Консултации с ерготерапевт

  • 72 683
  • 105
# 90
Привет!
Аз съм майка на момче на 5год със сензорен проблем имахме и късно проговаряне в момента говори доста нямам притеснения там.
Притесняваме единствено че си запушва за всичко ушите най малкото чува и започва нещо чувам и започва мамо нещо чувам какво чувам какво е това правят нещо и изпада в истерия чувствам се страшно изтощена от всичко това мислех си че с проговарянето чувствителността му ще намалее но това не стана не намаля и не намаля единствено нещо което страшно му пречи.Децата за него викат това е не ги иска Запушва уши и бяга настрани имам нужда от помощ немога да се справя не намаля моля ви кажете му как мога да му помогна с какво вкъщи какво мога ще се побъркам вече ад е със него дори навън не се излиза не се живее.Имали сме проблеми с подстригване преодоля го без намеса на ерготерапия не даваше рязане на нокти няма проблем не даваше сешоар няма проблем не даваше да го срешем няма проблем с дрехи не сме имали проблем носи всичко.Единстено което аз като една майка забелязвам което по никакъв начин дори не намалява даже се засилва това е миенето на коса и шума.Вече съм много изморена и изнервена живеем в малък град и тук няма ерготерапия.Много ви моля за съвети.
Имаме и стериотип и поведение което също не видях да намалеее говори много но пърха подскача има едно поклащане прав напред назад на стола така скърцане на зъби стискане на панталони едни странни звуци се появиха ъъъ спира почва пак ъъъ така стискайки се чупене на пръсти.Незнам незнам искам до 7год всичко това да изчистим всичко разбира норма по знания правен му тест за интелигентност абсолютно притеснения нямам когнитивна гледна точка но се надявах и да не свършат поне намалеят тези стериотипи и запушване на уши.Отчаяна съм моля ви за съвети
Виж целия пост
# 91
Здравейте,
благодаря Ви, че се обръщате за съвет към ерготерапевт, но също така мисля, че можете да се обърнете и към вашата родителска интуиция, защото споделяте, че доста от  затрудненията сте преминали и сте се справили!?
Трудно ще е да ви дам конкретен отговор,  защото "хапче" няма, децата растат, променят се, както и техните нужди, умения, желания и интереси.
По отношение на стереотипните движения бих казала, че те са средство/инструмент на детето да се саморегулира/да се успокои и да компенсира някаква тревога. По-скоро не се опитвайте да ги премахнете, а се замислете дали те му пречат на ежедневното функциониране, общуване с други деца, игра, самообслужване и др. дейности. Наясно съм, че самите движения могат да бъдат доста изнервяши за родителите, но те са инструмент на детето да се справя с различни сензорни предизвикателства на средата, така че бъдете разбиращи.
Запушването на ушите е често срещана реакция при деца със сензорни затруднения, може да опитате следните неща: в определени моменти/ситуации детето може да поставя слушалки, които заглушават шума от средата (бяха пуснали в лидл преди време); може да играете игра вкъщи "Кой издава този звук", има такива видеа в You Tube: https://www.youtube.com/watch?v=IFNmUpTXhZY
https://www.youtube.com/watch?v=n1m4h79JZso&t=19s, https://www.youtube.com/watch?v=n1m4h79JZso&t=19s
Добре е да предупреждавате Вашето дете къде ще ходи днес, какво може да чуе, за да може нервната система и мозъка да са подготвени поне малко, уверете се, че през деня има определено време за спокойна и релаксираща среда с релаксиращи дейности (тиха музика, масаж, завийте го с тежко одеало)
Също така, опитайте се да забележите точно в какви ситуации, в каква среда детето си запушва ушите, така ще знаете как точно да адаптирате средата или самата дейност, така че детето да се чувства комфортно.

Оставам на разположение, ако искате да обсъдим малко по-конкретно въпроса, не се колебайте да се свържете с мен.
Поздрави:
Руслана
Виж целия пост
# 92
Здравейте,
Всеки родител е изпадал с ситуация, в която вече наистина не знае какво още, какво ново преживяване или игра да добави в ежедневния живот на своето дете.
Често пъти семейства, с които се срещам, ме питат какво бих препоръчала да се прави вкъщи, да дам “домашно”.
 Е, като човек вярвам, че всяко дете е нужно да бъде включено в дейности, които го вълнуват, усмихват и му носят щастие. Ерготерапията от своя страна се базира на идеята, че ние подкрепяме хората да се включат и ангажират с дейности/игри, които им носят смисъл и развиват потенциала им. За децата тези дейности са ориентирани около ИГРАТА, усвояване на нови умения, развиване на и стимулиране на самостоятелност в дейности, които носят удоволствие, за да се завърти “колелото на желанията” и да се засили мотивацията.
Във виртуалното пространство може да намерим много и различни предложения за дейности/игри, които развиват социални и комуникативни умения, подобряват моторното планиране и сензорна интеграция, подкрепят координацията и баланса на тялото, както и подобряване на вниманието и концентрацията. Обаче… в никакъв случай не бива да забравяме и да омаловажаваме всички дейности, които са част от ежедневието на детето (т.нар. ДЕЖ) и тяхната терапевтична стойност и подкрепа за цялото развитие на детето!
Важно е да създаваме ежедневно условия за това детето да се включва и участва доколкото е възможно самостоятелно в дейности като:
Събуване/обуване
Обличане/събличане
Хранене с ръце и/или прибори
Миене на ръце/лице/зъби/къпане
Приготовления на сандвич или друга храна
Включване на детето в процеса на пазаруване и приготвяне на храната
Включване на детето в пране/простиране/сушене
Включване в почистване на мястото, на което се е хранило детето, ако е важно
Изхвърляне на боклук
Миене на съдове
Включване/изключване на лампи и затваряне на врати
Събуване и обуване при нужда от тоалетна
Почистване на къщата
Засаждане на цветя или други посеви
Грижа за домашни любимци или други животни

По време на ерготерапевтична сесия фокусът е върху индивидуални нужди на детето, но има няколко основни посоки, в които ние работим, а именно: развиване на умения за включване в дейности- глобална и фина моторика, планиране и последователност, визуално-моторна координация, сензорна преработка и интеграция, постурален контрол, изобщо подкрепа на цялото невро-сензорно-моторно развитие на детето. Вкъщи всички тези умения могат да се подкрепят, като даваме възможност на детето да участва в горепосочените дейности!
Виж целия пост
# 93
Здравейте,
Синът ми е на 5 години. Излгежда има някаква супер чувствителност на кожата. Обличането е пълен кошмар. Всички дрехи (панталони, блузи, якета, суитчъри, чорапи) са му неудобни, въпреки неимоверните ми усилия да избера меки и удобни дрехи. Все нещо някъде му боцка, дращи, убива. Например от 5 памучни анцунга или пижами (дънки и панталони абсурд) един ще бъде одобрен като удобен, но често в един момент и той става неудобен. Има обикновени дни и дни, когато се събужда и от целия гардереб нищо не става за обличане. Излизането навън е кошмар. Така е от най-ранно детство. Още на 1 година отказваше да го обличам и да носи чорапи. Първоначално бях убедена, че това е някаква глезотия, все повече се убеждавам, че реално детето не се чувства добре. Сега си говорим за чувствителната му кожа поне да се чувства разбран. Други проблеми нямаме. Какво мога да направя?
Виж целия пост
# 94
Здравейте, като ерготерапевт за мен е важно, когато едно семейство се свърже с мен, да го информирам какво да очаква от срещата ни/от консултацията.
Какво да очаква семейството по време на посещение при ерготерапевт?

Първото, което е добре да знаете, е, че няма от какво да се притеснявате, срещата с ерготерапевт преминава под формата на игра за детето, разговор с родителите, наблюдение.(Терапевтът предварително е получил допълнителна информация за семейството и неговите нужди от попълнени от родителите Родителски въпросник, Сензорен профил, Кратък дейностен профил на детето.)
Ерготерапевтичният процес най-общо включва следните фази:
1.Събиране на информация – за силните и слабите страни на детето; трудностите, с които цялото семейството се сблъсква ежедневно. Когато терапевтът е сигурен, че има всичката нужна информация, той ще обясни как тези затруднения повлияват развитието на детето и ще обсъдите различни възможности за подкрепа.
2. Фаза на оценка – след като проблемът е установен, следващата стъпка е да се събере  информация чрез специфични ЕТ инструменти за затрудненията, които детето изпитва, и как те повлияват способностите да участва и изпълнява дейности и задачи, свързани със самообслужване, игра, учене. Тук ролята на родителя е по-скоро да наблюдава и да участва, ако е помолен.
3. Фаза на поставяне на цели – След оценката терапевтът ще помогне на детето и семейството да решат кои от затрудненията са най-неотложни и влияят за осигуряване на щастлив и самостоятелен начин на живот. Въз основа на решението на семейството, терапевтът ще постави цели – специфични и индивидуални за детето и семейството.
4. Фаза на подбор на терапевтични дейности – за да се постигнат вече определени цели, терапевтът избира терапевтични дейности, които са индивидуални и са подходящи за развиване на умения, нужни, за да се постигнат вече поставените цели. Тези дейности са в голям диапазон, от съвсем простичка игра с пластилин до сложни такива, изискващи моторно планиране, екзекутивни умения и т.н
5. Активна терапевтична фаза – тук започва терапията, възможно да видите малки промени в уменията на детето и позитивното влияние на ерготерапията. Самите сесии обикновено се случват в залата по ерготерапия, в дома ви или в училище. В повечето случаи терапията е индивидуална, но понякога и в група с други деца, най-добрият вариант е комбинираният.
6.Регулярна обратна връзка – терапевтът дава обратна връзка за семейството веднъж седмично или месечно за това как преминава сесията, какви дейности и игри се включват, дава идея как да бъдат пренесени и в дома. Освен това терапевтът обсъжда със семейството какви подобрения забелязвате, дали има прогрес от преди месец примерно, какво работи добре и какво – не, кои цели са постигнати и кои все още не са, нови цели, които семейството да иска да включи.
7.Последна фаза на преглед на целия терапевтичен процес и приключване на терапията – важно е да се знае, че ерготерапията е фокусирана върху подкрепа на детето да участва самостоятелно в дейности и да води независим живот. Воден от тази мисъл, терапевтът трябва да предложи приключване на терапията и подкрепа на семейството как да продължават извън залата, като се прави обзор на прогреса, който детето е постигнало, и да насочи към други специалисти, ако това е необходимо.

Поздрави сърдечни:
Руслана
Виж целия пост
# 95
Здравейте Руслана,
Имаме момченце на 1,4 години и не иска да проходи. Изправя се по мебелите и така обикаля из стаята подпрян за каквото хване. Ако седи на едно място седи на цяло ходило, но ако тръгне да ходи прави няколко крачки на цяло краче и след това се вдига напръсти. Не иска да сочи с пръст, но дава "боц". Казва "мама", "тата", но като питаме "Къде е мама/тате", не ни обръща внимание. Не маха за "чао". Усмихнат е и обича да играе с нас, но не носи предмети. Ако иска да играем с него с някоя играчка, я мята към мен. Мислите ли, че е подходящо да се обърнем към ерготерапия или по-добре към друг специалист - невролог или ортопед?
Виж целия пост
# 96
Здравейте Руслана,
Имаме момченце на 1,4 години и не иска да проходи. Изправя се по мебелите и така обикаля из стаята подпрян за каквото хване. Ако седи на едно място седи на цяло ходило, но ако тръгне да ходи прави няколко крачки на цяло краче и след това се вдига напръсти. Не иска да сочи с пръст, но дава "боц". Казва "мама", "тата", но като питаме "Къде е мама/тате", не ни обръща внимание. Не маха за "чао". Усмихнат е и обича да играе с нас, но не носи предмети. Ако иска да играем с него с някоя играчка, я мята към мен. Мислите ли, че е подходящо да се обърнем към ерготерапия или по-добре към друг специалист - невролог или ортопед?

Здравейте,
благодаря, че се обръщате към мен, аз бих Ви посъветвала да направите консултация с детски невролог и ортопед, но преди това обсъдете ситуацията с личния лекар на детето. Докато чета поста Ви, в главата ми се въртят много въпроси, свързани с периода на бременността, ражането, периода 0-12 м, храненето, едно дете ли е в семейството, сънят как е, мускулатурата ок ли е, преживявало ли е някакви медицински интервенции детето, харесва ли да е навън, наблюдава ли как други деца играят, следи ли движещи се предмети, проходилка ползвали ли сте????
Щом детенцето е на 1,4 и все пак се изправя до стабилна поврърхност и се придвижва, това е много добре за прохождането.
Ерготерапевт, логопед и други специалисти извън медицинските такива, ние можем да прилагаме терапевтични модели и техники основно, разбира се, да Ви насочим към друг медицински специалист също, ако видим такава нужда.
Ето няколко видеа за стимулиране на прохождането:


Може да се обърнете към физиотерапевт за оценка за двигателните способности, мога да препоръчам Юлия и Стоян Грошлеви, кинезитерапевти. Работим с бебета и деца. Юлия- 0883383957; Кабинет по кинезитерапия "Малки Стъпки"/Little Steps Physical Therapy
Дано съм Ви била полезна!
Поздрави:
Руслана
Виж целия пост
# 97
Здравейте! Искам да попитам има ли ерготерапевт в Благоевград?
Виж целия пост
# 98
Здравейте! Искам да попитам има ли ерготерапевт в Благоевград?

Здравейте, в регистъра на работещите ерготерапевти към Асоциацията на българските ерготерапевти няма регистрирани в Благоевград. Ще задам вашия въпрос и във ФБ групата на Асоциацията и ще ви пиша.
Поздрави:
Руслана
Виж целия пост
# 99
Здравейте, ще се радвам, ако може да ми дадете насоки за следния казус. Извинявам се за фермана, но се стараех да съм максимално изчерпателна. Благодаря ви предварително!
Имаме момченце, което след наколко дни става на 3 години. В отглеждането сме аз и баща му (след работа и през уикендите). Не е оставян на или с баби/роднини. Преди е нямало проблем с отделянето от родител. Сега е по-прикрепен към майката, но все още няма проблем да кажа, че излизам. Казва ми чао и това е. Тръгна на детска градина края на септември месец, в началото без проблем. После имаше период на плач при влизане.
Наблюдаваме, че изпитва нужда да чопли/докосва (себе си или мен). Прави го от много малък, главно чоплеше моите ръце, но впоследствие започна пренасочване. Понякога търка пръстите си все едно щрака с пръсти, дланите са насочени нагоре. Дъвчеше/смучеше си ръкавите и яката. Това премина в бъркане в устата. После в пипане на мекото на ушите до разраняване. Сега е пренасочено към чоплене на горна устна, търкане на глава и пипане на лице. Всичко това го прави неосъзнато. Докосванията са му "по-тежки". Не усеща с каква сила да помилва например. От около половин година има проблем с дрехи, чорапи. Лятото отказваше да ходи без чорапи и да е с по-отворени обувки. Сега чорапите трябва да са задължително с цветна пета, която да е наместена по определен начин. Горе чорапа също си има определено навиване. Дрехите са неудобни, драскат, пречат. Има определени блузи и спортни долнища (дънки, панталони абсурд). Изпада в истерия, ако някой го кара да се облече, с нещо което не му е ок. Съобразяваме се максимално. За момента сме свели до минимум тантрумите. От бебе не обича да бъде пипан от други хора. Гушлив е към мен и отчасти към баща си.
При него нещата се случват, когато той реши, че е готов. Пробвам и при отказ прекратявам. След време пак. Тръшканията по принцип са рядкост. Работи метода да е подготвен за това, което следва. Това се отнася от излизане за игра до ходене на лекар. Изключително разбрано дете е, стига да му е обяснено всичко.
На градината споделят, че е тревожен. Много се разтройва, ако има промяна в поредността на заниманията. Вкъщи си има ритуали, които не иска да се нарушават. Изключително наблюдателен е, веднага реагира когато нещо е преместено или сменено (например, цветето е изместено 20см встрани). Той се облича и съблича сам (бельо, чорапи, дрехи и обувки), храни се сам, ходи до тоалетна и си мие ръцете сам. Но когато има дейност - рисуване, пластелин, предпочита да има възрастен наблизо, често пита за помощ (дори за неща, които може). Той обича да оглежда и преценява средата преди да влезе някъде, дори на площадка. Така и учи. Запомня много бързо песнички, стихчета, дори сложни и логически концепции (какво е гравитация, как работи еди кое си). За целта стои отстрани, мирен, безизразен и попива. Докто другите подскачат на музиката например край него.
Има изключително изострено усещане за миризми. Като отидем някъде първо помирисва, пита ме често на какво мирише. Така си избира и какво да не яде (не е злояд). Не обича шумни места и много хора. Шумовете и мигащите светлини са "проблем". Навън понякога запушва уши. Реагира на звуци, които ние рядко отчитаме. Пита ни какво се чува. Дронове, духалки в тоалетните го ужасяват. Казва, че децата са шумни и не му харесва. Много обича музика (саксофон, барабани, други инструменти) различава ги в песните, които иска да слуша. По-рядко иска да слуша детски песнички вкъщи. Дори до към 2г. въобще не му правиха впечатление, че съм ги пуснала. Екранно време му въведохме на 2г.6м. като в момента гледа по 20мин. 2 пъти в седмицата. Докато гледа, комуникацията е невъзможна. Като замръзнал е и после казва, че е изморен. Рядко може да каже за какво е гледал, но ако сме чели книга разказва.
Проговори с изречения като му махнахме памперса на 2г1м. Има богат речник, сложни думи, но и заучени фрази. Понякога повтаря въпросите, които сме му задали обратно, вместо ода отговори. Все още говори за себе си на "ти, теб". На мен (майката) казва "аз" понякога. Комуникацията му е малко "странна" понякога. Започва да говори на хората, дори непознати, за темите, в които е в момента. Главно пожари, инциденти и че той бил еди какъв си. Говори, без да го интересува отсреща слушат ли, питат ли го нещо. Просто повтаря наколко изречения непрекъснато. Случва се вкъщи да прави с нас така. Уж си комуникираме нещо и той просто превключва. Има групичка от деца, с които се познават от бебета и с всяко си има определена игра, в зависимост какъв темперамент е детото.
Много обича книгите, разглежда си ги сам и задължително имаме четене на книжки всеки ден. Това му е времето за успокоение и релакс. Лесно може да се превъзбуди и книжките помагат. Може да стои и да слуша с часове, без да преувеличавам. Докато ние не кажем край. Иначе е много активен, кара колело, тротинетка. Обожава люлеенето, също може с часове да се люлее.
Виж целия пост
# 100
Здравейте,
благодаря че се обръщате към ерготерапевт и за това че така точно и подробно сте описали ситуацията, определно успях да си представя средата, ситуаците. Първо ще започна с това, че интервенциите, които включвате, са подходящи – да предупреждавате какво ще се случва, да давате дрехите, които са удобни, с много малко екранно време (но да знаете, че може и без), чудесно, че сте забелязали всички негови интереси и хобита.
Може би е добре да не отстъпвате всеки път щом откаже нещо, може да включите фраза като "виждам, че сега не искаш тази игра, може да опитаме по-късно" .
Това, което описвате, свързано с чопленето, дъвкането, дрехите, тревогата, на мен лично ми се струва, че става дума за по-слабо регулирана и интегрирана сензорна система. Чудя се дали сте правили консултация с детски клиничен психолог, който да може да направи оценка на нуждите чрез скрийнинг и тестови интрументи, с които те разполагат? Само предложение! Друго предложение е, ако искате, да направите консултация с Ели Делева Савова, която е специалист логопед и специалист - интеграция на примитивни рефлекси (струва ми се, че тревожните поведения, които споделяте, са свързани с неинтегрирани примитивни рефлекси, което не е патология, а по-скоро нещо, което търпи развитие).
И все пак, ето няколко базисни предложения:
- уверете се, че детето ляга и става с подходящо време (да има мин 9 часа сън за нощта)
-може да включите вечерни ритуали, ако вече нямате, разбира се (светлините в дома да са по-слаби, може тиха музика, баня, лек масаж за успокоение)
- направете визуален график за деня/седмицата, за да може да подкрепите детето и неговото разбиране и яснота за деня, и така да намалите тревогата.
- за детската градина - може да започнете да четете детски книжки на тази тема (на английски има една страхотна авторка Julia Cook, която пише на всякакви теми, свързани с градина и училище, книгите са за деца) https://www.juliacookonline.com/about-julia/

Оставам на разположение, може да ми се обадите по телефона или да ми пишете мейл.
Поздрави:
Руслана

Здравейте, ще се радвам, ако може да ми дадете насоки за следния казус. Извинявам се за фермана, но се стараех да съм максимално изчерпателна. Благодаря ви предварително!
Имаме момченце, което след наколко дни става на 3 години. В отглеждането сме аз и баща му (след работа и през уикендите). Не е оставян на или с баби/роднини. Преди е нямало проблем с отделянето от родител. Сега е по-прикрепен към майката, но все още няма проблем да кажа, че излизам. Казва ми чао и това е. Тръгна на детска градина края на септември месец, в началото без проблем. После имаше период на плач при влизане.
Наблюдаваме, че изпитва нужда да чопли/докосва (себе си или мен). Прави го от много малък, главно чоплеше моите ръце, но впоследствие започна пренасочване. Понякога търка пръстите си все едно щрака с пръсти, дланите са насочени нагоре. Дъвчеше/смучеше си ръкавите и яката. Това премина в бъркане в устата. После в пипане на мекото на ушите до разраняване. Сега е пренасочено към чоплене на горна устна, търкане на глава и пипане на лице. Всичко това го прави неосъзнато. Докосванията са му "по-тежки". Не усеща с каква сила да помилва например. От около половин година има проблем с дрехи, чорапи. Лятото отказваше да ходи без чорапи и да е с по-отворени обувки. Сега чорапите трябва да са задължително с цветна пета, която да е наместена по определен начин. Горе чорапа също си има определено навиване. Дрехите са неудобни, драскат, пречат. Има определени блузи и спортни долнища (дънки, панталони абсурд). Изпада в истерия, ако някой го кара да се облече, с нещо което не му е ок. Съобразяваме се максимално. За момента сме свели до минимум тантрумите. От бебе не обича да бъде пипан от други хора. Гушлив е към мен и отчасти към баща си.
При него нещата се случват, когато той реши, че е готов. Пробвам и при отказ прекратявам. След време пак. Тръшканията по принцип са рядкост. Работи метода да е подготвен за това, което следва. Това се отнася от излизане за игра до ходене на лекар. Изключително разбрано дете е, стига да му е обяснено всичко.
На градината споделят, че е тревожен. Много се разтройва, ако има промяна в поредността на заниманията. Вкъщи си има ритуали, които не иска да се нарушават. Изключително наблюдателен е, веднага реагира когато нещо е преместено или сменено (например, цветето е изместено 20см встрани). Той се облича и съблича сам (бельо, чорапи, дрехи и обувки), храни се сам, ходи до тоалетна и си мие ръцете сам. Но когато има дейност - рисуване, пластелин, предпочита да има възрастен наблизо, често пита за помощ (дори за неща, които може). Той обича да оглежда и преценява средата преди да влезе някъде, дори на площадка. Така и учи. Запомня много бързо песнички, стихчета, дори сложни и логически концепции (какво е гравитация, как работи еди кое си). За целта стои отстрани, мирен, безизразен и попива. Докто другите подскачат на музиката например край него.
Има изключително изострено усещане за миризми. Като отидем някъде първо помирисва, пита ме често на какво мирише. Така си избира и какво да не яде (не е злояд). Не обича шумни места и много хора. Шумовете и мигащите светлини са "проблем". Навън понякога запушва уши. Реагира на звуци, които ние рядко отчитаме. Пита ни какво се чува. Дронове, духалки в тоалетните го ужасяват. Казва, че децата са шумни и не му харесва. Много обича музика (саксофон, барабани, други инструменти) различава ги в песните, които иска да слуша. По-рядко иска да слуша детски песнички вкъщи. Дори до към 2г. въобще не му правиха впечатление, че съм ги пуснала. Екранно време му въведохме на 2г.6м. като в момента гледа по 20мин. 2 пъти в седмицата. Докато гледа, комуникацията е невъзможна. Като замръзнал е и после казва, че е изморен. Рядко може да каже за какво е гледал, но ако сме чели книга разказва.
Проговори с изречения като му махнахме памперса на 2г1м. Има богат речник, сложни думи, но и заучени фрази. Понякога повтаря въпросите, които сме му задали обратно, вместо ода отговори. Все още говори за себе си на "ти, теб". На мен (майката) казва "аз" понякога. Комуникацията му е малко "странна" понякога. Започва да говори на хората, дори непознати, за темите, в които е в момента. Главно пожари, инциденти и че той бил еди какъв си. Говори, без да го интересува отсреща слушат ли, питат ли го нещо. Просто повтаря наколко изречения непрекъснато. Случва се вкъщи да прави с нас така. Уж си комуникираме нещо и той просто превключва. Има групичка от деца, с които се познават от бебета и с всяко си има определена игра, в зависимост какъв темперамент е детото.
Много обича книгите, разглежда си ги сам и задължително имаме четене на книжки всеки ден. Това му е времето за успокоение и релакс. Лесно може да се превъзбуди и книжките помагат. Може да стои и да слуша с часове, без да преувеличавам. Докато ние не кажем край. Иначе е много активен, кара колело, тротинетка. Обожава люлеенето, също може с часове да се люлее.
Виж целия пост
# 101
Здравейте,
Синът ми е на 5 години. Излгежда има някаква супер чувствителност на кожата. Обличането е пълен кошмар. Всички дрехи (панталони, блузи, якета, суитчъри, чорапи) са му неудобни, въпреки неимоверните ми усилия да избера меки и удобни дрехи. Все нещо някъде му боцка, дращи, убива. Например от 5 памучни анцунга или пижами (дънки и панталони абсурд) един ще бъде одобрен като удобен, но често в един момент и той става неудобен. Има обикновени дни и дни, когато се събужда и от целия гардереб нищо не става за обличане. Излизането навън е кошмар. Така е от най-ранно детство. Още на 1 година отказваше да го обличам и да носи чорапи. Първоначално бях убедена, че това е някаква глезотия, все повече се убеждавам, че реално детето не се чувства добре. Сега си говорим за чувствителната му кожа поне да се чувства разбран. Други проблеми нямаме. Какво мога да направя?
Здравейте и моето дете е същото. Обличането е кошмар от най-ранна детска възраст. При нас трябва всичко да е широко.  И при нас дънките са мираж. Въобще всичко, което е по тялото не става за носене. Когато се сменят сезоните е кошмарно. Представете си 28 градуса, а тя е с дебели дълги дрехи, защото, когато облече къси на секундата ги сваля и се започва един рев. Много е изнервящо. Вече съм сигурна, че има някакъв задържан рефлекс. Как да си помогнем?!
Виж целия пост
# 102
Здравейте,
Синът ми е на 5 години. Излгежда има някаква супер чувствителност на кожата. Обличането е пълен кошмар. Всички дрехи (панталони, блузи, якета, суитчъри, чорапи) са му неудобни, въпреки неимоверните ми усилия да избера меки и удобни дрехи. Все нещо някъде му боцка, дращи, убива. Например от 5 памучни анцунга или пижами (дънки и панталони абсурд) един ще бъде одобрен като удобен, но често в един момент и той става неудобен. Има обикновени дни и дни, когато се събужда и от целия гардереб нищо не става за обличане. Излизането навън е кошмар. Така е от най-ранно детство. Още на 1 година отказваше да го обличам и да носи чорапи. Първоначално бях убедена, че това е някаква глезотия, все повече се убеждавам, че реално детето не се чувства добре. Сега си говорим за чувствителната му кожа поне да се чувства разбран. Други проблеми нямаме. Какво мога да направя?
Здравейте и моето дете е същото. Обличането е кошмар от най-ранна детска възраст. При нас трябва всичко да е широко.  И при нас дънките са мираж. Въобще всичко, което е по тялото не става за носене. Когато се сменят сезоните е кошмарно. Представете си 28 градуса, а тя е с дебели дълги дрехи, защото, когато облече къси на секундата ги сваля и се започва един рев. Много е изнервящо. Вече съм сигурна, че има някакъв задържан рефлекс. Как да си помогнем?!

Здравейте,
темата за децата които изпитват неудобство при носене на дрехи, не е никак нова, причини за това могат да бъдат не една, но ще се опитам да дам няколко идеи:
- правете гимнастика редовно/спорт
- леки масажи след баня с олио/крем/
- нека детето заедно с Вас избере дрехите за всеки ден от седмицата, така че родителят да е спокоен и детето също
-избирайте си битките, ако детето не иска дънки, не е драма, не се ядосвайте
-може да става дума за неинтегрирани примитивни рефлекси, може да направите консултация с такъв специалист

Поздрави
Руслана
Виж целия пост
# 103
Здравейте,
Синът ми е на 5 години. Излгежда има някаква супер чувствителност на кожата. Обличането е пълен кошмар. Всички дрехи (панталони, блузи, якета, суитчъри, чорапи) са му неудобни, въпреки неимоверните ми усилия да избера меки и удобни дрехи. Все нещо някъде му боцка, дращи, убива. Например от 5 памучни анцунга или пижами (дънки и панталони абсурд) един ще бъде одобрен като удобен, но често в един момент и той става неудобен. Има обикновени дни и дни, когато се събужда и от целия гардереб нищо не става за обличане. Излизането навън е кошмар. Така е от най-ранно детство. Още на 1 година отказваше да го обличам и да носи чорапи. Първоначално бях убедена, че това е някаква глезотия, все повече се убеждавам, че реално детето не се чувства добре. Сега си говорим за чувствителната му кожа поне да се чувства разбран. Други проблеми нямаме. Какво мога да направя?
Здравейте и моето дете е същото. Обличането е кошмар от най-ранна детска възраст. При нас трябва всичко да е широко.  И при нас дънките са мираж. Въобще всичко, което е по тялото не става за носене. Когато се сменят сезоните е кошмарно. Представете си 28 градуса, а тя е с дебели дълги дрехи, защото, когато облече къси на секундата ги сваля и се започва един рев. Много е изнервящо. Вече съм сигурна, че има някакъв задържан рефлекс. Как да си помогнем?!

Здравейте,
темата за децата които изпитват неудобство при носене на дрехи не е никак нова, причини за това могат да бъдат не една, но ще се опитам да дам няколко идеи:
- правете гимнастика редовно/спорт
-леки масажи след бяна с олио/крем/
- нека детето заедно с вас избере дрехите са всеки ден от седмицата, така че родителя да е спокоен и детето също
-избирайте си битките , ако детето неиска дънки, не е драма, не се ядосвайте
-може да става дума за неинтегрирани примитивни рефлекси, може да направите консултация с такъв специалист

Поздрави
Руслана
Благодаря ви!
Виж целия пост
# 104
Здравейте,  синът ми е на 1г8м и от бебе  забелязвам че търси и харесва вестибуларна стимулация. Иска да се катери, да минава през неравности, обича люлки, обича да стъпва и да се качва върху предмети вкъщи и като цяло доста неща, които го карат да губи баланс. Това само по себе си проблем ли е? Често му правя сензо-моторни пътеки у дома, имаме мек бодлив диск, на който много обича да стои и да балансира, въртя го, хвърлям го, обръщам го с главата надолу. Нужно ли е да търся начини да му набавям и задоволявам тази му потребност или той сам ще го прави като има нужда и не е нещо, на което следва да и обръщам внимание? Също така мога да отбележа, че генерално е внимателен и добре си планира действията за да не падне ( като се качва и слиза по стълби, като се пързаля или се катери).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия