Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

мисля, че при мен е първото. Нямаме такъв случай в семейството. Как може да се преодолее такъв страх. Постоянно си мисля да си сменя работата, но във всяка една работа в един момент се сблъсквам с този проблем. Някак трябва да го превъзмогна. Допълнително ме влудява, че трябва да съм постоянно на разположение, заради тази задача. Трудно може да се планира дори отпуска. Междудругото с всяка следваща работа проблемът все повече се задълбочава.

Здравейте, как бихте ни посъветвали като родители да се държим с тийнейджърите? Докато детето е малко някак по-лесно, защото то предизвиква умиление. Но имам чувството, че младите хора от 14 до към 22 г. примерно са третирани от обществото много лошо, в смисъл, вече не са малки и сладки, че да им се радваш, но не са достатъчно големи, че да ги уважаваш. Не върви да се отнасяш с тях великодушно като към деца, но не върви и да ги третираш като равни възрастни. Един вид, обират всички негативи, а позитиви няма. Не може да не сте забелязали как постоянно се пишат статии и се говори против младите хора, колко са разхайтени, мързеливи и т.н., едва ли не само ядат хляба на родителите си и нищо хубаво не носят. Поне аз така се чувствах и с мен така се отнасяха и не искам това за моите деца, но пък не искам и да се разглезят. Всеки коментар ще ми е полезен. Благодаря.

Здравейте. Предстой ми раздяла с бащата на детето ми. Въпросът ми е следният-какво да направя, за да улесня прехода на детето към живот в друго жилище само с мен? Детето има проблеми с говора и ме притеснява и как ще му се отрази този стрес.

Благодаря

Здравейте не знам от къде да започна. Моля ви за помощ. Пред четири години се запознах с мъж който си мислих че съм намерила любовта отначалото беше всичко наред. След това почнаха да се променят нещата. Едва нашата връзка беше на три месеца когато аз забременах. Но бременността ми завърши с спонтанен аборт. И от тогава всичко тръгна назад дари от това че загубихме бебето или той просто си бил такъв. Почнаха караниците обиди псувни не можех да повярвам че в човека в  който се влюбих се обърна така срещу мене с грозни думи. Родители му работеха в чужбина идваха си само за празниците. А той самия казваше че не е в добри отношения. А в един момент когато се събрахме заедно въобще по нищо не си личеше да са в лоши отношения. И докато отношението му беше лошо спрямо мен стана и по зле след прибирането всеки път на неговите родители. Не знам какво са му говорили как са го настроивяли. Но имаше коренна разлика сякаш беше обсебен от тях. След три месеца отново забременях бях много щастлива но също и така доста плаха дали всичко ще е наред с тази бремнност. Но и така и не си оправи отношението към мен продължи да се държи така с мене дори и бременна изкарах бременността си в рев и нерви. Детето се роди живо и здраво но той и така не прояви уважение към мен дори че го дарих с дете. Беше видимо че неговите близки не ме харесват и не знаех каква е причината при всичките ни срещи с тях съм се държала винаги добри дори и да ми е идвало да си отиде заради тяхното студено отношение към мен но винаги съм се спирала заради него само и само да сме ние в добри отношения двамата. Детето ни беше на 2 месеца когото той реши да си отиде точно на Коледните празници. Предпочете да празнува преди да си отиде с грозни думи ме обиждаше защото отказах да заведа детето да го видят а той беше едва на месеца за мен родното беше те да дойдат да си видях вничето. И той просто не се замисли и си отиде. А два дена баща му дойде да каже че сина му повече няма да се върне в къщата  къде живехме. И че не си струвало да се връща при мен заради едно дете след като не сме се разбирали. Той просто е казал всичко което ще е в негова полза а мен ме е учертил пред тях . След тези приказки се почувствах много зле ревях ден и нощ. След този случка два дни след това  получавам обаждане от негова роднина. Като си мислих че тя ще излиза по размна но уви почнаха едни обиди за мене такава злоба като чели не знам какво съм направила след този разговор получих нервна криза  тогава бях благодарна на това че баща ми и обади на тази въпросната жена която ме направи равна със земята. Всичко се изясни баща ми като и се обади толкова неща излязоха на яви че ме срам да ги напиша тук. След всичко разбрано отснах потресена. Така си минаха празниците и той започна да ме търси и реших в името на нашето дете да   на не расте без баща да се събира отново с него и си казах че всеки допуска грешки и най вероятно си е разбрал грешката.  Но той ми постови условие че готово стане жилещето му в неговия роден град че ще се приместим там да живием и аз просто се съгласих . Негавите родни бяха заминали отново когото разбраха че сме се събрали отново му звънаха и го питаха дали и сигурен в мен и дали ще отида да живея в тяхното общо жилище. Останах без думи когото чух това. И така живяхми заедно до август месец в жилището на моите родители когато наспъпи отново разделя през тези всички месеци той продължяваше да ме обижда да си прави каквото иска дори си позволи и да ме блъска в стените. И така от август месец до днешна дата живеей там където той иска и най вече неговите роднини. Това лято пак почнахме да поддържаме добри отношения и пак повярвах че може би нещата ще се оправят веднъж дойде при нас но явно не се обадил че идва при нас и получи съобщение от баща си утре ела си събере багажа и повече не ме търси след това съобщение вече се уверих напълно че те са хората който му поставят условия и не му дават да живее с нас. А той ги слуша за да ги слуша има причина която до ден днешен не знам. И така идва при нас за няколко дни ние ходих с детето при него но той не е спрял с лошото си отношение към мен . Родители му вече се върнаха в България за постояно. Когато отидем при тях отношението му е коренно различно към мен кагото той дойде при нас е съвсем друго. И най лошото е че виждам че той държи много на тях а мен ме няма за нищо. И виждайки това аз не мога да го проумея.  Моля ви дойте ми съвет как да се справя. Знам че и каквото и да направя за него няма да ме уважава и да ме има за  човек. Боли ли ме много тъкмо си мислих че раните ми са се затворили а те отново почнаха да кървят. Моля за помощ.

Здравейте! Имам син на 14 год. От известно време е станал направо ужасен. Не иска да учи, ако седне да чете, не запомня абсолютно нищо. Незнаен дори кой му е новия урок. Не може да се разговаря с него, отговаря се постоянно. Няма уважение към нас. Иска да играе на игри на компютъра. От няколко дена съм го лишила от компютър,  дали ще е добре и без телефон на училище. Макар че той казва че без него, няма да ходи на училище. И аз му посочих вратата. Вече изобщо не издържам. Притеснявам се че няма да може да завърши

Здравейте
Моят пост ще бъде дълъг . Въпросът ми е : къде греша и как да разчистим отношенията с майка ми,ако е възможно въобще?

Израснах в едно малко градче, малко хаотично семейство. Имам по-малък брат.
Родителите ми винаги са работили за себе си, частно като това винаги означаваше много работа, работа без почивен ден по няколко години, но и покрай това винаги много харчене и разсипване на пари и това означаваше край на бизнесите им. Ние с брат ми помагахме още като деца - няма лошо.
А сега проблемите: записах се на един от по-трудните университети и в началото ми беше доста трудно. Майка ми ме прибра вкъщи за празниците тогава и каза: или ще ги минаваш успешно изпитите или ще се върнеш вкъщи и ще започнеш някакъва ниско платена работа. Разбира се, дипломирах в срок , но не потърсих работа по специалността си цели 10 години след университета. Няколко години по-късно брат ми се записа на (по-лесен) университет и се отказа след 1 година щото е мързел - никакъв проблем.
Заминах за чужбина сама, работих и срещнах мъжа ми. Тъй като сме от различни държави имахме много препятствия със сключването брак ( и то заради моите родители). Те така и не го харесваха мъжа ми, т.е баща ми не го показва явно но му е все тая, докато майка ми го показва. В началото на брака живеехме в същото място. Първо казваше че ще ме 'отнесе' да живеем при него при село, да гледаме кокошки и да чакам той да ми даде пари за дрехи/фризьор/каквото и да е. Да напомня че града на мъжа ми е половин милион хора. Не издържах и се преместихме при него. Намерих си работа по специалността, сама управлявам мойта заплата ( както е било и винаги), имаме наш апартамент, кола.. детето е добре, здраво, обича да ходи на детска градина, обича си мястото и квартала. Тук да кажа че през годините винаги парите са биле при баща ми, майка ми е забременяла с мен когато е учила и въпреки голямото желание да завърши университета той не и позволил заради ревност. Знам че първите години от брака той я биеше, чак и когато беше бремена със брат ми.  Откакто се преместихме те ми идваха на гости 1 път и мислех че всичко е наред, докато преди няколко дни когато бяхме заедно за празниците не започнаха да ме разпитват как е брака ми и дали всичко е наред.Мъжа ми бил много некултурен( откакто казах десетки пъти да не се дават захарни изделия на детето преди да се наяде- а почти всички във фамилията са със диабет),  контролирал живота ми и не съм смяла да ям без той да ми позволи ( което е една голяма глупост и разбира се-не е вярно). Тези думи бяха изказани от майка ми, заедно със още навреди за мъжа ми, а аз съм била много зле.(преди само няколко месеци ми каза че сме се били уредили и живота ни бил много добре) Разбира се че се почуствах много зле и много плаках насаме. Когато го казваше това майка ми, все едно в очите и видях лицемерие, повтаряше че не мора да търпя това отношение от мъжа ми,както тя е търпяла. Когато е искала да се разведе, майка и и е рекла че няма да я приеме назади.
Ясно че мъжа ми си има свои характеристики, вярно е че е твърдоглав, но много се грижи за нас. Смятам че и въпреки трудните му дни, не е лош човек. (Майка му го е изоставила, а баща му почина на скоро).
Преди много години баща ми работеше с вуйчо ми и след време се скараха. Тогава цялата по-широка фамилия не говореше с майка ми. Сега вече всичко това е в миналото. Точно този вуйчо има същото мнение за мъжа ми като майка ми. Все едно, тя не иска вече да е черната овца, а аз.
Откакто се преместихме пита постоянно дали имаме нужда от пари, да каже че съм сгрешила с преместването още веднъж.
Аз не искам нищо от тях, мислих много за семейните отношения и ги приемам такива каквито са. Просто искам да не ми се месят в живота, щото каквото и да направя е погрешно. Вече сме възрасни с брат ми, работим. Могат да пътуват или каквото искат, а не във всяка една свободна минута да ми се обаждат заради детето. Още че се и сърдят че детето говори на езика на баща му. Да допълня че тя пие успокоителни хапчета от години, а аз слушам цял живот критики които понякога преминават и във обидни коментари за моя външен вид.
Съвет?

Здравейте!
И Честита Нова година!
Вие имате всичко, което една жена на вашата възраст е ценно да има: съпруг, дете, семейство, дом, работа, реализация.
Но казвате за родителите си: "Просто искам да не ми се месят в живота, щото каквото и да направя е погрешно."
Истината е, че те винаги ще ви се месят. Особено майка ви, която сякаш е мотивирана вие да заемате мястото на черната овца, каквото преди това е била тя.
НО  вие сте абсолютно свободна да правите това, което си искате!!!! Без никакво съобразяване с техните намеси!!!
Какво можете да правите, за да се разтоварите малко от това натрапчиво нахлуване във вашата територия?
1. Не вдигайте телефона при всяко позвъняване! Връщайте обаждане по-късно. Когато не реагирате на секундата, майка ви ще свикне с мисълта, че има моменти, когато се занимавате с други важни за вас неща.
2. Издигайте авторитета на мъжа си и на собственото си семейство!!! Как да го правите?
- Всеки път, когато започнат да го критикуват пред вас, им казвайте: "Не искам да участвам в  този разговор."
- Ако ви се развикат и стане скандал, си излизате и прекратявате разговора....
- И най-важното - на другия ден се обаждате вие активно и казвате: "Обаждам се да ви кажа, че не ми е приятно да ми говорите лоши неща за съпруга ми."
- Освен това, когато родителите ви искат нещо от вас, им казвайте: "Ще го обсъдя с мъжа ми и ще ви кажа дали съм съгласна"
- С една дума - постоянно повтаряйте фразата: "Аз и мъжа ми.... Ще говоря с мъжа  ми....", все едно, че им промивате мозъка;
- Когато казвате как искате да се държат с детето или какво да му дават да яде, казвайте: "Ние в нашето семейство правим така" Така непрекъснато напомняте, че вие имате собствено семейство, което за вас е по-важно от родир.телското семейство.
Това е за сега.
Бъдете здрава!

Здравейте! И Честита Нова година!
Какво можете да направите?
Много е просто.
1. Започнете и вие да вдигате скандали и да правите забележки за това и онова;
2. Когато мъжът ви се развика, не се свивайте уплашена /нали той не ви удря!!!/. Не се отдръпвайте назад, а направете една крачка напред, сложете си ръцете на кръста и му кажете: "Какво има сега?"
3. Когато сте в спокойна обстановка и насаме с мъжа си, /например разхождате се в парка или си гледате телевизия/ му казвайте: "Много си сприхав. Не мога да уважавам мъж, който само вика! Детето взима пример от теб и то почва да ми вика. Не съм съгласна да живеем така."
4. Защо детето е толкова дръзко в поведението си към вас? Детето  всъщност не може да понася крещенето на баща си и се страхува от това крещене. Но прави забележки на вас, защото го е страх да прави забележки на баща си. И когато вие се държите като несъществуваща и не се отстоявате, то смята, че ако сте още по-послушна, баща му ще спре да се кара. Вашата отстъпчивост го кара да възприема баща си като още по-страшен и . И то иска от вас да слушкате, за да го омилостивите и той да е доволен и да не вика така страшно. Но това няма да стане. Колкото по-послушно се държите, толкова повече мъжът ви ще ви се развиква за щяло и нещяло. И е важно да се противопоставите. Вие казвате, че мъжът ви е авторитета в семейството. Той не е авторитет, не е на уважение /според мен авторитет е този, който е на уважение/. Той просто с викането ви кара да не го предизвиквате, за да ви остави на спокойствие. И когато се съгласявате да играете тази игра, детето ви възприема не като другия голям човек в семейството, а като другото дете, което трябва да слуша големия човек /бащата/, за да има мир. Не стойте в тази позиция! Не ви отива на статуса. Пък е и неприятно за вас и вредно за детето. На него му трябват двама родители, а не сприхав баща и майка, която се крие в ъгъла.
Разбирам също, че за да се държите така, най-вероятно сте били подложена на силен натиск в родителското си семейство. Има си обяснение. Но добрата посока за вас е постепенно да излизате от ролята на дете, на което всички му се карат.

Здравейте, осмелявам се да пиша тук и се моля на бърз съвет.
Имам прекрасен живот, благодаря на Бога. Вярваща съм, имам дом, двама сина и в очакване на дъщеря, прекрасен партньор до себе си.
И тук за почивам с това което се отключи от както забременях с третото си дете, вече близо 3/4месеца непрестанно. Страх от смъртта. Преди се е появявал за дни, но винаги с вяра и от само себе си изчезваше за часове. Докато сега не изчезва. Това се противопоставя на вярата ми, но не само, страх вреди и на детенцето което нося и на живота ми.
Най-ранния ми спомен за такава паник атака е в детските години когато осъзнах че има смърт на физическото тяло. После се появи за кратко когато живеех в дома на бившия си съпруг- братчето му беше починал отдавна, но аз годих всеки ден на гробища с тях. И после този страх изби сега… когато трябва да лежа у дома за задържане. Активира се особено вечер щом вземе да се стъмнява.
Моля за помощ. Искам да живея спокойно и щастливо. Предварително благодаря 🙏🏼

Здравейте!
Няма нищо по-естествено от страха от смъртта и той не подминава и вярващите.
Интересното е, че се засилва при забременяването с третото ви дете.Този вид страхове много често са свързани със събития от историята на рода. Дори е възможно да са събития, за които вие почти не сте чували, само като някакви откъслечни спомени, стоящи в мъглата на миналото.Въпросът ми е има ли жена в рода ви от предишни поколения. Починала при или след раждане. Особено при или след раждане на трето дете? Помислете и ми пишете тук изобщо по въпроса с какво свързвате засилването на този страх точно сега?
Със съдбата на коя жена от семейната ви система?
Поздрави!

Благодаря ви за бързата реакция. Не съм чувала от близките си за такъв случай, но затова пък по новините не липсват 😞
 Свързвам го с незнание, че ще ме няма, някъде да съм затворена от където вече не мога да излезна.
Разбирам, че най-вероятно всички имат такъв момент, но се моля при мен да престане. Да живея нормално, щастливо, спокойно. Да бъда адекватна майка, партньор, човек 😞

Това, че толкова дълбоко ви разтърсват случаите по новините, най-вероятно се дължи на това, че в семейната история има такива случаи. Възможно е за тях да не се говори, защото са забулени в страх и чувствоо за вина.
Впрочем - и вие отговорихте твърде бързо, казвайки, че няма такива случаи. Тази прибързаност може да означава, че такъв случай всъщнот има. Помислете, разпитайте по-възрастните жени но майчина и по бащина линия.

Необходима ви е консултация, при която да разкажете първо за всички подробности за отношенията ви с бащата, състоянието на детето и неговите реакции...
За тези неща няма готови формули. Нужно е да се работи конкретно с всеки отделен случай...

Здравейте, забелязали ли сте, че някои хора живеят в свят, разделен на категорични дуалности, с други думи, нужно им е постоянно в живота им да има някой много добър и едновременно с това някой много лош? Може би по тази причина много родители обспиват едното си дете с обич, а другото - с упреци. Това не е рядко срещано и в моето семейство е така. Винаги съм имала чувството, че майка ми никога дори не е изпитвала симпатии към баща ми. Може би не е било така, когато са били млади, но откакто ги помня са така. Та имам чувството, че  се е омъжила за него, само за да може тя да "блести" - че тя е отговорна, добра, работлива и каквито се сетите положителни характеристики, а той мързелив, недисциплиниран, с широки пръсти и т.н. Няма да изпадам в подробности, семейството ми никога не е било сплотено и в него е нямало любов. Напротив, майка ми организираше брат ми и баща ми да ме нападат колко съм глупава, дебела, несръчна и т.н. под предтекст, че това са невинни шеги или пък, че е го прави за добро, защото това са основателни критики. В крайна сметка те се разведоха. Семейството на майка ми никога не е харесвало баща ми. Включително вуйчо ми, нейният брат, никога не го е харесвал. Винаги се е твърдяло, че баща ми е недодялан, не умее да се държи в обществото, въобще не е готина компания. През годините си дадох сметка, че семейството на майка ми нарочи мен да приличам на баща ми - може би наистина приличам чисто генетично, а може би тетака ме програмираха, но майка ми, вуйчо ми, брат ми и всички останали от тази страна, ме имат мен за скучна, недодялана и неприятна компания, по същия начин, по който имаха баща ми за такъв. От друга страна брат ми е общителен, умее да се държи в обществото и роднините на майка ми много обичат да се виждат с него. Ситуацията е заплетена и е така, откакто сме деца. Майка ми и семейството й обикновено са се държали доста грубо с мен, но разбира се под предтекст, че това е за мое добро, за да мога да отработя недостатъците си. Така и не ги отработих за повече от 30 г. Ето сега бяха Коледни празници и традицията повелява да се видим с роднините. Просто във въздуха витае едно напрежение. Уж се държим любезно, но на всички им е ясно, че не искат да се виждаме - брат ми и вуйчо ми не искат да ме виждат, смятат, че не съм готина. Майка ми иска, но за да може на всяка реплика да ми противоречи и да ме поставя в позиция на малка и глупава. Усещам, че това много ми пречи и ме разстройва. Как да го преодолея? Баща ми е вече възрастен, озлобен и с изменен от алкохолна зависимост мозък. Да се свържа с него няма да ми помогне кой знае колко, защото е обсебен от същите неприятни мисли как семейството на майка ми са били настроени срещу него. Ще се радвам на съвет. Благодаря.

Здравейте Г-н Стефанов! Въпросът ми е следният, как можем да разберем, че имаме трявма от предците ни? Гледах за втори път сериала  Маслиново дърво вчера на един дъх, и сега го разбрах по-добре от първият път. Много съм впечатлена от работата със семейните констелаций, страшно интересно ми е. Аз вярвам, че имам проблем, понеже имах проблемно семейство, баща ми почина на 40 години почти по същият начин както вуйчо му,  а майка ми беше болна от параноидна шезофрения и последните десет години от живота и и бях по скоро като майка, отколкото като дъщеря. Почина преди три години. Наложи се да я оставя във хоспис и не успях да я видя за последно. В мен остана някаква празнота и угризения. Осещам че не мога ддам на децата си (имам две) топлината, която аз съм нямала. Или по скоро не знам как... Откривам в себе си черти, които не са ми харесвали в майка ми, като викането примерно.  Има ли начин да подобрим себе си, като нямаме парична способност да работим с терапевт. Аз знам, че трябва доста да работя над себе си, но не знам как. След смъртта на майка ми започнаха паник атаки, минах лечение, оправих се, но страха от смъртта си остана. Моля дайте ми съвет как мога да подобря живота си, да бъда по - добра майка за децата си и съпруга за мъжа си. Благодаря ви.