Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
При предишния ни обмен на писма стана дума за загубата на първия ви съпруг и как това се отразява на сина ви. Говорихме за това, че след тази загуба синът ви е започнал да се чувства като мъжът в къщата и въпреки невръстната си възраст се е опитвал да бъде ваш Спасител.
Сега причината за това поведение на детето ви става още по-ясна. Тя е типична реакция на вашия  страх от изоставяне. Това е детски страх, който си носите от годините, когато сте били в пансиона на седмичен режим извън дома и семейството.
Тук бих искал да ви дам и още едно понятие от психотерапията, коетое свързано най-вече със Семейните констелации и много точно описва състоянието на детето в подобна ситуация. Това е понятието "ПРЕКЪСНАТО ДВИЖЕНИЕ КЪМ МАЙКАТА". Например ако едно дете на 2-3 години поради влизане в болница или по друга причина бъде разделено с майка си, то страда. И чувствата му минават през няколко етапа на изразяване:
- в началото то плаче неутешимо и жално. Ако на този етап мама се появи, детето през радостни сълзи извиква  "Мама!!!" и отива да я гушка;
- на втория етап започва да плаче яростно /нали разбирате разликата/. Ако на този етап мама се появи, детето може да започне да плаче дори още по-силно и даже да я удря, но постепенно се доверява на това, че мама е отново на разположение и започва да се гушка;
- на третия етап детето млъква и престава да плаче. Защото тотално губи надежда.И тогава лекарите и сестрите от педиатрията си казват, че детето се е адаптирало и е свикнало. НО вие знаете по-добре от всички нас, че никое дете на този свят не може да свикне без мама. Ако детето е преминало през този трети етап, то просто е загубило доверие в майка си. И когато тя се появи в болничната стая, детето не ѝ реагира, не се протяга към нея. Когато тя го гушне, то обръща рязко главата си настрана и се дърпа назад. Не иска нито да я гушне, нито да я погледне . Това състояние се обозначава с понятието  "ПРЕКЪСНАТО ДВИЖЕНИЕ КЪМ МАЙКАТА"
Ако се върнем към описанието, което сте дали на вашето състояние всеки петък в пансиона, вие не се отдръпвате от мама, но все пак в състоянието ви няма доверие. Има страх. Те идват всеки петък, но съмнението и страхът са непреодолими. Майка ви в петък е на разположение, но страхът на детето му пречи да вземе майката. То не вярва, че тя е на разположение. Пък и знае, че след два дни тя със собствените си ръце ще то върне обратно в пансиона.
След такова преживяване от вашето детство чувството ви за изоставеност е още живо. И всичките ви страхове от отпътуване, от раздяла, желанието ви  винаги наоколо да има ваш близък, идват от тези детски преживявания. Включително и нуждата ви да бъдете обгрижвана от втория ви мъж и невъзможността ви да сложите край на тази връзка, в която той така или иначе не иска да участва и от него получавате предимно обиди. Но за вас това е по-добре от нищо, по-добре от изоставяне.
Невръстният ви син улавя с всичките си сетива тази ваша нужда и поема грижата за вас, започва да се държи като голям. "Ти имаш нужда от родител, който да се погрижи за теб, мила мамо, и понеже не приемаш баба и дядо с доверие като родители, аз ще ти бъда като родител".
И той се държи като голям и като непобедим, което щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
И сега - отиваме към един важен принцип от психотерапията, който формулираше пред нас преди години проф. Иванка Бончева, обучител по Позитивна терапия: "Където е проблемът, там е и решението"
Тоест - начинът да се освободите от чувството си за изоставеност е да се върнете назад в детството си и да си спомните други мигове, извън петъка, когато сте се страхували дали мама ще дойде и извън неделята, когато сте ѝ били гневна, защото ще ви върне обратно.
Спомнете си едни други мигове, когато ви е било забавно с родителите, когато сте чувствали любовта и подкрепата им и ги разказвайте на децата си, когато имате настроение.
Важно е да ги разказвате като голям чонвек, който си спомня нещо хубаво от детството, а не като човек, който съжалява, че тези моменти за били малко. Те, всъщност, не са били малко!
Имам предвид - забравете сълзите и  самосъжалението, когато разказвате на децата си за тези моменти, за това "друго детство".  Защото на децата им трябват майки, а не ревли!
А вие сте успели да прескочите толкова големи пропасти, че има на какво да се опрете и да си кажете: "Аз се справям вече сама. Мама и татко ми дадоха достатъчно. Най-доброто, на което са способни. От тук нататък ще се справям и без тях."
Ако постепенно преминете към тази енергия, разказвайки тези други истории, синът ви ще спре де се грижи за вас и ще стане дете, а мъжете ще ви открият като равностоен партньор и няма да ви разглеждат като нуждаеща се. Каквато вие не сте.
Поздрави!

Благодаря за отговора.
Върнах се доста назад в годините в детството си била съм около 5 годишна.Живеехме в блок в съседният вход имаше едно дете момче с година по малко от мен.С него постоянно бяхме заедно помня игрите ни.Когато се преместихме сънувах това момче месеци наред липсваше ми много.Може да е странно,но все още место се сещам за него и ми липсва.
Човека който се е грижил за мен най много е голямата ми сестра от бебе тя е тази която е полагала асновно грижи за мен.Майка ми след моето раждане се пропива и на доста моменти не е била в състояние да ме гледа.Била съм на 8 г когато тя се омъжи и се отдели от нас.Ние сме четери деца аз съм най малката имам брат и две сестри с брат ми и другата ми сестра почти не се чуваме не изпитвам нужда ат контакт с тях.Обаче със сетра ми която ме е гледала се чуваме постоянно и тя е човека на който мога да доверя всичко.Когата съм била малка съм я наричала малка мама.
На синът ми състоянието се изостри със свърта на баща си,но той е така от преди това в смисъл той винаги е стоял до възрастните.Не се заиграва а стои до нас големите и се включва в разговорите.С играчките се занимава не повече от час-два и после пак,не успява да прояви въображение да играе.Знам какво казвам,защото аз не съм имара играчки но с часове съм си играла с камъни и ми е било забавно.А той все трябва да е нещо ново не е задоволяван на играчки.След смърта на баща си това се засили и да веднъж беше казал "Че сега като нямам мъж той щял да ме пази."Да точно така го каза не тати а мъж.

Благодаря ви още веднъж ще следвам това което ме казвате искам час по скоро да си стъпя на краката.

Здравейте!
Чувствах, че има още много неща за казване и се радвам, че вие ги споделяте. Преживели сте две травматични обстоятелства: едното в детството във връзка с майка ви и чувството, че сте изоставена от нея и другото в зряла възраст във връзка със загубата на съпруга ви,  когато сте имали чувството, че нещата се повтарят отново. Когато човек преживее подобни травматични събития се случват две неща. Едното е, че част от душата сякаш замръзва и ние си оставаме дълбоко в себе си на възрастта, на която сме били, когато са възниквали травматичните събития. Другото, което  имам чувството, че се случва специално при вас е това, че в следствие на тези травматични преживявания хората, които са важни в живота ви, сякаш са объркани от някакъв миксер и чувствата към тях са изявени по странен начин. Първото и най-важно объркване, което виждам, е на голямата ви сестра, чиито образ се прелива с образа на майка ви. Другото объркване е на това дете от съседния блок, в което вие сте била влюбена, а в някакъв смисъл и продължавате да бъдете влюбена и често копнеете за тези нежни чувства, които сте имали към него. /Защото в душата си човек остава на възрастта, на която е понесъл травмите./Това дете по някакъв странен начин сякаш се прелива в образа на сина ви. И може би това е дълбинната причина той да се чувства равностоен на вас /сякаш едно малко смело момче иска да бъде рицаря, който закриля едно малко уплашено момиче, на каквото вие му приличате/.
ЗАТОВА БИХ ИСКАЛ ДА ВИ ДАМ ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪТРЕШНО ПОДРЕЖДАНЕ.
Идеята на упражнението е да видите цялата констелация /подредба/ на значимите хора в живота си и да се свържете с тях по възможно най-добрия и правилен начин. В следствие на такова подреждане човек се чувства сякаш по-лек и знае как да продължи.
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ СТОИТЕ ЗАЕДНО В ЕДНО ПРОСТРАНСТВО всички значими за вас хора.
Естествено в средата на това пространство сте вие самата.
Зад вас стоят вашите родители, а зад тях - техните родители двама по двама.
До вас, може би от дясната ви страна или както прецените, са вашите сестри и брат ви и сте подредени по реда на вашето появяване на този свят.
Отново до вас, може би отляво или както го чувствате, стоят значимите за вас мъже, към които сте имали любовен копнеж. Тук на първо място по време слагаме онова момче от съседния блок, след него на второ място по време, но на първо място позначимост, поставяме съпругът ви и баща на първите ви две деца и след това следващия ви партньор и баща на третото дете.
Пред вас поставяте децата си, така че да е ясно към кой от партньорите ви те са по-близо.
В ТАЗИ КАРТИНА ИМА ЛЮБОВ И ПОДКРЕПА:
-тези, които са по-назад, подкрепят тези, които са по-напред;
- тези, които са на една редица, се подкрепят взаимно;
- тези, които са по-напред получават от тези, които са по-назад;
И сега вие се обръщате бавно към майка си и ѝ казвате: "Ти си майка ми. Ти ми даде живот. На теб ти беше трудно и затова се пропи. И аз приемам от теб живота и всичко останало, което успя да ми дадеш. Приемам го с благодарност."
След това се обръщате към голямата си сестра и ѝ казвате: "Ти си голямата ми сестра. С теб заедно страдахме за майка ни. Но ти като по-голяма се погрижи за мен. И аз съм ти благодална за това."
След това поглеждате към сина си и виждате, че той е пред вас, за разлика от момчето от съседния блок, което стои до вас. Много е важно да усетите дълбоката разлика в чувствата, които стоят във вас по отношение на тях двамата. Вие ги обичате и двамата, но по много различен начин. В едните чувства има копнеж, а в другите грижа.
Поздрави!

Здравейте, д-р Стефанов!

Как човек да се справи със страха от провал при нови начинания? Чела съм по темата съвети и уж разбирам, но ми предстои промяна, която изисква от мен доста неща, а нямам увереност, че ще съумея да се справя. Наред със страха, има и усещане, че ще съм изобличена като некомпетентна (и за този проблем съм чела, но с четеното си останах), че решението да се заема с нещо такова е голяма грешка и че се надцених доста, т.е. аз съм си виновна, че не си прецених възможностите. Всеки тези притеснения ми се отразяват много зле, заспивам и се събуждам с мисли и предположения колко зле ще се развие всичко и как ще падна в собствените си очи, така да се каже.

Искам и да попитам за друг проблем, който ме мъчи периодично. Недоразуменията и неразбирането в ежедневната комуникация, неяснотата много ме тормозят и ме вкарват в едно премисляне как можеше съответната ситуация да се отиграе, за да се елиминира недоразумението. Осъзнавам, че е напълно безполезно, но не мога да се контролирам. Когато има някакъв проблем в комуникацията с някого, се чувствам изцяло отговорна и даже виновна, макар да осъзнавам и понякога ясно виждам, че не е така, че е двустранен процес. Чувствам се много неудобно, че не съм била достатъчно ясна и не са ме разбрали добре. Не знам как да подходя в такива случаи, защото и ако се опитам да изясня нещо, другият (не става въпрос за лични отношения) сякаш 'замазва' нещата и не му се занимава.

Здравейте!
От написаното не става ясно какъв ви е казуса. Говорите по принцип и ако и аз ви отговоря как стоят нещата  "по принцип", с това не мога да ви дам нищо, което да ви върши работа и дори може да ви навредя.
Така и книгите, които сте чели, не ви помагат, защото те не са писани за вас, а дават едно общо разбиране за живота.
Така че, моля да напишете конкретно:
- С какво искате да се заемете, а пък ви е страх от провал?
- С кого искате да имате по-добра комуникация, а пък имате често недоразумения? 
Напишете повече подробности.
Поздрави!

Благодаря за отговора! Реших да започна да уча отново, бакалавърска степен, която е съвсем различна от сферата, в която досега се занимавах, от хуманитарна към точна наука. Ще вложа доста ресурси, но тъй като не съм се обучавала в такава система от много време, загубила съм навиците за учене, не съм сигурна дали ще мога да се организирам и справя. Ако не успея, ще претърпя и загуби.

За неразбирането писах общо, защото е общо. Няма конкретен човек в близкото ми обкръжение, с когото да не се разбирам и това да ми пречи, но в ежедневието, когато трябва да посещавам институции, лекари, при комуникация с обслужващ персонал и т.н, доста често се случва да има някакво недоразумение - или аз не съм разбрала, или другият не ме е, съответно възникват някакви проблеми, които ме карат да се чувствам неудобно и виновно. Не мисля, че в момента ще успея да дам конкретни примери. Понякога и в работата се случваха такива неща, аз си мисля, че изчерпателно и ясно съм обяснила някоя задача, но се оказва, че не са ме разбрали. Или пък аз не съм разбрала, приемам, че някой е споменал нещо случайно, а се оказва, че имало повече тежест, така да се каже, и се получават грешки.

Здравейте, д-р Стефанов! Изправена съм пред проблем, с който не мога да се справя сама. Със съпругът ми имаме дъщеря на 1г. Прекрасно дете, което беше заченато спонтанно, след три години неуспешни опити и точно преди стартиране на инвитро процедура. Последната една година за нас беше най-хубавата ни. Преди 5 дни научихме, че дядото на съпругът ми е имал рядка генетична болест, която има шанс за предаване 50%. Т.е. има 50% шанс баща му да я има, а от там и съпругът ми. Баща му почна да показва някакви симптоми, които наполовина се припокриват с тези на болеста, най-общо казано качеството на живот се влошава, болният прави не волеви движения, изпитва трудност да се съсредоточи и да изпълнява ежедневните си дейности. След появата на първите симптоми, които могат да се случат след 40 годишна възраст, на болният му остават около 10години живот. Аз изпаднах в шок. Ядосана съм на целият свят, че никой не ми го каза преди да забременея, което не означава не обичам дъщеря си повече от всичко или съжалявам за нея, но съпругът ми го разбира така. Той казва, че няма да си направи тест, понеже няма да може да живее с мисълта, ако той се окаже положителен. Каза ми да приема, че всичко е наред и да продължа напред. Искаме второ дете. Аз имам заседнала буца в гърлото.. за мен е егоистично да правим деца, без да знаем дали той има болеста и няма да им я предаде. Не настоявам да си направи тест, но го помолих да тества баща му, ако неговият тест се окаже отрицателен ще мога да си отдъхна. Ако е положителен сме пак в сегашното положение, с което не знам как да се справя. Одеве казах, че искам да съм по-спокойна, когато почнем опити за второ дете, визирайки баща му да си направи теста. А той ми отговори, че явно на мен много ми тежи това нещо и най-добре да се разведем, но щял да ми вземе детето.. Винаги, когато е наранен казва неща, които да наранят много и другите. Предполагам не успявам да му дам нужната подкрепа, но той очаква от мен да си заровя главата в пясъка и да продължа напред. А това е против моята природа. Аз съм рационален човек. Ситуацията за мен е супер сериозна, за да се правя, че я няма. Вечер не мога да спя, получавам сърцебиене и задух, а имам чувството, че той не разбира, че и аз страдам, и моята реакция според мен е нормална. Наистина не знам как да продължа напред.. Моля за съвет.

Здравейте!
Животът е сложил на раменете на вас и на съпруга ви тежък товар. В такива случаи на изпитание много двойки се разделят, защото им е трудно да носят товара заедно, без да се обвиняват и нараняват постоянно взаимно. Разделят се, защото си представят, че с дистанцията по между им товърът ще стане по-лек. А той не става по-лек. Дори става по-тежък и за двамата. Товарът нараства право пропорционално на разстоянието, на което двамата застават един от друг.
И понеже говорим за натоварване, ще ви дам няколко упражнения /като мисловен експеримент/, които служат за вътрешно разтягане и разширяване. Защото в такива случаи душата е добре да се разшири, за да може да помести някъде голямото изпитание.
Започвам с един коментар. Когато говорите с негодувание за ситуацията: "Ех, защо не знаех по-рано!", съпругът ви се гневи. И това е съвсем естествено, защото тук прозира ясно съжалението ви и идеята, че за вас може би щеше да е по-добре, ако детето беше заченато инвитро от друг донор. /Защото тогава и хабер нямаше да си имате колко % е вероятността детето ви да живее до Хикс броя години / Това за него означава, че вие искате да го изключите от линията на живота, искате да заченете от друг. Тоест - да му изневерите на нивото на Живота. Което е може би по-тежко от любовната изневяра. Тази мисъл е трудна за понасяне, защото когато мъжът и жената си казват един на друг "Обичам те!", отдолу прозира и копнежът към най-голямото нещо - съвместното  продължаване на живота. Това "Обичам те!" е еквивалентно на "Искам да имам деца от теб!".
От друга страна пък си давам сметка колко е тежка мисълта, че може да надживееш детето си...
И сега мисловните упражнения за вътрешно разширяване:
1 . Представете си, че знаете, че с този мъж ще имате деца,  които ще живеят до 55-65 години, а с някой друг ще имате деца, които ще живеят до 80 години. Бихте ли си сменили мъжа?
2. Има хора, които си планират раждане със секцио на точно определена дата и час, за да бъде детето им такова, каквото го искат по астрологични съображения? Вие какво бихте искали за детето си, ако можехте да го "програмирате"?
Всъщност - искам да прекъсна, защото си давам сметка, че каквито и размишления да има по въпроса  някой външен човек, тази битка е само за двама. Ако трябва да дам някакъв съвет, той би бил: въоръжете се добре и си пазете един на друг гърба.
Желая ви сила, кураж, мъдрост и любов!

Д-р Стефанов, здравейте!

Трудно ми е да говоря за това, но наскоро съпругът ми сложи край на нашите отношения. За проблеми във връзката ни аз лично знам от месец декември насам. Преди това не съм си и помисляла, че имаме сериозни проблеми, а по-скоро сме се дърпали за някакви битовизми, които смятам за нещо нормално и нещо, което се случва на всеки. Оказа се, че съпругът ми е крил проблемите от мен, не е искал да споделя, правил се е, че всичко е наред.

Моментът, в който осъзнах, че наистина има проблем бе, когато ми каза, че не иска деца в момента - и това беше месеци след като започнахме опитите. Това го приех като сериозна обида, защото месеци наред ме лъжеше, че той също иска това, което искам аз - мислихме имена, разочаровахме се, когато ми идваше цикъла и тн. Със свито сърце, приех, че понякога се случва така, че единия от партньорите е по-готов от другия, казах, че съм готова да чакам, въпреки че бавно усещах как моята мечта се изпуска между пръстите ми. Нещата станаха още по-зле, когато влязохме в изолация, защото се наложи да прекарваме доста голяма част от деня ни заедно.  Започна да страни от мен, да не ми обръща внимание, явно да флиртува с други жени (а когато му направих забележка се дразнеше, избухваше и казваше,че си въобразявам), пишеше си с жени, с които е имал нещо общо в миналото - дали секс, дали просто флирт (това на мен не ми харесваше, и много пъти съм му казвала, че това не ме кара да се чувствам добре емоционално), спря да ми прави комплименти, дори постоянно ме захапваше за това, че съм качила кг (което ми нанесе сериозни поражения върху самочувствието), имаше една жена, която дори не беше от България, но с която имаше нещо като емоционална афера - пишеха си нон стоп, телефона беше постоянно с него, дори в банята, слагаше чатовете с нея в спам, за да не ги виждам, чакал ме е да заспя, за да си пише с нея, стоял е до 4-5 ч. сутринта само и само да си общуват, въпреки че в 7 трябва да става за работа. Когато разбрах, че има за какво да се съмнявам се превърнах в детектив - влизала съм да му чета чатовете с нея, докато съм била на лаптопа съм се правила, че работя, докато го наблюдавам в реално време как стои на крачка от мен и си пише с нея, а ме лъже, че вече не общувал с нея. Казва, че отива до тоалетна - в същото време си пише с нея, и аз чета. Беше й споделял много лични неща от съвместния ни живот, беше споделил дори, че сме се скарали заради нея и аз съм искала да престане да общува с нея, но той не бил готов, защото му било приятно и смятал, че тя също не искал да спира да й пише.  В неговата хронология на търсене съм намирала неща, които буквално са ме карали да изпадам в нервни кризи, като неща от тип "Как да кажа на жената ми, че вече не я обичам", "Как да се отърва от жена ми без да й наранявам чувствата" до "Искам жена ми да умре. Нормално ли е да си представям как жена ми умира?".

Когато му казах, че знам за всичко това избухна, каза, че щял да си сложи пароли, нямала съм право да му ровя в личните неща, дори в интернет не можел да бъде себе си, и там съм го била обсадила....
Тук е моментът да спомена, че живеехме при неговите родители. По негово желание аз се преместих с него в много малък и неперспективен град, на много км разстояние от моето собствено семейство, моите приятели - с тях се виждах може би веднъж, или 2 пъти в годината. Отказах се от собствените си мечти. Озовах се в среда, където не познавам никого, нямам приятели, нямам семейство освен него самия и неговите родители, които до този момент бях виждала 2 пъти само, без удобствата на големия град - нямаше дори от къде да си купиш обувки, една аптека, която работи, когато си поиска, без болница, далеч от други градове с такива удобства. Нямам книжка, следователно и кола, не можех да се придвижвам из града и по този начин бях зависима от него. Започнах работа, която мразех, в която ме мачкаха всеки ден, но стоях 2 години и половина заради него. Прибирала съм се разплакана, не съм можела да спя, с дни съм се тормозила, а когато споделях с него, той просто ми казавше "Оф, айде стига драми, на всички не ни е хубаво на работа". Никога не съм чувствала като у дома си, и постоянно съм се съобразявала с неговата майка, когато става дума за къщна работа или нещо подобно. Казвам това, за да разберете защо съм изпитвала нужда от негово присъствие, неговата подкрепа и внимание.

В крайна сметка каза, че всичко това го е задушавало прекалено много и мразел да бъде с мен 24/7. Каза, че съм бил направил грешка да се ожени толкова млад, не бил готов, позволил да бъде изманипулиран от мен и от семейството му, искал да излиза с приятели и никой да не му бил държал сметка затова кога излиза и кога се прибирал, искал да бъде свободен - това много ме нарани. Тогава заминах за няколко дни при моя приятелка в друг град, още същата вечер ми каза, че иска да се разделим. След известно време съжали и помоли за още един шанс. Преместихме се в друг град, напуснахме работите, на които бяхме...по негово желание отново, за да проработят нещата - да сме самостоятелни, в голям град, където аз също мога да бъда независима от него, град, който ми е по-близо до семейство и приятели. Дадохме много пари за преместването - от търсене на квартири, до някои обзавеждания и тн. Едва 2 седмици след цялата тая тупордия с преместването, отново ми каза, че не е щастлив и иска да се разведем. Можете да си представите колко объркана и наранена се почувствах. А унижението да се обадя на родителите ми и да ги накарам да дойдат да си ме приберат, заедно с цялата ми покъщнина беше просто ужасно. Те го търсиха, искаха да поговарят с него - като хора, които преди това също са преминавали през разводи, да се опитат да разберат причините - той се държеше безобразно - не желаеше да говореше с тях, псуваше, когато му звъняха, вдигаше ми тон. Майка му и баща му също искаха да говорят с него, но той не желаеше, защото били стари и не знаели как се върти новия свят. Защото за тях тия причини дето ги имал не били от значение и били маловажни.

В този момент целия ми свят рухна. Останах без мъж, който бе най-близкия ми човек, без работа, без доходи, без никакви финансови средства - тъй като през цялото време по време на преместването плащахме с мои спестявания, трябваше да се върна в дома ми, който напуснах преди 8 години, а там дори нямаше място за мен - семейството ми бе превърнало моята стая в склад, нещата ми стояха със седмици опаковани, защото нямаше място къде да ги наредя. На 26 години се върнах в студентските си години, когато зависих изцяло от родителите си. Отделно емоционално не се чувствах добре там, защото някой постоянно ме следеше, задаваха ми се въпроси имало ли развитие, защо така се случили нещата, какво съм щяла да правя от тук нататък - все неща, за които изобщо не исках да говоря. Не знаех какво искам да правя с живота си, не знаех как трябва да постъпя, къде да отида, какво да работя - в момента уча Предучилищна и начална педагогика, но сега дори не знам дали мога да работя това, защото се чувствам толкова объркана - как да обучавам, да давам съвети на малки деца, след като аз самата не мога да се справя с живота?
Знам, че трябва да си намеря работа, знам, че трябва да започна отново да получавам някакви доходи - защото определено съм в тежест на семейството си, тъй като те не са заможни хора - но нямам силата да го направя. Не мога да си представя да слагам фалшива усмивка и да се запознавам с нови хора, да полагам усилия в общуване и запознанства, след като искам само да лежа и да плача. Налагаше се да пия сънотворни, за да взема поне няколко часа сън. Успокоителни, когато получавах кризи.
В крайна сметка взех решение, изнесох се, в друг град съм вече - но проблемите си остават. И аз продължавам да мисля за тях. Не помага и това, че безобразно нагли хора ми пишат и търсят, за да разберат клюката, т.е. дали сме се разделили. От скоро разбрах, че в неговия град масово се обсъжда, че аз съм го напуснала заради друг мъж.
Всичко това влияе на самочувствието, емоциите, решенията ми. Намирам се в труден период, и не знам как да събера сили и да продължа напред, какво трябва да направя, как трябва да действам, за да се преборя с нещастните емоции? Отделно от това ме измъчва и срам от това, че съм се провалила в брака си, терзая се, че аз съм виновна за неговите чувства и нищо не мога да направя, за да ги върна. И вечния въпрос...какво ще кажат хората?

Съжалявам, че постът стана толкова дълъг, но знаете, че понякога е много по-лесно да споделиш с непознати своята история, най-малкото защото някои неща дори и на близките си те е срам да кажеш, а много често и те не могат да ти помогнат с правилен съвет.

Здравейте, как можем да си помогнем при хипохондрия, която поражда паник атаки и силна тревожност? Имате ли наблюдения от метода на EMDR терапия?

Здравейте г-н Стефанов, и аз имам нужда от съвет. Бременна съм в 4-я месец, но с бащата на детето нещата не вървят никак добре. Той е без работа, търси си такава от няколко месеца насам, а аз съм в болнични поради бременността. Вкъщи се опитам да създавам уют, винаги е подредено, никога не харча излишни пари, не съм капризна, и за работата не му създавам чувство за вина. Старая се да правя всичко необходимо като жена, но той някак е недоволен. Като цяло винаги е имал и проблеми с работата, работи за кратко или по заместване, или е ходил за кратко на турне. В ума ми се прокрадват мисли за раздяла и да се върна да живея при майка ми и останалите роднини, там обаче няма много място за мен, а и аз винаги съм била самостоятелна, само че сега ще бъда с бебенце и ще имам нужда и от подкрепа, и ще се чувствам в тежест и с тях. Истината е, че не зная къде да отида и какво да направя. Аз много мечтаех да имам дете, на 36 години съм, от доста време опитвахме, но не се получаваше. Сега чудото се случи и се радвам, но не зная какво да направя, не се чувствам обичана, нито на правилното място. Ако е необходимо ще прекъсна връзката, не съм се вкопчила в никого, само че не зная след това по какъв път да поема. Причината за тези мисли е че действията, старанието и цялата ми любов не доведоха до добър резултат, а именно разгръщане на мъжката енергия в партньора ми. Може би просто не го умея, но се постарах много през годините. За жени като мен, какъв е най-правилния път?

Здравейте! Започвам коментара си от края на вашето писмо. Вие сте склонна да се самообвинявате, че не сте успели да разгърнете мъжката енергия на съпруга си. Сега си давам сметка, че това е много популярно разбиране:  че жената е тази, която вдъхновява мъжа и той разгръща мъжката си енергия благодарение на нея. А ако не я разгърне - грешката е в жената.
Абсолютно съм убеден, че причината за това вашият партньор да не може да се разгърне, че има трудности в реализацията и изкарването на пари,  се дължи на самия него и е базирана изцяло на процеси, които са свързани с неговата семейна система: родители, баби и дядовци,  прабаби и прадядовци...   Жената няма енергия да разболее мъжа, нито пък има чудодейните способности да го излекува, ако в неговата семейна система има фактори, които го държат определено енергийно състояние. Жената - и вие включително - не е богиня, а най-обикновено човешко същество със своите ограничени възможности. Така че това е първото ми послание към вас:  да не товарите себе си с такава вина и такива очаквания. Вие сте добър човек, добра жена и добра майка.
Най-важното в случая е, че това е мъжът, когото вие сте избрали, за  да дадете заедно живот на вашето общо дете. Следователно при всички случаи е важно да осигурявате достъп на бащата до детето и на детето до бащата, независимо от чувствата, които имате към бащата, от неприятните ситуации, в които той ви е вкарал заради своето енергийно състояние. Каквито и варианти за живота си да изберете в този момент, за всички е важно едно максимално добронамерено съществуване в триъгълника майка-баща-дете.
Пожелавам ви максимално спокойна бременност и леко раждане!
Поздрави!

Здравейте!
Този метод е предимно за случаи, когато причината за състоянието на човека се крие в травматично преживяване. Такова преживяване може да е причина за хипохондрия, но все пак е възможно да има и по-дълбоки фактори, свързани със семейната система. Хипохондрията от моя опит най-често е своеобразен вопъл да бъдеш видян, някой важен човек от семейството да се погрижи за твоите нужди. Тооест - често става дума за натрупване, за хронично състояние в отношенията със значими хора, а не толкова за моментна травма.
Това е накратко.
Поздрави!

Здравейте!
Разбирам болката, страданието и ... чувството за срам, които стоят във вашето писмо.
От това, което пишете искам да коментирам на първо място, че във вашата връзка вие твърде много сте давали:  плащате всички сметки,  изпълнявате желанията на партньора си, отивате да живеете там, където той иска, без вие да го искате и така нататък. Но връзката между мъжа и жената се крепи на баланса между даване и получаване.Тоест - за да бъде човек във връзка, той трябва да е способен не само да дава, но и да получава. Подчертавам, че това да получаваш е една важна способност, която не всеки човек е развил. Помислете си, Какво е за вас да получавате?  Питам се дали сте способна, например, някой да ви почерпи и вие с лекота просто да благодарите, а не да настоявате вие да плащате сметката или поне да платите своята част. Питам ви, защото в такива дребни неща и взаимодействия ясно се вижда, когато човек изпитва трудности с това да получава. Най-честата причина за това да не можем да получаваме я носим от детството си. От там си носим посланието: "Аз не заслужавам!". Помислете дали и с вас не е така.
Другото важно нещо, което искам да ви кажа е това, че ако между двамата партньори има несъответствия по отношение на това искат ли да имат деца или не, връзката им е обречена и добрият вариант е партньорът, който иска деца, да си тръгне и то час по-скоро. Защото това разминаване касае най-голямото нещо, което ни е дадено: нашата връзка с живота и неговото продължаване.
Най-общо казано основното ми послание към вас е да се научите да получавате; Да се научите да искате.  Какво значи да искаш? Да искаш означава, например, когато ви подадат кафето в някое кафене, вие да кажете: "Моля ви, пуснете ми го по-дълго!"  Или когато се върнете в къщи уморена, да кажете на партньора си: "Много съм уморена. Моля те, масажирай ми краката!";  или "Излез с мен да се разходим половин час за да ти разкажа нещо!" Това е важен принцип - да искате от мъжа до вас, а не само да давате. Ако само давате, мъжът започва да се чувства като дете. И постепенно детето става тийнейджър и прави своя тийнейджърски бунт, като си тръгва от партньорката си, която се е държала като мама, която всичко дава...
Затова казвам, че да искате и да получавате е способност. Тази способност е важна както за мъжете, така и за жените. Ако я нямаме, партньорът ни се чувства така, сякаш се задушава и си тръгва.
Така че - учете се да получавате. И с тази нова способност се свързвайте с мъжете и се радвайте на това да давате, но и да получавате един от друг. Защото връзката между мъжа и жената се крепи на баланса между даване и получаване.
Може би е добре да започнете да се учите на това и при родителите си. От къде накъде ще направят стаята ви на склад? Аз съм на доста повече от вас години и стаята ми при моите родители не е склад.
В едно от евангелията Христос казва""Искайте и ще ви се даде. Хлопайте, и ще ви се отвори."
Поздрави!

Благодаря много!