Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте,
може ли някакъв съвет как да се справя с огромно чувство за тревожност и безспокойство, което е свързано с говорене пред други хора и особено със споделяне на лични преживявания и здравословни проблеми. Трудно ми е да споделям с приятели, колеги и дори с родителите ми, говоря свободно само с моя партньор (това се отнася когато става въпрос за негативни преживявания и проблеми, а иначе каквото и да е говорене пред повече хора ме стресира). Опитвам се да работя над това, да говоря повече, но чувството е ужасно, получавам сърцебиене, треперя, гласа ми се променя, не успявам да го контролирам. Това съответно много ме изтощава а и имам усещането, че някои от здравословните ми проблеми се дължат именно на това трудно общуване и целия стрес, който изживявам. Когато ми се съберат такива събития много се стресирам и не мога да спя - уж заспивам унасям се и изведнъж се събуждам сякаш нещо ме е стреснало и така много много пъти докато наистина заспя. Освен това този стрес ми отключва разни болки тук там и като цяло нещата хич не са добре. Уж знам и осъзнавам, че така си вредя и пак не успявам да се контролирам. Чувствам се в безизходица.
Ще се радвам на какъвто и да е съвет. Благодаря!

Здравейте!
По отношение на втория въпрос - това, към което ми се ще да погледнете е, по каква причина се вкопчвате в мъж, който не е на разположение. Подтекстът на въпроса ми е в това, че нещо във вас сякаш ви тласка към точно такъв мъж, нещо във вас ви кара да предпочитате точно такъв, който не е на разположение.
За мен отговорите на подобни въпроси се крият или в наши лични  преживявания от ранното детство , или в това, което сме видели в родителското ни семейство или дори в събития, станали в поколението преди нашите родители.
Така че помислете най-вече върху това, какви са били отношенията между родителите ви, когато сте били дете?
Помислете и върху това, дали сте били желано дете. Или пък  дали не сте имали като дете в някаква ситуация чувството, че сте изоставена - далеч от родителите. Тоест - фактори, от които във вас може да е дошла идеята: Аз не заслужавам!
Казвам в прав текст, че според мен не е достатъчно като обяснение на ситуацията това, че имате чувства към този човек и затова сте привлечена от него. Защото истинския въпрос е какво ви кара тъкмо към него да имате такива чувства, въпреки че човекът честно и почтено си е сложил една голям табела с надпис: "Не ме търси за нищо! Мен ме няма!"
Но дали по някаква от горепосочените причини и вие не стоите в усещането: "Нищо, че те няма. На мен не ми трябва повече"

Здравейте!
Имам ситуация с изоставяне в детството си, заедно с брат ми. Оставиха ни за малко в колата. Единственото, което помня( вероятно съм била на 3 годинки, а брат ми на 2), че той имаше биберон, облечен в бяло гащеризонче и когато и двамата затвориха вратите на автомобила и тръгнаха някъде, той силно се разрида и аз след него. Помня го много ясно. Беше ужасно и страшно за еднн дете...  Брат ми не помни абсолютно нищо от тази случка. Сега съм тревожна личност и треперя от най -  малкия проблем и предполагам това е в основата.
Не вярвам, обаче това да е причината за неуспехът ми до този момент, да съм неомъжена. Така го чувствам. Просто вече биологичния ми часовник ме побърква и изпадам в ненужна паника и страх, защото не съм като  другите.  Много пъти съм ровела именно в детството си, за отговори. Резултатът е нулев. Защо обичам точно този мъж? Нямам еднозначен отговор на въпроса. Чувствам го като правилния, въпреки различията и проблемите, които имаме колкото и нелепо да звучи.
Ако бях на 27 и не толкова емоционално изморена,  а не на 37, вероятно щях да си тръгна от въпросния мъж, както съм правила много пъти. Този път реших да опитам и да се върна, да видя къде греша и аз самата. За мен чувствата са от съществено значение - да обичаш един човек е важно за мен.  Друг специалист ми сподели, че чувствата са биология и не може да избираме, в кой да се влюбим и кой да ни привлече физически. Това е невъзможно! Но пък можем да решим с кой да останем.
Сега явно ми е удобно и може би на подсъзнателното ниво, не искам никакво семейство, а просто изживявам чувствата си...
Благодаря Ви от сърце още веднъж!
П.П. Имам още за споделяне, но предпочитам лична консултация. Ще се свържа с Вас на лични! Надявам се да работите в това време на пандемия.

Да, представям си. На синът ви не му е лесно. Загубил е баща си. След това донякъде се е доверил на втория ви партньор, но вие и с него сте се разделили. И сега той сякаш е останал да бъде "мъжът в къщата". Това е твърде тежко бреме за едно осем годишно дете.
Вече си говорихме за това, че след тежката загуба сте се чувствали като жертва и приятелят ви е искал да бъде ваш спасител.  Абсолютно съм убеден, че невръстният ви син също иска още от първия момент на тази загуба да бъде ваш спасител. Всеки син при това положение би се мобилизирал да спасява майка си. И неговите постоянни намеси в разговорите на възрастните отразяват тъкмо това негово усещане, че е длъжен да бъде голям, да бъде партньор на мама, защото тя страда. Ако не беше толкова тъжно, предвид  голямата загуба, неговото поведение щеше да изглежда на моменти смешно.
Въпросът е какво можете да правите вие?
Първото нещо, което смятам за важно, е да се държите така, че баща му, въпреки че е починал, да стои на мястото си като баща и авторитетна фигура. Имам предвид,  че е възможно в много ситуации, когато ви е трудно или когато трябва да взимате отговорно решение като родител и глава на семейството,  да споменавате пред децата си техния баща: "Баща ви в тази ситуация би направил еди какво си"; "Давам си сметка, че баща ви щеше да ти позволи да правиш еди какво си и затова и аз ти го позволявам ". Изобщо - добре е съзнателно и вече без сълзи в очите да си мислите за техния баща, как той би постъпил, да  си спомняте какво той е говорил и да го цитирате... С една дума - да го  включвате като човекът, който продължава да стои до вас в семейния съвет и в чиито глас вие се вслушвате. Така показвайки, че когато взимате решение, вие сякаш се съобразявате с него и продължавате да си партнирате, въпреки че той е починал, синът ви ще бъда разтоварен от очакваното да бъде мъжът в къщата.
Давам си сметка, че на вас това не би ви било лесно. Не е лесна работа да извикате в сърцето си отново  това доверие, което сте чувствали към първия си съпруг. Не е лесно да събудите отново това усещане за подкрепа, което е идвало към вас от него. Казвам, че никак не е лесно, защото си давам сметка, че дълбоко в себе си вие сте  гневна на първия си съпруг за това, че е починал и ви е оставил сама. Тоест - вие го обвинявате за смъртта му. Това е съвсем естествена реакция при подобна загуба. Защото такава голяма загубата ни връща в едно детско състояние на душата и ние преставаме да мислим логично.  Склонни сме да приписваме смъртта не на Природата, на Съдбата - изобщо на едни сили, които са безкрайно по-големи от нас. Преставаме да мислим логично и обвиняваме самия починал, че си е тръгнал. И това обвинение наистина пречи на този процес на взаимодействие със съпруга ви, който ви описах по-горе. Но взаимодействието ви с него по този начин е важно  за общите ви деца и особено за синът ви. Само като подчертавате отново значимостта на бащата, като се съветвате задочно с него, като го споменавате като авторитет, когото уважавате, синът ви може да спре да се чувства длъжен да бъде голям,  за да  спасява майка си и да вкарва в правия път сестра си. Впрочем - радващо е това, че сестра му го подкрепя и не му се сърди.
Това, че синът ви е станал агресивен и гневен в училище и че се държи предизвикателно, също е свързано със смъртта на баща му. Когато претърпят такава тежка загуба, децата винаги стават гневни. Ние възрастните при загуба ставаме депресивни, започваме да изглеждаме апатични, енергията ни отива надолу, влачим се като сенки и не можем да се мобилизираме за най-малкото нещо, което трябва да свършим. Децата, обаче, стават гневни и нападателни. Те се гневят не само на този родител,  който е починал. Те се чувстват изоставени и са гневни на целия свят. Така че, когато започнете съзнателно да споменавате първия си съпруг,  да се съветвате с него по този начин и децата да са наясно с вашето продължаващо доверие към него, смятам, че синът ви ще се отпусне да бъде дете.  Той ще намери във вас подкрепа не само като майка, но и като човека, който продължава да е живата връзка с баща им. И така, когато започне да ви възприема като двойно по-голяма, ще отпадне неговата нужда той самият да бъде големия.
Желая ви сила и кураж!
Поздрави!

Здравейте,преди време много ми помогнат със съвет и се надявам да не съм напална с втори въпрос.
Аз съм момиче на 27години. Бременна в пети месец. Цялото ми детството премина в абсолютен тормоз, от страна на майка ми. Боеве,изисквания,още боеве.
Баща ми гледаше отстрани и само едно говореше - Не по главата,да няма белези!
Много се бунтувах,изкарах тежък пубертета,с наркотици,алкохол и всевъзможни глупости.
Боя поспря,ката навърших 16,но психическите атаки продължиха.
Когато навърших 18 години,майка ми ми се извини,за нейното поведение,с едни големи обещания,сълзи....
Не исках да се тормозя себе си и виждайки тази жена,да рони крокодилски сълзи,стана ми мъчно и й казах,че й прощавам.
Малко след това се изнесох от дома на родителите ми.
Тормоза продължи от разстояние. Всекидневни обаждания,с държане на сметка,защо съм излязла,защо излизам еди-къде си,с еди кой си. Когато я игнорирах,се започнаха едни дълги романи,с описване на това,какма неблагодарница съм. Да добавя,че не съм била на тяхна издръжка,след 18-тата ми година.
Но от момента,в който забременях,тя се фокусира само и единствено върху мен.
Постоянни съобщения,как си увреждам детето,защото в 21.30 още съм навън.(През деня не излизам,защото жегата е нетърпима.)
Звъни ми между 5 и 10 пъти дневно,със съвети и препоръки,като например,да си изгоня кучето да живее на улицата;да обясня на мъжа ми,че не му било добро поведението,защото е забравил, да й занесе нещо;да спра да карам и всякакви такива,като  са придружени с описание,как вредя на бебето.
Обичам баща ми,имаме си нашите моменти,старал се е човека.
Но към майка ми чувствата ми са много по-различни.
Цялото й поведение ме държи в постоянен рев и истерия,а като спра да й вдигам или повиша тон,става по-зле.
Как да се отърва от нея,поне за малко да ме остави на мира?

Здравейте имам въпрос.  Работих със семейна констелация със моята майка . Моят въпрос е следният.  Със майка ми не си говорим от както заминах за Англия. Причината ,че не исках да уча това ,което тя искаше. На 18 се преместих от едно училище във друго без да и казвам, за да имам по високи оценки. И я излъгах ,че съм студентка просто ,за да е щастлива. След 2 години заминах за англия и там завърших това ,което исках като више образование. Сега след констелацията имам огромно желание да и призная това във писмо. За момента това е комуникацията . Според вас добра идея ли е?

Здравейте!
Не е приемливо да давам съвет в подобна ситуация. Вземането на такова решение е изцяло лична отговорност. Ако кажа каквото и да било, ще ви "помагам" да си оставате дете. А смисълът на моята работа  е хората да стават големи.
Поздрави и успех!

Здравейте, бих искала да заведа сина си на преглед при детски психолог във връзка с развода ни с баща му и последващите проблеми във взаимоотношенията. Детето е почти на три години. Вие работите ли с толкова малки деца? Ако не, ще ви помоля да ме ориентирате към ваш колега

Добър вечер. Пише ви една отчаяна майка, която не може да се справи с пубертета на дъщеря си. Г-н Стефанов, моля дайте ми съвет как да издържа до края на това чудо. Дъщеря ми е на 12 и кара тежък пубертет. Не съм виждала такова нещо, ние изряснахме 3 деца, но такова нещо нямаше. Изпочупи вратите в къщата да ги тръшка, постоянно блъска и думка нещо,непрестанно  пуфти, офка и пука пръстите си, така ги пука, че чак потреперва. Не дава да и се каже нищо и започна да заплашва,че ще отиде да живее при баща си, че там нямало кой дс и крещи. За крещене се смята най- обикновена забележка или въпрос. Стига се до там, че ми докарва силни мигренозни пристъпи.

Здравейте!
Радвам се, че чувствате доверие към мен и искате лична консултачия. Изцяло съм на разположение както за среща в офиса, така и онлайн. В офиса се взимат мерки и стоим на около два метра един от друг. Ще ви дам на лични съобщения контакти за връзка.
Поздрави!

Здравейте!
Ще ви дам контакт на лични съобщения. Практиката ми е първо да правя среща с майката, а ако е възможно - и с двамата родители.
Поздрави!

Здравейте!
Може би дъщеря ви е гневна, задето сте се развели с баща ѝ. Но тя вероятно е гневна също и на баща си.
Освен това се опитва да ви манипулира, като казва, че ще отиде при него.
Не ми стана съвсем ясно имате ли още деца?
Но ако нямате, вие и двамата с баща ѝ сте идеален обект за манипулация. /защото това ѝ "вдига цената"/
Интересно - баща ѝ съгласен ли е тя да отиде при него? Той ли ѝ дава кураж с такива идеи?
Освен тези двата, имам и още въпроси:
- За какво ви се гневи най-често дъщеря ви и за какво пуфти и тръшка врати? /освен това не ми стана ясно тя наистина ли чупи вратите, защото знам за такива случаи, или вие така се изразявате?/
- Как си тълкувате вие лично това пукане на пръсти? Като опит да ви стресне или да ви дразни, като начин на самонараняване или пък нещо друго? Какво ви подсказва вашата интуиция?
- Имате ли добър контакт с бащата? Имам предвид - можете ли да се чувате като родители и да обсъждате проблемите на детето?
- Как се разведохте?
- Кой реши да си тръгне и защо?
- Имаше ли намесен друг мъж или друга жена, за да се стигне до това решение?
-  От кога сте разведени? Имате ли вие и той друг партньор и деца от други партньори?
- Намесват ли се вашите родители и родителите на баща ѝ? Изобщо - как участват в тази история бабите и дядовците?
- Има ли важен човек от рода, на когото дъщеря ви да прилича с поведението си и кой е той/тя?
Това са важни въпроси, преди да ви кажа какво мисля, че е възможно да правите.
Вие сте добра майка!
Поздрави!

Здравейте!
Проблемите, които имаме с майките си, са най-важните за всички нас. От там тръгва всичко. От тези отношения зависят и нашите партньорства, и това, какви родители сме, и успехите ни в професията. Всичко!
Затова приемането на майката /а също и бащата!/, такива, каквито са, е най-важното вътрешно постижение за човека, най-висшата форма на личностно израстване. А понякога това може да е доста трудно!
И затова мисля, че е добре да направите поне една лична консултация по въпроса.
На тази лична консултация ще можете да осъзнаете неща като:
- На кого всъщност е гневна майка ви?
- Как да пазите границите на семейството си?
- Как да приемете майка си по удовлетворителен за вас начин?
Но от казаното до тук от вас мога да ви дам някакви идеи, които да опитате да приложите. Тези идеи може и да донесат облекчение.
Ето какво имам предвид:
- Смятам, както и вие казвате, че майка ви се обажда по 5-10 пъти на ден, защото за нея е важно да контролира нещата и освен това, защото се чувства и виновна спрямо вас /иначе тя нямаше да ви се извинява/. И аз си представям, как вие от сутрин до вечер тръпнете и се напрягате от това, кога ли пак ще позвъни....
Какво можете да направите, за да намалите този всекидневен стрес?
Обаждайте ѝ се първо вие. Обадете ѝ се сутринта, за да ѝ кажете нещо, поговорете с нея и накрая ѝ кажете, че ще ѝ звъннете пак - например към 12,00. НО вие ѝ се обадете още към 11,15, защото тя нервно ще очаква обаждането ви и е важно да я изпреварите... Отново си поговорете с нея по темата, която сте подхванали и ѝ кажете, че ще ѝ се обадите към 18,00. Но вие звъннете 17,30...
Можете да правите това около един-два месеца. Така постепенно тя ще се успокои и ще знае, че ще ѝ се обадите вие, както си е редно. Защото е правилно децата да звънят на родителите си, а не обратно. /това може и да не ѝ го казвайте, а просто си го знайте вие, за времето,когато децата ви се отделят от вас/
Разбира се, че като основна тема за вашите обаждания е нормално да е детето, с което сте бременна.
Питайте я така:
- Случи ми се еди какво си с детето.... А с теб как беше, когато беше бременна с мен в петия месец?
- Когато ми е жега, се чувствам еди как си? А ти как се чувстваше, когато беше бременна с мен?
- Мисля си, как да правя еди какво си, когато детето се роди /по отношение на кърмене, здраве, грижи и всички неща, които си мисли една бременна за първи път жена/? А ти как правеше, когато аз бях бебе?
Тоест - насочвайте я да споделя опит, а не да ви държи сметка. Насочвайте разговора към нея, а не към себе си!
Друг важен елемент: пишете, че тя се сърди на мъжа ви, че бил забравил нещо или не е направил нещо както трябва. Не е здравословно да допускате пряка комуникация между тях двамата. Не напразно в някои индиански племена е имало забрана зетят да вижда тъщата. /е, когато майка ви стане на 80 години, няма проблем той нещо да ѝ занесе или да направи нещо за нея. Говоря за настоящия момент. /
Така че, ако тя му се е обадила на него директно, обадете ѝ се и ѝ кажете, че ако има да каже нещо на съпруга ви, да ви търси вас. Може, ПО ВАША ПРЕЦЕНКА, да започвате с това, че той ви е помолил да ѝ го кажете.
И третото нещо - засилвайте връзката с баща си. Търсете го за съвет и за помощ. Включително да помогне при нужда на съпруга ви. /в индианските племена не е имало забрана мъжете да се виждат с тъста си. Ходели са заедно на лов, строили са заедно жилища,.. Това е здравословно /
НО не се опитвайте да противопоставяте майка си и баща си един на друг. Например, недейте да казвате на майка си, че баща ви е по-добър от нея или на него, че е по-добър от майка ви.
Това е за сега. Какъв е вашият коментар?
Поздрави!

Здравейте!
От казаното ми е трудно да разбера, какво точно ви притеснява? Бихте ли  ми дали пример за нещо, което се притеснявате да споделите и да говорите за него. С кого точно ви е проблем да говорите и за какво?
Кажете ми повече и за здравословните проблеми, които смятате, че са свързани с тези ваши трудности да говорите.
Поздрави!

Благодаря за отговора. Ще ви отговоря на въпросите.Дъщеря ми не поддържа контакт с баща си от много време. Той е несериозен и незаинтересован. Не знам дали иска тя да отиде при него, тъй като от повече от година, нито я е виждал, нито чувал. Единствено неговата майка от време на време звъни, но тя пък или се опитва да я настройва срещу мен или говори пълни глупости.
Най-често се гневи, когато я попитам нещо, направя и забележка, дам и някаква задача или дори се опитам да говоря с нея. Ако се опитам да и обясня нещо започва да трепери ,,офффф не съм тъпаааа", ако попитам дали е разходила кучето започва да ми дава доказателства, чрез приятелки без да и ги искам, а най-лошото е, че лъже. Вратите ги думка при затваряне и отваряне и те наистина се счупиха с времето. Толкова силно ги блъска, че им извади бравите.
Пукането на пръсти отново го прави при опити за контакт от моя страна. Застава срещу мен, свива в юмрук едната ръка,  а с другата натиска кокалчетата до изпукване. Според мен е точно опит да ме стресне и да ме накара да млъкна и да я оставя намира. Офка и пуфти за всичко- не и била изпрана точно определена блуза, косата и била накъдрена след банята, веждите и били твърде дебели. Да не говорим за храната. На всяко сядане на масата първо помирисва приготвената от мен храна, после започва да гледа във въздуха в една точка няколко минути и накрав тръшка приборите и заявява,че не е гладна и няма да яде. На въпрос какво иска да яде отговоря с ,,все ми е тая, не ми пука, не ме касае".
С бащата нямаме добър контакт, защото той не пожела да имаме. Обаждала съм му се през годините, но ако случайно вдигне телефона, започва да прави на пук само и само да не ми помогне, за това се отказах да търся помощ от него. Ние брак не сме имали, живеехме на семейни начала и се разделихме още докато тя беше бебе. Нямаше намесени 3ти лица за да се стигне до раздяла.С течение на времето и годините, той е правил опити да се съберем, но неуспешни, защото не се получаваше. Твърде мапулативен и алчен човек, който искаше да става точно това, което той каже и не търпеше чуждо мнение. Не се разбирахме изобщо. Помагал е финансово само веднъж или два пъти годишно, нито в присъствал на празници, нито е вземал отношения за важни решения. Осъдих го и си взех родителските права едва когато тя стана на 6, защото не искаше да се подпише за да извадя паспорт на детето и да можем да пътуваме с нея. По време на делата, тя посещаваше психолог, виждаше се и с баща си и със семейството му, но след като преминаха , вижданията се разредиха. А самите дела бяха ад. Наговаряше куп лъжи, оспорваше решението на съда правата да бъдат дадени на мен.Дори намираше фалшиви свидетели, които да потвърдят, че съм наркоманка, проститутка и т.н. Искаше той да отглежда детето или поне така твърдеше, но това само по време на делата.От тогава мина доста време, не е показвала да и липсва, дори е казвала, че се радва че той не я търси. В моя живот има мъж от 4 години, когото тя познава и знае, че съвсем скоро ще се съберем и ще живеем с него. Усещала съм моментна ревност от нейна страна, но не е било нещо съществено, защото тя казва че го харесва. Той доста ни помага и поема грижа за нея. Присъствал е на концертите с нейно участие ( тя играе в  ансанбъл по народни танци, но откакто обявиха положението с Ковид 19 не е танцувала), води я редовно на уроците по рисуване, води я на басейни и т.н.т. В живота на баща и също има жена, но когато се виждаха той криеше за нея и се кълнеше пред детето, че никога няма да си намери жена и ще си посвери живота само на дъщеря си. Това беше един от похватите, с който искаше да я манипулира. Изобщо пълнеше и детската глава с неща, които не са за деца и се радвам, че не е в живота и от доста време, защото не знам какви поражения щеше да нанесе.
Относно бабите и дядовците само и единствено неговата майка се намесваше и продължава да го прави от време на време чрез телефонни обаждания. И моите и неговите родители са разведени. Майка ми е в чужбина, а ние живеем с баща ми в един двор в две различни къщи. От моята рода може би прилича на сестра ми, която също като малка беше доста ината, но сестра ми също като майка ми живее в чужбина и освен чрез интернет скоро не сме я виждали. От неговата рода не познавам добре хората, но до колкото знам и двамата със сестра му са изкарали тежки пубертети дори прекъснали училище по време на пубертета.
Благодаря ви, че отделихте време г-н Стефанов. Не мисля, че съм добра майка, защото си изтървам нервите и съм и удряла шамари. Съжалявам много за това, не искам да си бия детето, не искам и да я наказвам да не излиза и да я лишавам от вещи и джобни и до сега не съм го правила, но виждам, че това дете спря за мисли и и взех телефона и от снощи е наказана да не излиза. Като и поисках телефона ме замери с него и ме удари в лицето.