Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 373 870
  • 2 561
# 1 725
Здравейте!
Бих искала да попитам какво мислите по въпроса, че човек с мислите си може да предизвика дадени отрицателни събития. Защото не стига, че се тревожа за различни неща, кои реални, кои може би преувеличени и се измъчвам и не мога да достигна до някакво спокойствие, но като ми каже някой "ти с мислите си ще предизвикаш нещо" и още повече получавам натрапливи мисли вместо да се успокоя...

Тоест - към вас предядяват претенции да мислите позитивно и ви създават чувство за вина, ако мислите отрицателно!
Има хора, които мислят, че понеже са си представяли смъртта на някой човек, те са виновни, ако той умре.
Или че положителните им мисли ще бъдат уловени от Вселената и тя ще ги реализира. И затова е задължително да мислим позитивно.
Това е доста надменно. Тези хора се преживяват като богове. И в много семинари за позитивно мислене и как да сме успешни, в участниците се посяват такива абсурдни самозаблуди. Зад такова мнение се крие желание за контрол и неспособност за справяне с важни аспекти от живота по "обикновения начин".
Така че нека оставим Вселената на нейната вечност и големина и да не се опитваме да я впрягаме да обслужва нашите лични нужди. И да му търсим колая по някакъв друг, по-практичен и по-човешки начин.
Още мисли за така нареченото "позитивно мислене" можете да прочетете в това интервю на Пламен Димитров, председател на асоциацията на психолозите в България.
https://www.24chasa.bg/Article/1703032
Виж целия пост
# 1 726
Благодаря!
Виж целия пост
# 1 727
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!! ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ПРИТЕСНЕНИЕТО! БЪДЕТЕ ЗДРАВ! ❤
Виж целия пост
# 1 728
Здравейте,
Пиша отново заради спешен проблем в родителското семейство. Ситуацията се разви за часове.
Баща ми е в сериозно състояние със съмнение за рак.
Майка не смее да му каже, защото е казал, ако е рак....
От друга страна, не знаейки се инати, че нищо му няма и отказва да дойде в София и да постъпи в болница.
Предполагам, че е правилно да му се каже но ще помоля и за вашата препоръка в ситуацията.
Аз вече съм писала тук и сте ми отговаряли за трудните ни семейни отношения, които в случая нямат значение. Всички бихме искали и се надяваме на най - благоприятно развитие и лечение.
Благодаря и поздрави!
Виж целия пост
# 1 729
Здравейте,
Пиша отново заради спешен проблем в родителското семейство. Ситуацията се разви за часове.
Баща ми е в сериозно състояние със съмнение за рак.
Майка не смее да му каже, защото е казал, ако е рак....
От друга страна, не знаейки се инати, че нищо му няма и отказва да дойде в София и да постъпи в болница.
Предполагам, че е правилно да му се каже но ще помоля и за вашата препоръка в ситуацията.
Аз вече съм писала тук и сте ми отговаряли за трудните ни семейни отношения, които в случая нямат значение. Всички бихме искали и се надяваме на най - благоприятно развитие и лечение.
Благодаря и поздрави!
Вие самата казвате, че е ПРАВИЛНО той да знае.
Тук не става дума дали е хубаво, дали е спокойно, дали трябва..
Думата ПРАВИЛНО тежи повече от всички останали. Баща ви има право да знае истината.
Въпреки, че се страхува. Всеки човек е дорасъл да чуе истината. Всеки човек заслужава да знае истината.
В момента, докато още го заблуждавате, той чувства много ясно какво става с него. Усеща го по начина, по който ходите, по начина, по който се споглеждате, по начина, по който изреченията ви се препъват в някои думи и имате нужда да се поизкашляте....
Говорим за човек. Говорим за господаря на Планетата. Човекът е толкова интуитивен, че знае всичко, което се случва около него и СЪС него.
И какъв е ефекта, ако не му казвате? Когато информацията се крие, не се поставя на масата, човек си мисли най-лошото. Може би затова той толкова се страхува.
Виж целия пост
# 1 730
Да, благодаря Ви!
Виж целия пост
# 1 731
Скрит текст:
Здравейте, г-н Стефанов!
Чета мненията Ви и ме интересува как човек може да превъзмогне чувството за вина заради абортирано братче/сестриче? Единствено дете съм, от първата бременност на майката и знам, че няколко месеца след раждането ми тя пак е забременяла. Трудно ми е да пиша, но ще цитирам нейните думи:" Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна".
Интересното е, че след време, когато бях вече много спокойно, кротко и послушно дете и отварях дума за братче или сестричка, майка ми веднага категорично ме отрязваше. Не е правила повече аборти, а се пазеше от забременяване. Баща ми също не е изявил желание за повече деца.
Опитвам се да си обясня нещата и нещо, което прави впечатление е че тя също е единствено дете. Загубила е две братчета, родени в 6 месец и сестричка, която е починала малка, след заболяване. Освен това баба ми има и доста направени доброволни аборти. Работела е в болница и е намирала начин с връзки в онези години.
Повдигам този въпрос след прочетеното последните страници, че искаме да последваме някого в отвъдното. При мен друг проблем, освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си. Напоследък често мисля по тези въпроси и се надявам да ми дадете обратна връзка. Благодаря!
СЕМЕЙСТВО АБОРТИРАНИ
Здравейте!
Ама че обяснение за аборт ви е изфабрикувала майка ви като причина, че е абортирала вашия брат или сестра!!! „Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна“
С това обяснение тя директно ви е „тласнала към отвъдното“. И няма нищо чудно, че /цитирам ви/ „ освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си.“ Отказът от храна си е отказ от жизнени функции. Ни повече, ни по-малко. Пушенето по 2-3 кутии на ден си е форма на бавно самоубийство. Ни повече, ни по-малко. А това, че не се грижите за здравето си, просто довършва картината на вашето „влечение към отвъдното“.
Каква е тук вашата детска логика? Вие си казвате:
„Оооо, значи аз с моята ревливост съм виновна, че майка ми реши да абортира. По този начин аз убих брат си!  И освен това, като я слушам мама, че е изгубила 30 килограма от теглото си – аз и нея съм щяла да затрия. Щом тя е изгубила апетит заради мен, ревлата, значи и аз трябва да изчезна от лицето на земята, като не ям. И още – щом мама веднага е отишла да го махне това бебе, значи тя и мен щеше така да ме махне, ако знаеше, какво я чака. С една дума – аз не заслужавам живота. По-добре да ме няма!“
Да, това е програмата, която ви е сложила майка ви като чип в мозъка, когато ви е казала онези отровни думи.
Добрата новина е, обаче, че тези думи на майка ви са абсолютно неверни. Пълна глупост!!!! И това става ясно от информацията, която сте дали за нейната майка и ваиа баба – жената с многото аборти. Но като казвам много, дайте си сметка, че те са наистина много!!! Аз лично познавам жени с 9, с 13, че и с цели 23 аборта и ви уверявам, че и баба ви вероятно заема достойно място в тази класация. След загубените деца в невръстна възраст тя е абортирала като дрогирана. Сякаш е пращала непрестанно частици от себе си в отвъдното при загубените си деца. И така е създала семейство, братя и сестри, които са си отишли, най-често чрез аборт, в отвъдното.
Така че майка ви изобщо не е абортирала заради вашата ревливост. Тя е имала съвсем друг несъзнаван мотив. Ако бихме могли да се обърнем към най-дълбоките части в нейната душа с въпроса: „От кое семейство сте ти и твоите братя и сестри!“, тя би отговорила: „]Ние сме семейство абортирани. Аз съм единствената, която е видяла светлината. “   
СЛЕДОВАТЕЛНО абортирайки детето си, майка ви се е приобщила към своята майка. Все едно така е придала легитимност, правота, на нейните аборти и е пратила и тя частица от себе си при своите братя и сестри. Пратила им е племенник, за да му се порадват.
И ПАК ПОВСАРЯМ: вземането на това решение няма нищо общо с вас. Това е нейната лоялност към собствената ѝ майка и нейната тяга към света на нейните братя и сестри. А те са доста и тягата е много силна.
И СЕГА СИ ПРЕДСТАВЕТЕ НАЙ-ВАЖНОТО: Какво биха ви отговорили вашите вуйчовци и лели, вашият брат /или сестра/ от това семейство, ако вие директно в прав текст им кажете: „Мили мои вуйчовци и лели! Мили братко! Тука  в един форум прочетох, че май имам влечение към отвъдното. Така си е. Аз много ви обичам. И не заслужавам живота повече от вас. Искам и аз да дойда при вас! Жалко, че и аз не съм абортирана.“
КАКВО БИХА  ВИ КАЗАЛИ вашите вуйчовци и лели и вашият брат/сестра/?
Ето какво:
„Ние също много те обичаме! И искаме ти да живееш. Ти живей и за нас. Радвай се на светлината и на красотата на света и заради нас. Достатъчно е, че имаш за нас място в сърцето си. Ние тук сме си добре заедно и без теб. А ти си намери партньор, създайте си деца… И не е нужно да пращаш повече при нас, че и без това станахме много“
Следвайте тези думи на вашите лели, вуйчовци и брат/сестра. Защото те са съвсем истински и казани с любов.
А в обяснението на майка ви няма как да има истина и любов, защото нейното решение да абортира не е свързано с вас, а със собствената ѝ майка.
Това е!

Благодаря, че отделихте време в днешния ден, за да ми отговорите!
Разплаках се,докато четях, но в същото време ми олекна. В действителност баба ми заема достойно място в класацията, има направени цели 26 аборта. Дори не знам защо ги е броила и най- вече защо ми е споделила. Аз самата имам вече семейство и голямо дете ученик и желанието ми е да не се предавам, да го отгледам и да бъда до него. По стечение на обстоятелствата няма да имам повече деца, но Слава Богу нямам и аборти.
Още веднъж благодаря и Ви пожелавам щастлива и успешна година в личен и професионален план!
Здравейте!
Бих искал да ви попитам още нещо.
То е във връзка с 26те аборта на баба ви.
Много често се оказва, че ако жена прави толкова много аборти, в семейната система от предишни поколения има безследно изчезнал човек.
Например:
- арестуван по политически причини и не се прибрал;
- излязъл по работа или в планината или в чужбина на гурбет и не се върнал;
и т.н.
Дали и в поколението преди баба ви има такова нещо? Голям човек или дете - изчезнали безследно.
Просто изследвам професионално този въпрос, а и за изясняването на вашата тема е важно.
Ще съм благодарен, ако помислите или попитате някой и отговорите.
Поздрави!
Виж целия пост
# 1 732
Скрит текст:
Скрит текст:
Здравейте, г-н Стефанов!
Чета мненията Ви и ме интересува как човек може да превъзмогне чувството за вина заради абортирано братче/сестриче? Единствено дете съм, от първата бременност на майката и знам, че няколко месеца след раждането ми тя пак е забременяла. Трудно ми е да пиша, но ще цитирам нейните думи:" Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна".
Интересното е, че след време, когато бях вече много спокойно, кротко и послушно дете и отварях дума за братче или сестричка, майка ми веднага категорично ме отрязваше. Не е правила повече аборти, а се пазеше от забременяване. Баща ми също не е изявил желание за повече деца.
Опитвам се да си обясня нещата и нещо, което прави впечатление е че тя също е единствено дете. Загубила е две братчета, родени в 6 месец и сестричка, която е починала малка, след заболяване. Освен това баба ми има и доста направени доброволни аборти. Работела е в болница и е намирала начин с връзки в онези години.
Повдигам този въпрос след прочетеното последните страници, че искаме да последваме някого в отвъдното. При мен друг проблем, освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си. Напоследък често мисля по тези въпроси и се надявам да ми дадете обратна връзка. Благодаря!
СЕМЕЙСТВО АБОРТИРАНИ
Здравейте!
Ама че обяснение за аборт ви е изфабрикувала майка ви като причина, че е абортирала вашия брат или сестра!!! „Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна“
С това обяснение тя директно ви е „тласнала към отвъдното“. И няма нищо чудно, че /цитирам ви/ „ освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си.“ Отказът от храна си е отказ от жизнени функции. Ни повече, ни по-малко. Пушенето по 2-3 кутии на ден си е форма на бавно самоубийство. Ни повече, ни по-малко. А това, че не се грижите за здравето си, просто довършва картината на вашето „влечение към отвъдното“.
Каква е тук вашата детска логика? Вие си казвате:
„Оооо, значи аз с моята ревливост съм виновна, че майка ми реши да абортира. По този начин аз убих брат си!  И освен това, като я слушам мама, че е изгубила 30 килограма от теглото си – аз и нея съм щяла да затрия. Щом тя е изгубила апетит заради мен, ревлата, значи и аз трябва да изчезна от лицето на земята, като не ям. И още – щом мама веднага е отишла да го махне това бебе, значи тя и мен щеше така да ме махне, ако знаеше, какво я чака. С една дума – аз не заслужавам живота. По-добре да ме няма!“
Да, това е програмата, която ви е сложила майка ви като чип в мозъка, когато ви е казала онези отровни думи.
Добрата новина е, обаче, че тези думи на майка ви са абсолютно неверни. Пълна глупост!!!! И това става ясно от информацията, която сте дали за нейната майка и ваиа баба – жената с многото аборти. Но като казвам много, дайте си сметка, че те са наистина много!!! Аз лично познавам жени с 9, с 13, че и с цели 23 аборта и ви уверявам, че и баба ви вероятно заема достойно място в тази класация. След загубените деца в невръстна възраст тя е абортирала като дрогирана. Сякаш е пращала непрестанно частици от себе си в отвъдното при загубените си деца. И така е създала семейство, братя и сестри, които са си отишли, най-често чрез аборт, в отвъдното.
Така че майка ви изобщо не е абортирала заради вашата ревливост. Тя е имала съвсем друг несъзнаван мотив. Ако бихме могли да се обърнем към най-дълбоките части в нейната душа с въпроса: „От кое семейство сте ти и твоите братя и сестри!“, тя би отговорила: „]Ние сме семейство абортирани. Аз съм единствената, която е видяла светлината. “  
СЛЕДОВАТЕЛНО абортирайки детето си, майка ви се е приобщила към своята майка. Все едно така е придала легитимност, правота, на нейните аборти и е пратила и тя частица от себе си при своите братя и сестри. Пратила им е племенник, за да му се порадват.
И ПАК ПОВСАРЯМ: вземането на това решение няма нищо общо с вас. Това е нейната лоялност към собствената ѝ майка и нейната тяга към света на нейните братя и сестри. А те са доста и тягата е много силна.
И СЕГА СИ ПРЕДСТАВЕТЕ НАЙ-ВАЖНОТО: Какво биха ви отговорили вашите вуйчовци и лели, вашият брат /или сестра/ от това семейство, ако вие директно в прав текст им кажете: „Мили мои вуйчовци и лели! Мили братко! Тука  в един форум прочетох, че май имам влечение към отвъдното. Така си е. Аз много ви обичам. И не заслужавам живота повече от вас. Искам и аз да дойда при вас! Жалко, че и аз не съм абортирана.“
КАКВО БИХА  ВИ КАЗАЛИ вашите вуйчовци и лели и вашият брат/сестра/?
Ето какво:
„Ние също много те обичаме! И искаме ти да живееш. Ти живей и за нас. Радвай се на светлината и на красотата на света и заради нас. Достатъчно е, че имаш за нас място в сърцето си. Ние тук сме си добре заедно и без теб. А ти си намери партньор, създайте си деца… И не е нужно да пращаш повече при нас, че и без това станахме много“
Следвайте тези думи на вашите лели, вуйчовци и брат/сестра. Защото те са съвсем истински и казани с любов.
А в обяснението на майка ви няма как да има истина и любов, защото нейното решение да абортира не е свързано с вас, а със собствената ѝ майка.
Това е!

Благодаря, че отделихте време в днешния ден, за да ми отговорите!
Разплаках се,докато четях, но в същото време ми олекна. В действителност баба ми заема достойно място в класацията, има направени цели 26 аборта. Дори не знам защо ги е броила и най- вече защо ми е споделила. Аз самата имам вече семейство и голямо дете ученик и желанието ми е да не се предавам, да го отгледам и да бъда до него. По стечение на обстоятелствата няма да имам повече деца, но Слава Богу нямам и аборти.
Още веднъж благодаря и Ви пожелавам щастлива и успешна година в личен и професионален план!
Здравейте!
Бих искал да ви попитам още нещо.
То е във връзка с 26те аборта на баба ви.
Много често се оказва, че ако жена прави толкова много аборти, в семейната система от предишни поколения има безследно изчезнал човек.
Например:
- арестуван по политически причини и не се прибрал;
- излязъл по работа или в планината или в чужбина на гурбет и не се върнал;
и т.н.
Дали и в поколението преди баба ви има такова нещо? Голям човек или дете - изчезнали безследно.
Просто изследвам професионално този въпрос, а и за изясняването на вашата тема е важно.
Ще съм благодарен, ако помислите или попитате някой и отговорите.
Поздрави!
Не мога да се сетя за нещо такова, но и не ми е хрумвало да се поинтересувам за по- предишни поколения.
Това, което аз знам е, че майката на баба ми е родила момче, когато е била на 25 г. И чак 13 години след това, във възрастта от 38 г. до 41 г. е родила още три деца едно след друго - баба ми, после пак момиче и накрая момченце, което на 2-3 годинки се е удавило. Къщата им е била близо до реката и не са го опазили. От страна на дядо ми също е починало последното дете, било е родено с някаква аномалия. Странното е, че след това всички тези деца и от двата рода после са имали само по едно дете и следващите поколения пак са с по едно. Или ако някъде е имало повече, както при баба ми, накрая пак е оцелявало само едно. По повод абортите на баба ми, последният ѝ беше на 52 г. възраст. Аз бях вече ученичка в 3 клас и помня, че ѝ се молех да го остави, но я беше срам, какво ще кажат хората и т.н. Ще я разпитам за нейните родители, защото не знам други подробности. По назад в годините, около 1920 г. има едно подозрение за убито новородено, поради някаква причина (нежелана бременност, поради ранна възраст на майката или след изнасилване), но е непотвърден слух.
Виж целия пост
# 1 733
Да, ето като това последното  имам предвид. Това, което е "непотвърден слух".  Всъщност това събитие кара майките поколения наред да нямат повече от едно дете и всички останали - да ги жертват.
Какво можете да направите вие?
Погледнете в душата си към това дете. Ако искате - сложете срещу себе си празен стол за него. Това е всъщност брат или сестра на вашата  прабаба, за която пишете, че е родила момче, когато е била на 25 г. И чак 13 години след това, във възрастта от 38 г. до 41 г. е родила още три деца едно след друго - баба ми, после пак момиче и накрая момченце, което на 2-3 годинки се е удавило..
И му кажете в душата си: "Аз те помня. Ти си част от нашия род. Аз те обичам и без да жертвам деца за теб."
А този човек ви казва: "Благодаря ти, че ме обичаш и че ме помниш, без да жертваш. И нека всички след  теб да правят така"
Защо вие в случая сте толкова специална за рода? Защото още като дете сте се молили на баба си да не жертва това дете, с което е била бременна. Първата жена, която е чула посланието отонова дете: "Стига толкова!"
Това е от мен.
Виж целия пост
# 1 734
Здравейте!
Не знам как да започна...
На 27 г. съм, имам сестра на 17 г. Баща ни почина в катастрофа през 2007 г., когато бяхме на съответно 12 и 2 г. Тя не го помни. Оттогава за нас се е грижила майка ни. Тя беше на 37 г. Поболя се от мъка по него... През 2017 г. я оперираха от рак на гърдата, през 2019 г. й откриха хидроцефалия и претърпя 2 операции. Вследствие на това заболяване изгуби почти изцяло зрението си и спря да чува с едното ухо. Малко по-късно й откриха метастази в костите, прекара един инсулт, отделно има стеатоза на черния дроб и улцерозен колит. Преди 2 месеца потвърдиха и наличие на метастази в мозъка. Оттогава не е същата. Постоянно спи, забравя какво сме си говорили преди минута, движи се трудно и не всеки път успява да се задържи на крака. На памперси е, защото се изпуска. Ежедневието й се състои в хранене, сън и прием на шепа лекарства. Винаги го е "играела" много силна, заради нас. Много е вярваща и не иска да приеме отрицателните прогнози, които имат лекарите за състоянието й. Вярва, че ще се излекува, въпреки че ми казаха да се готвим за най-лошото. Много ме боли, когато го казва. Аз не вярвам в чудеса, не и след събитията през последните 2 години. Уж зрението можеше да се възстанови, а тя от ден на ден се влошава... Сега и тези метастази. Адски много ми тежи, защото хем имам майка, хем нея все едно я няма. Приемам работата си като "глътка въздух" от положението вкъщи. Понякога си мисля, че ако всичко приключи, ще се почувствам по-добре.
Егоистично ли е да ми минават такива мисли през главата? Чувствам се виновна, че имам нужда от почивка. Чувствам се безсилна и почти няма ден, в който не плача.
Ще се радвам, ако прочетете историята ми и ме посъветвате нещо.
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1 735
Здравейте!
Не знам как да започна...
На 27 г. съм, имам сестра на 17 г. Баща ни почина в катастрофа през 2007 г., когато бяхме на съответно 12 и 2 г. Тя не го помни. Оттогава за нас се е грижила майка ни. Тя беше на 37 г. Поболя се от мъка по него... През 2017 г. я оперираха от рак на гърдата, през 2019 г. й откриха хидроцефалия и претърпя 2 операции. Вследствие на това заболяване изгуби почти изцяло зрението си и спря да чува с едното ухо. Малко по-късно й откриха метастази в костите, прекара един инсулт, отделно има стеатоза на черния дроб и улцерозен колит. Преди 2 месеца потвърдиха и наличие на метастази в мозъка. Оттогава не е същата. Постоянно спи, забравя какво сме си говорили преди минута, движи се трудно и не всеки път успява да се задържи на крака. На памперси е, защото се изпуска. Ежедневието й се състои в хранене, сън и прием на шепа лекарства. Винаги го е "играела" много силна, заради нас. Много е вярваща и не иска да приеме отрицателните прогнози, които имат лекарите за състоянието й. Вярва, че ще се излекува, въпреки че ми казаха да се готвим за най-лошото. Много ме боли, когато го казва. Аз не вярвам в чудеса, не и след събитията през последните 2 години. Уж зрението можеше да се възстанови, а тя от ден на ден се влошава... Сега и тези метастази. Адски много ми тежи, защото хем имам майка, хем нея все едно я няма. Приемам работата си като "глътка въздух" от положението вкъщи. Понякога си мисля, че ако всичко приключи, ще се почувствам по-добре.
Егоистично ли е да ми минават такива мисли през главата? Чувствам се виновна, че имам нужда от почивка. Чувствам се безсилна и почти няма ден, в който не плача.
Ще се радвам, ако прочетете историята ми и ме посъветвате нещо.
Благодаря предварително!
ЗА СМЪРТТА И УМИРАНЕТО
Здравейте!
И много съжалявам за поредицата от страдания и загуби, които понасяте!
След всичко, което сте описали, вие се тревожите и упреквате за доста неща /цитирам ви/:
"Понякога си мисля, че ако всичко приключи, ще се почувствам по-добре.
Егоистично ли е да ми минават такива мисли през главата?
Чувствам се виновна, че имам нужда от почивка."
Съвсем естествено е да искате най-после всичко да приключи. НО тази ваша мисъл ви кара да се чувствате виновна. Още повече, че майка ви е "много вярваща" и смята, че ще се оправи.
ОЩЕ МАЛКО ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА МАЙКА ВИ:
Има една лекарка-психотерапевт Елизабет Кюблер-Рос, която описва 5те фази, през които преминава ВСЕКИ човек, когато е диагностициран със смъртоносно заболяване. За да ги опише и открие, тя е стояла до леглата и се е грижела целенасочено за хиляди умиращи. /Можете ли да си го представите: това, което за вас е смазващо, за някои хора с лекарска душа е интересно. Доктор Рос се е грижела за хора, пострадали от войната от 15 годишна. Тя дори е наблюдавала и описвала 5те фази и когато тя самата се разболява и прекарва последните години от живота си в инвалидна количка/ Тези фази може да се припокриват и да се проявяват ту едната, ту другата, но все пак имат следния ред:
- първата фаза е ОТРИЧАНЕТО: "Ооо, това не е възможно. Трябва да потърся друго мнение. Абсурдно е това да ми се случи на мен на моята възраст"
- втората фаза е ГНЕВЪТ: повишаване на агресията към всеки и към всичко, включително гняв към съдбата,
- третата фаза е ПАЗАРЕНЕТО: "ООО, ГОСПОДИ, НЕКА ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМ И СЛЕД ТОВА ЩЕ БЪДА ПРАВЕДНА. Ще спазвам твоите заповеди, ще престана да викам на децата, ще живея по твоята воля"
- когато това не помогне, идва четвъртата фаза - ДЕПРЕСИЯТА - пълно отчаяние и безпомощност
- петата фаза е ПРИЕМАНЕТО. Човек приема нещата,такива, каквито са. И тогава започва да излъчва някаква благост и светлина. Настъпва почти при всички преди края.
От това, което ми описвате, майка ви стои във фазата на пазаренето, като клони и към отричането. И точно затова на вас ви е трудно да приемете реалността, без да се чувствате виновна. Все едно ако я приемете, предавате майка си и нейната "вяра".
ВАЖНО Е ДА РАЗБИРАТЕ, че имате право да си представяте и де чувствате всичко, каквото душата ви роди. Защото ако в този ад, в който живеете, започнете и да си забранявате да чувствате разни неща и да си представяте облекчението, което ще дойде след края на майка ви, то това означава в този ад да си изграждате и един вътрешен, в който е още по-мъчително да се живее.
ИМАТЕ ПРАВО не само да намирате утеха в работата си, но и да удължавате тези преживявания, като се позабавяте с колеги след работа;
ИМАТЕ ПРАВО вие да решавате как и колко да се грижите за майка си. Защото тя не ви е дете. Може би ще попитате: Къде е разликата?" Разликата е, че е нормално грижейки се за децата си да правим всичко, на което сме способни, а ако съдбата ни отреди да се погрижим за родител, да правим това, което сметнем за правилно и достатъчно.
Тоест - оставете същинската, най-мощната част от вашата енергия за собствените си деца. И това е най-добрия начин да проявите любов и уважение към майка си. Така се грижите да приемете и да продължите живота, който тя ви е дала.
А ако водена от чувство за вина ѝ давате ВСИЧКО, съвсем логично е да започнете да отхвърляте и майка си и себе си и живота, който тя ви е дала.
ИМАТЕ ПРАВО  да се опрете и на роднини, да търсите повече подкрепа от близки. Защото често човек в страданието си е склонен да се чувства като прокажен и да потъва в самоизолация. Огледайте се наоколо и ще видите, че имате на разположение близки, които могат с желание да споделят вашите грижи. Защото Доктор Рос не е единствена. Има и дреги хора, които обичат да помагат...
това е за сега.
Виж целия пост
# 1 736
Скрит текст:
Скрит текст:
Здравейте, г-н Стефанов!
Чета мненията Ви и ме интересува как човек може да превъзмогне чувството за вина заради абортирано братче/сестриче? Единствено дете съм, от първата бременност на майката и знам, че няколко месеца след раждането ми тя пак е забременяла. Трудно ми е да пиша, но ще цитирам нейните думи:" Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна".
Интересното е, че след време, когато бях вече много спокойно, кротко и послушно дете и отварях дума за братче или сестричка, майка ми веднага категорично ме отрязваше. Не е правила повече аборти, а се пазеше от забременяване. Баща ми също не е изявил желание за повече деца.
Опитвам се да си обясня нещата и нещо, което прави впечатление е че тя също е единствено дете. Загубила е две братчета, родени в 6 месец и сестричка, която е починала малка, след заболяване. Освен това баба ми има и доста направени доброволни аборти. Работела е в болница и е намирала начин с връзки в онези години.
Повдигам този въпрос след прочетеното последните страници, че искаме да последваме някого в отвъдното. При мен друг проблем, освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си. Напоследък често мисля по тези въпроси и се надявам да ми дадете обратна връзка. Благодаря!
СЕМЕЙСТВО АБОРТИРАНИ
Здравейте!
Ама че обяснение за аборт ви е изфабрикувала майка ви като причина, че е абортирала вашия брат или сестра!!! „Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна“
С това обяснение тя директно ви е „тласнала към отвъдното“. И няма нищо чудно, че /цитирам ви/ „ освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си.“ Отказът от храна си е отказ от жизнени функции. Ни повече, ни по-малко. Пушенето по 2-3 кутии на ден си е форма на бавно самоубийство. Ни повече, ни по-малко. А това, че не се грижите за здравето си, просто довършва картината на вашето „влечение към отвъдното“.
Каква е тук вашата детска логика? Вие си казвате:
„Оооо, значи аз с моята ревливост съм виновна, че майка ми реши да абортира. По този начин аз убих брат си!  И освен това, като я слушам мама, че е изгубила 30 килограма от теглото си – аз и нея съм щяла да затрия. Щом тя е изгубила апетит заради мен, ревлата, значи и аз трябва да изчезна от лицето на земята, като не ям. И още – щом мама веднага е отишла да го махне това бебе, значи тя и мен щеше така да ме махне, ако знаеше, какво я чака. С една дума – аз не заслужавам живота. По-добре да ме няма!“
Да, това е програмата, която ви е сложила майка ви като чип в мозъка, когато ви е казала онези отровни думи.
Добрата новина е, обаче, че тези думи на майка ви са абсолютно неверни. Пълна глупост!!!! И това става ясно от информацията, която сте дали за нейната майка и ваиа баба – жената с многото аборти. Но като казвам много, дайте си сметка, че те са наистина много!!! Аз лично познавам жени с 9, с 13, че и с цели 23 аборта и ви уверявам, че и баба ви вероятно заема достойно място в тази класация. След загубените деца в невръстна възраст тя е абортирала като дрогирана. Сякаш е пращала непрестанно частици от себе си в отвъдното при загубените си деца. И така е създала семейство, братя и сестри, които са си отишли, най-често чрез аборт, в отвъдното.
Така че майка ви изобщо не е абортирала заради вашата ревливост. Тя е имала съвсем друг несъзнаван мотив. Ако бихме могли да се обърнем към най-дълбоките части в нейната душа с въпроса: „От кое семейство сте ти и твоите братя и сестри!“, тя би отговорила: „]Ние сме семейство абортирани. Аз съм единствената, която е видяла светлината. “  
СЛЕДОВАТЕЛНО абортирайки детето си, майка ви се е приобщила към своята майка. Все едно така е придала легитимност, правота, на нейните аборти и е пратила и тя частица от себе си при своите братя и сестри. Пратила им е племенник, за да му се порадват.
И ПАК ПОВСАРЯМ: вземането на това решение няма нищо общо с вас. Това е нейната лоялност към собствената ѝ майка и нейната тяга към света на нейните братя и сестри. А те са доста и тягата е много силна.
И СЕГА СИ ПРЕДСТАВЕТЕ НАЙ-ВАЖНОТО: Какво биха ви отговорили вашите вуйчовци и лели, вашият брат /или сестра/ от това семейство, ако вие директно в прав текст им кажете: „Мили мои вуйчовци и лели! Мили братко! Тука  в един форум прочетох, че май имам влечение към отвъдното. Така си е. Аз много ви обичам. И не заслужавам живота повече от вас. Искам и аз да дойда при вас! Жалко, че и аз не съм абортирана.“
КАКВО БИХА  ВИ КАЗАЛИ вашите вуйчовци и лели и вашият брат/сестра/?
Ето какво:
„Ние също много те обичаме! И искаме ти да живееш. Ти живей и за нас. Радвай се на светлината и на красотата на света и заради нас. Достатъчно е, че имаш за нас място в сърцето си. Ние тук сме си добре заедно и без теб. А ти си намери партньор, създайте си деца… И не е нужно да пращаш повече при нас, че и без това станахме много“
Следвайте тези думи на вашите лели, вуйчовци и брат/сестра. Защото те са съвсем истински и казани с любов.
А в обяснението на майка ви няма как да има истина и любов, защото нейното решение да абортира не е свързано с вас, а със собствената ѝ майка.
Това е!

Благодаря, че отделихте време в днешния ден, за да ми отговорите!
Разплаках се,докато четях, но в същото време ми олекна. В действителност баба ми заема достойно място в класацията, има направени цели 26 аборта. Дори не знам защо ги е броила и най- вече защо ми е споделила. Аз самата имам вече семейство и голямо дете ученик и желанието ми е да не се предавам, да го отгледам и да бъда до него. По стечение на обстоятелствата няма да имам повече деца, но Слава Богу нямам и аборти.
Още веднъж благодаря и Ви пожелавам щастлива и успешна година в личен и професионален план!
Здравейте!
Бих искал да ви попитам още нещо.
То е във връзка с 26те аборта на баба ви.
Много често се оказва, че ако жена прави толкова много аборти, в семейната система от предишни поколения има безследно изчезнал човек.
Например:
- арестуван по политически причини и не се прибрал;
- излязъл по работа или в планината или в чужбина на гурбет и не се върнал;
и т.н.
Дали и в поколението преди баба ви има такова нещо? Голям човек или дете - изчезнали безследно.
Просто изследвам професионално този въпрос, а и за изясняването на вашата тема е важно.
Ще съм благодарен, ако помислите или попитате някой и отговорите.
Поздрави!
Не мога да се сетя за нещо такова, но и не ми е хрумвало да се поинтересувам за по- предишни поколения.
Това, което аз знам е, че майката на баба ми е родила момче, когато е била на 25 г. И чак 13 години след това, във възрастта от 38 г. до 41 г. е родила още три деца едно след друго - баба ми, после пак момиче и накрая момченце, което на 2-3 годинки се е удавило. Къщата им е била близо до реката и не са го опазили. От страна на дядо ми също е починало последното дете, било е родено с някаква аномалия. Странното е, че след това всички тези деца и от двата рода после са имали само по едно дете и следващите поколения пак са с по едно. Или ако някъде е имало повече, както при баба ми, накрая пак е оцелявало само едно. По повод абортите на баба ми, последният ѝ беше на 52 г. възраст. Аз бях вече ученичка в 3 клас и помня, че ѝ се молех да го остави, но я беше срам, какво ще кажат хората и т.н. Ще я разпитам за нейните родители, защото не знам други подробности. По назад в годините, около 1920 г. има едно подозрение за убито новородено, поради някаква причина (нежелана бременност, поради ранна възраст на майката или след изнасилване), но е непотвърден слух.
Да, ето като това последното  имам предвид. Това, което е "непотвърден слух".  Всъщност това събитие кара майките поколения наред да нямат повече от едно дете и всички останали - да ги жертват.
Какво можете да направите вие?
Погледнете в душата си към това дете. Ако искате - сложете срещу себе си празен стол за него. Това е всъщност брат или сестра на вашата  прабаба, за която пишете, че е родила момче, когато е била на 25 г. И чак 13 години след това, във възрастта от 38 г. до 41 г. е родила още три деца едно след друго - баба ми, после пак момиче и накрая момченце, което на 2-3 годинки се е удавило..
И му кажете в душата си: "Аз те помня. Ти си част от нашия род. Аз те обичам и без да жертвам деца за теб."
А този човек ви казва: "Благодаря ти, че ме обичаш и че ме помниш, без да жертваш. И нека всички след  теб да правят така"
Защо вие в случая сте толкова специална за рода? Защото още като дете сте се молили на баба си да не жертва това дете, с което е била бременна. Първата жена, която е чула посланието отонова дете: "Стига толкова!"
Това е от мен.
Виж целия пост
# 1 737
ЗАСПИВАНЕ, СЪБУЖДАНЕ И СЪНИЩА ПРИ ДЕЦАТА
/това са извадки от книги на Франсоаз Долто. За мен тя е най-авторитетния психоаналитик по проблемите на детското развитие. Изключително интуитивна, дълбока и с отромен опит като психояналитик и като майка на четири деца./
Състоянието на сън прави човека в по-голяма степен зависим от влиянието на обкръжението. Затова например хипнозата се осъществява по-лесно, когато отправяме внушения към спящ човек.
Същото се отнася и за детето. Ако се караме, докато то спи и не разбира причините за неразбирателство, предизвикали свадата, това е много по-лошо за него, отколкото да си крещим, докато то е будно. Така всъщност то няма възможност да се занимава с нещо друго или ако е по-голямо да разбере по свой начин и да си даде свое собствено обяснение за ситуацията…
Имах случай с дете на 10 дни, което не можеше да спи в присъствието на определена жена, която се грижеше за него. Установихме, че тази жена излъчваше огромна тревога и беше обладана от натрапчиви мисли, свързани с кражби и злоупотреби. Извън нейното влияние, независимо от шумното влизане, излизане и говорене на хората от семейството, детето не усещаше никакви смущения и спеше дълбоко и спокойно… Докато самото присъствие на тази обсебена и тревожна жена го караше да изпитва безпокойство. Бебето се държеше така, сякаш се е сраснало с нея и нейната нервна система…
По същата причина и ако самата майка на детето е тревожна, трябва да го държи възможно най-дълго на спокойствие, като го слага да спи в друга стая. Трябва да отбележим, че шумните действия на децата и околните от семейството не пречат на пеленачето толкова, колкото му пречи нечия тревожност.
Преди всичко дете на тази възраст не бива да спи в спалнята на родителите, защото е неспособно да понесе такова нервно напрежение. Добре е да го слагаме, ако не в собствена стая, то поне в стаята на по-големи братя и сестри, където ще спи много по-добре. Ако такова решение е невъзможно, то по време на интимните отношения между родителите неговото креватче трябва все пак да бъде избутано навън. Ако и това е невъзможно и се налага бебето да бъде спящ или буден свидетел на интимния живот на родителите, трябва да знаем, че такова дете се нуждае в по-голяма степен от другите да бъде зачитано в своите ритмични утешителни и успокояващи движения, както и по-рано от останалите да бъде просветено за истинския смисъл и значение на сексуалността. Имам предвид, че неговото възпитание трябва да бъде много по-освободено от това на децата, отгледани на спокойствие и в атмосфера, която не налага да споделят в състояние на хипноза /сън/ вълнения, надхвърлящи по интензивност техните способности за разбиране…
СТРАХЪТ ОТ НОЩТА
Страхът от нощната тъмнина е причината, която пречи най-често на детето да заспи. За да се справим с този проблем, трябва да му помогнем да преодолее страха от нощта, като привиква към тъмнината през деня. За целта може да го накараме да играе с майка си на сляпа баба, преминавайки през всички стаи на жилището с вързани очи. Така то ще започне да свързва нощта и тъмнината с майчината сигурност. Присъствието на плюшени играчки или кукла също ще му помогнат да усеща сигурност. С куклата то ще пресъздаде връзката майка-дете и двамата ще се окуражават взаимно.
ШУМЪТ
Шумът също е основен фактор, нарушаващ съня. Винаги е добре да го отстраняваме, дори и да мислим, че детето не му обръща внимание. Имам предвид шумове от радио, звънец или висок нервен говор. Шумът от глъчката на други деца или от вечерните дейности, отекващи в добра емоционална атмосфера, изобщо не е вреден детето, което е свикнало с него и не изпитва никакви смущения в несъзнавания си психичен живот.
СВЕТЛИНАТА
Едно момиченце никога не можеше да заспи преди полунощ. Едва след доста дълго време родителите установиха, че безсънието му се дължи на витрина, която светела точно срещу прозореца на детето и изгасва чак след полунощ. Светлината била освен това и мигаща.
Изобщо - нощните събуждания като цяло е добре да се избягват. А ако са наложителни, трябва да станат по възможно най-безболезнен начин. Важно е да сме наясно, че детето се напикава на сън на 20 месеца. Момиченцата обикновено се научават да задържат по-рано от момченцата. За момчета е естествено да се напикават в леглото до 4 - 5 годишна възраст и не трябва да изискваме от тях дневна хигиена. Нощната хигиена се усвоява след дневната. Освен това да престанеш да си подмокряш гащите или леглото си не е вид добродетел /и не трябва да се представя и изисква като добродетел – бел. моя – Л. С./, а просто удобство.
СЪБУЖДАНЕ И СТРАХ
Когато спонтанно се събуди посред нощ, детето изпитва несигурност, особено ако му е казано, че не трябва да се буди. Така то изпитва вина и тази вина се прибавя към останалите невидими опасности, които то си фантазира и засилва страховете му. Ето защо, за да не се чувства виновно, не бива да му внушаваме да не ходи никъде, ако се събуди, а да му кажем, че може да запали светлината и да си поиграе, без да събужда останалите. Важното е да остави родителите си и другите деца да си спят. Много деца имат нужда да пият вода през нощта. Добре е да им оставим до лампата чаша обикновена студена вода.
Нощните страхове са психофизиологично явление. Когато детето преминава през потискащи и изпълнени с трудности периоди като Едиповия комплекс, който обхваща възрастта между 4 и 7 години, то неизбежно ще сънувам кошмари. Важното е самите родители да не се страхуват…
Съществуват начини за успокояване на детето. Първото е да се спазват условията за приспиване и отделяне от родителската двойка, както казах по-горе. Ако има кошмари, значи дневната дейност на детето го е оставила в напрегнато състояние и напрежението продължава и по време на сън. Когато детето е малко, това са сънища за вълци, лъвове и така нататък… В следващия етап има проекции за насилствено отвличане, крадци на деца, а по-късно фалически проекции /пистолети, пушки/. В периода на Едиповия комплекс се появяват опасности, застрашаващи родителските фигури и сънища за смърт, за смъртна опасност, за изнасилване или престъпления… /тук от моя опит ще кажа, че причините за такива сънища със сексуално насилие често се намират в преживявания на майката или някоя от бабите на детето – Л. С./
В такива случаи последното нещо, което трябва да направим, е да обявим за лудо детето, което ги разказва. Напротив - трябва да му кажем, че всеки човек сънува кошмари като малък. Най-доброто средство да го освободим от тях е да му оставим наблизо блокче и моливи за през нощта и да му кажем, че когато се събуди може да запали лампата, да вземе лист хартия и да нарисува онова, което го е стреснало. Когато детето разказва своите кошмари на майката, е нужно тя да ги изслушва, но да избягва да ги оценява, обяснява или критикува. Ако самото дете предложи някакво обяснение, тя трябва просто да го приеме: „Да, мисля, че имаш право!“ Да разказва кошмарите си означава за детето да знае, че за тях може да се говори спокойно. Както и другия начин с рисуването, това помага да се овладеят ужасяващите фантазии.
Ако детето сподели: „Сънувах, че ти и татко сте умрели!“, не се възмущавайте от това, а отговорете: „Мисля, че е много добър знак, ако сънуваш, че някой е умрял“ И наистина - то трябва да премине през сънища за загуби на родителите, за да му е по-лесно успее да се отдели от тях по-натанък.
КОГАТО ДЕТЕТО СПИ НЕСПОКОЙНО
Когато детето спи неспокойно поради нощни страхове, няма смисъл да го събуждаме. Трябва да извършваме необходимото за успокояване на детето през деня. По-специално трябва да увеличим неговият опит с водата. Нека майката да настани детето в банята пред легена, ваната или мивката, като му остави предмети за игра във водата: парченца от дърво и метал, тръбички, през които да духа и да кара водата да бълбука… Изнервеното градско дете понякога се нуждае от два-три часа дневно за водни игри. И трябва да му дадем пълна свобода, при условие, че си играе с водата, без да създава прекалено много проблеми. Детето се нуждае от водата, от пръстта, от калта и от растенията. Когато отидем на село или в градската градина, игрите там отприщват всичките му фантазии, които иначе биха предизвикали кошмари. Родителите трябва също да знаят, че на седем-осем годишна възраст водния пистолет е задължителен. Да се ограничи неговата употреба с поставяне на условия за предпазване на дрехите и мебелите е много възпитателно, но да се забрани напълно е вредно.
Къпането във ваната, когато е възможно, също дава много добри резултати. Банята преди лягане успокоява детето, освен ако не се превърне в борба с мама, която се опитва да го изкара от там. За да има полезен ефект, то трябва да знае, че е вътре, за да се забавлява, а не за да доставя удоволствие на мама.
Остава да кажем няколко думи за филмите и техния дял в детските кошмари. Всички филми са лоши за децата! Даже такива, които родителите смятат за добри. Проблем създава преди всичко близкият план. Дори най-обикновен земен червей, сниман в близък план в някой документален филм, предизвиква нощни страхове, защото изопачава пространственото положение на детето по отношение на външния свят. Като цяло можем да дадем следния съвет: никакво кино преди 9 - 10 годишна възраст. Освен ако родителите от квартала не се организират да създадат бебешко кино, късометражни филми без близък план.
СЪБУЖДАНЕТО
Някои деца се събуждат много рано, просто защото такъв е техния ритъм. На такива деца трябва да се позволи да се раздвижат. Единственото условие е да не събуждат останалите. Някои дори предпочитат заниманията си в тези ранни сутрешни часове, защото това е единственото време да останат на спокойствие, без другите да им се „мотаят в краката“: нито големите, които се пречкат в играта, нито малките, които не искат да идват. Ако вместо това детето знае, че няма право да става, то ще изпадне в състояние на принудителен сън, съпътствани от фантазии, които представляват истинска мисловна мастурбация, наложена от възрастните. Това състояние може да се окаже спасително по отношение на възрастния, на когото то не пречи и не го безпокои, но то може също да доведе до силна регресия /връщане назад в развитието – бел моя/. Ако родителите са смятали, че трябва да задължават детето да спи, то винаги ще бъде само наполовина заспало. В това състояние то се свива вцепенено под завивките и много хора остават такива за цял живот. А после изведнъж установяват, че поставено в необичайни условия то става свръхактивно. А дотогава те не са били забелязвали, че до този момент то е живяло като сънливец, за да бъде в мир с възрастните. Възпитателите постепенно са извършвали тази работа с единствената цел да си улеснят задълженията.
Нека подредим живота на децата си така, че да им предоставим условия за тишина, за относително уединение и за почивка в определени часове. Нека в тези рамки да ги оставим свободно да отпочиват по свой собствен начин, като ги научим също и те да осигуряват това и на останалите хора…
Виж целия пост
# 1 738
Скрит текст:
Да, ето като това последното  имам предвид. Това, което е "непотвърден слух".  Всъщност това събитие кара майките поколения наред да нямат повече от едно дете и всички останали - да ги жертват.
Какво можете да направите вие?
Погледнете в душата си към това дете. Ако искате - сложете срещу себе си празен стол за него. Това е всъщност брат или сестра на вашата  прабаба, за която пишете, че е родила момче, когато е била на 25 г. И чак 13 години след това, във възрастта от 38 г. до 41 г. е родила още три деца едно след друго - баба ми, после пак момиче и накрая момченце, което на 2-3 годинки се е удавило..
И му кажете в душата си: "Аз те помня. Ти си част от нашия род. Аз те обичам и без да жертвам деца за теб."
А този човек ви казва: "Благодаря ти, че ме обичаш и че ме помниш, без да жертваш. И нека всички след  теб да правят така"
Защо вие в случая сте толкова специална за рода? Защото още като дете сте се молили на баба си да не жертва това дете, с което е била бременна. Първата жена, която е чула посланието от онова дете: "Стига толкова!"
Това е от мен.

Направих това, което ме посъветвахте. И в момента, в който застанах срещу стола, настръхнах толкова силно, че чак усетих кожата ми да повдига дрехите. Тогава почувствах, че на този стол седят две деца и дори казах на глас "Ама вие сте две, не едно!" И всички тези думи, с които се обърнах към тях, ги сложих в мн.ч. Същевременно ми стана много мъчно и ми се доплака. Не съм говорила още с баба да я разпитам дали има нещо, което си спомня. Предпочитам да не е по телефона, а когато се видим с нея.
Виж целия пост
# 1 739
Здравейте, д-р Стефанов, преди няколко седмици бях писала за своите повтарящи се "пристъпи" на тревожност, наричам ги така защото не мога да ги определя като нищо друго.И тъй като в крайна сметка аз наистина се опитвам да намеря причината за тях,се замислих че винаги са предизвикани от някакъв вид отхвърляне.За пример давам последният път ,в който бях болна от К19 и трябваше близките ми да гледат детето ми за 2 седмици,след което детето ми не искаше да идва при мен(отхвърли ме) и това сякаш отключи отново тревожността ми ,мислех че няма да мога да се справя с отглеждането му.През годините това се е повтаряло няколко пъти, в различни ситуации ,не съм имала дете тогава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия