Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте д-р Стефанов !
Аз съм жена с мъж и дете, които много обичам. Преди година се запознах с друг мъж неволно в социалните мрежи, като нямах намерение нещата между нас да прерастват в нещо повече от приятелство и го бях предупредила, че искам дистанция между нас.
Но се се случи така, че той се влюби в мен. Поканих го вкъщи, стана ми адски съвестно, че съм го направила и реших да го отпратя с идеята повече да не се виждаме, но тогава показа другата своя страна. Обади ми се по телефона, нарече ме с много обидни думи и какво ли не, заплаши ме с мъжа ми и на следващия ден от страх реших да продължа с него. Но вече нещата излизат извън контрол, следи всяко мое действие, социални мрежи, кого гледам във фитнеса и т.н, ревнува ме страшно много. Изпитвам страх да си лягам с мъжа ми, защото другият човек излиза извън контрол, когато разбере, че съм правила секс с мъжа си, отново се появяват обидните думи, крещенето по телефона, заплахите, че ще му разкаже всичко. И това е от една година, в мен се породи тревожност, всекидневно главоболие, треперене за най- малкото и не знам какво да направя. Затова търся решение тук, не мога да изтърпя повече този ад и да позволя семейството ми да разбере за това!

Здравейте, гн Стефанов! Какво можете да кажете за слу4ая, в който в детството (..и след това) за майката детето все е 'лошо', 'ужасно', 'невъзможно' и т.н... Какви може да са при4ините за това, и какво мога да направя, за да неутрализирам ефектите (аз съм 'детето')?

здр Д-р Людмил Стефанов.                                             Аз съм на 29 жене'на с едно дете,нопоследък става.нещо с мен на кратко да. ви кажа.Не ми де яде усещам.че съм гладна но ни ми де яде имам.чуствоно че ако ям ще повърна,другото безсъние немогя да спя спи ми се но немота цял.ден цяла нощ мога да стоя будва или само 4
5 ч сън ми снига.Другото поснояно съм в стрес паника имам.чустмото че ще стане нещо лошо постояно някакви мисля в главата,и от време на време от тази.паника тревожност имам.сърцебиене и да не забравим.за.страха.Атносно за мислите имам чуството че.ако аз съм.щастлива.нещо лошо ще стане с детето ми,накратко ви обасних случващото с мен според вас какво става с мен.

Здравейте!
Всички симптоми, които описвате, са свързани със страх от смъртта.
А страхът от смъртта става твърде силен, когато в семейната система има загуби: рано починали деца; аборти,; хора, загубили живота си при странни  обстоятелства; безследно изчезнали; самоубили се и т.н.
Имате нужда от психотерапия-

Казвате: "Аз съм детето"...
И питате какво можете да направите.
На първо място можете да станете голям човек, какъвто вече сте наистина и да успокоите това дете.
За целта си спомняйте понякога тези неща, за които майка ви е крещяла и ви е наричала ужасна, лоша и невъзможна. Например: изкарали сте лоша оценка по математика, не сте си подредили стаята, не сте си съчетали подходящи дрехи, изглеждате зле. И си представете, че вие, голямата, отивате при това дете, което сте били, и му казвате: "Ти добре се справяш по математика. Браво!.... Ооо, я колко добре ти изглежда стаята! Така трябва! Ооо, съчетанието от синьо и жълто страшно ти отива. Имаш страхотен вкус! Браво!.... "
Възниква и един важен въпрос: нищо не казвате за баща си. Той къде е и как реагира при тези атаки на майка ви?
За да се отделите от влиянието на майка си, е нужно да се сближите с баща си. А ако тя ви пречи за това и ви внушава, че той не става за нищо,  всеки път ѝ казвайте: "Аз обичам и баща ми!"
Питате и какви може да са причините майка ви да се държи така.
Причините са в нейното собствено детство. Върху вашата глава се изсипват тежките последици от нейното собствено детство.
Това е накратко.

Здравейте!
Казвате, че обичате мъжа си и искате да си запазите брака. Но сте подложена на сексуален тормоз, който ви е довел вече до множество болестни симптоми.
Освен това казвате: „Случи се така, че той се влюби в мен.“
Не мога да се съглася с това, че се е влюбил във вас. Защото той не е влюбен във вас, а в себе си.
Вие описвате един човек със злокачествен нарцисизъм. Това е човек, който не може да си представи, че неговите желания няма да бъдат изпълнени. Той не е способен да освободи другия от себе си поради непреодолимото си чувство за ревност. Не е способен на никаква емпатия и съчувствие. Способен е да действа със заплахи и шантаж, само и само да постигне своето.
А ако човек е влюбен в някого и го обича, той се интересува от неговото щастие и не му причинява страдание...
Но да отидем към въпроса ви – какво да правите.
Първо – това, което ви сковава да направите каквото и да било, са две чувства: страха и вината.
Страхът е разбираем в случая.
Вината също. Защото вие сте го поканили в къщи. Да, нарцисите са много интересни, привличат погледите към себе си и някои жени ги забелязват от далеч...
НО само до тук е вашата вина. Че сте клъвнали примамката на мъж, който очевидно е нарцис.
От момента, в който сте поискали отношенията ви да спрат, той е показал насилническото си лице. Показал е неспособността си да се отказва от желанията си, която споменах и по-горе...
Тоест – от тук нататък вината е само негова.
Вторият въпрос е какво да правите.
В отговор на това е добре да си дадете сметка, че вие сте в състояние на война с този човек. Той ви напада и иска да ви притежава, да нямате собствена територия и собствен живот. От моя гледна точка той упражнява върху вас сексуално насилие. След като вие искате да прекратите отношения, а той ви заплашва...
А за да спечелите войната, имате следните възможни стратегии:
- да мобилизирате всичките си сили и да се съпротивлявате. Това във вашия случай може да означава следното: преставате да комуникирате с този човек.
Не вдигате телефон, не му отговаряте на съобщения, дори си изтривате чатовете и т.н. 
Като казвам преставате да комуникирате, имам предвид да не му вдигате телефон по никакъв повод; да не му връщате съобщение по никакъв повод. Защото ако той ви позвъни сто пъти и вие на сто и първия път вдигнете, така изпращате сигнал към човека, който упражнява тормоз върху вас, че трябва да е упорит и да не се отказва. А той и без това си е точно такъв. А когато не му вдигате НИКОГА, посланието е, че сте решена на ВСИЧКО, за да го изключите от живота си.
Ако ви пресрещне на улицата и ви заплашва, че ще каже на съпруга ви, викате полиция и казвате, че този човек ви тормози, защото си е наумил, че иска да има връзка с вас. Подавате оплакване срещу него с входящ номер... И ако той наистина потърси мъжът ви, вие отричате до последно, казвате му, че този човек е ненормален /а той наистина е такъв!/ и че вие сте подавали оплакване от него в полицията. Отричате до край! Нали се сещате, че този човек  няма как да докаже, че лъжете.
- действайте изненадващо. Това означава да спрете да комуникирате с него без предупреждение. Не му казвате: "Аз реших да не говоря повече с теб." Просто спирате изведнъж без обяснение. Изчезвате внезапно  и от фитнеса и от всички места, където се засичате... Намерете си друг фитнес или сменете часовете... Или друга идея за изненадващо действие: ако ви срещне на улицата, след като сте го игнорирали в комуникацията, можете да се обръщате към него с друго име, /а по-добре е сякаш изобщо да не му говорите и да не поддържате очен контакт/да си пишете в телефона, докато ви говори, да извадите червило на улицата и да започнете да се червите, внезапно да му  обърнете гръб и да си тръгнете...Изобщо – да правите странни неща... Грубо казано - да се правите на луда. Това обезсърчава насилниците...
Това е за сега.
Ако имате нужда от повече, потърсете мен или друг психолог за сесия...
Ще ви е от полза и да се консултирате с адвокат, който работи със случаи на тормоз.
Ако адвокатът не ви разбира, обърнете се към друг.
Само не стойте така като виновна жертва.
Правете нещо, а не нищо.
Става дума за вашия живот.
Защитете го!

Благодаря ви, бяхте ми от голяма полза!

Здравейте др.Стефанов искам да попитам от 15 години съм със панически разтройства и едни гадни мисли използвал съм доста лекарства последните бяха анафранил и флаксол пих ги около година и ги спрях преди две седмици и всичко се върна от ново не че беше минало всичко ама беше малко по добре причината ми за да ги спирам беше заради страничните ефекти сега пак ли да ги почна или пак към някои писихиатър.

Здравейте,

Дали бихте могли да споделите мнението ви за коментар Номер : 1779. Измъчвам се постоянно и много бих се радвала да ми помогнете.

Благодаря Ви!

Зравейте,

Моят проблем е свързан с чести конфликти с мъжа ми. В дългогодишна връзка сме, с малко дете и поизхабени нерви и чувства. Вече дори не мога да се отпусна пред него да споделя нищо, защото след това ме кара горчиво да съжалявам. Последния път споделих, че чувствам напрежение в колектива на работа, което има вероятност да има общо с мен. Не знам дали опасенията ми са реални, но мъжът ми реагира изключително грозно. Развика се, че съм му развалила вечерта, как съм могла да му говоря за моите проблеми, докато си почиваме и че го била заболяла главата от напрежение. Нормално било като съм некадърна, да ме изгонят, а дори не е ставало въпрос някой да не е бил доволен от работата ми. Буквално се изпотих от напрежение, заради реакцията му. Не знам вече какво да направя и как да разговарям с човек, който е непрекъснато негативен, нервен и сприхав. Моля, дайте ми съвет.

Здравейте!
Не съм коментирал и не съм давал идеи, защото в писмото, макар и много дълго, сте описали как се чувствате и какво се случва, но за причините и предисторията няма никакви факти.
Какво имам предвид? Това е копи-пейст от вашия текст: "Имахме дълга история, външни лица намесени, минали сме през какво ли не, наранявали сме се много и може би миналото тежи и го нося в себе си."
Не е ясно каква е вашата дълга история, как започна тя, за да е отровена вашата връзка, кои външни лица са били намесени и как точно, през какво сте минали, как сте се наранявали...
Само е ясно, че се сравнявате с бившата, че ревнувате от нея и от детето му.
Много е лековито и смиряващо, когато гледате в душата си към бившата, да ѝ казвате в ума си следното:
"Аз не съм нищо повече от теб. Така, както той си тръгна от теб и дойде при мен, така от мен може да отиде при някоя друга."

Много благодаря! Когато нашата връзка започна, той още живееше при жена си. Аз дълго време се опитвах да прекратя тези взаимоотношения, защото не се чувствах добре от цялата ситуация, но той не ме оставяше намира. С течение на времето, той се изнесе оттам, а тя разбра и оттам започнаха още повече проблеми. Той се държеше неадекватно, мислеше само за себе си, детето му и неговата ситуация. Аз трябваше да се съобразявам и търпя всичко. Имала съм заплахи от тази жена, заплахи към него, заплахи с детето, че няма да му дава да го вижда, заради мен. Обиждали сме се много, години той ми е потъпквал самочувствието, насади ми много комплекси, все изкарваше така нещата, че той колко е зрял и напреднал с нещата, а аз колко не разбирам от нищо, неспособна съм, неможеща, дребнава, мрънкаща, занимателна.. Когато споделям нещо с него - аз мрънкам или го занимавам. Когато ходя навън с приятелки на бар, съм пияница и се държа като тийнейджър. Все такива опрделения.
 Отделно на това пък е бил единствения човек, който най-много ме еподкрепял, когато съм била сама, болна или съм имала проблеми някакви. Все много ме обича и не може да си представи живота си без мен,а в най-хубавите ми години ме мачкаше с коментари. Сега като се върна назад, дори не знам как съм търпяла и защо, но колкото и да се опитвах да продължа живота си напред, той все се появяваше и започваше отново да ми обяснява колко ме обича, а аз да потдавам. Преследвал ме е навсякъде, където съм била е идвал без да съм го канила. Имали сме уникална химия, още я има дори след толкова години. Аз също съм го обиждала много, но в своя защита и в моменти на безсилие да се справя със ситуацията. Много сме различни, той е груб и арогантен, а аз много чувствителна и ежедневните ни разговори и изживявания са просто някаква тегоба. Сега отношенията му с бившата са по-добри отколкото когато са били заедно. Разбират се прекрасно за детето, аз нямам отношение за нищо. В моменти на спорове ми е казвал, че аз не съм никакъв фактор и няма какво да се обаждам. И да си кажа мнението, той и бившата си решават. Всичко важно се обсъжда с нея. аз вече дори и не питам. Живея с идеята, че  я защитава за всичко, а мен не ме уважава и обижда. Дори като си говорят по телефона, начина по който си говорят е много по-добър, отколкото как гооври с мен. Знае колко обичам да слушам музика, но когато го правех ми правеше коментари, че песента ми е тъпа, че ми е прекалено силна музиката, офка сумти или директно я спира. Връзката ни винаги е била много лабилна, аз живеех с него преди и се изнесох.. 2 години по-късно пак се върнах там. А през годините, все като ми стане тъпо, болно обидно, искам да се разделям с него и му казвам, че това е края. На един два пъти дори ми е казвал, че може би подсъзнателно се държи така, защото осъзнава, че не е достатъчно добър за мен. ( може би ще прозвучи много нескромно, но за да придобиете представа - той е доста обикновен човек, външния му вид не е силната му черта и мисля, че има той комплекси, защото аз съм красива, оправна и свободна душа, която се радва на малките неща.) По-възрастен е от мен, грижил се е, но започвам да си мисля, че просто напъва да се с мен, за да се докаже пред околните, че може да е с младо и красиво момиче, дори да осъзнава, че не се разбираме и не сме един за друг. Дали това е навик, чиста физическа нужда да сме един до друг или наистина е любов, щом сме минали през гадостите, а все още сме заедно, но просто както казахте сме се отровили.

Благодаря за отговора, гн Стефанов!
Затова сложих 'детето' в кави4ки, но истината е, 4е когато травмати4ното се реактивира, аз наистина буквално се 4увствам като/ ставам малкото дете, неадекватно, не знаещо дори в кое време се намира.. нищо възрастно не остава, само 'се преструвам' на голяма (което е изтощаващо). Просто се дисоциирам, напълно изолирана се 4увствам, като в нещо 4ерно, и нямам връзка и взаимодействие със света (макар 4е реално има някакво, поне ходя на работа). Все едно съм само вътре в главата си, където са само майка ми и баба ми, проектирам ги върху вси4ки, и.. не мога да 'видя' никой друг! ..
За баща ми.. той беше доста незаинтересован и неу4астващ (по4ина 2019г.). По скоро той също се 4увстваше под заплаха от агресията на майка ми, която беше насо4ена и срещу него, и гледаше да я избегне. И 4есто се вклю4ваще на нейна страна срещу мен и/или брат ми. А, и внушението, 4е 'той за нищо не става', го е имало винаги.
Мисля, 4е при4ината майка ми да е такава, до голяма степен е в баба ми, нейната майка, която.. беше много задушаваща, обсебваща, забраняваща, искаща тя да е на първо място за децата си, внуците си (и мен ме е гледала много за съжаление, даже май до голяма степен по нейно желание ме е взела от майка ми след 3 годишна възраст, уж за да й е по лесно на майка ми да ходи на работа!).. и още внушаваща 4увство за вина, за това, 4е си й длъжен и т.н. Все едно децата й са й собственост, трябва да бъдат и да правят каквото тя иска! Например леля ми (другата й дъщеря) винаги е била виновна, 4е се е омъжила 4ак във Варна и не й е тук под ръка и да я гледа. Вси4ко това..'замаскирано' под 'аз много ви оби4ам!'.
Друго.. доколкото ми е разказвала майка ми, на 2г.възраст се е разболяла тежко, щяла е да умре, ако тогава не се бил появил пеницилинът.
За по нагоре в рода не знам много..

Здравейте, г-н Стефанов!

Когато настъпи пандемията завърших първи курс в университета и веднага преминах към онлайн обучение. И така е до момента. Проблемът е, че свикнах с онлайн лекциите и когато съобщиха, че занятията ще се провеждат присъствено изпаднах в много странно състояние, подобно на това да не искаш да излезеш от зоната си на комфорт. И тъй като след първи курс се преместих да уча редовно, не познавах почти никого, нямаше и как да се запозная с колегите. Чувствам, че  имам някакъв страх от промяната. Започнах да си задавам въпроси как ще ходя присъствено на лекции, при положение, че не познавам никого, ще се справя ли и т.н.
Бихте ли споделили как да се справя с този проблем?
Благодаря предварително!

Здравейте, реших се да пишам, но реално не очаквам (и не мога да очаквам) работещ съвет. Но все пак да споделя, дори и това носи някакво облекчение.
Не мога да преодолея загубата на любовта на живота си. Много дълго я чаках, много време я търсих, намерих я и ... той почина. Внезапно, неочаквано, през нощта. Връзката и любовта ни бяха много силни, затова съм напълно опустошена. Това, което ме плаши е, че с времето става по-лошо. Липсата му ме убива и на моменти е свръх душевните ми сили да я понеса. Буквално всяка минута, всяка секунда го виждам, усещам. Сякаш почти е с мене, а го няма. И тази реалност ме смазва. Колебая се дали в случая антидепресанти биха помогнали, клоня по-скоро към не. Но трябва - и искам - някак отново да се върна към живота. Той си отиде малко преди сватбата ни. Цялото оставащо ми време тук аз свързвах с него и сега се чувствам, сякаш бъдещето за мене не съществува. И не намирам пътя, който да ме доведе отново да нормалното. Ами това е. Ако имате какво да коментирате, ще съм все пак благодарна.