Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, г-н Стефанов,
Пиша ви, за да получа съвет как да помогна на голямата си дъщеря (на 5.5 години) , на малката си дъщеря (на 3.5 години), на отношенията помежду им и с нас. Осъзнавам, че всичките ми опити да се справим сами със съпруга ми са неуспешни.
Направо не знам от къде да започна.
Ще опиша вчерашната ситуация, за да имам отправна точка. През деня с тях са майка ми и баща ми и играят по цял ден. Вечерта се прибираме ние със съпруга ми и докато аз приготвям вечерята голямата ми дъщеря моли сестра си да и даде една играчка, която са намерили на детската площадка през деня. Малката обаче не си я дава и иска да си играе с нея. Голямата най-накрая я грабва, но малката си я иска обратно и я дърпа. През това време мъжа ми говори и обяснява, да спрат да се карат. Но докато това се случва, голямата дъщеря пуска играчката и със сила рита сестра си. След което мъжа ми започва да обяснява, че така не се прави, че не се удряме, и че малката има право да не и даде играчката и т.н. и т.н. Голямата отива в другата стая и започва да си строи с конструктора, играта и обаче нещо не се получава и тя започва да се ядосва. Започва да крещи, да тропа с крак по пода, да блъска вратата, да удря с ръце по мебелите. Всякакъв опит да я успокоя, да говоря с нея, да спра това поведение не успява. Това не е първата и такава проява. Тя не умее да контролира емоциите си, основно гнева си и когато нещо  не се получава така, както иска тя – не само у дома, на улицата, но и в детската градина, тя започва да се държи по този начин. Да крещи, да обижда (ти си лоша, ти си отвратителна, ти си гадна), да блъска с ръце по мебелите, да тропа с крака, да рита, да блъска вратите. Всякакъв опит да я успокоим с добро, не е успешен. Опитвали сме да и се караме – нещата ескалират. Във вчерашния случай и казах, че такова поведение не е допустимо, и че ние повече няма да и обръщаме внимание, когато тя се държи така. Обяснихме, че в семейството ние не се държим така, не крещим, не викаме, не удряме, не блъскаме и не харесваме такова поведение. Питах я дали и харесва да се държи така. Тя каза, че не, но не може без да се ядосва, „аз така се ядосвам“. Тогава и казах, че след като така ще се държи, ще я заведа на място, където хората така се държат, където си крещят, обиждат се, викат, блъскат. След като спряхме да говорим с нея, а продължихме с вечерята и с вечерната рутина с малкото дете. Малкото дете през това време всичко наблюдава, следи, но не реагира. Страхувам се, че ще копира и тя това поведение, просто е въпрос на време.
Съпругът ми отиде да приспива малката, а голямата остана да хленчи с мен. Аз не и обръщам внимание, върша си нещата, които трябва да направя. Само когато дъщеря ми спре да реве (без сълзи, само със силен глас) и проговори нормално, тогава и отговарям. Тогава тя започна да се извинява непрекъснато, „мамо, извинявай“, мамо, прости ми. Тези извинения и молби ги чувам по няколко пъти на ден. Обясних, че не и вярвам. Обясних, че това се случва всеки ден (почти). След това и казах да седне и да напише на един лист какво обещава – да не удря, да се крещи, да не се ядосва, да се блъска. И и казах, че това е обещание, договор, и ако го наруши аз ще спра да и вярвам. И така тя се успокои, че и приемам извиненията. Вечеря и заспа за 5 мин.
Моето лично мнение е, че всичко идва от ревността, която тя изпитва към сестра си – иска обичта ни да е само за нея. Обяснявала съм, че обичаме и двете безкрайно. Стараем се да се държим еднакво с тях (трудно е, особено когато те не се държат еднакво, а голямата често има неприемливо поведение). Когато ги приспивам голямата държи само нея да гушкам, само нейната книжка да чета, само нейната песен да пея. Обяснявам, че веднъж на нея, веднъж на сестра и, но винаги се забравя чии ред е и голямата иска да е тя), малката ако не я държа да я гушкам, става обикаля из стаята, взема книжки, лепи стикери, въобще прави всичко, но не и да се приспива. Заспиването вечер става една сага от повече от час.
И другия проблем – липсата на контрол на емоциите на голямата дъщеря. Когато нещо я провокира гнева изригва у нея и тя започва да крещи, да блъска, да удря, да тропа с крака, няма никакъв контрол. Опитвала съм се да обясня, че и аз се ядосвам (за съжаление аз самата, когато опитам да я успокоя, да говоря с нея, да обясня и не успея от н-тия път и аз започвам да се ядосвам и да викам, изпаднала в безсилие), но се опитвам да се успокоя, разказвам и за моите техники за успокоение, но без успех.
Моля ви, дайте ми съвет как да се справя със ситуацията.
Предварително ви благодаря, че изчетохте всичко това!

Здравейте, дъщеря ми скоро ще навърши 5г. От две години силно отхвърля баба си, майка ми. Когато са двете заедно няма проблем, когато се появя аз веднага започва лошо да си държи, да ш казва че не а иска, не я обича и т.н. Не иска да спи при нея, обещава че ще спи и после като дойде момента се отказва и почва да плаче и да изпада в истерия. Питам я каква е причината, измисля си някакви неща, които не са очевидно причината. Например- там няма играчки - а има цяла стая с играчки и нейни вещи.  Единственото което ясно казва е че не я харесва… Болно ми е и е трудно, защото когато се налага да върша работа няма как да я оставя там с преспиване. През деня не виждам проблем да има като са заедно, не е като да я отрязва напълно и да не иска да общева с нея. Като звънне тилефона винаги иска да я чуе, да я пита как е да се видят на камера и да си говорят.

Като цяло с майка ми винаги съм имала проблеми и неразбирателства, тя е изключително строг и властвен характер. С нея обаче се държи винаги мило, внимателно и леко. Никога не съм показвала на дъщеря ми че съм имала проблеми с нея. Говоря с нея често, обяснявам и. Държа да има хубава връзка с нея, въпреки че аз не съм имала. Не съм показвала никога неприязъм или лошо отношение. Чела съм че децата усещат подсъзнателно тези емоции, но не знам как да обърна нещата така че да разрешат проблемното общуване. Няма проблем да отиде да преспи при леля си и никога не е имала проблем с това. Не знам дали не допринася и факта че детската градина е точно пред жилището на баба и и дядо и. С дядо си се държи много добре, харесва си го, но и аз имам много силна връзка с него и винаги съм имала подкрепа от негова страна. Не намирам никаква причина да не я харесва, тъй като и се обръща отломно внимание, единствено внуче е, винаги се играе с нея, купуват и се неща, разказват се приказки и се забавляват. Но опре ли до преспиване е категорична че не иска. В редки случаи като пожелае да остане, на следващия ден ми казва че не иска повече да ходи там, а е слушала държала се е добре и са си изкарали чудесно. Единственото за което се хващам е някакви подсъзнателни емоции от моя страна, но не знам какво да направя за да ги туширам по начин, който да не и влияе.

Здравейте, г-н Стефанов. Постоянно имам чувството, че животът не си заслужава. Каква би могла да е причината? Мисля, че обществото ни е жестоко и извратено. Отношението към живота ни е извратено. Постоянно се тръби каква ценност е да имаш деца и то поне две, а същевременно обществото се отнася жестоко към децата. Постоянно се говори как децата и младите хора са глезени и искат да им е лесно. Аз се чудя, защо това трябва да носи упрек? Нима се очаква някой да се роди с желанието да му е трудно и да се мъчи? Каква се очаква да е реакцията на някой, когато му се повтаря, че животът е труден и го очакват много неприятни неща, за които няма да има избор да ги избегне? Каква би била мотивацията да живееш живот, в който просто преодолавяш трудности, но хубави моменти далеч не са гарантирани? Аз мисля, че при такова отношение е нормално човек да се демотивира и да няма желание да съдейства на обществото в този му вид и така се завърта един омагьосан кръг - зрелите хора се възмущават, че младите трябва да приемат, че животът е труден и неприятен, а младите от своя страна не искат да го приемат и това отношение още повече ги отдалечава от идеята за приемането.
Наистина имам чувството, че не си заслужава живот, в който най- голямата ценност е да търпиш неприятни неща...просто не разбирам какво трябва да ме мотивира да го искам? Моля Ви дайте ми някъкв съвет
. Благодаря предварително!