Консултации с ерготерапевт

Здравейте, сина ни е на 2г 2м - роден месец по-рано поради забавено вътреутробно развитие (забавен растеж на коремче и крачета,роден доносен, но с много ниско тегло), но без здравословни проблеми от това, кърмен повече от година, захранен с всички храни след 6м, с анемия от 6месечен до сега - феритин 20 към момента, което е под нормата. Започна на пълзи на 6м, проходи на 9м. Изключително физически активен и пъргав, не се спира по цял ден. Кара баланс колело от както проходи, крачна тротинетка също. Много е бърз и умел в това. Катерене, набиране, скачане - всякакви активности са неговите. Всичко, което му кажа го разбира. Чува ме като му говоря, дори когато говоря по телефона сякаш ме подслушва. Когато си говоря с ММ за него, той разбира и показва какво съм казала. Но... не говори особенно, повече са звуци и показване. Казва мама, тати, баба, дядо, някои кратки думи боб, мол, за които не съм сигурна, че използва правилно и ги разбира. Казва как правят някои животни - коте, куче, крава, мечка, мишле, лъв, гарга, показва как скача заека и как бяга кончето, всички части на тялото. Любими са ми моторите, колите и пожарните, полицейските коли - по цял ден бръмчи и ги имитира, играе си с такива играчки и много им се радва като ги види навън. Сам премахна памперса си от раз на 1г9м- дневен и нощен, месеци след като аз се опитах без успех. Единствено му говорих, че се ходи на гърне и му четох една книжка. Обича много да разглежда книжки, да рисува. Много е ревшив, чувствителен и притеснителен - едва от скоро свикна с бабите и дядовците си. Като бебе му трябваше време, когато идваха на гости, не искаше да се пусне от мен и мм. Отглеждаме го с мм, който си е вкъщи също, родителите ни са в друг град и нямаме много приятели тук. На детската площадка го е страх от децата, сякаш го е страх да го пипнат, много силен страх забелязвам и съм притеснена. Не ходи на ясла за сега, есента се надявам да започне. Водила съм го на бебешки класове и отново ревеше и не искаше да го пипат. Водя го на площадки, в парка, когато сме при родителите ни отново излизаме сред деца и съседи - в къща сме на спокойна улица с деца от всички възрасти. Иначе ги гледа и са му интересни какво вършат, попива игрите им и ги повтаря по-късно. Мм му пуска тв и телефон - обича да гледа мотори, винаги гледам да прекъсна това, аз не одобрявам и не пускам. Също забелязвам, че когато показвам кое какво е в книгите, не ме гледа. Обяснявам кое какво е и как се произнася, моля го да ме гледа в устата, но той се разсейва страшно бързо. И това че не ме гледа, също ме притеснява.
Мм отказва да заведен детето на психолог или логопед, а аз усещам че би помогнал. Според него нищо му няма, щом е активно и разбира всичко. Искам да му помогна с говоренето и социализацията, но не знам как да го направя сама. Не мога да го водя тайно, мм е навсякъде с нас. Моля за помощ и съвети! Развива ли се нормално, трябва ли да се притеснявам?
Благодаря предварително!

Здравейте! От това, което описвате, не ми звучи да е налице тежък генерализиран проблем в развитието. Детето, по описаното от Вас, ми изглежда много будно, умно, с добро разбиране, отлични двигателни умения, силен интерес към средата и добра способност да учи чрез наблюдение.

По-скоро ми прави впечатление по-чувствителен темперамент, по-силна нужда от сигурност, по-бавно доверяване към хора и известна сензорна чувствителност към шум, докосване и социални ситуации. Това може да влияе и на говора – има деца, които са по-предпазливи, по-наблюдателни и повече „събират“ информация, отколкото да я изразяват.

Все пак на 2 г. и 2 м. е добре постепенно да започне да използва повече думи и кратки комбинации. Не бих чакала още много без консултация – логопедична оценка би била полезна, не защото непременно има сериозен проблем, а защото ще Ви даде насоки как да стимулирате говора вкъщи.

Няколко конкретни неща, които може да правите ежедневно:

Когато играе с коли, мотори, животни – не го разпитвайте постоянно „какво е това“, а описвайте кратко какво прави: „бърза кола“, „червен мотор“, „кучето спи“, „кончето тича“.
Използвайте кратки фрази от 1–2 думи повече пъти през деня.
Оставяйте пауза, за да има шанс той да довърши думата или да поиска нещо.
Ако сочи, не бързайте веднага да дадете предмета – изчакайте звук, дума или поглед.
Четете книжки, но по-скоро коментирайте картинките, вместо да го карате да повтаря.
Правете повече игри с редуване – топка, гоненица, „моят ред – твоят ред“.
Когато е сред деца, не го насилвайте да участва. Достатъчно е първо да гледа отстрани, да се чувства сигурен и постепенно сам да се приближава.
Ограничете телевизора и телефона, особено видеа с бързо сменящи се кадри, защото могат да затруднят вниманието и речевото взаимодействие.
Повече време в движение, навън, с вода, пясък, катерене, колички, бутане, носене и игри с ръце – това често помага и за регулацията, и за говора.

Най-важното е да не се фиксирате само върху това, което още не прави. Има много хубави умения и много потенциал. По-скоро бих мислила в посока „има нужда от малко помощ и повече спокойна стимулация“, а не че има нещо сериозно, но направете консултация за всеки случай. По-добре превенция, отколкото интервенция.

Сърдечни поздрави:
Руслана

Благодаря Ви за бързия отговор! Всичко описано го правя и ще продължавам, макар той да не повтаря. Може би му трябва още време.

Здравейте, момичето ни е на почти 5г. Всяка вечер казва, че изпитва силен страх и наистина е изплашена, преди се успокояваше, ако има човек до нея, но от известно време това не ѝ помага. Толкова се страхува, че затваря очи и плаче или крещи. Много ми е мъчно и не успявам лесно да я успокоя. Страхува се от тъмните предмети в стаята, но когато вече е изплашена, дори от моя глас се страхува.
Също така има проблем с някои храни още от бебешка възраст. До 3-годишна отказваше всичко, ако не е в течна форма - пасирано. Постепенно започна да хапва храната в нормалния ѝ вид, но плодовете и зеленчуците все още не може, дори ѝ се повдига, ако открие парченце. Доста се тревожа. Но поне виждам някакъв бавен прогрес с храната. Със страха обаче нещата не стоят така. Има вечери, когато бързо отминава, не е толкова силен, но и такива, в които си е криза.

Здравейте! Като ерготерапевт бих Ви посъветвала да не подценявате нито силния страх вечер, нито трудностите с храненето, особено когато са налице от толкова ранна възраст. ❤️

Това, което описвате за храненето – много силното предпочитание към гладка/пасирана храна, трудността с определени текстури и дори позивът за повръщане при попадане на парченце – може да е свързано със сензорната обработка в устната кухина, но е важно да се разгледа цялостно, а не само като „каприз с храната“. Добре е, че виждате постепенен напредък и не бих бързала да я притискам да опитва храни насила.

Що се отнася до страха, бих обърнала внимание на това, че когато вече е силно уплашена, дори Вашият глас започва да я плаши. Това може да означава, че в този момент е достигнала много високо ниво на напрежение и нервната ѝ система трудно обработва допълнителна информация. Тогава обясненията, убеждаването и опитите да я разсеем често не помагат толкова, колкото спокойното присъствие, предвидимостта и усещането за сигурност.

Аз бих препоръчала да се направи по-цялостна оценка от специалист, който да разгледа сензорната обработка, храненето, реакциите ѝ към зрителни, слухови и тактилни стимули, както и как се регулира при силно напрежение. Паралелно с това, заради интензитета на страховете и факта, че понякога стигат до плач и крещене, бих обсъдила случая и с детски психолог, за да не се пропуска емоционалната страна на проблема.

И още нещо важно – не бих работила директно върху страха чрез „свикване“ или насилено излагане, когато детето вече е в криза. Първо бихме търсили начини да се чувства по-сигурно и да се регулира, а след това постепенно бихме разглеждали какво стои зад конкретните страхове.

Ако желаете, можете да ми пишете на лично и да ми разкажете малко повече – кога започнаха страховете, има ли конкретни ситуации, в които са по-силни, как протича заспиването и как реагира през деня. Това би помогнало да се прецени какъв тип оценка би била най-подходяща.

Поздрави:
Руслана

Здравейте! Имам близнаци момче и момиче на 4г. Работили сме с хранителен терапевт , около една година от възраст 1,4г. Хранителния терапевт , беше на мнение ,че имат сензорна орална чувствителност. Даваше ми съвети за вкъщи , менюта и при момичето нещата се оправиха само с онлайн консултации , дори стана лакомо. Но след година прекараха тежко ковид и момичето отново спря да яде. Сега менюто е много ограничено , хрупкави неща и мусака, крем супа с кротони, на баницата яде само коричката, на принцеските яде само коричката , на кюфтетата яде само коричката и то ако са оваляни в галета и са хрупкави само, не яде никакви плодове , напъва се да повръща от тях, в градината се напъва да повръща само като и сложат на масата яденето , без да е пробвала. Момчето се повлия много по трудно от хранителната терапия, водих го и на масажи с ел четка на език/уста доста дълго . Чак на 2г започна да дъвче , той пък след ковид започна да яде повече неща и тогава се научи да дъвче. Към днешна дата на 4 г , също му е ограничено менюто , главно картофи, крем супи , зеленчукова супа , като от нея обира само картофа , омлет, млечни , плодове.
Момчето продължава да слага всичко в устата си , до ден днешен, мъниста , играчки , постоянно когато сме вкъщи има нещо в устата. Отделно има много странни движения , рязко подскачане , и бързо движене на ръце , може да се върти в кръг и не му се завива свят , често се удря или удря нас , спъва се , заради тези буйни движения/игри. Постоянно бръмчене с уста или повтаряне на срички с мелодия. Няма проблем с цапане и ходене босо. Рядко спи цяла нощ , нощем става , носи си възглавницата и ляга където му скимне , на пода в коридора , по земята , на диван , навсякъде, просто стига до някъде и ляга върху възглавницата с  цялото тяло. И двамата обичат да играят в пясък.
Момичето се страхува от силни шумове , пиратки, фойерверки , мотори и подобни , запушва си ушите или се крие в мен.
Момчето ходи на ерготерапевт в център цкодухз от 1г , но нямам никаква обратна връзка , какво правят, за какво работят с детето, детето ми казва че тича по пътека и вдига гирички , прави гимнастика, напоследък ми казва че не иска гимнастика и рисуват. Не знам работи ли се върху сензориката въобще и това упражнения за сензорна система ли са, когато съм питала ерготерапевта ми казва ,че всичко е наред просто е по буен, финната моторика му е добре , казвала съм че постоянно слага нещо в устата вкъщи , ерготерапевта ми каза ,че при нея не го прави , може би е навик, това е информацията която имам. От малък град сме и това е единственият ерготерапевт в града ни. Логопед ни каза ,че с говор и речник са добре.
Как ви звучат нещата по моето описание ?

Здравейте! От описанието Ви се вижда, че сте положили много усилия и че при двете деца има история на значими трудности с храненето, но при всяко от тях картината изглежда малко различна.

Разбира се, само по описание не може да се постави заключение или диагноза. Това, което бих препоръчала, е да се погледне на ситуацията по-комплексно, а не само като „сензорна чувствителност“.

При момичето ми прави впечатление много силното ограничаване на храните, предпочитанието към определена текстура – хрупкава, както и силната реакция още при присъствието на определени храни на масата. Това, че се напъва да повръща, без дори да е опитала храната, също е информация, която бих взела сериозно при оценката. При детските хранителни затруднения могат да участват едновременно сензорни, орално-моторни, медицински, поведенчески и психосоциални фактори.

При момчето бих обърнала внимание не само на храненето и дъвченето, но и на постоянното поставяне на предмети в устата, честите двигателни прояви, въртенето, удрянето, спъването, повтарящите се вокализации и нарушенията на съня. Това не означава автоматично определена диагноза, но според мен е достатъчна причина да не се приема просто като „по-буйно дете“, без да бъде направена по-цялостна оценка. Повтарящи се движения, необичайни сензорни реакции и силна хранителна селективност са сред характеристиките, които специалистите вземат предвид при по-широка оценка на развитието.

Бих препоръчала две неща паралелно.

Първо – консултация с детски невролог и/или детски психиатър/специалист по детско развитие, който да прецени цялостното развитие, двигателното поведение, съня, сензорните особености и повтарящите се поведения. Това не означава, че смятам, че детето има конкретна диагноза – просто описанието Ви заслужава по-широк поглед.

Второ – бих потърсила ерготерапевт, който работи конкретно с детско хранене, сензорна обработка и орално-моторни умения, и бих направила подробна оценка и на двете деца.

Бих  поговорила и попитала настоящия ерготерапевт съвсем конкретно:

Какво установихте при първоначалната оценка?
Кои са основните цели, върху които работите?
Има ли наблюдавани трудности в сензорната обработка?
Каква е причината за включването на конкретните двигателни упражнения?
Работите ли върху орално-сензорните и орално-моторните особености?
Какво наблюдавате относно постоянното поставяне на предмети в устата?
Как проследявате дали терапията води до промяна?
Какви стратегии можем да използваме вкъщи?
Какъв е планът за следващите месеци?

Много важно е терапевтът да може да Ви обясни какво работи, защо го работи и как това е свързано с ежедневното функциониране на детето. При хранителни трудности добрата практика е да има координация между специалистите и ясни, съгласувани цели.

И още нещо – бих била внимателна с опитите просто да „стимулираме сензорната система“. Не всяко въртене, скачане, тичане или вдигане на тежести автоматично е сензорна терапия.

Ако сте от малък град и достъпът до специалист е ограничен, онлайн консултация с ерготерапевт, който има конкретен опит в тази област, също може да бъде вариант, особено за подробен разговор с родителя, преглед на видеа от ежедневието и изготвяне на насоки за работа вкъщи. При по-сложни хранителни трудности дистанционната работа може да бъде част от по-широк екипен подход.

И последно – бих Ви насърчила да не се фокусирате само върху това „яде ли тази храна, или не“, а да се опитате да разберете защо я приема или отказва и какво се случва с детето около храната. Това често дава много повече информация от самия списък с позволени храни.
Оставам на разположение, пишете ми на мейл при нужда.

Поздрави:
Руслана

Здравейте. Имам син на 4 години и 4 месеца. Проходи на годинка и 2 месеца, проговори някъде около 2 и половина. Детето е много будно, говори, обяснява, разказва, задава много въпроси за всичко. Самостоятелен е -облича се, съблича се , храни се, обслужва се, храни се, закопчава копчета и ципове. В социален аспект обаче от групата в детската градина има 2 приятелчета. Търси тях предимно, ако ги няма обикновено не търси контакт на друго дете а предпочита да играе сам. Така е и на площадките - наблюдава другите от разстояние, не желае да се включва. Казва, че не искал защото тези деца не се от неговата група. Ако някое дете се затича на площадката и просто мине покрай моето дете например, той веднага реагира сякаш се страхува, изпада в паника, понякога се хваща да си запушва ушите. Притеснява ме това поведение сякаш изпитва страх от непознати деца. Ако някое дете го попита да играят заедно веднага идва при мен и скрива глава. Това е и поведението ако на улицата го поздрави съсед например - скрива глава в нас. С приятелчетата играят, единствено забелязвам че нивото на фрустрация му е много ниско. Дори да става въпрос за нещо много малко той е готов да се разплаче веднага. От много малък никога не е бил толкова комуникативен и социален. Хубавото е че не сме имали проблеми със адаптация в градината, както и няма проблеми ако се наложи например да остане при други роднини за няколко часа. Приема го много спокойно. Ако обаче отидем в среда с деца,които не познава, той се страхува от тях и иска да ги наблюдава отстрани. Дори ми е споделял, че да играе сам му е добре, но виждам че в моментите на паника си запушва ушите. Вкъщи ако пусна прахосмукачка без да то предупредя също си ги запушва. Другото е че много си дърпа кожичките на пръстите на ръцете още от малък. Не знам как да го отуча от това ..Според вас имаме ли нужда от терапия и какъв специалист трябва да посетим?