Майка съм на 5-годишно момче,много срамежливо и стеснително.Ходи на градина от една година,свикнал е макар че адаптацията му беше трудна в началото,мога да кажа че в че е адаптирано дете с приятели,ходеше с желание.Последния месец изпада с страшни нервни кризи от едната госпожа,само като я види и не иска да премине оградата на детското заведение.Госпожата преди време му се е карала и го наказвала да седи прав докато не и отговори на въпросите,миналата година дори го е наказала в коридора понеже мълчал и не отговарял.Казвала му е че ако не отговори майка му няма да го вземе и още други страшни неща,от които той се е разтройвал.Само да вметна,че при другата учителка този проблем с неговоренето го няма и когато е тя на смяна влиза с усмивка.Говорила съм с учителката,каза че повече няма да е чак толкова настоятелна и явно в желанието си да го накара да говори е сбъркала. Но на детето ми сякаш е останала някаква психическа травма.Изведнъж както си вървим весели към градината,спира на отсрещния тротоар,сковава се,започва да плаче и да казва,че не иска при тази госпожа,става неконтролируем и тръгва да бяга наобратно.Това продължава вече повече от месец.Както е спокоен и изведнъж се сеща и се променя коренно.Последния път направи страшна нервна криза,започна да се мята,да се държи за устата,казваше че го стяга устата и не може да говори и да диша,че наистина му е лошо.Дпри когато го прибрах вкъщи той все още не беше спокоен.Заведох го на невролог,който го прегледа и каза,че няма неврологичен проблем и тези кризи са на психическа основа.Изписа капки за успокояване и препоръча да търсим психолог.Искам да допълня,че детето ходеше с голямо желание на градина,чувстваше се добре там,работеше по задачите и има приятели.Ако не отиде два дни на градина децата му липсват и казва че му се ходи.Твърди че не иска да ходи само и единствено при тази госпожа.Какво да направя според вас?