Имате ли нужда от промяна на дома? Консултирайте се с Диана Кръндева!

Диана, ще чакам да ни покажеш и кухнята!

Да, разбирам и това е нормално, но това, което най-много обичам в работата си е, че зад всичко стои една история. Дядото ги е правил, а и не са претрупани. Апартамента е от 60-те, с прекрасен паркет, гипсови корнизи и розетки. Като капак има страхотни вградени гардероби от масив. Трябва да се влезе в стила, да се запази споменът. А полилеят е просто прелест, все едно за там е правен.
Нямам снимки от завършена кухня, но прилагам една от етап, за да видите плота /мозайка/, с който много подхожда и жълтите плочки - като гроздето на лампата....

Напълно съм съгласна, че жилището трябва  да носи своята история и да напомня за нея, особено ако е свързана с предшествениците. Това е паметта и духа на рода. На мен много ми харесва такава нишка.
Забелязала съм, че в последно има един наплив за купуване на нови жилища, което не е лошо да се започне на чисто, но ми се струва, че новото строителство е с недотам качествени материали. Прочетох за гипсокартонени стени, произведени в Китай, които са токсични. Във Флорида има жилища направени с такива. Сега се съдят.
Интересно ще бъде да чуя мнението на Диана по този въпрос, какво мисли за качеството на новите жилища.

И аз харесах полилея. Даже се канех да питам дали ще има и корнизи на тавана, особено като има и розетка, но въпросът ми се изясни и без питане
Домът, дори и новият, за мен е хубаво да носи и нещо от предходните поколения - човек си напомня откъде е тръгнал, а това помага да разбираш и къде отиваш.
В моята селска къща има две врати от старата къща още от младите години на баба и дядо, че дали не е била и по-стара, нямам много информация. Вратите са по-ниски от останалите (но и на съответните места няма как да са по-високи), не всичко в замисъла ми се връзва с тях, но ще намеря начин да ги запазя и вмъкна хармонично - държа да отдам почит на тези, които са ми дали дом и семейство и вратите са един такъв начин. Има и по-дребни запазени неща, но вратите са част от самия дом, затова и с такава любов ги пазя и ще ги задържа.  Питат ме понякога комшии защо не ги сменя, ама как да обясниш чувството, което изпитваш към рода, към паметта, към това, което те свързва всеки път с него, когато преминеш през вратите...
Предполагам, че и със собствениците на дома с полилея ще е така.   

Кубратова, браво на теб!
И аз бих направила същото, но за  съжаление няма я старта къща на баба ми - роднински неволи. Но пазя предмети, менци, стари ютии и т.н.

Някой у дома е бил много сърдит на старите ютии - няма нито една запазена. Твоите старинки ще си намерят място я в интериор, я покрай градински кът...и е хубаво, че ги имаш.
Имам питане, Диана  - повечето ми картини са с различни рамки - все пак колкото и да са сходни стилово, всяка си иска нейната рамка и като цвят, и като размер, и като обща визия, затова и не съм се старала да ги подбирам еднакви, когато изборът е зависел от мен.  
Голям проблем ли е това в интериора или да не ми дреме много? Обичам си картините и знам, че рамката е просто рамка, но като се съберат повече в едно помещение, вече сякаш чувствам дисонанс от разликите, макар и да се опитвам да ги разполагам така, че в близост да са тези със сходни рамки...
Та се чудя дали да се замисля за уеднаквяване в някаква поне степен или не. Какво ще ме посъветваш?  
Надали отговорът е универсален, и все пак. Има ли някакви принципи в това отношение, с които занапред да се съобразявам?
Благодаря!

Ако не беше допълнена подовата плочка с кръпка в ляво би изглеждало по-добре, както и светлата фуга между стенните и подовите плочки дразни окото.

Не знам как е на живо лампата, която се коментира, но на мен не ми допада, изглежда ми пластмасова, евтина.
Ако по някаква причина от сантимент бих запазила розетката на тавана, бих я комбинирала с нещо изчистено.

Това съкровище както и  да е, но розетката е старовремска, според мен. Трудна е тази лампа за център на композиция, но може да се измисли нещо друго.

Здравей, не е необходимо да са еднакви, ако стилът ти не е минималистичен. Само ги подреди по някакъв принцип,  например: равнени долу или равнени горе /ако са в една линия/. Ако правиш "стена" равнявай ти една с друга по вертикал и хоризонтал, стои чудесно. Има много примери в интернет, сигурна съм, че ще се справиш.

Винаги може още! Най-хубаво е като се поживее извесно време и след това се добави или промени нещо.

Благодаря, Диана!
Не е минималистичен стилът - в миналото има толкова красота, майсторство и душа, че някак ми се вижда грехота да не взема от тях
Подравнила съм ги по горния ръб (които са на една стена), че аз ги и размествам от време на време, а не са в еднакъв размер, значи засега така ще останат.

Как бързо да освежите стаята на тийнейджър без драми и без майстори?

Когато проектирам първи дом за младо семейство, детската стая почти винаги се оказва най-деликатната зона. Пазарът предлага всичко — легла с пързалки, ярки пейзажи, тематични мебели и цели приказни светове по стените. Изглеждат впечатляващо на снимка, но в реалния живот често имат кратък срок на годност. Децата растат бързо, интересите им се сменят още по-бързо, а прекалено нагласения декор оставя малко място за творчество на детето.

Затова в детската стая винаги бих заложила на добра основа: свободно място за игра, голям килим, удобно легло, практично съхранение и повърхности, които могат да се променят. Когато детето стане тийнейджър, тази гъвкавост е още по-важна. Плакатите се множат, компютърът често става център на вселената, а стаята вече трябва да бъде не просто красива, а лична, удобна и адаптирана към новия ритъм.

Добрата новина е, че не винаги е нужен голям ремонт. Ако леглото е вече малко или гардеробът не побира нищо, това е отделна тема. Но ако основните мебели работят, един уикенд, малко боя, текстил и ясна идея могат напълно да сменят усещането в стаята. Най-важното правило е просто: дайте свобода, но я рамкирайте.

В момента интериорните тенденции вървят към по-топли неутрални, земни нюанси и наситени акценти. Това е чудесна посока за тийнейджърска стая, защото не изглежда детински и позволява лесна промяна само с аксесоари. Ако детето не е сигурно в избора си, започнете с една акцентна стена. Ако иска по-силно усещане, може да боядисате стените и тавана в близки тонове — ефектът е почти като малко лично убежище.

Палитра с градско усещане

За основа работят много добре пясъчно бежово, крем, светъл бетон или мека сива мъгла. Към тях добавете една по-силна повърхност — тъмно горско зелено, графит, черно-синьо или теракота. Така стаята остава спокойна, но не безлична. Ако иска да е тъмно – давайте смело, стига мебелите да са светли.

Палитра с по-меко, но характерно усещане

Ако търсите по-мек фон, изберете млечно бяло, пастелна слонова кост или светъл пудрен нюанс. За акцент може да влезе череша, бордо или мъхово зелено. Тези цветове стоят модерно, без да правят стаята прекалено сладка.

Разбира се, не е нужно да мислим в строги категории „за момче“ и „за момиче“. По-добре е да изберете настроение: спокойно, драматично, артистично, минималистично или по-игриво. Така решението ще бъде лично.

Бързи промени с голям ефект

Текстилът може да промени до голяма степен усещането в стаята. Нов килим, няколко възглавници и покривало в един или два акцентни цвята често са достатъчни, за да изглежда пространството завършено.

Плакатите изглеждат много по-добре, когато са обединени в система. Еднакви рамки, рейл или коркова зона превръщат хаоса в лична галерия.

Малките места за съхранение също имат значение. Две-три куки, тесен рафт или кутии за кабели, снимки и сувенири помагат стаята да остане подредена, без да изглежда стерилна.

За да включите тийнейджъра в процеса, не му давайте пълна дизайнерска свобода, а ясни избори. Това намалява споровете и превръща промяната в общ проект.

·         Коя да бъде акцентната стена.

·         Коя палитра от предложените варианти му допада най-много.

·         Каква система за плакати, снимки и лични неща ще използвате.

·         Пуснете любима музика и направете процеса лек.

·         Накрая направете малко „разкриване“ на новата версия на стаята. Този момент често е по-важен, отколкото изглежда.

В крайна сметка добрата тийнейджърска стая не е тази, която изглежда перфектно в каталог, а тази, в която детето се разпознава. Когато има ясна основа, лични акценти и достатъчно свобода за промяна, пространството остава практично и живо. А най-хубавото е, че може да го постигнете с малко подготовка за един уикенд — без излишни нерви и без ремонт от нулата.

Успех!