Как да постъпя?

Хм, що за контрол е това? На 21 си. Не е редно. Не ни казваш причината за забраната: дали е заради обстановката в момента или по-принцип си те контролират? Предвид факта, че си без работа и зависима, се усложняват нещата, но пък си пълнолетна. Аз не бих допуснала подобно грубо вмешателство в личното ми пространство, пък било то и от роднини. Не си и на 15. Ясно е, че ти мислят доброто, но е прекалено. Поговори с тях.

Причината не е положението в момента, такива са били винаги.

Казваш друг град, колко далече един от друг са двата града? Явно, че родителите ти се притесняват за теб, но все пак този контрол е прекален.. Аз ще ти предложа и друг вариант - нали в момента живееш сама, нека на първо време момчето да дойде да живее при теб. Така ще видиш как е съвместното съжителство, ще си по-спокойна (предполагам и твоите родители също) понеже ще си си на твоя територия. А ако съвместния живот не потръгне винаги можеш да го изпратиш да си ходи.

Отивай..)

Градовете са на 30-40 минути разстояние. Ами и аз им предложих този вариянт, но те и това отказаха в дома нямало да живее друг. Те дори не ми позволяват приятелки да спят в нас или да дойдат на гости... Камо ли това... Писнало ми е от този контрол, то да беше само от родителите, а то от баби, лели и т.н. Ужасно е! Постоянно съм под напрежение, стресирани съм... Как да кажа, че излизам извън града, как да им кажа, че отивам на сбирка с приятели, как да кажа, че няма да спя вкъщи...... Мисля, че са прекрачили отдавна тънката граница между загриженост/обсебване... А за заплахите на майка ми, баща ми, баба ми, дядо ми, че бягам от тях, че ги мразя, че няма да ме погледнат и говорят с такава злоба в гласа си и от това се чувствам още по-зле. След всеки разговор с тях се чувствам ужасно... Вместо да се радвам да ги чуя изпитвам ужас и сърцето ми се свива.

Аз мисля, че ако много искаш да сте заедно, по-добре е да отидеш ти при него, защото ако нещо се разбута, можеш да си вземеш чантата и да си тръгнеш. По-трудно се гони човек от дома.

Искрено съжалявам за това, което изпитваш от години. Според мен този контрол ги прави много несправедливи към теб, защото потискат твоя характер и ограничават живота ти. Донякъде с този контрол те си мислят, че те предпазват може би, но всъщност те лишават от грешките, които трябва да направиш, за да изживееш този живот и да намериш своите истини.
Аз вярвам в това, че човек трябва да послуша сърцето си, защото на тази земя сме за малко, ако не живеем сега, то кога?
Когато ти имаш смелостта да поемеш по своя път, животът ще ти помага. Животът си е твой! Да, твоите родители са те създали, но ако Бог не беше решил да съществуваш - ти нямаше да съществуваш. Всеки един съжалява за нещо - било то за нещо, което е направил или за нещо, което е пропуснал.  Бъди силна и каквото и да решиш, бъди зад решението си.

Ако продължаваш да изпълняваш заповеди, ще продължиш да получаваш заповеди.

Лошо е, че си без работа. Мислиш ли, че ще си намериш след карантината? Имаш ли някакви твои пари, или вашите ти пращат? Ако е второто, те могат да злоупотребяват с твоята зависимост.
Проблем е също, ако нямаш средства и отидеш при това момче, тогава ще си зависима от него.

Виж, ако материално за сега си добре и можеш да изкараш поне няколко месеца, тогава има смисъл да отидеш при момчето. А иначе, стой си у вас и когато карантината падне и започнеш работа, просто се изнеси. От вашите не искай разрешение, а ги уведоми, когато си намериш жилище и можеш да се издържаш.

Голям цирк. Те по телефона ти казват да мигнеш 3 пъти и ти мигаш 3 пъти, понеже някой от някъде може да те види, че не мигаш. Мухахаха.

Прави с животът си каквото искаш и спри да зависиш от други хора.

Не е нужно при всяко позвъняване ти да вдигаш телефона и да даваш отчет дали си до магазина за домати или до аптеката за аспирин.

Извинявай, но това не е загриженост, а са си направо поробване, все едно чета битие от Ислямска държава.

Сигурно в дълбочина всеки от тези хора те обича и ти желае доброто, но крайностите, с които те изнудват емоционално са абсолютно токсични. Колкото по-рано успееш да ги отучиш да те командорят, толкова по-добре.

Тва да набиваш вина на детето си, че страдаш заради него, че ще умреш/няма да го погледнеш ако не ти угажда на егото...вместо да му кажеш, гледай си живота, не ме мисли мен...

Проблемът ти не е нито седенето вкъщи, нито ще идеш ли при гаджето. Проблемът ти е, че не те оставят да дишаш, оттам нататък това може да прецака отношенията ти с партньора, търпимостта ти към себе си (не ти се седи сама в къщи) и въобще всичко, което опира до психиката ти, която бива мачкана чрез набиване на вина.

Не ти казвам да бягаш от къщи, нито да бъдеш лоша с близките си и да ги нараниш, но започни да показваш някакъв отпор, не им отразявай заплахите, извоювай си глътка свободен въздух. Те няма да се видят отстрани и да се кротнат сами. Уви, доста подобни теми се появиха напоследък, а и лично познавам жена над 50, чиято майка до последно я изнудваше с думите "да ти умра", ако не ѝ играеше по свирката. Не, че не я обичаше, просто такъв си беше човека. Злополучното съчетание от властна майка и добра, грижовна и по-свита дъщеря.

 Ако угаждаш на всички егоисти (щото хора, които искат да живеят от твое име са точно това) няма да видиш нищо от живота, и когато дойде ден да го осъзнаеш може и да ти станат черни. Не искам да съм краен (след дъжд качулка), все пак споко, ваште са по-скоро притеснени предвид, че хем са далеч, хем сега е леко опасно.
Само че карантината ще е до време, момчето вероятно също, но да угодиш на всички ще си е обречена кауза вечно. Не си губи нервите да опитваш.

Отивай при него и си търси там работа.

Отивай, момиче!
Обясни на родителите си позицията си - ако я чуят и опитат да разберат - чудесно. Ако ли не, е... Защо да се обричаш на самота и да се спираш да направиш нещо, което всъщност искаш?
Всеки има право да бъде щастлив.

Моят съвет е да бягаш от такива родители. Не позволявайте да ви ограбят живота. Ще настъпи момент, в който ще ви бъде страх да вземете каквото и да е решение. На ваше място, ако бях на тази възраст, щях да скъсам или да огранича колкото се е възможно контактите с родителите си. Такива родители си мислят, че като са създали това дете, то е тяхна собственост и трябва да изпълнява безропотно заповедите им. Започват да му натрапват в мозъка, че от какво късче месо са го отгледали, са отдали целия си живот, за да го отгледат, как всички финансови средства са давали за него...

И мойте родители бяха така- докато не си завърша висшето образование никакво женене. Имах една връзка и ми казаха, че ако не прекратя връзката, спират да ми дават пари и да се оправям сама. Тогава не работех. Изнесох се при мъжа. Но и това не е хубаво- от мъж да си зависима. После си намерих работа и зарязах и мъжа. А майка ми 2 години не ми вдигна телефона да ме чуе дори как съм, само защото съм пристъпила каквото е казала тя. Спасявай се по-скоро от такива родители. Много грешки може да направиш в старанието си да не ги разочароваш. На 21 нямаш нужда от тяхното разрешение за каквото и да е. И колкото по- скоро станеш самостоятелна, толкова по- добре за теб. Направи така, че да не си зависима от никого.
И съвета ми към теб е- ако ти искаш да отидеш в другия град при това момче, отиди!