Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 387 374
  • 2 594
# 1 815
Здравейте,
питането ми е малко по-различно и Ви го задавам, като представител на психолозите.

В кръга на очакваното от психологът ли е негативна обратна връзка от клиент.
(В смисъл клиентът очаква повече отколкото получава.) Това би ли смутило процеса на работа?
Клиентът, веднага ли е желателно да реагира и да изрази неудовлетвореност
Скрит текст:
от "обслужването"
или да изчака и да даде толеранс?

Питането ми е продиктувано от няколко срещи с различни психолози, които след "загубата" на време и средства на първите няколко опознавателни срещи, сякаш не са специалистът, които е подходящ.
Бидейки толерантен да изчака, клиентът може да загуби (време и пари).
При смяна на психолог с друг, общо взето рискът да се повтори ситуацията е същият.

Приятен ден и се надявам да бъдете откровен Simple Smile.
Виж целия пост
# 1 816
Здравейте, д-р. Стефанов!
Преди 3г синът ми (тогава на 1г),след усложнение на боледуване изпадна в клинична смърт. Всичко се случи в ръцете ми.  Детето е наред и бързо се възстанови (докторите чак не успяват да повярват).
Това нещо се върти в главата ми като сюжет на филм... Почти всеки ден беше тогава,след това започна по рядко. Сега от време на време.
 От тогава не спирам да мисля за смъртта и да се страхувам за близките си. Родители ми са възрастни (тях също често карах по болници) и буквално си представям През няколко дни най-лошото... Винаги,дори в най-ежедневните ситуации си представям първо най-лошото...
Моля Ви,дайте ми някакви насоки как да се справя с тези мисли и буквално представи...

Другото,което ме притеснява е,че на дето то ми чичо му (може да бъркам...на бащата,брат му) е болен. Не съм запозната много добре,но приема лекарства. Спре ли го започва да става суперактивен,стига се до въображения и илюзии.
Предават ли се тези болести по родствена линия?
Дали синът ми като е изкарал клинична смърт е по-предразположен към тези неща?
След това което стана със синът ми сме посетили детски невролог и всичко е наред,чудо че не е засегнат мозъка (доктора,който го реанимира не спираше да му прави сърдечен масаж).
Не съм се сетила обаче да попитам тогава дали е възможно да се прояви нещо след определено време?
И последен въпрос... Отново синът ми е много привързан към баба си и дядо си (които не веднъж са били на косъм да си заминат)...Въпроса ми е- на малките деца,по-добре ли е да им се обяснява за смъртта или да се обяснява вече когато се случи?


Благодаря предварително! Много се извинявам се дългият пост,многото и хаотично зададени въпроси.
Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 1 817
Скрит текст:
Здравейте! Синът ми е на 4 години и когато ни се ядоса, казва неща от сорта, че иска да ни убие, да ни хвърли през терасата. Това става, когато му се скараме или не получи това, което иска. Всъщност аз не го усещам като проблем, даже ми става смешно, мисля, че той просто търси начин да изрази с думи колко много е ядосан в този момент и как ядът му е насочен към мен и баща му. Но все пак да попитам дали няма нещо притеснително в тези изказвания? И друго нещо, често сте засягали темата за раждането и обстоятелствата около него. На раждането на сина ни, естествено раждане, присъства и баща му. Когато се роди бебето и ми го сложиха на корема, аз го помислих за най-хубавото бебе на света. Simple Smile Но баща му каза, че много се е стреснал и всъщност е помислил, че не е наред, едва ли не, му е минала през главата мисълта, че не е човек, защото изглеждал странно, сбръчкан, със сплескана глава и че като нищо ще го изхвърлят, защото му има нещо. Разбира се с насмешка си спомняме този момент сега, но от както чета тук се замислих дали това не е травмирало по някакъв начин детето... Благодаря предварително за коментарите Ви. Simple Smile
Може и да не го е точно травмирало, но със сигурност от там идва мотивът за изхвърлянето през терасата. Детето не си го е измислило. То е част от семейния фолклор, "шегичка" за начина, по който бащата го е видял и го е смятал за същество за изхвърляне при появата му на този свят.
Но за децата това не е "шегичка". Той е склонен да се гневи може би повече на баща си, но и на вас, защото не сте го защитили достойно.
Какво да правите?
Може би е добре да му кажете, че и вие сте били грозни с баща му, когато сте се раждали. Че майките ви са  се е стреснали, когато са ви видели за първи път. Но че колото по-сбръчкано е бебето при раждане, толкова по красив е човека, като порасне...
Simple Smile
Благодаря, забравила съм да спомена всъщност, че не сме го обсъждали пред него. Това сме си го говорели между нас, може би като е бил бебе да е казано в негово присъствие, не помня вече, но със сигурност не и в момент, в който детето вече разбира смисъла на това нещо. Той не го е чувал, разказвали сме му само как е бил много мъничък и разни други неща, в никакъв случай с негативен акцент.
Здравейте!
Не е възможно детето да не чувства влиянието на първите думи и на настроението, с което е било посрещнато на този свят от баща си, от майка си или дори от някой лекар или акушерка от екипа, участвал в израждането.
Понеже имам много примери за това, на мен ми е странно, че то не се разбира от хората....
Представете си едно току що родено кученце или коте. Ако вие се обърнете грубо и с отхвърлящи думи към него, то ще реагира негативно и със страх.
Но ако му кажете: "Ей, миличко, много сладка муцунка имаш!" и го погалите, ще  реагира позитивно.
Кученцето е едно елементарно същество в сравнение с човешкото дете. Ние хората сме с неимоверно по-развит мозък, много по-интуитивни и усещаме другия в по-голяма дълбочина. Говорим все пак за господаря на Планетата. Способни сме дори когато някой ни казва мили думи, да усетим по интонацията или по езика на тялото, че намеренията му не са добри.
Така че - не подценявайте ситуацията. Кажете на детето си това, което ви предложих по някакъв ваш начин. За него е важно да го чуе. Важно е да бъде реабилитирано.
Виж целия пост
# 1 818
Скрит текст:
Здравейте, д-р. Стефанов!
Преди 3г синът ми (тогава на 1г),след усложнение на боледуване изпадна в клинична смърт. Всичко се случи в ръцете ми.  Детето е наред и бързо се възстанови (докторите чак не успяват да повярват).
Това нещо се върти в главата ми като сюжет на филм... Почти всеки ден беше тогава,след това започна по рядко. Сега от време на време.
 От тогава не спирам да мисля за смъртта и да се страхувам за близките си. Родители ми са възрастни (тях също често карах по болници) и буквално си представям През няколко дни най-лошото... Винаги,дори в най-ежедневните ситуации си представям първо най-лошото...
Моля Ви,дайте ми някакви насоки как да се справя с тези мисли и буквално представи...

Другото,което ме притеснява е,че на дето то ми чичо му (може да бъркам...на бащата,брат му) е болен. Не съм запозната много добре,но приема лекарства. Спре ли го започва да става суперактивен,стига се до въображения и илюзии.
Предават ли се тези болести по родствена линия?
Дали синът ми като е изкарал клинична смърт е по-предразположен към тези неща?
След това което стана със синът ми сме посетили детски невролог и всичко е наред,чудо че не е засегнат мозъка (доктора,който го реанимира не спираше да му прави сърдечен масаж).
Не съм се сетила обаче да попитам тогава дали е възможно да се прояви нещо след определено време?
И последен въпрос... Отново синът ми е много привързан към баба си и дядо си (които не веднъж са били на косъм да си заминат)...Въпроса ми е- на малките деца,по-добре ли е да им се обяснява за смъртта или да се обяснява вече когато се случи?


Благодаря предварително! Много се извинявам се дългият пост,многото и хаотично зададени въпроси.
Бъдете здрави!
Здравейте!
Съдбата ви е направила голям подарък. Върнала ви е детето от клинична смърт.
Но вие сте все още много уплашена. И това ви пречи да си вземете подаръка и да му се радвате.
Да, всички ще умрем! Но преди да умрем, известно време ще поживеем.
А когато ви е страх, вие самата все едно сте умряла приживе. Не живеете, а стоите с единия крак в отвъдното.
Това със сигурност е плашещо за детето.
И може би то чувства повече връзка с живота, когато общува с баба си и дядо си, отколкото с вас.
Какво можете да правите?
Когато излизате навън, на пазар, на работа или дори в съседната стая, често казвайте на детето си: "Отивам на работа и в шест часа ЩЕ СЕ ВЪРНА; отивам до магазина и след половин час ЩЕ СЕ ВЪРНА;  оставям те при  леля ти Ваня да си поиграеш с Марти и след един час ЩЕ СЕ ВЪРНА да те взема".
Постоянно използвайте изразите: ЩЕ СЕ ВЪРНА, ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК и т.н. За да създавате у себе си и у детето увереност, че живота продължава.
Разказвайте целенасочено на детето си приказки, в които е имало нещо страшно, но героят се е спасил. Такива са Червената шапчица, Вълкът и седемте козлета /имам предвид козлето в часовника/, Трите прасенца, Снежанка и седемте джуджета и др. Добре е и да ги разигравате тези приказки.
И ОЩЕ НЕЩО: от думите ви става ясно, че след като сте присъствали на клиничната смърт на детето и то ви е било в ръцете в онзи страшен момент, сега в ума ви стои споменът от ужаса, който сте преживели тогава.  Ето защо е много важно да засилите един друг спомен. Спомнете си и онзи миг, в който сте почувствали, че детето ви ще живее.  ФОКУСИРАЙТЕ СЕ ТОЧНО ВЪРХУ ТОЗИ МИГ! И когато разказвате на детето за това негово премеждие на една година, много наблягайте на този миг, в който всички са се радвали, включително и лекарите, че той ще живее. И е добре да казвате на детето си, на близките си и на себе си: "Щом това успяхме да преживеем, значи всичко ще успеем да преживеем."
Разказвайте на детето си за този миг всеки път, когато то поиска. За него това е терапевтично.
НО за да бъде наистина терапевтично, когато разказвате е нужно да сте радостно развълнувана, а не да потъвате в страха и да плачете пред детето.
Защото на децата им трябват майки, а не ревли.
Отново повтарям какво е най-важното: Да приемете подаръка от съдбата.
Развържете панделката, разгънете го и му се порадвайте на този подарък.
Бъдете здрави всички!
Виж целия пост
# 1 819
Скрит текст:
Здравейте, д-р. Стефанов!
Имам нужда от помощ относно проблеми с разпределяне на семейните финанси.
Запознахме се преди повече от 5 години в България. Той е на 24 години и беше бежанец и нямаше документи. Искаше да става професионален футболист и като виждах огъня и решителността, аз реших да му помогна.  Аз дойдох да живея в Англия и постоянно пътувах до България, за да се виждаме. Изпращала съм му храна, плащах всичко ресторанти , хотели. Бях омъжена и се разведох когато моето дете стана на 18.  Няколко месеца след това той ми направи предложение за брак. Това беше начин да вземе документи. Винаги ми е казвал, че ще се грижи за мен Два пъти ходих  до посолството на Мали в Италия за да може да извади паспорт. Поех всички разходи. Бях си обещала да му помогна да сбъдне мечтата си. Беше отхвърлян от няколко отбора понеже нямаше документи. Оженихме се преди 2 години и той дойде при мен в Англия. Отново аз платих за квартира, обзавеждане. Плащах всички сметки докато започне работа. Когато започна работа се разбрахме той да плаща сметките, за да мога аз да си купя имот. Вече имах някакви спестени пари. Той плащаше няколко месеца и започна да говори как трябва да започнем да си делим сметките. Трябвало да си направи импланти на зъбите и да отиде в Африка да види майка си.  Искаше да му дам от моите пари или да му изтегля кредит. Аз се ядосах и му казах, че той ми е обещал да се грижи за мен и не живея със съквартирант. Водя го и го връщам от тренировки. Карам го на работа. 3 пъти се явява на шофьорски изпит и го късат. Чакам го в колата по 2 часа Събрах му багажа и го изхвърлих. След две, три седмици се примоли да се върне. Поговорихме за парите и се разбрахме за си оправи зъбите и да отиде в Африка, но колкото пари похарчи за това и аз да взема същата сума за себе си. Подписахме споразумение и той се върна. Отворихме обща банкова сметка. Оставяхме си в личните сметки по равно аз за студента, който издържам и той за майката си, на която праща пари всеки месец. Разбрахме се и вече да ходим заедно навсякъде. Бяхме се разбрали да пътуваме до Франция при братята му за Нова година, но на рождения му ден друг от неговите братя му каза, че му подарява билет до Африка за да отиде да види майка си. Аз бях много ядосана и разочарована. Аз отидох В България,  а той в Африка. Брат му не успя да му събере пари за обратния билет и се наложи той да вземе пари назаем за да се върне. Търсеше помощта ми за да му помогна с процеса по закупуване и планиране на връщането. Отказах му, понеже му бях казала че щом решава да  ме изостави за празниците и да развали уговорката ни за Франция да се оправя сам. Като се върнахме и започна да смята той колко е похарчил  и аз колко съм била похарчила, а бяхме се разбрали да вече кой каквито разходи има да обсъждаме и плащаме от общата сметка. Оказа се, че съм похарчила паунда повече и той си ги прибра в неговата сметка.. Бях изумена тъй като бях купила лекарства за нас и за майка му. Плаках цяла нощ. Скарахме се пак. Оказа се, че той е похарчил х хиляди и аз сега трябва да взема същата сума. Това, което успяваме да спестим, в семейната сметка той го превежда на моята лична. Преди няколко дена заговорихме за това да отидем до България и да поговори с хора от футболните среди. Той каза, че няма да играе за без пари в България и предпочита да работи чистач в Англия за повече пари и че иска да си вземе английски паспорт след около 3 години. Казах му, че идва време да кандидатствам за паспорт и ще трябват около 1500 паунда. Той пита от къде ще взема пари да го платя и аз му казах, че нямам пари понеже си превеждам заплатата в общата сметка. Питах го като дойде време за неговия той от къде ще вземе и ми отговори да не отговарям на въпроса с въпрос. Той каза, че не бил глупак само да работи и да не си мисля, че съм много хитра. Казах му че е лъжец, понеже ми е обещал да се грижи за мен  и сме се разбрали вече разходите да са общата сметка. Той отвърна че работи с договор от година и нямал пари. (Има импланти и ходи 2 пъти в Африка. ).Иска да купува земя в Африка и да строи. Нямам против. Двама от братята му вече са го направили. Той говори с по някой от фамилията си всеки ден. Говорят на френски или африкански и аз нищо не разбирам. Съгласна съм и да живея там стига да отида веднъж и да видя дали ще ми хареса.  Не знам вече как да постъпя. Струва ли си да се опитвам да запазя брака си? Въобще спазва ли обещанието си да се грижи за мен? Това е в общи линии. Имам нужда от помощ. Благодаря!
Здравейте!
От написаното от вас следва един интересен въпрос: Възможна ли е партньорска връзка между двама души, след като единия е спасявал другия?
Например като в холивудските филми, в които героинята е в беда, отвлечена от терористи и героят я спасява и накрая ги дават да се целуват и да тръгват ръка за ръка заедно към красивата си къща на брега на езерото.
Трудна работа! Защото спасеният след такова нещо не може да изравни везните. Не може да се чувства равностоен, а завинаги се чувства длъжен на другия. И това разяжда връзката отвътре.
А при вас нещата се усложняват, защото и ролите са разменени: жената е спасителя а мъжът е спасеният.
Аз бих ви предложил да помислите от къде идва вашият вътрешен импулс да спасявате бежанец.
Има ли във вашата семейна система в предишни поколения бежанци и хора, пострадали от войната?
Виж целия пост
# 1 820
Здравейте, реших се да пишам, но реално не очаквам (и не мога да очаквам) работещ съвет. Но все пак да споделя, дори и това носи някакво облекчение.
Не мога да преодолея загубата на любовта на живота си. Много дълго я чаках, много време я търсих, намерих я и ... той почина. Внезапно, неочаквано, през нощта. Връзката и любовта ни бяха много силни, затова съм напълно опустошена. Това, което ме плаши е, че с времето става по-лошо. Липсата му ме убива и на моменти е свръх душевните ми сили да я понеса. Буквално всяка минута, всяка секунда го виждам, усещам. Сякаш почти е с мене, а го няма. И тази реалност ме смазва. Колебая се дали в случая антидепресанти биха помогнали, клоня по-скоро към не. Но трябва - и искам - някак отново да се върна към живота. Той си отиде малко преди сватбата ни. Цялото оставащо ми време тук аз свързвах с него и сега се чувствам, сякаш бъдещето за мене не съществува. И не намирам пътя, който да ме доведе отново да нормалното. Ами това е. Ако имате какво да коментирате, ще съм все пак благодарна.
Много е трудно да кажа каквото и да е. Загубата е голяма. Как може човек да продължи след такова нещо?
Но се сещам за случаи, в които хората са успели да продължат  и то на сто процента. Ще разкажа един, като вярвам, че ще е интересен на вас и на другите читатели на темата.
В една моя група имаше участничка, която просто излъчваше светлина и спокойствие.
В началото на мои групи често искам хората да разкажат историята на своето име: на кого са кръстени.
И тази участничка разказа, че нейните родители и двамата са загубили предишния си съпруг и буквално са се запознали при посещенията на техните гробове.
Харесали се и решили да свържат живота си.
А когато им се родили деца - момче и момиче - те кръстили момичето /тази участничка в групата/ на починалата жена на бащата, а момчето го кръстили на починалия мъж на майката.
И според нейните думи те цялото семейство били такива спокойни и светещи отвътре като нея.
Не се учудвам. Защото техните родители са създали дом, в който отдават почит към предходните си обичани партньори.
Това е, което мога да кажа. Когато си мислите за вашия починал годеник, е нормално да му казвате в сърцето си: "Каквото и да правя в живота си , аз винаги ще те почитам като моя първи обичан мъж."
И ако казвате това, със сигурност ще чувствате благословия  да намерите отново път към най-добрия живот, който съдбата може да ви предложи.
Бъдете здрава!
Виж целия пост
# 1 821
Скрит текст:
Здравейте, д-р. Стефанов!
Имам нужда от помощ относно проблеми с разпределяне на семейните финанси.
Запознахме се преди повече от 5 години в България. Той е на 24 години и беше бежанец и нямаше документи. Искаше да става професионален футболист и като виждах огъня и решителността, аз реших да му помогна.  Аз дойдох да живея в Англия и постоянно пътувах до България, за да се виждаме. Изпращала съм му храна, плащах всичко ресторанти , хотели. Бях омъжена и се разведох когато моето дете стана на 18.  Няколко месеца след това той ми направи предложение за брак. Това беше начин да вземе документи. Винаги ми е казвал, че ще се грижи за мен Два пъти ходих  до посолството на Мали в Италия за да може да извади паспорт. Поех всички разходи. Бях си обещала да му помогна да сбъдне мечтата си. Беше отхвърлян от няколко отбора понеже нямаше документи. Оженихме се преди 2 години и той дойде при мен в Англия. Отново аз платих за квартира, обзавеждане. Плащах всички сметки докато започне работа. Когато започна работа се разбрахме той да плаща сметките, за да мога аз да си купя имот. Вече имах някакви спестени пари. Той плащаше няколко месеца и започна да говори как трябва да започнем да си делим сметките. Трябвало да си направи импланти на зъбите и да отиде в Африка да види майка си.  Искаше да му дам от моите пари или да му изтегля кредит. Аз се ядосах и му казах, че той ми е обещал да се грижи за мен и не живея със съквартирант. Водя го и го връщам от тренировки. Карам го на работа. 3 пъти се явява на шофьорски изпит и го късат. Чакам го в колата по 2 часа Събрах му багажа и го изхвърлих. След две, три седмици се примоли да се върне. Поговорихме за парите и се разбрахме за си оправи зъбите и да отиде в Африка, но колкото пари похарчи за това и аз да взема същата сума за себе си. Подписахме споразумение и той се върна. Отворихме обща банкова сметка. Оставяхме си в личните сметки по равно аз за студента, който издържам и той за майката си, на която праща пари всеки месец. Разбрахме се и вече да ходим заедно навсякъде. Бяхме се разбрали да пътуваме до Франция при братята му за Нова година, но на рождения му ден друг от неговите братя му каза, че му подарява билет до Африка за да отиде да види майка си. Аз бях много ядосана и разочарована. Аз отидох В България,  а той в Африка. Брат му не успя да му събере пари за обратния билет и се наложи той да вземе пари назаем за да се върне. Търсеше помощта ми за да му помогна с процеса по закупуване и планиране на връщането. Отказах му, понеже му бях казала че щом решава да  ме изостави за празниците и да развали уговорката ни за Франция да се оправя сам. Като се върнахме и започна да смята той колко е похарчил  и аз колко съм била похарчила, а бяхме се разбрали да вече кой каквито разходи има да обсъждаме и плащаме от общата сметка. Оказа се, че съм похарчила паунда повече и той си ги прибра в неговата сметка.. Бях изумена тъй като бях купила лекарства за нас и за майка му. Плаках цяла нощ. Скарахме се пак. Оказа се, че той е похарчил х хиляди и аз сега трябва да взема същата сума. Това, което успяваме да спестим, в семейната сметка той го превежда на моята лична. Преди няколко дена заговорихме за това да отидем до България и да поговори с хора от футболните среди. Той каза, че няма да играе за без пари в България и предпочита да работи чистач в Англия за повече пари и че иска да си вземе английски паспорт след около 3 години. Казах му, че идва време да кандидатствам за паспорт и ще трябват около 1500 паунда. Той пита от къде ще взема пари да го платя и аз му казах, че нямам пари понеже си превеждам заплатата в общата сметка. Питах го като дойде време за неговия той от къде ще вземе и ми отговори да не отговарям на въпроса с въпрос. Той каза, че не бил глупак само да работи и да не си мисля, че съм много хитра. Казах му че е лъжец, понеже ми е обещал да се грижи за мен  и сме се разбрали вече разходите да са общата сметка. Той отвърна че работи с договор от година и нямал пари. (Има импланти и ходи 2 пъти в Африка. ).Иска да купува земя в Африка и да строи. Нямам против. Двама от братята му вече са го направили. Той говори с по някой от фамилията си всеки ден. Говорят на френски или африкански и аз нищо не разбирам. Съгласна съм и да живея там стига да отида веднъж и да видя дали ще ми хареса.  Не знам вече как да постъпя. Струва ли си да се опитвам да запазя брака си? Въобще спазва ли обещанието си да се грижи за мен? Това е в общи линии. Имам нужда от помощ. Благодаря!
Здравейте!
От написаното от вас следва един интересен въпрос: Възможна ли е партньорска връзка между двама души, след като единия е спасявал другия?
Например като в холивудските филми, в които героинята е в беда, отвлечена от терористи и героят я спасява и накрая ги дават да се целуват и да тръгват ръка за ръка заедно към красивата си къща на брега на езерото.
Трудна работа! Защото спасеният след такова нещо не може да изравни везните. Не може да се чувства равностоен, а завинаги се чувства длъжен на другия. И това разяжда връзката отвътре.
А при вас нещата се усложняват, защото и ролите са разменени: жената е спасителя а мъжът е спасеният.
Аз бих ви предложил да помислите от къде идва вашият вътрешен импулс да спасявате бежанец.
Има ли във вашата семейна система в предишни поколения бежанци и хора, пострадали от войната?
Благодаря за отговора. Да, има бежанци- баба ми и дядо ми. Има ли шанс нашата връзка?
Виж целия пост
# 1 822
Скрит текст:
Здравейте, д-р. Стефанов!
Имам нужда от помощ относно проблеми с разпределяне на семейните финанси.
Запознахме се преди повече от 5 години в България. Той е на 24 години и беше бежанец и нямаше документи. Искаше да става професионален футболист и като виждах огъня и решителността, аз реших да му помогна.  Аз дойдох да живея в Англия и постоянно пътувах до България, за да се виждаме. Изпращала съм му храна, плащах всичко ресторанти , хотели. Бях омъжена и се разведох когато моето дете стана на 18.  Няколко месеца след това той ми направи предложение за брак. Това беше начин да вземе документи. Винаги ми е казвал, че ще се грижи за мен Два пъти ходих  до посолството на Мали в Италия за да може да извади паспорт. Поех всички разходи. Бях си обещала да му помогна да сбъдне мечтата си. Беше отхвърлян от няколко отбора понеже нямаше документи. Оженихме се преди 2 години и той дойде при мен в Англия. Отново аз платих за квартира, обзавеждане. Плащах всички сметки докато започне работа. Когато започна работа се разбрахме той да плаща сметките, за да мога аз да си купя имот. Вече имах някакви спестени пари. Той плащаше няколко месеца и започна да говори как трябва да започнем да си делим сметките. Трябвало да си направи импланти на зъбите и да отиде в Африка да види майка си.  Искаше да му дам от моите пари или да му изтегля кредит. Аз се ядосах и му казах, че той ми е обещал да се грижи за мен и не живея със съквартирант. Водя го и го връщам от тренировки. Карам го на работа. 3 пъти се явява на шофьорски изпит и го късат. Чакам го в колата по 2 часа Събрах му багажа и го изхвърлих. След две, три седмици се примоли да се върне. Поговорихме за парите и се разбрахме за си оправи зъбите и да отиде в Африка, но колкото пари похарчи за това и аз да взема същата сума за себе си. Подписахме споразумение и той се върна. Отворихме обща банкова сметка. Оставяхме си в личните сметки по равно аз за студента, който издържам и той за майката си, на която праща пари всеки месец. Разбрахме се и вече да ходим заедно навсякъде. Бяхме се разбрали да пътуваме до Франция при братята му за Нова година, но на рождения му ден друг от неговите братя му каза, че му подарява билет до Африка за да отиде да види майка си. Аз бях много ядосана и разочарована. Аз отидох В България,  а той в Африка. Брат му не успя да му събере пари за обратния билет и се наложи той да вземе пари назаем за да се върне. Търсеше помощта ми за да му помогна с процеса по закупуване и планиране на връщането. Отказах му, понеже му бях казала че щом решава да  ме изостави за празниците и да развали уговорката ни за Франция да се оправя сам. Като се върнахме и започна да смята той колко е похарчил  и аз колко съм била похарчила, а бяхме се разбрали да вече кой каквито разходи има да обсъждаме и плащаме от общата сметка. Оказа се, че съм похарчила паунда повече и той си ги прибра в неговата сметка.. Бях изумена тъй като бях купила лекарства за нас и за майка му. Плаках цяла нощ. Скарахме се пак. Оказа се, че той е похарчил х хиляди и аз сега трябва да взема същата сума. Това, което успяваме да спестим, в семейната сметка той го превежда на моята лична. Преди няколко дена заговорихме за това да отидем до България и да поговори с хора от футболните среди. Той каза, че няма да играе за без пари в България и предпочита да работи чистач в Англия за повече пари и че иска да си вземе английски паспорт след около 3 години. Казах му, че идва време да кандидатствам за паспорт и ще трябват около 1500 паунда. Той пита от къде ще взема пари да го платя и аз му казах, че нямам пари понеже си превеждам заплатата в общата сметка. Питах го като дойде време за неговия той от къде ще вземе и ми отговори да не отговарям на въпроса с въпрос. Той каза, че не бил глупак само да работи и да не си мисля, че съм много хитра. Казах му че е лъжец, понеже ми е обещал да се грижи за мен  и сме се разбрали вече разходите да са общата сметка. Той отвърна че работи с договор от година и нямал пари. (Има импланти и ходи 2 пъти в Африка. ).Иска да купува земя в Африка и да строи. Нямам против. Двама от братята му вече са го направили. Той говори с по някой от фамилията си всеки ден. Говорят на френски или африкански и аз нищо не разбирам. Съгласна съм и да живея там стига да отида веднъж и да видя дали ще ми хареса.  Не знам вече как да постъпя. Струва ли си да се опитвам да запазя брака си? Въобще спазва ли обещанието си да се грижи за мен? Това е в общи линии. Имам нужда от помощ. Благодаря!
Здравейте!
От написаното от вас следва един интересен въпрос: Възможна ли е партньорска връзка между двама души, след като единия е спасявал другия?
Например като в холивудските филми, в които героинята е в беда, отвлечена от терористи и героят я спасява и накрая ги дават да се целуват и да тръгват ръка за ръка заедно към красивата си къща на брега на езерото.
Трудна работа! Защото спасеният след такова нещо не може да изравни везните. Не може да се чувства равностоен, а завинаги се чувства длъжен на другия. И това разяжда връзката отвътре.
А при вас нещата се усложняват, защото и ролите са разменени: жената е спасителя а мъжът е спасеният.
Аз бих ви предложил да помислите от къде идва вашият вътрешен импулс да спасявате бежанец.
Има ли във вашата семейна система в предишни поколения бежанци и хора, пострадали от войната?
Благодаря за отговора. Да, има бежанци- баба ми и дядо ми. Има ли шанс нашата връзка?
Е, това вече е въпрос за ясновидец. Би било безотговорно да се изказвам за шансовете на вашите отношения.
Но е смислено да давам обратна връзка и да задавам въпроси, чрез които човек по-ясно да се ориентира в собствените си чувства и да вземе по-осъзнати решения за живота си.
Желая ви смелост и мъдрост!
Виж целия пост
# 1 823
Здравейте,

Баща ми почина наскоро. Дори не знам какво да попитам. Не мога да повярвам. Въпреки че бях на погребението, видях го, сбогувах се, има моменти, в които се задушавам, прилошава ми и нещо ме стиска за гърлото, повръща ми се (например, когато видя празното му легло и "осъзнавам", че повече няма да го видя). Откакто почина, всеки път щом се събудя (понякога и по 5-7пъти на нощ), първата ми мисъл е за неговата смърт и не мога да се отърся от образа му как лежи в ковчега. Ужасно ми е трудно, особено вечер, когато децата легнат и няма с какво да се "разсейвам".
Виж целия пост
# 1 824
Здравейте д-р Стефанов бих желала да споделя с вас нещо което ме притеснява, става въпрос за синът ми които е на 22 години, студент младо, красиво, умно момче. Проблема ми е че няма никакви приятели, среда никъде не излиза стои си вкъщи, учи онлайн е и това е всичко. Когато беше малък имаше много приятели излизаха навън играеха но в някъкв момент 6 или 7 клас се застоя  вкъщи спря да излиза да играе, повече на компютъра беше изолира се нещо. Когато трябваше да запиши гимназия го приеха в училище което нямаше деца от неговото бяха непознати деца, но и във времето сякаш не се сприятели със съучениците си, но пък се превърна в много добър ученик, всъщност целия клас бяха много доби ученици даже отлични  включително и той. Завърши с грамота записа университет и се справя отлично но няма приятели, вярно и ситуацията с ковид също ги раздели не ходиха бяха онлайн и в момента са. Незнам да се притеснявам ли, как е възможно млад човек да е само вкъщи и на компютъра. Аз и баща му не сме такива хора а той сякаш си е само достатъчен. Моля за съвет.
Виж целия пост
# 1 825
Здравейте. Имам дете, на 5 и половина, както и по-голямо на 10. Малкото е прекалено чувствително, момче е..но и до днес много плаче, така и не свиква на детска градина. Когато боледува, го гледа баба му в друг град доста често. Тя го отглежда по коренно различен начин от мен, но понякога човек няма избор и се примирява..
Това което на скоро ме притесни- започва да рисува и ако не успее, изпада в страшна истерия, реве, тръшка се и т.н., а според мен вече е голям. Същото е и ако строи нещо- примерно кулата се разруши по някаква причина-отново драма и рев. Ако му се скарам по рязко, също го приема много тежко(това има връзка с баба му, която не му повишава тон и може би не е свикнал, не иска аз да му крещя и т.н.)

Имам ли повод за притеснение и да го водя ли на психолог или аз да посетя? Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1 826
Здравейте, д-р Стефанов!
Синът ми е на година и половина и от известно време предпочита да прекарва повече време с баща си, което аз подкрепям. Проблемът е, че не иска да се гушка или общува с мен, бута ме, дърпа се, крещи. Само баща му го храни, преоблича, къпе, приспива, на мен не ми дава да го пипна. Това ме натъжава, защото аз основно се грижех за него, а сега сякаш съм ненужна. Аз съм по-строга във възпитанието на детето, докато баща му позволява всичко, може ли това да е причината?
Виж целия пост
# 1 827
Здравейте отново! Благодаря за отговора. Имам още един въпрос...
На 28г съм и съм израстнала в силно семейство (двама родителя и една сестра,по-голяма). Никога не съм чувала в семейството си думите ,,обичам те,, , но винаги са се чувствали,подкрепя ли сме се,помагали сме си,виждаме се,чуваме се и т.н. Може би,не са липсвали даже (караме се често,но бързо си прощаваме).
Във вече семейството,което съм създала е обратното често си казваме ,,обичам те,, и гореизброените неща. Като се замисля всякакви чувства изразявам свободно пред всички,само не пред майка ми,баща ми и сестра ми.
Сина ми (4г) също ми казва често,че ме обича. Обаче от около половин година,когато направи беля и ме пита ,,обичаш ли ме,, (случва се понякога дори всеки ден).
Обяснила съм му,че дори когато направо беля,дори и да му се скарали малко,ние с баща му винаги ще го обичаме и не е нужно да ни пита...
Дали според Вас има нещо нередно,че често ни пита ... Къде може да търсим причината? Дали е възможно от честото употребяване на тези думи?
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1 828
Здравейте, д-р Стефанов. Предстои ми посещение на психолог/психотерапевт, но ми се прииска да се консултирам и с Вас. Доскоро пих Аритави, в момента не взимам никакви медикаменти. От 19-годишна се боря с паническо разстройство, скоро ще навърша 33. Първите години бяха много тежки, след това нещата бяха на етапи. Последните 4 години бяха доста напрегнати за мен: майка ми почина неочаквано пред очите ми; разделих се с човек, когото мислех за голямата любов; след мама си отидоха свако ми, дядо ми и прабаба ми; останах без място, което да наричам дом. Накратко преминах през повече, отколкото можех да понеса и ми беше изписан Аритави. Както казах, вече не го пия. Истината е, че открих много силна у себе си и направих неща, които щеше да ме е страх да направя преди. Оказа се вярно, че което не ни убива, ни прави по-силни. Въпреки това обаче понякога един от най-ужасните симптоми по време на предишните ми панически атаки се завръща - а именно страхът от задавяне. Когато е в пикът си имам чувството, че не мога да си преглътна дори слюнката. Въпросът ми е мога ли без лекарства да забравя веднъж завинаги за паническите атаки?
Виж целия пост
# 1 829
Здравейте отново! Благодаря за отговора. Имам още един въпрос...
На 28г съм и съм израстнала в силно семейство (двама родителя и една сестра,по-голяма). Никога не съм чувала в семейството си думите ,,обичам те,, , но винаги са се чувствали,подкрепя ли сме се,помагали сме си,виждаме се,чуваме се и т.н. Може би,не са липсвали даже (караме се често,но бързо си прощаваме).
Във вече семейството,което съм създала е обратното често си казваме ,,обичам те,, и гореизброените неща. Като се замисля всякакви чувства изразявам свободно пред всички,само не пред майка ми,баща ми и сестра ми.
Сина ми (4г) също ми казва често,че ме обича. Обаче от около половин година,когато направи беля и ме пита ,,обичаш ли ме,, (случва се понякога дори всеки ден).
Обяснила съм му,че дори когато направо беля,дори и да му се скарали малко,ние с баща му винаги ще го обичаме и не е нужно да ни пита...
Дали според Вас има нещо нередно,че често ни пита ... Къде може да търсим причината? Дали е възможно от честото употребяване на тези думи?
Благодаря предварително!
Струва ми се, че твърде много се взирате в това, което се случва. И това взиране ви води до безпокойство.
Не е нужно да го правите. Просто се обичайте! Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия