Консултации с ерготерапевт

Здравейте, сина ни е на 2г 2м - роден месец по-рано поради забавено вътреутробно развитие (забавен растеж на коремче и крачета,роден доносен, но с много ниско тегло), но без здравословни проблеми от това, кърмен повече от година, захранен с всички храни след 6м, с анемия от 6месечен до сега - феритин 20 към момента, което е под нормата. Започна на пълзи на 6м, проходи на 9м. Изключително физически активен и пъргав, не се спира по цял ден. Кара баланс колело от както проходи, крачна тротинетка също. Много е бърз и умел в това. Катерене, набиране, скачане - всякакви активности са неговите. Всичко, което му кажа го разбира. Чува ме като му говоря, дори когато говоря по телефона сякаш ме подслушва. Когато си говоря с ММ за него, той разбира и показва какво съм казала. Но... не говори особенно, повече са звуци и показване. Казва мама, тати, баба, дядо, някои кратки думи боб, мол, за които не съм сигурна, че използва правилно и ги разбира. Казва как правят някои животни - коте, куче, крава, мечка, мишле, лъв, гарга, показва как скача заека и как бяга кончето, всички части на тялото. Любими са ми моторите, колите и пожарните, полицейските коли - по цял ден бръмчи и ги имитира, играе си с такива играчки и много им се радва като ги види навън. Сам премахна памперса си от раз на 1г9м- дневен и нощен, месеци след като аз се опитах без успех. Единствено му говорих, че се ходи на гърне и му четох една книжка. Обича много да разглежда книжки, да рисува. Много е ревшив, чувствителен и притеснителен - едва от скоро свикна с бабите и дядовците си. Като бебе му трябваше време, когато идваха на гости, не искаше да се пусне от мен и мм. Отглеждаме го с мм, който си е вкъщи също, родителите ни са в друг град и нямаме много приятели тук. На детската площадка го е страх от децата, сякаш го е страх да го пипнат, много силен страх забелязвам и съм притеснена. Не ходи на ясла за сега, есента се надявам да започне. Водила съм го на бебешки класове и отново ревеше и не искаше да го пипат. Водя го на площадки, в парка, когато сме при родителите ни отново излизаме сред деца и съседи - в къща сме на спокойна улица с деца от всички възрасти. Иначе ги гледа и са му интересни какво вършат, попива игрите им и ги повтаря по-късно. Мм му пуска тв и телефон - обича да гледа мотори, винаги гледам да прекъсна това, аз не одобрявам и не пускам. Също забелязвам, че когато показвам кое какво е в книгите, не ме гледа. Обяснявам кое какво е и как се произнася, моля го да ме гледа в устата, но той се разсейва страшно бързо. И това че не ме гледа, също ме притеснява.
Мм отказва да заведен детето на психолог или логопед, а аз усещам че би помогнал. Според него нищо му няма, щом е активно и разбира всичко. Искам да му помогна с говоренето и социализацията, но не знам как да го направя сама. Не мога да го водя тайно, мм е навсякъде с нас. Моля за помощ и съвети! Развива ли се нормално, трябва ли да се притеснявам?
Благодаря предварително!

Здравейте! От това, което описвате, не ми звучи да е налице тежък генерализиран проблем в развитието. Детето, по описаното от Вас, ми изглежда много будно, умно, с добро разбиране, отлични двигателни умения, силен интерес към средата и добра способност да учи чрез наблюдение.

По-скоро ми прави впечатление по-чувствителен темперамент, по-силна нужда от сигурност, по-бавно доверяване към хора и известна сензорна чувствителност към шум, докосване и социални ситуации. Това може да влияе и на говора – има деца, които са по-предпазливи, по-наблюдателни и повече „събират“ информация, отколкото да я изразяват.

Все пак на 2 г. и 2 м. е добре постепенно да започне да използва повече думи и кратки комбинации. Не бих чакала още много без консултация – логопедична оценка би била полезна, не защото непременно има сериозен проблем, а защото ще Ви даде насоки как да стимулирате говора вкъщи.

Няколко конкретни неща, които може да правите ежедневно:

Когато играе с коли, мотори, животни – не го разпитвайте постоянно „какво е това“, а описвайте кратко какво прави: „бърза кола“, „червен мотор“, „кучето спи“, „кончето тича“.
Използвайте кратки фрази от 1–2 думи повече пъти през деня.
Оставяйте пауза, за да има шанс той да довърши думата или да поиска нещо.
Ако сочи, не бързайте веднага да дадете предмета – изчакайте звук, дума или поглед.
Четете книжки, но по-скоро коментирайте картинките, вместо да го карате да повтаря.
Правете повече игри с редуване – топка, гоненица, „моят ред – твоят ред“.
Когато е сред деца, не го насилвайте да участва. Достатъчно е първо да гледа отстрани, да се чувства сигурен и постепенно сам да се приближава.
Ограничете телевизора и телефона, особено видеа с бързо сменящи се кадри, защото могат да затруднят вниманието и речевото взаимодействие.
Повече време в движение, навън, с вода, пясък, катерене, колички, бутане, носене и игри с ръце – това често помага и за регулацията, и за говора.

Най-важното е да не се фиксирате само върху това, което още не прави. Има много хубави умения и много потенциал. По-скоро бих мислила в посока „има нужда от малко помощ и повече спокойна стимулация“, а не че има нещо сериозно, но направете консултация за всеки случай. По-добре превенция, отколкото интервенция.

Сърдечни поздрави:
Руслана

Благодаря Ви за бързия отговор! Всичко описано го правя и ще продължавам, макар той да не повтаря. Може би му трябва още време.

Здравейте, момичето ни е на почти 5г. Всяка вечер казва, че изпитва силен страх и наистина е изплашена, преди се успокояваше, ако има човек до нея, но от известно време това не ѝ помага. Толкова се страхува, че затваря очи и плаче или крещи. Много ми е мъчно и не успявам лесно да я успокоя. Страхува се от тъмните предмети в стаята, но когато вече е изплашена, дори от моя глас се страхува.
Също така има проблем с някои храни още от бебешка възраст. До 3-годишна отказваше всичко, ако не е в течна форма - пасирано. Постепенно започна да хапва храната в нормалния ѝ вид, но плодовете и зеленчуците все още не може, дори ѝ се повдига, ако открие парченце. Доста се тревожа. Но поне виждам някакъв бавен прогрес с храната. Със страха обаче нещата не стоят така. Има вечери, когато бързо отминава, не е толкова силен, но и такива, в които си е криза.