Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 42 959
  • 548
# 45
Това, което правите, е чудесно! Пишете ѝ за всичко.
Весели празници!
Виж целия пост
# 46
Здравейте, г-н Стефанов,

На 29 години съм и съм с мъжа до мен от доста години. Дойде момент, в който повечето ни приятелки започнаха да раждат активно и напоследък той все по-често започва да повдига въпроса за дете. Аз все отговарям, че като стана на 30, но времето лети, а аз не виждам да ставам по-готова да се хвърля с главата напред в нещо такова. Някакси психически изобщо не се чувствам на тази възраст, а също и не изглеждам на нея. Израстнала съм в семейство, което от много малка ме е изпратило при баба на село да ме гледа и са ме взимали само през уикендите до предучилищна, уж за да може майка ми да работи. Родителите ми са интелигентни хора и никога не ми е липсвало нищо, но имам чувството, че гледат на децата като на бреме и огромна отговорност и по някакъв начин това се е предало и на мен. Когато бях по-малка ми четяха лекции как трябва да внимавам да не стане “беля” и че едва ли не с живота, бъдещето ми е свършено ако това се случи. Това нещо си стои програмирано в мен. Също така винаги са били много критични към мен и предполагам  в резултат на това имам ниско самочувствие, винаги чувствайки се недостатъчно добра и способна да правя каквото и да е, въпреки че реално няма причина да е така. Много анализирам преди да направя нещо и имам голяма трудност при взимането на решения, колкото по-важни, толкова по-зле, в такива моменти съм стигала и до тревожно разстройство и успокоителни.
Отглеждането на деца ми се вижда нещо много сложно, което е за големите уравновесени хора, които знаят какво правят. А аз не съм такава. Аз съм хиперчувствителна към всякакви външни влияния и голяма паника. Затова и много ме е страх чисто физически от раждането. Струва ми се почти невъзможно да се реша на това и да го преживея.  Родителите ми продължават да се отнасят с мен като с някой, който от нищо не разбира, когато се опитам да дам по-различно мнение за нещо се стига до “ Ти коя си да ми даваш акъл”. Ясно ми е, че те няма да се променят,  въпроса е как да продължа живота си, в който предстоят все по-важни решения като минимизирам влиянието на тези “фабрични настройки”.
Благодаря Ви за отделеното време. Весели празници!
Виж целия пост
# 47
Здравейте!
Вашият страх да пораснете и още повече - да станете майка, наистина може да бъде разгледан в контекста на посланията, които сте получавали от родителите. Внушението "да внимавате да не стане беля, защото тогава с живота е свършено" може да се превърне в жизнен сценарии /така го наричат в школата по транзакционен анализ/ и вие да следвате този сценарии цял живот.
От друга страна - мъжът до вас още в началото ви е избрал не само за любима жена, но и за майка на децата си. Ако във връзката единият иска деца, а другият не, то връзката става несъстоятелна и трудно удържима. Дори и да не се разпадне, двамата живеят във взаимно негодувание...
Добре е да знаете, че сред причините за вашия страх от раждането и от майчинството може да има и по-дълбоки /макар че и посочената от вас е доста сериозна и изисква според мен лична терапевтична работа/.  Ще изброя някои от възможните по-дълбоки причини, които определят поведението на жената по един несъзнаван, но много мощен начин. И от които може де произлизат вашите страхове. В школата по семейни констелации, с която съм свързан професионално, се идентифицират много често следните причини: - абортирани деца в родителското семейство или в семействата, от които родителите произлизат; - починали рано деца в родителското семейство или в семействата, от които родителите произлизат; - жени , починали при раждане в рода - особено силен фактор, който може да създаде страх у жените няколко поколения напред; - трудности при вашето собствено раждане и заплаха за живота - вашия и на майка ви, стоене в кувьоз или в болницата след раждането ви, без майка ви да е имала достъп до вас.
Това са причини, които внушават силен  страх у жената и я правят психически неготова да бъде майка. Ценно е да потърсите информация за тях /ако вече не знаете такава/. Струва ми се, че би било добре да потърсите терапевтично подкрепа, независимо дали имате информация за тези по-дълбоки причини или не.
Хубавото е, че мъжът до вас не ви създава дискомфорт по темата. Simple Smile
Поздрави и весели празници!
Виж целия пост
# 48
Здравейте! Поздрави, много ми е интересно да чета отговорите Ви.

Бих искала и аз да попитам:

1) Какъв съвет бихте дали на човек, който се вглъбява в болести? Никога в миналото не съм имала такъв проблем, но в последните 2 години може би имам усещането, че съм развила някаква хипохондрия и през няколко месеца се присещам и си мисля, че съм болна от нещо страшно и неизлечимо. Според Вас трябва ли да се работи със психолог или е възможно сам човек да се справи? Бихте ли дали някакви насоки.

2) От професионална гледна точка, има ли някаква психологическа граница при даден проблем/ситуация в живота на човек, която ако бъде достигната трябва неизбежно да се вземат мерки, иначе би му навредила на психиката/нормалния начин на живот (възможно ли е)? Как да определим кога е стигнато таковава положение? Кога "достатъчно от това!" трябва наистина да е точка и да не се подминава? Човек не може да избяга от себе си, но има ли случаи, при които "бягството" от проблем/ситуация е решение?

3) Може би е много обширна тема, но често се питам "какво ми има? какво не ми харесват хората?". Нямам предвид, че желая да се харесам на някого. По-скоро, че през целият ми живот бих казала, че трудно завързвам приятелства и отношения с хора като цяло - училище, университет, работа, извън работа. Нямам много приятели и никога не съм имала много. Трудно ми е намеря също половинка в живота. Пробвам без успех. Като бях по-млада не ми правеше толкова впечатление, но с годините (вървя към 30) почва да ме плаши това, че почти няма хора, на които да разчитам. Не знам с какво и къде греша.

Извинявам се, ако са ми нахвърляни въпросите, просто се интересувам от няколко различни неща.

Лека вечер!
Виж целия пост
# 49
Здравейте, Стелияна!
1. Повечето от въпросите са зададени по принцип и ми е трудно да отговоря. Предпочитам питащият да опише по-подробно някое житейско обстоятелство, което му създава трудности, за да се фокусираме. Такова е, да речем, страха от болести. За такъв страх е добре наистина да отидете при специалист и да работите върху него.
2. Питате дали бягството от проблема може да бъде решение. Ще отговоря със стих от любимата ми поетеса Емили Дикинсън, която пише:
"Аз не мога да чуя думата "бягство",
без да ми кипне кръвта..."
3. Питате какво не ви харесват хората, защо ви е трудно да си намерите партньор? В основата на такъв проблем според един голям германски психотерапевт Берт Хелингер стоят най-често  трудности във връзката с родителите. Ако човек смята, че родителите не са му дали достатъчно, той стои при тях и иска още и още... Тоест - той не гледа към света, където са потенциалните партньори, обърнал им е гръб. Или ако е сърдит за нещо на родителите си, на него му е трудно да се довери на когото и да било, а без да поемеш риска да се довериш на някого, няма как да създадеш връзка... Друга типична причина е ако сме имали в миналото връзка, която вътрешно не сме приключили. Тогава сърцето ни не е свободно, защото може още да сме си влюбени в някого или още по-зле - да сме гневни на някого, защото ни е "изоставил"... Тогава няма как да се отворим към друг партньор.... Но как точно стоят нещата при вас, може да се разбере само от конкретно разглеждане...
Желая ви весели празници!
Виж целия пост
# 50
Здравейте, доктор Стефанов.
Проблемите при мен са доста. Постоянно се чувствам изнервена, дразнят ме дори малки неща, например когато мъжът ми изцапа нещо вкъщи или забрави да изхвърли боклука сутрин. Чувствам се депресирана и ядосана. Нямам нито един спокоен ден. Каквото и да става, мен нещо ще ме ядоса. Как според вас мога да си помогна? В стремежа си да не се ядосвам наблягам на храната, от нея трупам килограми, не мога да контролирам мозъка и нервите си, моля за съвет..
Виж целия пост
# 51
Здравейте, cvetinkataa! От практиката си на терапевт, който работи често със семейни проблеми, съм се убедил, че конфликтите и нетърпимостта между мъжа и жената почти никога не са на битова основа. Винаги има нещо по-голямо, което ги настройва един срещу друг, а баналните свади за боклука и цапането са само дребни проявления.
Голямото нещо в много случаи, подобни на вашия, може да бъде отношението към баща ви. Ако там у жената има негодувание, тя е склонна да го прехвърли към всички мъже. Отношението към майката пък е дори още по-фундаментално за начина, по който жената стои във връзките си. При вас започнах да се питам първо за бащата, защото говорите за склонност към трудно неконтролируемо хранене... Това е дълга тема, но кой знае защо в много от случаите се вежда такава връзка.  Ако искате, напишете още нещо по тези въпроси, за да ви кажа и още... Желая ви весели празници!
Виж целия пост
# 52
Здравейте,нова съм тук и доста се колебаех дали да пиша,но все пак реших.От седмица или две имам шум в дясното ухо,но необръщах внимание,миналата вечер гледахме филм със съпруга ми и изведнъж почивствах леко замайване и странна като затопляща болка в челото и носът ми все едно някой е пуснал топъл въздух в тях.На дегуя ден главоболието беше пак в областа на челото и носът ми и горе в главата като леко изтръпнала болка.Незнам може би се изплаших и сега явно съм си внушила че ми има нещо в главата само за това мисля,вечер се притеснявам да си легна,става ми леко замаяно незнам от внушение ли е от какво е.Може би заради пандемията и вече втори месец вкъщи ми оказва влияние.Мисля си само лоши неща че имам нещо в главата и не мога да се отусря от това.Незнам депресия ли е какво е😳Гледам да не мисля за това,но то е постоянно в мислите ми.
Скрит текст:
Zdraveite,nova sum tuk i dosta se kolebaeh dali da pisha,no vse pak reshih.Ot sedmica ili dve imam shum v dqsnoto uho,no neobrushtah vnimanie,minalata vecher gledahme film sus supruga mi i izvednuj pochivstvah leko zamaivane i stranna kato zatoplqshta bolka v cheloto i nosut mi vse edno nqkoi e pusnal topul vuzduh v tqh.Na deguq den glavobolieto beshe pak v oblasta na cheloto i nosut mi i gore v glavata kato leko iztrupnala bolka.Neznam moje bi se izplashih i sega qvno sum si vnushila che mi ima neshto v glavata samo za tova mislq,vecher se pritesnqvam da si legna,stava mi leko zamaqno neznam ot vnushenie li e ot kakvo e.Moje bi zaradi pandemiqta i veche vtori mesec vkushti mi okazva vliqnie.Mislq si samo loshi neshta che imam neshto v glavata i ne moga da se otusrq ot tova.Neznam depresiq li e kakvo e😳Gledam da ne mislq za tova,no to e postoqnno v mislite mi.


Моля, пишете на кирилица!
Виж целия пост
# 53
Здравейте, д-р Стефанов! Моят проблем е прокрастинацията. Отлагам всичко до последния момент, работа, учене, домакински задължения, всичко. Правя го откакто се помня и ми създава много стрес. Преди успявах да се справя със задачите все пак, но вече невинаги се получава. Това много ми пречи на развитие, на самочувствие. Моля да споделите работещи техники за справяне с този проблем. Благодаря!
Виж целия пост
# 54
Здравейте г-н Стефанов.

Има ли нещо като официален международен портал респ. български такъв, в който може да получим следната информация:

1.Има ли трайно установен списък на вродени и придобити "пси" заболявания, отклонения, разстройства, стрес  и т.н.?
2.Този списък константа ли е или през последните години се констатират и нови тенденции продиктувани основно от световни кризи, извънредни положения и мерки?
3.Може ли да се умре пряко от пси заболяване?
4.Когато някой почине от свръхдоза или друг вид посегателство над живота му отчитат ли се пси причините, ако има данни за наличието на такива?
5.Има ли някаква официална статистика за годишно починалите от пси заболявания по света и у нас?
6.Колко са доказаните хора у нас с пси отклонения, получават ли адекватна помощ или са оставени да се оправят сами?
7.Има ли у нас специализирани болнични заведения, включително частни? => Сещам се за един филм "дом номер 8", който обаче май беше за екстремни ситуации и не знам дали още съществува. На 4-ти км видях преди години, че са сложили ограда и име на болницата, но не видях движение. Карлуково се използва нарицателно от години, но так и не разбрах дали съществува реално.
8.Българското пси съсловие представено ли е в някой от щабовете и изготвило ли е някакви препоръки и програма за спасението на гражданите по време на короната, тъй като видимо трудно свикваме с някои мерки и  ограничения и не ми се мисли после как ще се отучваме от тях, ако изобщо се отучим?
9.Осигурени ли са вече човешки, сградни, онлайн и други ресурси и къде могат да отидат гражданите за индивидуална или групова консултация/терапия преди тотално да са ги затворили и ограничили?

Светли празници!
Виж целия пост
# 55
Здравейте, д-р Стефанов! Моят проблем е прокрастинацията. Отлагам всичко до последния момент, работа, учене, домакински задължения, всичко. Правя го откакто се помня и ми създава много стрес. Преди успявах да се справя със задачите все пак, но вече невинаги се получава. Това много ми пречи на развитие, на самочувствие. Моля да споделите работещи техники за справяне с този проблем. Благодаря!

Здравейте, Бела!
Не е лесно да се дават съвети за преодоляване на "отлагачеството". Терапевтичната работа е свързана не с готови  техники, а със задълбочено изследване. Във вашия случай възникват доста интересни въпроси. Например:
- Какъв е точно механизма, по който отлагате?
- Как би изглеждал той, ако решите да го нарисувате?
- Какви са мислите и чувствата, които съпътстват този процес на отлагане?
- А какво лошо може да се случи, ако не отлагате?
- Какво ВСЪЩНОСТ  искате да отложите?
- За кой човек от вашата семейна система е било жизнено важно нещо да се отложи?
Това са все интересни въпроси, на които ако потърсите отговора,  нещо от мотивацията ви за отлагане ще омекне.
Поздрави и весели празници!
Виж целия пост
# 56
Здравейте д-р Стефанов.малко история преди да пиша какво ме притеснява.20г живях с мъж  който беше до мен в болест и опити да имаме дете,макар да имах чувството че го прави по задължение(детето е от инвитро)детето вече е на 6г,но с ММ се разведохме.през цялото време усещах че епроменен,някакси отдалечен от нас.детето беше мн.спокойно не обичаше агресията,в ДГ отбягваше по буйните деца..от както баща му сеизнесе много се промени..постоянно удря мен и баба си,обижда,отговаря когато му се скарам.г-жите в ДГ предложи да го запишем на психолог,защото отказва да работи...но там преценили че няма проблем..но аз виждам че има..сега като е в къщи полужението излиза извън контрол..за всяко нещо се налага да повтарям 111 пъти,следва отговор на висок глас,на който аз казвам че не се отговаря по този начин...след няколко пъти така аз вече съм"запалила"и следва наказание в ъгъла,почва та реве и пищи"вече нама да правя така"но след 2-3ч пак така.нищо не му е интересно ,играе малко и сяда пред тв.когато реша да загася почва викове и блъскане..същото е и с таблета..вече е счупен от него защото му е свършил лимита (2ч)
1.как да овладеем тази зависимост към тв/таблет?
2.как да се справя с агресията,вече се чувствам безсилна,😥
Светли празници!
Виж целия пост
# 57
Здравейте! Темата за децата инвитро е много голяма... От кого е детето - от мъжа, с когото сте се разделили или от неизвестен донор? Това дава много голяма разлика в ситуацията... Въпросът е за по-подробно разглеждане. Вижда се, че детето ви е гневно и причината е, че му липсва бащата. Но как да му дадете връзка с бащата е нещо, което наистина се нуждае от конкретна работа. Не е лесно, но истината е, че връзката на детето с бащата винаги е в ръцете на майката. Ако тя позволи - детето има връзка с бащата; ако не позволи, защото например е гневна на бащата и се чувства наранена от него - детето не може да изгради такава връзка. И става подтиснато или е гневно и на двамата....

Ще ви кажа нещо за зависимостта от таблет и телевизор. Една изпробвана техника, която смятам, че е полезна за всички майки с подобен проблем. Когато детето е с такава зависимост, то гледа екрана и тялото му е изнесено напред, сякаш иска да потъне в екрана. В този момент, образно казано, тялото на детето изчезва в екрана и него го няма. Не можете да го извикате нито да яде, нито да играе, нито да спи... Представям си, че всеки път, щом го видите така,  на вас в един момент ви кипва и ядосано му гасите телевизора. Предлагам ви да правите друго. Изобщо не чакайте да ви кипне.  Вместо това, щом го видите "потънал в екрана", просто минавате и го облягате назад на стола, на облегалката, на стената. И с усмивка му казвате: "Гледай така, с тази поза!". Все едно го връщате обратно в тялото и го " вадите" от екрана. Ако сте упорита в това вадене от екрана, зависимостта постепенно ще намалее. Важното е не да не гледа, а да не се "губи в екрана", тялото му да не изчезва в картината.

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ И НА ВАС!!!
Виж целия пост
# 58
Здравейте г-н Стефанов.

Има ли нещо като официален международен портал респ. български такъв, в който може да получим следната информация:

1.Има ли трайно установен списък на вродени и придобити "пси" заболявания, отклонения, разстройства, стрес  и т.н.?
2.Този списък константа ли е или през последните години се констатират и нови тенденции продиктувани основно от световни кризи, извънредни положения и мерки?
3.Може ли да се умре пряко от пси заболяване?
4.Когато някой почине от свръхдоза или друг вид посегателство над живота му отчитат ли се пси причините, ако има данни за наличието на такива?
5.Има ли някаква официална статистика за годишно починалите от пси заболявания по света и у нас?
6.Колко са доказаните хора у нас с пси отклонения, получават ли адекватна помощ или са оставени да се оправят сами?
7.Има ли у нас специализирани болнични заведения, включително частни? => Сещам се за един филм "дом номер 8", който обаче май беше за екстремни ситуации и не знам дали още съществува. На 4-ти км видях преди години, че са сложили ограда и име на болницата, но не видях движение. Карлуково се използва нарицателно от години, но так и не разбрах дали съществува реално.
8.Българското пси съсловие представено ли е в някой от щабовете и изготвило ли е някакви препоръки и програма за спасението на гражданите по време на короната, тъй като видимо трудно свикваме с някои мерки и  ограничения и не ми се мисли после как ще се отучваме от тях, ако изобщо се отучим?
9.Осигурени ли са вече човешки, сградни, онлайн и други ресурси и къде могат да отидат гражданите за индивидуална или групова консултация/терапия преди тотално да са ги затворили и ограничили?

Светли празници!

Това са организацинни и институционални въпроси, на които не мога да дам отговор.
Весели празници!
Виж целия пост
# 59
Здравейте,нова съм тук и доста се колебаех дали да пиша,но все пак реших.От седмица или две имам шум в дясното ухо,но необръщах внимание,миналата вечер гледахме филм със съпруга ми и изведнъж почивствах леко замайване и странна като затопляща болка в челото и носът ми все едно някой е пуснал топъл въздух в тях.На дегуя ден главоболието беше пак в областа на челото и носът ми и горе в главата като леко изтръпнала болка.Незнам може би се изплаших и сега явно съм си внушила че ми има нещо в главата само за това мисля,вечер се притеснявам да си легна,става ми леко замаяно незнам от внушение ли е от какво е.Може би заради пандемията и вече втори месец вкъщи ми оказва влияние.Мисля си само лоши неща че имам нещо в главата и не мога да се отусря от това.Незнам депресия ли е какво е😳Гледам да не мисля за това,но то е постоянно в мислите ми.
Скрит текст:
Zdraveite,nova sum tuk i dosta se kolebaeh dali da pisha,no vse pak reshih.Ot sedmica ili dve imam shum v dqsnoto uho,no neobrushtah vnimanie,minalata vecher gledahme film sus supruga mi i izvednuj pochivstvah leko zamaivane i stranna kato zatoplqshta bolka v cheloto i nosut mi vse edno nqkoi e pusnal topul vuzduh v tqh.Na deguq den glavobolieto beshe pak v oblasta na cheloto i nosut mi i gore v glavata kato leko iztrupnala bolka.Neznam moje bi se izplashih i sega qvno sum si vnushila che mi ima neshto v glavata samo za tova mislq,vecher se pritesnqvam da si legna,stava mi leko zamaqno neznam ot vnushenie li e ot kakvo e.Moje bi zaradi pandemiqta i veche vtori mesec vkushti mi okazva vliqnie.Mislq si samo loshi neshta che imam neshto v glavata i ne moga da se otusrq ot tova.Neznam depresiq li e kakvo e😳Gledam da ne mislq za tova,no to e postoqnno v mislite mi.


Моля, пишете на кирилица!

Sujalqvam ne jiveq v BG i samoto mi ustroistvo ne pozvolqva da pisha na kirilica

Здравейте!
Имате може би типични симптоми за много хора, които като вас живеят в страх, объркване, принудителна изолация.
- Свързвайте се по-често с близки и обичани хора.
- Малко намалете гледането и четенето на информация за коронавируса
- С най-близките си хора правете планове за бъдещето. Това може да ви извади....
Поздрави и весели празници!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия