Консултации с ерготерапевт

Здравейте, имам дъщеря на почти 14г., средна от 3 деца, винаги е била много тиха и привидно спокойна. Казвам привидно, защото задържа емоциите в себе си и се притеснява да ги изразява. Постоянно трябва да прави нещо с ръцете, много обича анти-стрес играчките за мачкане, казва, че я успокояват. Като малка често правеше бели и чупеше каквото хване. В по-ранната и начална училищна възраст забелязахме, че има проблеми- трудности с ученето, особено с математиката, имаше периоди, в които се изпускаше, но го правеше само вкъщи. Веднъж беше изпила почти цяло шише Панадол бебе и ходихме в спешното. Слава Богу нямаше последици. Носи очила и вече незнам колко броя е счупила. Посещавали сме всякакви специалисти- невролози, психолози, психиатър, логопед и няма диагноза. Казват, че е неуточнено разстройство в развитието. Оценката от психолога е леко забавяне в развитието. Иначе е самостоятелна вече, може да си приготвя аламинути, сандвичи. Няма проблем със самообслужването. При нея проблемите са от социален характер. Трудно и е общуването и комуникацията, говори тихо, гледа надолу, няма самочувствие и увереност. Понеже е леко закръглена, постоянно повтаря, че е дебела и грозна, което съвсем не така. Аз постоянно повтарям, че е красива и я питам какво да направя за нея, за да се чувства по-добре, направи си нова прическа с кичури, но това не и помогна особено със самочувствието. Много си говоря с нея. Не иска да посещава курсове, предложих и заедно да ходим на народни танци, хем заради движението, от което много имаме нужда, хем за социализация, но отказва, притеснява се от нови хора. Споделяла ми е, че не се чувства добре в компанията на много хора, мисли си, че всички я гледат и обсъждат. Може би, защото е ставала обект на подигравки в училище. Опитахме да сменим средата и училището, но стана много по-зле. Всеки ден се прибираше разплакана, започна да боледува често и поиска а я върнем в старото училище, защото и е познато и си има приятели. Макар и 2-3  момчета, има приятели,с които имат сходни интереси и разбирания и общуват в училище. Как да и помогна да е по- социална, да общува и с други деца, не само онлайн на английски /любимия и език/ , да има повече самочувствие. Забравих да кажа, че от малка има и страхове, - от животни-кучета и котки и от затворени тесни пространства. Освен това е леко непохватна, често се спъва, бърза да свърши задължението, дори да не е по най- добрия начин. Бърза на тестовете. Не е много ученолюбива. Учи само неща, които са и интересни. Обича да чете книги на английски, има няколко вече. Обича да танцува и да пее, но да не я гледа никой, дори аз, защото се срамува. Телефона ни е болна тема. Знам, че голяма част от проблемите са именно от телефона, защото е много привързана към него, като пристрастена е. Пробвахме с родителски контрол, пробвахме с телефон с копчета, само за връзка, пробвахме и да го прибираме като наказание. Пробвахме да го даваме и като награда. Нищо не помогна. Всеки път става по-зле, затваря се още повече в себе си, едва говори, плаче и т.н. След един такъв изблик говорих много с нея, че телефона е просто един предмет, от който ние не сме зависими и не е редно да плачем за предмети, защото не са живи същества.  Друго, което забравих да спомена е, че трудно изпълнява домакински дребни неща без да и напомням постоянно - като да си оправи леглото, да си подреди бюрото, да си вдигне чинията и т.н. Трябва да повтарям н-брой пъти, докато го свърши. Много се подценява за елементарни неща. Обича да каза - не мога. Доказах, че много неща може като опитва. Но пак и е трудно да го приеме. Цял роман написах. Моля Ви да ме посъветвате - работата с психолог близо година без прекъсване имаше обратен ефект при нея. Имам чувството, че тя се подценяваше още повече и правеше бели, защото се чувстваше различна. В училище получава подкрепа от психолог и ресурсен учител, но и това не и помага. Замислям се да потърся онлайн добър психотерапевт, тъй като живеем в малко населено място и нямаме възможност за често пътуване. Няма ТЕЛК, защото мисля, че това ще я потиска, взимаме само ЛКК от педиатър, за да посещава специалисти в училище. Храната я приема като нещо, което носи удоволствие, един вид като емоционално хранене. В тази връзка често казва, че гладна. Опитах да и обясня деликатно, че храната е средство за оцеляване, а не живеем, за да се храним. Когато няма никой вкъщи може да изяде много храна без да се замисля първо, че си вреди и второ, че е сготвено за цялото семейство, не само за нея.  Може ли по някакъв начин да и помогне ерготерапията?

Благодаря Ви , за бързия отговор. Как можем да се свържем с вас , за да поговорим по детаилно?