ще свърши ли някога, страх ме е от мен самата.  Не знам дали има отношение с Хашимото съм.

Здравейте  имам син на 7 г. Роден и учещ във Франция.  Добро и будно дете , но от тази година има проблем със концентрацията във клас. След няколко срещи със учителката му  съм доста притеснена от нейните думи. Липсата на концентрация се изявява в това ,че  много често се налага да му повтаря да извади дадена тетрадка, да не се разсейва , да внимава какъв въпрос задава , бил неподреден ,невнимателен т.н. Понякога се смеел докато му правят зажележка. Но въпреки това няма проблем с учебния материал.  Оценките му са добри. Също така според нея а и според мен детето е много умно и любезно. Във къщи също понякога е разсеян, но генерално мога да кажа че си върши задълженията без никакви проблеми.
Бихте ли ми дали насоки как да повиша неговата концентрация  и на какво би могло да се дължи липсата на такава.
Благодаря

Може би просто е... дете.
Слава Богу, хората не са роботи.
В случай, че генерално няма проблем, просто запомнете забележката на учителката, но не се вторачвайте в нея.

Благодаря Ви за отговора. Аз съм на същото мнение , но според учителката това е огромен проблем и ще му създава трудности за напред.

С bg-mamma скоро ще пуснем видео, което е посветено на следродилната депресия и на нейните прояви.
В случаите, когато продъжава толкова дълго може тя да маскира и по-дълбок проблем или травма, който е добре да бъде обследван от психолози и да се разбере откъде тръгва.
Първото, откъдето следва да тръгнете е, точно това да може да споделите мислите си и ако са много силни за нараняване на детето, отидете при психиатър, най-добре такъв в заведение за женско здраве (от типа на Майчин дом и т.н., за да е имал/а по-голям опит) и разбира се, психотерапевт...

Здравейте, пиша по този въпрос, защото от години ме мъчи този проблем и имам нужда от това да разбера нечий чужд опит или мнение по въпроса. Момче на 18 години съм. На пръв поглед, както всяко нормално момче на тази възраст. Обаче, както казах, от години ме мъчи проблем, който е свързан с така наречената социална фобия. Поне, четейки из интернет, успях да свържа протесненията си именно с нея. Не знам кога точно започна всичко, защото като малък изобщо не ме било срам от хората или пък да ме е било страх какво ще си помислят, нито пък имах проблем с комуникацията с непознати. Може би, всичко започна от училище - там многократно бях обиждан и всеки път, когато се опитвах да се защитя, нещата ставаха по-зле, дори бях и стъпкван. Дали фактът, че от тогава реших да си замълча, за да не бъда никога повече унижаван и за да не ме излагам, или също това, че започнах да комуникирам с едни и същи хора, уж така наречените ми "приятели", но резултатът е налице - изолирах се, без да го осъзнавам и се затворих в себе си. Докато бях малък това не ми правеше впечатление, но в пубертета започнах да осъзнавам колко съм се прецакал сам, особено в късния пубертет. Оказа се, че комуникацията очи в очи започна да ми убягва и всеки път, когато ми се наложи да говоря с някого, когото не познавам, изпитвам тревожност - един вид ме е страх да не се изложа и да не ми се присмее, но самият страх ме прави по-студен човек и става много по-зле. Забелязал съм, че този проблем не съществува, когато общувам с по-близките за мен хора, тези, които ме познават вече и които чувствам, че дори и да направя или кажа някоя глупост, няма да ме осмиват. Проблемът е, че животът не е комфортно място, където на човек му стига само така нареченият затворен кръг от хора. Всеки ден човек се сблъсква със стотици нови хора, различни личности. Все пак ние сме социални животни и един такъв проблем започва да ни дистанцира от нашия свят. По-лошото е, когато го осъзнаеш, но не можеш да се справиш, дори опитвайки се всячески да преодолееш самия себе си. Осъзнавам проблема - направих си равносметка, че избягвайки контакти от страх, че няма да ме приемат, аз не си правя услуга. Мислех си, че проблемът ми идва само когато говоря с по-възрастни от мен хора, защото нямаме кой знае какви общи интереси, но това е само успокоение, а не истината. Осъзнах го по трудния начин. Един приятел наскоро ме запозна с негови приятели от една компания и това беше звучният шамар на съдбата, който ми показа, че съм грешал. Запознах се с тях, обаче всичко стигна само до запознаването - когато се води някакъв диалог между всички, аз просто не знам какво да кажа и премислям хиляди пъти, измежду което в главата ми се въртят хиляди сценарии какво може да се случи, ако кажа точно това.  В повечето случаи се получава да мълча, формулирайки думите си в главата, а когато според моята "велика" преценка това нещо пасва и няма да ме изложи, аз го казвам, което е рядко и представлява кратковременно включване в разговора.  Мислех, че с времето ще се отпусна, както преди се е получавало с други приятелчета, обаче нищо не се променя - аз си оставам все същия пън. Чувствам, че просто съм изолиран и то проблемът е в мен, защото през времето, в което съм с тези хора и други се причисляваха към компанията, подобно на мен, но за ден - два те изглеждаха по - близки с тях, отколкото аз за месеци. Това също ме накара да погледна на себе си като първоизточник на своите проблеми, защото не може едни да успяват, а аз да не. Това означава, че нещо в мен отблъсква. Истината е, че аз не мога да нахалствам и да се бутам, не е и приятно. Не обичам да се натрапвам на хората, но практиката показва, че нахалните и тези, на които не им пука какво мислят другите, просперират - тях ги приемат. Това са моите изводи върху себе си и ситуацията, в която се намирам. Имам чувството, че съм в задънена улица и че никой не ме харесва, нито ме приема. Най-общо казано се чувствам като някакъв непотребен боклук, от който никой няма нужда и каквото и да ми се случи, на никого няма да му направи впечатление. Антисоциалността води до самота, а това е най-лошото нещо за един млад човек, пред който животът тепърва предстои и има нужда от нови хора и контакти, но те все му се изплъзват измежду пръстите. Чувствам живота си като помия и като нещо, което се обезсмисля.

Преди време бях писал по този въпрос във форума и ми предложиха да се обърна към някой от психолозите за разрешаването му.

Здравейте Др.. Стаменова, в момента съм във някаква апатия ,която ме изсмуква бавно малко по-малко.Изолацията , и вируса ,който съществува се отразява на всички  нас!Как да си помогнем, да намалим тревожността, страховете си във всяка сфера , и да живеем по -спокойно?Особено тези ,които имат и заболявания относно психиката (РДР, Панически разстройства и пр)?Благодаря предварително!

Здравейте Rozalin,
Въпросите, които задавате са важни и много големи, но ще им отговоря кратко.

Първото, което бихме могли да правим е да сме по-щедри в отношенията си със себе си и другите - по-разбиращи, не толкова изискващи и в същото време да се опитваме да имаме цели (ежедневни, ежеседмични, ежемесечни), които да ни мотивират и да ни показват, че се изместваме в умения, знания или отношения напред.

Грижа за психичното и физическо здраве. Срещи със специалисти в областта на психичното здраве са  повече от препоръчителни за хора, които имат някакъв вид проблем, като поддържаща или активна терапия.

Грижа за физическото здраве - възможно най-подбрана и качествена (не джънк или свръхпреработена) храна, достатъчно физическа активност, по възможност на открито.

Изкуство - да, изкуство - гледане, слушане, рисуване, четене, писане, всякакви форми на изразяване имат своята роля по този път.

Поздрави,
Детелина