Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

"...обадите вие, както си е редно. Защото е правилно децата да звънят на родителите си, а не обратно...."

Това ми направи впечатление и понеже при нас не е така( децата ми са на 30 и 20години и не живеем заедно) - обикновено аз им се обаждам. Синът на 20г. - понякога звъни. Дъщерята - не или много рядко, по конкретен повод ( последно сподели щастлива, че е намерила вече фотограф за сватбата им).
  Та: защо е редно те да звънят, търсят контакт? Израз на какво е нашата ситуация - дефици, чувства? Как да се промени?

Да спомена, че в моето семейство не беше прието много да се търсиме. "Щом децата не се обаждат, значи са добре. Ако имат нужда ще се обадят." - на това съм учена.

Здравейте!
От всичко, което разказахте, можем да видим какви са причините на този гняв, освен хормоните и всички особености на пубертета.- Най-тежко влияние върху детето имат два фактора:
- Първият е този, че сте водили дело за лишаване от родителски права. Детската душа разбира това като опит да лишите детето от баща. А това само по себе си е трудно за преглъщане. Но то има и  още един недостатък. Не е възможно да се атакува правото на бащата да бъде баща, без в същото време и майката да не загуби правото си да бъде майка. В крайна сметка - това което прави бащата баща, е факта, че е имал сексуално сношение с майката и негов сперматозоид е оплодил нейната яйцеклетка.Той може да е всякакъв, може да не се интересува после от детето и от майката, дори нещо повече - той може да умре на другия ден след акта при катастрофа и това не го прави по-малко баща. Той е баща завинаги и тази роля следва да се уважава както от детето, така и от близките му хора.
Същото е валидно и за майката. Това, което прави майката майка, е фактът,  че  нейната яйцеклетка е била оплодена и след това плода се е развил и се е родило дете. Може майката да е наркоманка, алкохоличка или проститутка, може да е психично болна и да не помни, че е родила детето, може да го е оставила за осиновяване или пък да е умряла при раждането, но тя си му е майка завинаги. И детето и неговите близки е добре да я уважават и ценят в тази роля. Толкова за това съдене за родителски права. когато родителите водят такава съдебна война, всички снаряди, които изстрелват един към вруг, се взривяват в душата на детето.
- Вторият фактор е, че /Цитирам/ /С течение на времето и годините, той е правил опити да се съберем, но неуспешни, защото не се получаваше. / Тоест - излиза, че той е искал да сте заедно, а вие сте го гонили. За детето това означава да си казва: "Горкият ми баща!" Грозното е, че той използва тази ситуация, за да ви нарани вас, без да си дава сметка, че така най-потърпевшия е детето. Имам предвид лъжите му, че той няма връзка с друга жена. Така иска да ви изкара пред детето по-черна и от дявола, а себе си да представи като светец.
Тази война е добре да спре.
Въпросът е как вие виждате собствените си възможности да я спрете?
Поздрави!

Здравейте!
Това, което сте учена в родителското семейство, според мен е много ценно. Имам предвид правилото "Щом децата не се обаждат, значи са добре. Ако имат нужда ще се обадят." И вие не се обаждате на децата си всеки ден, за да ги питате как са и да ги напътствате.
НО точно това се случва с дамата, към която е предишното ми послание. И аз реших да ѝ го кажа, за да не го прави и тя след 20 години.
Така че написаните тук неща не са правилник или наръчник, а се отнасят точно за конкретната ситуация. Затова книгите не могат да заместят консултирането очи в очи.
За децата е вредно и разрушително не самото обаждане на родителя, а неговия смисъл.
Представете си един родител, който е постоянно тревожен за детето си и му се обажда често:
- Ох, как си? Цяла нощ не спах. Какво става с тебе?
Като чуе такова нещо от майка си или от баща си, детето започва да умира. Пребледнява и му си иска да избяга.
Или аако родителят постоянно му дава съвети и му се намесва при взимането на решения. Детето се чуди как да се спаси и най-често започва да го лъже. Но като лъжеш майка си, се чувстваш виновен. То не е една беля!
Затова по-добре - както са ви учили. И виждам, че вие това и правите.
Поздрави!

Ще споделя личен опит с обажданията.
Години на ред бях в ролята на майка в семейството ни. Осъзнах го след доста лична работа. Сестра ми - не. Когато аз й се обаждам, няма значение повода или необходимостта, тя е на нож с мен. Почти от втората дума. Оставих тя да се обажда когато и както прецени. Изключително много ни се подобри комуникацията.

Здравейте отново, тази война отдавна е спряла. Още когато комуникацията с него приключи. Аз война не водя и не искам. Не съм прекъснала аз тези контакти. Но да имало е моменти, когато съм била против тях, тъй като детето се връщаше видимо разстроено и с напълнена с глупости глава. Говорила съм с него, че не е нормално да я използва като оръжив срещу мен, но така и не ме разбра. Бащата обаче сам избра да не поддържа връзка с дъщеря си и аз нямам как да го накарам да я преустанови. Дори смятам, че това е добре и, че ако поддържаше връзка положението щеше да е страшно. Бабата е тази която разпалва на няколко месеца огньове, но и това отминава, тъй като аз не и объщам внимание. Почти 60 годилна жена е, няма какво да и обяснявам, че когато говори цинизми не си помага, а отблъсква внучката си. Премълчаваме и и тя спира до следващия път. Хората са такива. Прости, необразовани и със самочувствие. С такива като тях няма как да се разбере човек. За това избрах да не се връзвам на атаките на бабата.

Ех, де да можеше с прекъсването на комуникацията да спре и войната! Очевидно е, четя не е спряла.
Защото след прекъсването на комуникацията започва "студената война", в която продължават с пълна сила ненавистта, интригите, подмолните действия, шпионажа и диверсиите...
Прекъснатата комуникация, както и Берлинската стена или Великата китайска стена /те също прекъсват комуникацията!!! / символизират войната, а не мира.
Мирът настъпва, когато миналото и враждебността са забравени, а не когато не се виждаме и не си говорим...
Но защо му е на детето мир? Не му ли стига това, да има храна и дрехи? Защо дъщеря ви е гневна и на двамата? А освен това защо със сигурност се чувства непълноценна и виновна, което я разгневява още повече и на двамата?
По една основна причина:
Докато войната продължава /тоест - няма комуникация, а има враждебност и Берлинска стена/, детето живее с чувството, че е създадено по погрешка. По погрешка, защото във връзката между мама и татко сякаш няма Ерос /пиша го с главан буква, защото Ерос е бог на любовната страст от гръцката митология/, а има Хаос /хаосът също е обожествен в гръцката митология/, има мрак и студенина. И следователно аз съм дете на Хаоса, мрака, и студенината.
За да няма чувството, че е създадено по погрешка, детето е нужно освен за скандалите и военните действия, да чува често и за другата част от своята история: за това, как мама и татко са се запознали, как са се харесали, как са се влюбили един в друг. С каква рокля е била мама, когато татко я е харесал, с какво татко е привлякъл мама, къде са обичали да ходят заедно, какво у мен харесва мама, с което аз приличам на татко и обратно, как татко е реагирал с радост, когато е разбрал, че мама е бременна с мен и т.н.
Работих преди време с едно момиче на 15 години, което беше гневно на родителите си и ги презираше /двамата злоупотребявали с алкохола и починали, когато тя била на 8 и на 10 години/. Истината е, че когато отхвърляш родителите си, ти всъщност отхвърляш Живота, който са ти дали. Съответно момичето беше болнаво, депресивно и предприемаше действия на автоагресия, като си режеше китките на ръцете с ножче, с пергел и каквото има под ръка. Затова ходеше и през лятото с дълъг ръкав.
Но тя буквално разцъфтя и започна интензивно да се връща към живота, когато я накарах да проучи от баби, дядовци и лели, как родителите ѝ са се влюбили. Когато чуе тази част от историята, детето си казва: "Значи и аз съм плод на любовта, а не на случайна грешка!" За детето е важно да си представя, че е възможно родителите му да се обичат, да се държат за ръце и да го създадат в тяхната "сексуална прегръдка" /изразът е на Франсоаз Долто - френска психоаналитичка/. Ако не може да си представи това, то е гневно на целия свят, депресивно, иска да се "счупи" или да се среже,  отказва да вземе храната /тоест - Живота/ от майка си и т.н.
Аз дълбоко вярвам, защото опитът ми многократно го е потвърдил, че когато поне единият родител "зарови томахавката" и започне да споменава на детето и за тези важни моменти от неговата история, то отново започва да се свързва с радостта от живота. Давал съм такива инструкции на родители, които са разведени или с лоша връзка и винаги, когато те двамата /или поне единия/са се вслушвали и са започвали да говорят за тези първи моменти от тяхната история, децата са се променяли бързо. Майки са ми споделяли, че когато детето е чувало за тези моменти, е възкликвало: "Ама ти защо не си ми ги разказвала тези неща!" Всеки иска да е герой на такава приказка!
Уверявам ви, че много често родителите ме разбират и започват да разказват на децата си и тази част от приказката. По този прост начин съм успял да направя много деца щастливи.
Вярвам, че за много майки ще е достатъчно да прочетат това, за да променят нещо от говоренето си за връзката с бащата на своето дете. Затова ми е ценно, че пиша тук.
Поздрави!

Благодаря! Ще го опита веднага. Аз до сега само мълчах. Не съм говорила лошотии, но и не съм казала нищо хубаво.

Мирът настъпва, когато миналото и враждебността са забравени, а не когато не се виждаме и не си говорим...

Това ме впечатли най много защото аз искам да постигна това с бащата на бебето.Иска ми се да забрави или поне да престане да рови в миналото та дори и в моето преди него и да престане с тази злоба и враждебност която носи в себе си.Обаче той просто не го може това каквото и да направя колкото и път да измина към него той просто не иска да го види и отново изважда миналото като аргумент за това какво се е случило какво съм казала как съм живяла.Неговото го забравя бързо какво казал как го казал какво направил то неговото било с цел да се усетя.Да се усетя и да си знам мястото той бил направил отромният компромис да ме "вземе" с деца и вдовица.Трябвало да съм му благодарна за това.Сега смятал,че дори да се хване с друга нямало да бъде по любов така е било и с нас.Не съм била разведена,домакания с деца явно знаеща как да се грижа за семейство.Неговата кула се срути когато все пак стана ясно,че и аз съм човешко същество и съм ранимо и слабо.Че ми трябва подкрепа а не постоянни зословия и заяждания колко неправилно съм живяла живота си преди него.Кое как не съм преценила правилно кое как е грешка и защо не съм се усетила,че да не е грешка.За него любовта и обичта са глупости освен ако не е някоя 25 годишна която да го слуша и да разбира какво се иска от нея.А именно да си знае мястото.Говори неща които знае,че ще ме наранят и обидят нарочно за да гледа моята реакция и да каже "Ти си истеричка,ти си агресивна!"когато му кажа,че това се случва от неговите провокации които са болезнени за мен.Отговора е "Аз ти говоря дразня те а ти НЕ трябва да се ядосваш трябва да се контролираш".Как питам аз?Как когато знае много добре какво  и как да го каже,че да заболи да нарани.В момента се опитвам да давам равен шанс на това да гледаме детето си искам да израсте близо до него.Не защото го смятам за нормален родител точно обратното смятам,че той ще и даде само дефицити.Обаче искам да израсте със собствено мнение за него а не с моето.Искам самата тя да види с времето той какъв е и какво държание има спрямо мен и нея.Обаче съм абсолютно сигурна,че той ще и говори лошо за мен докато расте ще опитма да и вмени собственото си мнение за мен.Обедена съм в това ще се опитва да я отдалечава от мен с екскурзии с това да и говори колко лош родител съм.Това сега го прави с големите деца и постоянно ме обижда пред тях казва им,че съм тъпа,проста,мързелива и какво ли не.Говори им постоянно против мен във всяка удобна ситуация.Напоследък когато са на разходка с малката и с големите и синът ми направи нещо неправилно той го обижда с думите"По тъп си и от майка ти."С него нормална комуникация нямаме,мрази ме ненавижда ме.А аз все си спомням какъв беше в началото,колко мил как си говорихме колко си пишехме и как харесвахме да сме заедно.И това е една от причините да ме боли,че може да продължи напред и да е такъв,но с друга а не с мен.Страх ме е,че създавайки друга връзка с друга жена и евентуално деца.Нашата дъщеря ще бъде забравена след като е толкова разочарован от мен.Не искам детето ми да бъде отхвърлено от баща си искам да я обича.Обаче знам,че е невъзможно да накараш някой да обича някого било това и баща детето си.Осъзнавам,че най вероятно поста ми звучи психопатски осъзнавам,че имам проблем.Обаче не осъзнавам какъв е точно и как да се справя.Дали изобщо постъпвам правилно и най вече кое е правилното в тази видимо неправилна ситуация аз наистина ли съм тъпата и не разбирам какво трябва да направя,че да угодя на този човек?

"...Така че написаните тук неща не са правилник или наръчник, а се отнасят точно за конкретната ситуация...."

Много благодаря, г-н Стефанов. Много полезни съвети ни давате. Удоволствие е да ви чета. Дори си позволявам в други теми да съветвам да прочетат вашата тема и съветите, които давате.

Леле, Ани, не знам дали е правилно от психологическа гледна точка, д-р Стефанов ще каже, но според мен недей така. Този човек не заслужава нито теб, нито дъщеря си, чак пък искаш детето самО да разбере..... Въобще си омитай крушите и го оставяй с критиките и ругатните му. Даже не му и казвай, че си тръгвате. Не ви заслужава, ако наистина така се държи с вас.

И аз, за съжаление с интерес чета темата. За съжаление, защото не би ми се искало да имам нуждата да влизам в такива теми, но .... и това се случва понякога.
Със сигурност ме спечелихте като професионалист и ако имах финансовата възможност, бихме идвали при Вас заради домашния ни, само психологически засега, тормоз.

Очаквам с интерес професионалния отговор, как се трансформира негативен характер. Мъжът мрази, а жена му се надява да го промени коренно. Илюзия била любовта.

Скоро имаше въпрос за това как да накараме детето да учи  и искам да попитам как да изискваме без да бъдем изискващи? Често децата трябва да се побутват, за да свършат нещо или да научат нещо и какъв е правилния начин родителя да постъпи?

Нали?Но не съм му жена и НИКОГА повече няма да бъда и не сме заедно.Просто не се побирам в кожата си като каже аз я харесвам за еди кое си,но пък ей онова другото не ми харесва и това е по силното в случая.Де факто тя е страхотна в едно,но е  ужасна в друго ама чакай не сме ли повечето хора така има ли перфектни които във всичко са топа на топа.Искам да се промени за да даде всичко онова което трябва на детето без да го осакатява.Принципно съм си наивна и вярвам,че във всеки човек живее добро просто трябва начин по който да го изведеш от дълбините.Опитвам се да намеря този начин,но не успявам.

Дами, темата е "...консултации с Людмил Стефанов ". Темата за взаимопомощ е друга.

Благодаря за това напомняне! Чувствам го като подкрепа!
Между другото в даването на непоискани съвети има нещо много рисковано. Но още по-рисковано е да се вслушваш в чуждото мнение и съвети. Защото съветите се дават от позицията: "Аз на твое място". Но ти не си на мястото на другия, нито той е на твоето.
Вижте какво станало с един такъв посъветван човек според една иранска притча, която съм прочел в книгата на Носрат Песешкиан "Търговецът и папагалът". Песешкиан е създал школата на позитивната психотерапия, в която съм се обучавал.
Притчата се казва
ЗА ЩАСТИЕТО ДА ИМАШ ДВЕ ЖЕНИ
Един мъж непрекъснато се хвалил на приятеля си колко щастлив се чувства от това, че има две жени. Той описвал предимствата и блаженството си по един много привлекателен и словоохотлив начин. Приятелят му го гледал с широко отворени очи и си мислел: "Този човек сигурно живее като в рая! Какво ли е да заспиваш между два цвята, които ухаят толкова различно. Трябва и аз да вкуси от това блаженство!"
И така той мобилизирал всичките си възможности и си намерил и втора жена.
Когато в първата брачна нощ решил да вкуси от насладата да бъде с нея, тя го погледнала троснато и му казала: "Ти си имаш жена.  Не искам изобщо да се занимаваш с мене. Няма аз да бъда петото колело на каруцата!"
Стреснат, мъжът се запътил към спалнята, където била първата му жена, за да намери там утеха. Но тя го погледнала злобно и му казала: "Щом аз не ти стигам и си довел друга, отивай си при нея. Повече не те искам!"
Така мъжът прекарал няколко тягостни нощи.
Една нощ положението било толкова мъчително за него, че той отишъл в близката джамия. Паднал на колене и започнал да се моли на Аллах да му помогне. Но както се молел , чул от най-задните редици някакво тихо хленчене. Приближил се и с учудване видял своя приятел.
- Какво правиш тук, приятелю? Защо не стоиш при твоите две прекрасни жени?
А приятелят отговорил:
- Защото те не ме искат. Всяка нощ ме гонят и аз се спасявам тук.  Чувствам се много нещастен.
- Но защо тогава ме посъветва и мен да направя същото?
А приятелят му казал:
- Чувствам се толкова самотен и вкъщи, пък и в тази джамия.  Исках поне в джамията да не ми е самотно и ти да ми правиш компания!"