Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!Синът ми е на 14г.До ден днешен не е ял сурови зеленчуци(салати).Винаги казва,че яде салати,но в момента не му се ядат.Ако го помоля заради мен да изяде една хапка го прави,но с предварителна уговорка от негова страна,че наистина  само една хапка.И казва,че домат и зеле няма шанс да хапне.Значи все пак има някакви предпочитания.Как да му повлияя?Не го насилваме,заплашваме,дори не настояваме,просто питаме,но той винаги отказва...Какво бихте ни посъветвали?Мислех,че като порасне сам ще поиска да яде зеленчуци,но до момента не се е случило.Активен спортист е.

Здравейте,

Такъв хаос е в главата ми, че не знам откъде да започна.
Може би основният ми проблем е, че не мога да се справя с мислите за даден човек. В живота ми има човек, който винаги ме кара да се разтрепервам, щом го видя. Преди 11 години имахме връзка, продължила 3-4 години. От 11 години не се бяхме чували/виждали. Той е голямата ми любов, но винаги всичко е било "забранено" с него, главно от родителите ми и оттам винаги се мъчех да се откъсна от него, промених си мисленето и затова се и разделихме. Не сме спирали да се обичаме.

11 години по-късно картината е следната: той има жена и дете, аз съм омъжена и също с детенце. Той е обвързан от 7 години, аз - от 10. Истината е, че винаги съм търсела нещо (тръпка, чувство, емоция, любов, мъж, секс) като него. В крайна сметка през тези 10 години живях много щастливо, винаги, винаги е имало моменти, в които съм се сещала за него, но дотам, не съм се вглъбявала.

Преди година се видяхме. Започнахме да общуваме - съвсем набързо, като стари познати, покрай децата и т. н. И през двамата мина "ток" през тялото, и двамата започнахме "да се търсим" и намираме случайно на пътя, за 5-минутен разговор. В края на годината разменихме телефоните си с цел да се чуем някога и да пием кафе на спокойствие, просто да поприказваме. Седмица не спах, мислих за него и му предложих да се видим някъде на други място, в друг град, за 1 ден/нощ, само двамата (никой да не ну вижда, никой да не говори). Той веднага се съгласи.

Е, видяхме се. Но не спряхме. Вече 3 месеца говорим по телефона като влюбени тийнейджъри, от вкъщи буквално бягам, за да мога да се чуя с него. Разкъсвам се. И това което ме мъчи е, че не мога да се разсея по никакъв начин. Работя много - не помага. Дете имам - не помага. Каквото и да правя, мисля за него, за следващата ни среща, ще ми се обади ли, защо не ми се обажда по-често. Обсебващо е, задушаващо е, съзнавам го, но не мога да се справя сама.

Знам, че всичко това не е правилно, никога не съм изневерявала на съпруга ми. Но наистина искам да намеря мир, поне в мислите си, в главата си.

Какво ще ми препоръчате да направя, може би някакви специални упражнения?

Мислих всякакви варианти и усещам, че дори да прекратя всичко с този човек, след няколко месеца може би пак ще се случи същото. Искам да си изживея емоцията с него, но не знам дали нещата няма да се задълбочат. И фактът, че сме в противоположните краища на странара пак не ме спира. Някак се надявам тайни той да спре всичко това, да се почувствам отхърлена и да се вкопча в мъжа си, но засега няма такъв изглед. Чувствам се желана, обичам гласа му.

И пишейки сега се замислям дали не съм просто такава: все да търся някой/нещо, в което да се вкопча? Това искам да изкореня. Но не съм "вкопчена" в каквото и да е, а точно в този човек. Това ме изважда от равновесие и от кожата ми.

Не знам как звучи написаното. Големи хора сме, уж мъдри, но това е положението - така се чувствам. И точно това няма с кого да споделя и много ми тежи. Поне сега малко ми олеква.

Надявам се да отделите време и да ми дадете съвети.

Добро утро
Искам да си "сверя часовника " с Вас.
Та питането ми е следното: Малкият ми син Антон утре става на 1г и 10 м. и ме притеснява това, че не понася шумове от рода на прахосмукачка, робот, кафемелачка, хлебопекарна, кухненски робот, нищо. Единственото,  с което няма проблем е електрическата метла. Като беше по-малък много му харесваше да гледа как чисти робота, сега го е страх от него и направо изпада в истерия и ужас от него и подобни шумове. Даже ръкопляска с ръце като се приключи с даден шум вкъщи.  Притеснявам се да не е индикация за някакъв проблем с психиката му.
Благодаря предварително !
Хубава снежна неделя

Здравейте! Синът ми е на 4 години и когато ни се ядоса, казва неща от сорта, че иска да ни убие, да ни хвърли през терасата. Това става, когато му се скараме или не получи това, което иска. Всъщност аз не го усещам като проблем, даже ми става смешно, мисля, че той просто търси начин да изрази с думи колко много е ядосан в този момент и как ядът му е насочен към мен и баща му. Но все пак да попитам дали няма нещо притеснително в тези изказвания? И друго нещо, често сте засягали темата за раждането и обстоятелствата около него. На раждането на сина ни, естествено раждане, присъства и баща му. Когато се роди бебето и ми го сложиха на корема, аз го помислих за най-хубавото бебе на света. Но баща му каза, че много се е стреснал и всъщност е помислил, че не е наред, едва ли не, му е минала през главата мисълта, че не е човек, защото изглеждал странно, сбръчкан, със сплескана глава и че като нищо ще го изхвърлят, защото му има нещо. Разбира се с насмешка си спомняме този момент сега, но от както чета тук се замислих дали това не е травмирало по някакъв начин детето... Благодаря предварително за коментарите Ви.

Хм...
Тези страхове са естествени. Те са характерни за всяко живо същество.
Въпросът е, че ние хората сме неестествени. Тоест - за да живееш в човешкия свят, трябва да преодолееш
този вид естествени страхове.
Но как става това преодоляване? Става постепенно и без натиск. Ако извеждете сина си от стаята, когато пускате подопочистващия робот или кафемелачката и така му е по-добре - правете го.
Какви могат да са причините за този страх? Има причини в изобилие:
На тази възраст се формира Аз-а и нуждата от лично пространство и територия. Може да го усеща този робот като нашественик... И тогава страхът му ще е по-голям, ако е сам и без вас в стаята с това чудовище.
Или още една дагадка: Много е вероятно, когато пускате тези механизми, синът ви да се страхува за вас. И тогава е възможно да се страхува по-малко, ако вас ви няма наоколо, когато звярът е пуснат за бръмчи и да търси жертви...
Или пък да има усещането, че с вас става нещо мистериозно, че се механизирате и превръщате в нещо друго, нещо плашещо, когато си служите с такива неестествени предмети... Кафемелачката особено издава освен звуци и силна миризма. А за децата миризмата на майката е ключов фактор за чувството им за сигурност.Чрез тази миризма те се свързват с усещането за безметежност от утробния период. Утробата е убежище, изгубения Рай. Когато рязко ви се смени миризмата, убежището изчезва. И това може да води до много първичен страх. Защото обонянието и вкуса са най-древните и първични форми на сетивност и са свързани с емоциите по много дълбок начин.
Децата и страховете си подхождат като шунката и горчицата - казват в Америка. Те се намират понякога в трудно за разгадаване взаимодействие...

Много Ви благодаря за изчерпателният отговор!
Лек ден

Може и да не го е точно травмирало, но със сигурност от там идва мотивът за изхвърлянето през терасата. Детето не си го е измислило. То е част от семейния фолклор, "шегичка" за начина, по който бащата го е видял и го е смятал за същество за изхвърляне при появата му на този свят.
Но за децата това не е "шегичка". Той е склонен да се гневи може би повече на баща си, но и на вас, защото не сте го защитили достойно.
Какво да правите?
Може би е добре да му кажете, че и вие сте били грозни с баща му, когато сте се раждали. Че майките ви са  се е стреснали, когато са ви видели за първи път. Но че колото по-сбръчкано е бебето при раждане, толкова по красив е човека, като порасне...

Здравейте, самоцитирам се, защото питането ми остана назад, а бих се радвала на коментар.

Здравейте Д-р Стефанов,
От няколко месеца съм в депресия, вече се задълбочава, и изпадам в нерни кризи. Опитвам се да мисля позитивно, но..
И така, проблемът е там, че с човека до мен не се разбира, вече от няколко месеца (заедно сме 10години), по говорихме, т. е. Аз говорих-той беше пасивен, споделих притесненията си, а той отговори уклончиво и остави нещата така - може би сме си свикнали... След няколко дена реши, че '' сетих се, колко те обичам'' - добре, сега се държи мило... Но все пак това не е за първи път, вече един път бяхме разделени и си мислих, че нещата са се променили... Но явно съм сгрешила... И обвинявам него, но себе си най-много.. Обичам го, но вече не искам да го прегръщам или изобщо да го докосвам и изпадам в неудържим плач... И не знам какво да правя... Надявам се  да ми дадете съвет. Благодаря предварително!

Благодаря, забравила съм да спомена всъщност, че не сме го обсъждали пред него. Това сме си го говорели между нас, може би като е бил бебе да е казано в негово присъствие, не помня вече, но със сигурност не и в момент, в който детето вече разбира смисъла на това нещо. Той не го е чувал, разказвали сме му само как е бил много мъничък и разни други неща, в никакъв случай с негативен акцент.

Здравейте! Дъщеря ми е на 9 г и 3 м. В края на октомври беше болна и си позволявах да лягам при нея, за да й следя температурата. След което като оздравя, тя не можеше да заспи сама в нейната си стая и или тя лягаше при мен или аз при нея за около 2 седмици. Много я беше страх. Казваше, че имало чудовище от климатика. Убиждавахме с добро и с каране, но не се получаваше. Дойде дядо й за около 2 седмици по време на он-лайн обучение. Тогава се принудихме пак да спим заедно с нея, тъй като апартамента не е много голям. Дядо й си тръгна и тя си продължава да спи при мен, а баща й на нейното легло. Какво ли не сме обяснявали, нищо не действа.
Да допълня, че тя спеше самостоятелно от 4 годишна в нейната си стая. И друг път назад във времето съм си позволявала, когато е болна, да съм при нея.  Ей сега преди да заспи пак й казах, че е редно да си е в нейната стая. Питах я кога ще ходи. Отговора е, че я страх. Този път каза от филмчета ( от чудовища). Казах й, че тогава няма да й давам да гледа. По принцип гледа анимационни филми, не гледа други като за по-големи деца. Не знам какво да обяснявам вече.
Всъщност ние май и спряхме да обясняваме. Просто по навик лягаме така. На седмица аз или баща й питаме, тя отклонява темата и до там.
Опитвам се да сетя преди 4 месеца дали е станало нещо конкретно освен въображаемите чудовища от климатика, заради които не може да заспи.
1. Няколко пъти ни е виждала с баща й в интимни отношения, но не непосредствено преди това.
2. По онова време много се занимавах с обучението й, но тя даваше доста отбой и изведнъж спрях да се занимавам с нея, буквално с този израз. Просто не издържах, че не й се учи.  И си казах, че за мен е по-добре да спра и тя да се оправя както знае.
3. Когато аз бях малка от 9-тата ми година до около 12-13, имах много страхове, заради които даже не можех да спя. Никога не ме взе майка ми при нея, за да се успокоя. Но пък все пак си имах по-голям брат в стаята докато станах 9 клас.
Друго не се сещам.
Със себе си съм наясно защо съм й позволила да прекрачи границата. Не съм наясно защо тя не желае да отиде в нейната си стая.

Здравейте д-р Стефанов,

Моите притеснения са свързани с поведението на сина ми, който е почти на 14г. Той от малък е свръхемоционален и реактивен и трудно признава авторитети, но в последните 4 години започна да проявява и агресия, основно към мен, изразяваща се в крясъци, обиди, блъскане на врати, хвърляне и чупене на мои вещи, различни заплахи, а вече на няколко пъти- и физическо посегателство. В тези моменти имам чувството, че общувам със съвсем непознато дете, просто не мога да стигна до него нито с добро, нито с игнориране, а най-малко- с отговор на агресията му. След като кризата отмине, той обикновено се извинява, но още на следващия ден, дори без видим повод, нещата отново ескалират. Паралелно с това сменихме училището с ново, тъй като имаше проблеми с някои учители, 1 година по-късно и на новото място се оформят конфликти с преподаватели. Към някои (включително треньора си) изпитва абсолютен респект и е много съвестен и дисциплиниран, но към другите демонстрира пълно неуважение към възрастта и позицията им. Посещава ли сме многократно психолози, дори направихме и консултация с психиатър, но освен че не иска да признава граници и да спазва правилата на поведение, специалистите не откриха друг проблем, но отчетоха факта, че тъй като с баща му винаги сме имали коренно различни възгледи за възпитанието, той много умело е използвал тези наши различия, за да ни противопоставя и разединява. Докато не стигнахме и до същинска раздяла, която обаче не доведе до никакво подобрение на ситуацията. Допълнително, поради причини, че в семейството през последните години имаше случаи на загуби на близки хора и сериозни заболявания, той разви различни страхове, включително хипохондрия и всеки ден има някакви оплаквания, които впоследствие се оказват, че нямат медицинско значение и са изцяло на психологична основа. Всички ме успокояват, че явно пубертетът при него е започнал рано и ще продължи дълго, че има излишък на енергия (макар че тренира 5 пъти в седмицата) и трябва да запазя спокойствие, но аз не смятам, че чакането и толерирането на обидно и агресивно поведение към мен или околните, ще промени нещата към добро, тъй като в пристъп на ярост, не знам какво може да каже или направи. Ще Ви бъда много благодарна да ми дадете някакви насоки, включително и критики, защо съм сигурна, че като майка имам сериозен принос за случващото се.

Здравейте, г-н Стефанов. Ако ми позволите (както и администраторът) - съвсем добронамерено изказване на мнение. След като сте поели най-благородно ангажимента да консултирате българските мами в беда - моето уважение за това - опитайте, ако е възможно, да не пропускате постове. Всеки писал чака и се надява на отговор. Ако не можете да помогнете, ако е извън силите Ви, което е естествено в някои случаи, просто го напишете. Но оставянето на пост без отговор създава едно неприятно усещане за игнориране. Желая Ви всичко хубаво и продължавайте да помагате!

Здравейте, д-р. Стефанов!
Имам нужда от помощ относно проблеми с разпределяне на семейните финанси.
Запознахме се преди повече от 5 години в България. Той е на 24 години и беше бежанец и нямаше документи. Искаше да става професионален футболист и като виждах огъня и решителността, аз реших да му помогна.  Аз дойдох да живея в Англия и постоянно пътувах до България, за да се виждаме. Изпращала съм му храна, плащах всичко ресторанти , хотели. Бях омъжена и се разведох когато моето дете стана на 18.  Няколко месеца след това той ми направи предложение за брак. Това беше начин да вземе документи. Винаги ми е казвал, че ще се грижи за мен Два пъти ходих  до посолството на Мали в Италия за да може да извади паспорт. Поех всички разходи. Бях си обещала да му помогна да сбъдне мечтата си. Беше отхвърлян от няколко отбора понеже нямаше документи. Оженихме се преди 2 години и той дойде при мен в Англия. Отново аз платих за квартира, обзавеждане. Плащах всички сметки докато започне работа. Когато започна работа се разбрахме той да плаща сметките, за да мога аз да си купя имот. Вече имах някакви спестени пари. Той плащаше няколко месеца и започна да говори как трябва да започнем да си делим сметките. Трябвало да си направи импланти на зъбите и да отиде в Африка да види майка си.  Искаше да му дам от моите пари или да му изтегля кредит. Аз се ядосах и му казах, че той ми е обещал да се грижи за мен и не живея със съквартирант. Водя го и го връщам от тренировки. Карам го на работа. 3 пъти се явява на шофьорски изпит и го късат. Чакам го в колата по 2 часа Събрах му багажа и го изхвърлих. След две, три седмици се примоли да се върне. Поговорихме за парите и се разбрахме за си оправи зъбите и да отиде в Африка, но колкото пари похарчи за това и аз да взема същата сума за себе си. Подписахме споразумение и той се върна. Отворихме обща банкова сметка. Оставяхме си в личните сметки по равно аз за студента, който издържам и той за майката си, на която праща пари всеки месец. Разбрахме се и вече да ходим заедно навсякъде. Бяхме се разбрали да пътуваме до Франция при братята му за Нова година, но на рождения му ден друг от неговите братя му каза, че му подарява билет до Африка за да отиде да види майка си. Аз бях много ядосана и разочарована. Аз отидох В България,  а той в Африка. Брат му не успя да му събере пари за обратния билет и се наложи той да вземе пари назаем за да се върне. Търсеше помощта ми за да му помогна с процеса по закупуване и планиране на връщането. Отказах му, понеже му бях казала че щом решава да  ме изостави за празниците и да развали уговорката ни за Франция да се оправя сам. Като се върнахме и започна да смята той колко е похарчил  и аз колко съм била похарчила, а бяхме се разбрали да вече кой каквито разходи има да обсъждаме и плащаме от общата сметка. Оказа се, че съм похарчила паунда повече и той си ги прибра в неговата сметка.. Бях изумена тъй като бях купила лекарства за нас и за майка му. Плаках цяла нощ. Скарахме се пак. Оказа се, че той е похарчил х хиляди и аз сега трябва да взема същата сума. Това, което успяваме да спестим, в семейната сметка той го превежда на моята лична. Преди няколко дена заговорихме за това да отидем до България и да поговори с хора от футболните среди. Той каза, че няма да играе за без пари в България и предпочита да работи чистач в Англия за повече пари и че иска да си вземе английски паспорт след около 3 години. Казах му, че идва време да кандидатствам за паспорт и ще трябват около 1500 паунда. Той пита от къде ще взема пари да го платя и аз му казах, че нямам пари понеже си превеждам заплатата в общата сметка. Питах го като дойде време за неговия той от къде ще вземе и ми отговори да не отговарям на въпроса с въпрос. Той каза, че не бил глупак само да работи и да не си мисля, че съм много хитра. Казах му че е лъжец, понеже ми е обещал да се грижи за мен  и сме се разбрали вече разходите да са общата сметка. Той отвърна че работи с договор от година и нямал пари. (Има импланти и ходи 2 пъти в Африка. ).Иска да купува земя в Африка и да строи. Нямам против. Двама от братята му вече са го направили. Той говори с по някой от фамилията си всеки ден. Говорят на френски или африкански и аз нищо не разбирам. Съгласна съм и да живея там стига да отида веднъж и да видя дали ще ми хареса.  Не знам вече как да постъпя. Струва ли си да се опитвам да запазя брака си? Въобще спазва ли обещанието си да се грижи за мен? Това е в общи линии. Имам нужда от помощ. Благодаря!

Здравейте д-р Стефанов,
 Ще задам един въпрос, предполагам, че има потребители, които са се сблъсквали с подобна ситуация.
Можете ли да дадете съвет, какво да направи човек, когато генерално изгуби смисъл на живота си? Проблемът ми е, че съм толкова демотивирана, че нямам желание за нищо - нямам желание да ходя на работа, нямам желание да си осигуря жилище, а същевременно знам, че ако не взема тези решения, или трябва да се самоубия, или ще имам още по-големи проблеми.
Мисля, че това състояние го развих в следствие на факта, че живея сама, нямам собствено семейство и деца. Живея в столицата, но често пътувам до родния град, за да се видя с роднините ми. Понякога обмислям да продължа живота в малкия град, но там няма много възможности за работа, а след толкова години живот в столицата, там все пак имам някакви приятели, които пък виждам сравнително рядко. Имам чувството, че съм изправена пред дилема, от която нямам решение. От няколко години се опитвам да взема такова, да се стегна, да си намеря по-добра работа, да се мотивирам, но не успям. Общо взето съм от депресия в депресия. Опитвам се да приема живота си такъв, какъвто е, но просто не успявам. До момента не съм посещавала психотерапия, нито психиатър, но усещам, че нещата отново започват да излизат извън релси.
Бих приела  и съвети от потребители,  които са се справили със сходна ситуация.

Благодаря ви за отговора,
Т.