НОВО: Дигитални асистентиВиж

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 451 174
  • 2 689
# 1 440 5 авг. 2021, 19:47 ч.
Скрит текст:
Цитат на: Людмил Стефанов в чт, 05 авг 2021, 08:53
Цитат на: Neli___ в вт, 03 авг 2021, 22:29
Осмелявам се да се вмъкна в предния пост. Все едно аз се изразявам, с разликата че избухвам само във връзка с обучението на дъщеря ми ( ще е трети клас на 8 и половина), т.е. избухвам и после съжалявам, когато не разбере мое обяснение от първи или втори път; когато видя че е можела да се справи с нещо по-добре, но поради някаква причина не е; когато питам нещо във връзка с училище и получавам мълчание. Често от подобни ситуации ( на пръв поглед безобидни) градусът се нажижава, аз в някакъв момент, за да избегна избухването ( казвам няма са се занимавам повече или да продължи сама или да побърза, че може по-бързо) тя започва да се ядосва и аз ни напред, ни назад- и тя е вече нажижена, разривана, сърдита. Осъзнавам, че е най-добре аз да съм далеч от обучението й, само че заради он-лайн обучението й, не мога. Другия проблем е, че няма добра учителка по АЕ и ако не се занимавам, ще потъне. Напоследък се усещам, че прекалявам с мъмренето и Дори го правя скришом от мъжа ми ( не че той има някаква против мен позиция). По-скоро искам да се скрия от себе си. Знам, че трябва да е друг подхода, а не знам какъв. Скоро ще е в пубертета и ако имам подобна реакция, ще ме избягва и кой знае още какво. Как да спра да мърморя? Колкото повече мърморя, толкова на по- разсеяна се прави.
Здравейте!
Четейки вашето писмо се питам, каква е причината да сте толкова нервна и гневна по повод учението на дъщеря си? Идват ми на ум различни идеи, върху които ми се ще да помислите:
- каква ученичка бяхте самата вие? Трудно ли ви беше или лесно? Ако сте имали трудности, твърде е възможно да сте нервна към дъщеля си, защото виждате себе си в нея. И ако е било така, има един важен момент, когато ѝ помагате и мотивирате да учи. Добре е да ѝ кажете нещо от сорта: "Виждам, че ти е трудно по английски /или математика или нещо друго/. На мен също езиците /математиката или нещо друго/ не ми се удаваха лесно. И аз на твоята възраст се измъчвах с тях. И даже си спомням какви хитрости измислях, за да не ме изпитват /и разкажете някаква реална история/"
Какъв е смисълът на такова самопризнание? Когато го чуе, детето се чувства подкрепено. Вие стоите зад гърба му, а английският и учението са срещу него. В противен случай вие,  английският и учението стоите срещу него, а зад гърба му няма никой. Детето е само и безпомощно.
Германската психотерапевтка Мариане Франке-Грикш, която е била доста години учител и училищен психолог едновременно /аз също започнах работата си като психолог през 90-те години в училище/ е правила следния експеримент: разделя петокласници на две равностойни по способности групи и им дава задачи по математика /например да събират на ум дроби с различен знаменател/. На едната група казва да си представят, че зад гърба им стои родител или човек от семейството, който ги подкрепя, а на другата група не казва нищо. Абсолютно винаги децата, които са получили инструкцията, че зад гърба им стои подкрепящ човек от семейството, се справят много по-добре! Тя публикува и  споделянията на тези деца и едно от тях - дете на емигранти от Босна - казва нещо много интересно: "Аз си представях, че зад гърба ми стои баба ми. Тя не е ходила на училище и не може да смята, но аз се чувствах много добре с нея, защото знаех, че каквото и да направя, тя няма да ми се скара."
Мариане Франке е правила и други хитри неща: когато вижда, че някое от децата се затруднява и се поти на теста, тя слагала до него празен стол. Тази символична подкрепа успокоявала детето /защото на празния стол ние винаги си представяме, че седи някой близък човек, който ни е нужен или ни липсва/
- понеже  питате в писмото си какво да правите с тази ваша нервност, ще ви дам и още нещо. Пишете, че когато се карате на дъщеря си, гледате баща ѝ да не е там. Тоест - криете се от него, защото се срамувате от вашата невъздържаност. Вместо да се криете, по-добре делегирайте на баща ѝ грижата за нейната успеваемост в училище, а вие направете крачка назад. Да, запомнете си този израз иго ползвайте като вътрешна команда: "Крачка назад!!!"   И изобщо, когато детето поотрасне, е добре майката да започне да му казва при разни възникнали въпроси от негова страна: "Питай баща ти! Не ме занимавай мен!" Това е важно за израстването и придобиването на самостоятелност от детето, защото майчината енергия е по принцип засмукваща и затваряща, докато бащата дава подкрепа да се справяш самостоятелно, да се интегрираш към големия свят. Бащата винаги е на страната на обществото.
-  давам ви и още едно сто процента действащо правило: когато детето се върне от училище, никога не го посрещайте от вратата с натиск и неудобни въпроси /Какво стана днес по английски? Какво направи по математика?/. Първо поздравете детето, зарадвайте му се, оставете го да си отиде в стаята, да се усети на сигурно място, у дома. Дайте поне половин час на това преживяване: да се прибереш и да чувстваш, че мама ти се радва. Тоест - докато тя е в стаята си, недейте да кършите нервно пръсти...
Говорете с нея и за приятелките ѝ, за другите важни неща в живота, освен ученето, за които едно момиче има нужда от споделяне. Ако сте разбрали, че са скарани с някоя приятелка, питайте я първо какво става с приятелката...
МНОГО Е ВАЖНО да дадете време този разговор за приятелките и другите преживявания да отлежи, да въздейства, а не веднага да преминете към теста по английска граматика!!!
Същото се отнася и когато тръгва сутрин на училище. Не я изпращайте с думи като: "И внимавай много по английски! Да не стане като на предишното контролно!" Просто ѝ пожелайте успех и приятен ден. Ако спазвате тези правила, детето ще има желание да се прибере в къщи, а това е много важно. Да не влачиш крака по улицата на път към дома, където очакваш майка ти да те подхване с критика...
Това е на първо четене. И трите неща, които ви написах имат една и съща цел: да не опъвате до крайност отношенията с дъщеря си, защото те може да се скъсат и доверието да стане проблем.
Поздрави!
Благодаря много за съветите .
Относно въпроса каква ученичка бях аз - отличничка и винаги съм била много напред с материала, който се учи в училище. НО има няколко много големи разлики: тя има много повече и труден материал; ходи по цял ден (аз до обяд съм ходила); тръгна на почти 7, а аз на почти 8; имат он-лайн обучение от първи клас без изградени навици и самодисциплина. Всъщност е отличен успеха й, но има и доста много добри оценки. За две години има доста голям напредък. А и за мен не са водещи оценките ами знанията и отношението към учебния процес.
Проблема може би тръгва от там, че до 7 не се занимавах с нея и си личеше. Преди това все си казвах има време, ще учи, нека сега си изживее детството. Късно и проговори. Като тръгна на училище се стовариха толкова много материал и изисквания, а аз съм педант. След като госпожата е казала еди колко си неща трябва да се направят, значи трябва да се направят. И щом са ми делигирали задачата аз да го предам този материал, очаквам от детето много високи резултати. Има много голям сблъсък вътре в мен в подобни ситуации.
Всичко това го осъзнавам, но след като съм казала някакви неприсъщи за мен неща.
Ще дам пример. Преди седмица в движение припомняхме таблицата за умножение търпеливо. Всичко беше наред. Лека полека стигнахме до умножаване с 8. Беше  9 часа и бяхме в банята. Питам аз, но в един момент явно й писна от мен, спря да казва. Може и да се разсей или измори. Като не ми отговаря и почвам да питам по-настоятелно, докато в един момент й казах нещо такова: " Искам да стане човек от теб", а тя ми отговори " Ми аз съм си човек". И то си е така. Въпроса е, че като съм започнала да питам, настоявам до край за отговор. Нямам вътрешна спирачка и да дам "Крачката назад". И на работа съм така. На третия път като съм казала нещо и да не е изпълнено..... Не съм на ръководна длъжност. Просто съм прекалено взискателна. Въпроса е , че това дете формира характер и там трябва да е друг подхода. Само ако можеше преди тези ескалации, да съм сменила темата, ще е много добре.
Още един пример: след търпеливо припомняне за някои неща, избухвам крещейки й. По принцип тихо говоря, но когато й се разкрещя, крещя силно. Чак аз се стряскам, а тя започва да реве. Предполагам, че доста се стряска.
На мен моите родители никога не са ми крещели. Забележки е имало, но не толкова много. Никога не са ме карали да уча. Сама си бях двигател за всичко. Ще дам пример пак: в 11 клас баща ми дойде да ми вземи сборниците, за да спра да решавам задачи( в математическа бях), а аз отидох да си ги взема и продължих Simple Smile. Сега ми е смешно, но тогава си помислих: " Защо ми ги взима. Имам още докато довърша".
Виж целия пост
# 1 441 6 авг. 2021, 08:54 ч.
Цитат на: Neli___ в чт, 05 авг 2021, 19:47
Скрит текст:
Цитат на: Людмил Стефанов в чт, 05 авг 2021, 08:53
Цитат на: Neli___ в вт, 03 авг 2021, 22:29
Осмелявам се да се вмъкна в предния пост. Все едно аз се изразявам, с разликата че избухвам само във връзка с обучението на дъщеря ми ( ще е трети клас на 8 и половина), т.е. избухвам и после съжалявам, когато не разбере мое обяснение от първи или втори път; когато видя че е можела да се справи с нещо по-добре, но поради някаква причина не е; когато питам нещо във връзка с училище и получавам мълчание. Често от подобни ситуации ( на пръв поглед безобидни) градусът се нажижава, аз в някакъв момент, за да избегна избухването ( казвам няма са се занимавам повече или да продължи сама или да побърза, че може по-бързо) тя започва да се ядосва и аз ни напред, ни назад- и тя е вече нажижена, разривана, сърдита. Осъзнавам, че е най-добре аз да съм далеч от обучението й, само че заради он-лайн обучението й, не мога. Другия проблем е, че няма добра учителка по АЕ и ако не се занимавам, ще потъне. Напоследък се усещам, че прекалявам с мъмренето и Дори го правя скришом от мъжа ми ( не че той има някаква против мен позиция). По-скоро искам да се скрия от себе си. Знам, че трябва да е друг подхода, а не знам какъв. Скоро ще е в пубертета и ако имам подобна реакция, ще ме избягва и кой знае още какво. Как да спра да мърморя? Колкото повече мърморя, толкова на по- разсеяна се прави.
Здравейте!
Четейки вашето писмо се питам, каква е причината да сте толкова нервна и гневна по повод учението на дъщеря си? Идват ми на ум различни идеи, върху които ми се ще да помислите:
- каква ученичка бяхте самата вие? Трудно ли ви беше или лесно? Ако сте имали трудности, твърде е възможно да сте нервна към дъщеля си, защото виждате себе си в нея. И ако е било така, има един важен момент, когато ѝ помагате и мотивирате да учи. Добре е да ѝ кажете нещо от сорта: "Виждам, че ти е трудно по английски /или математика или нещо друго/. На мен също езиците /математиката или нещо друго/ не ми се удаваха лесно. И аз на твоята възраст се измъчвах с тях. И даже си спомням какви хитрости измислях, за да не ме изпитват /и разкажете някаква реална история/"
Какъв е смисълът на такова самопризнание? Когато го чуе, детето се чувства подкрепено. Вие стоите зад гърба му, а английският и учението са срещу него. В противен случай вие,  английският и учението стоите срещу него, а зад гърба му няма никой. Детето е само и безпомощно.
Германската психотерапевтка Мариане Франке-Грикш, която е била доста години учител и училищен психолог едновременно /аз също започнах работата си като психолог през 90-те години в училище/ е правила следния експеримент: разделя петокласници на две равностойни по способности групи и им дава задачи по математика /например да събират на ум дроби с различен знаменател/. На едната група казва да си представят, че зад гърба им стои родител или човек от семейството, който ги подкрепя, а на другата група не казва нищо. Абсолютно винаги децата, които са получили инструкцията, че зад гърба им стои подкрепящ човек от семейството, се справят много по-добре! Тя публикува и  споделянията на тези деца и едно от тях - дете на емигранти от Босна - казва нещо много интересно: "Аз си представях, че зад гърба ми стои баба ми. Тя не е ходила на училище и не може да смята, но аз се чувствах много добре с нея, защото знаех, че каквото и да направя, тя няма да ми се скара."
Мариане Франке е правила и други хитри неща: когато вижда, че някое от децата се затруднява и се поти на теста, тя слагала до него празен стол. Тази символична подкрепа успокоявала детето /защото на празния стол ние винаги си представяме, че седи някой близък човек, който ни е нужен или ни липсва/
- понеже  питате в писмото си какво да правите с тази ваша нервност, ще ви дам и още нещо. Пишете, че когато се карате на дъщеря си, гледате баща ѝ да не е там. Тоест - криете се от него, защото се срамувате от вашата невъздържаност. Вместо да се криете, по-добре делегирайте на баща ѝ грижата за нейната успеваемост в училище, а вие направете крачка назад. Да, запомнете си този израз иго ползвайте като вътрешна команда: "Крачка назад!!!"   И изобщо, когато детето поотрасне, е добре майката да започне да му казва при разни възникнали въпроси от негова страна: "Питай баща ти! Не ме занимавай мен!" Това е важно за израстването и придобиването на самостоятелност от детето, защото майчината енергия е по принцип засмукваща и затваряща, докато бащата дава подкрепа да се справяш самостоятелно, да се интегрираш към големия свят. Бащата винаги е на страната на обществото.
-  давам ви и още едно сто процента действащо правило: когато детето се върне от училище, никога не го посрещайте от вратата с натиск и неудобни въпроси /Какво стана днес по английски? Какво направи по математика?/. Първо поздравете детето, зарадвайте му се, оставете го да си отиде в стаята, да се усети на сигурно място, у дома. Дайте поне половин час на това преживяване: да се прибереш и да чувстваш, че мама ти се радва. Тоест - докато тя е в стаята си, недейте да кършите нервно пръсти...
Говорете с нея и за приятелките ѝ, за другите важни неща в живота, освен ученето, за които едно момиче има нужда от споделяне. Ако сте разбрали, че са скарани с някоя приятелка, питайте я първо какво става с приятелката...
МНОГО Е ВАЖНО да дадете време този разговор за приятелките и другите преживявания да отлежи, да въздейства, а не веднага да преминете към теста по английска граматика!!!
Същото се отнася и когато тръгва сутрин на училище. Не я изпращайте с думи като: "И внимавай много по английски! Да не стане като на предишното контролно!" Просто ѝ пожелайте успех и приятен ден. Ако спазвате тези правила, детето ще има желание да се прибере в къщи, а това е много важно. Да не влачиш крака по улицата на път към дома, където очакваш майка ти да те подхване с критика...
Това е на първо четене. И трите неща, които ви написах имат една и съща цел: да не опъвате до крайност отношенията с дъщеря си, защото те може да се скъсат и доверието да стане проблем.
Поздрави!
Благодаря много за съветите .
Относно въпроса каква ученичка бях аз - отличничка и винаги съм била много напред с материала, който се учи в училище. НО има няколко много големи разлики: тя има много повече и труден материал; ходи по цял ден (аз до обяд съм ходила); тръгна на почти 7, а аз на почти 8; имат он-лайн обучение от първи клас без изградени навици и самодисциплина. Всъщност е отличен успеха й, но има и доста много добри оценки. За две години има доста голям напредък. А и за мен не са водещи оценките ами знанията и отношението към учебния процес.
Проблема може би тръгва от там, че до 7 не се занимавах с нея и си личеше. Преди това все си казвах има време, ще учи, нека сега си изживее детството. Късно и проговори. Като тръгна на училище се стовариха толкова много материал и изисквания, а аз съм педант. След като госпожата е казала еди колко си неща трябва да се направят, значи трябва да се направят. И щом са ми делигирали задачата аз да го предам този материал, очаквам от детето много високи резултати. Има много голям сблъсък вътре в мен в подобни ситуации.
Всичко това го осъзнавам, но след като съм казала някакви неприсъщи за мен неща.
Ще дам пример. Преди седмица в движение припомняхме таблицата за умножение търпеливо. Всичко беше наред. Лека полека стигнахме до умножаване с 8. Беше  9 часа и бяхме в банята. Питам аз, но в един момент явно й писна от мен, спря да казва. Може и да се разсей или измори. Като не ми отговаря и почвам да питам по-настоятелно, докато в един момент й казах нещо такова: " Искам да стане човек от теб", а тя ми отговори " Ми аз съм си човек". И то си е така. Въпроса е, че като съм започнала да питам, настоявам до край за отговор. Нямам вътрешна спирачка и да дам "Крачката назад". И на работа съм така. На третия път като съм казала нещо и да не е изпълнено..... Не съм на ръководна длъжност. Просто съм прекалено взискателна. Въпроса е , че това дете формира характер и там трябва да е друг подхода. Само ако можеше преди тези ескалации, да съм сменила темата, ще е много добре.
Още един пример: след търпеливо припомняне за някои неща, избухвам крещейки й. По принцип тихо говоря, но когато й се разкрещя, крещя силно. Чак аз се стряскам, а тя започва да реве. Предполагам, че доста се стряска.
На мен моите родители никога не са ми крещели. Забележки е имало, но не толкова много. Никога не са ме карали да уча. Сама си бях двигател за всичко. Ще дам пример пак: в 11 клас баща ми дойде да ми вземи сборниците, за да спра да решавам задачи( в математическа бях), а аз отидох да си ги взема и продължих Simple Smile. Сега ми е смешно, но тогава си помислих: " Защо ми ги взима. Имам още докато довърша".
ПРАВОТО НА ГРЕШКА И ПРАВОТО НА ПОЧИВКА
Здравейте!
Когато чета колко добра ученичка сте била, как сте искали всичко да овладеете до съвършенство, защото сте педант; и особено, когато прочетох, как баща ви е опитвал да ви вземе сборника по математика, за да ви извади от този ваш унес, а вие сте искали да си довършите, изпитах истински страх за вашето дете!
Вие явно сте били с изявена способност да се справяте. Явно мама и татко /особено мама!/, са били горди с вас и вие сте искали да сте абсолютно и педантично съвършена, за да бъдат те още по-горди. Защо сте го искали - няма възможност да изследваме сега. Мога да ви дам много предположения, базирани на моя опит, но ще се огранича само с един-два примера. Много често зад педантизма стоят претърпени загуби на деца в семейството. Например дете, родено след спонтанни аборти, отговаря на очакването на мама да е перфектно, за да компенсира страданието ѝ от тези загуби.
Имам в практиката си и такъв пример, от който става ясно, че перфекционизмът, страхът от грешка и желанието да сме все супер успешни и да целим в десятката, понякога е въпрос на живот и смърт. Човек, който страда от такава свръх натовареност да бъде все успешен, съвършен  и перфектен, се оказва, че е роден от родители, които преди него са заченали дете, което е диагностицирано още на третия месец, че има генетични аномалии и е абортирано "по медицински причини". След такова нещо в душата на следващите деца стои ясното, макар и несъзнавано послание: "Ето какво се случва с несъвършените".
Така че след този увод в темата за педантизма, ще ви обърна внимание, че вие не сте научили най-важното, което децата трябва да научат в първи клас. Две много важни умения:
1. Да си давате право на грешка.
2. Да си давате право на почивка;
И сега не давате тези две права и на детето си.
А правото на грешка е много важно за него, защото ако не си го даваме, това често сковава нашата спонтанност, започваме да блокираме при мисълта, че можем да допуснем грешка. Особено ако нямаме заложбите на мама и сме проговорили по-късно;
Правото на почивка пък е още по-важно. Защото ако не си го даваме, или ако мама не ни го дава, тогава все едно нямаме дом. Домът ни се превръща в офис или в работилница - място, където работния ден продължава.
Връщам се отново към вашето споделяне, че продължавате да умножавате по 8, докато сте в банята!!!!! Банята е интимно място, където хората са голи и се чувстват беззащитни. Банята не е работилница, а удоволсвеница /измислям специално за вас тази дума! Simple Smile /. Нормално е, ако сте вътре двете, да се пръскате с вода, да се забавлявате...
Извинете за сравнението, но това да питате детето си в банята колко е 8 по 7, е все едно, докато правите любов, мъжът ви изведнъж да скокне и да ви попита: "Ами ти пресади ли мушкатото в онази саксия, дето ти я подарих за имения ден?"
Показателно е, че и в службата сте такава перфекционистка и не си давате нито почивка, нито да правите грешки. На вас не ви трябва началник, защото сте си сама на себе си строг и дори понякога жесток началник...
Къде е спасението от тази ситуация?
След като не сте научили  двата най-важни урока от първи клас /да си дадете право на грешка и право на почивка/, трябва да се върнете отново в първи клас.
И така: представете си, че вие в сегашната си възраст с машина на времето отивате при онова малко момиченце, което сте били тогава.....
Прегърнете това малко момиченце, и му кажете: "Аз вече станах голям човек. Зная много неща за живота. Но най-много съм научила от собствените си грешки. Не се страхувай от грешките! Почини си!"
Кажете тези неща на себе си. И тогава и детето ви ще си отдъхне!
Поздрави!
Виж целия пост
# 1 442 8 авг. 2021, 16:40 ч.
Здравейте, д-р Стефанов,
аз и дъщеря ми имаме проблем с комуникацията и отношенията с моите родители. Или може би би било по-точно - с майка ми. Моите отношения с нея винаги са били трудни и нелеки, тя е със силен и остър характер, неотстъпчива и крайна на моменти. Не показва емоциите си, не е склонна да споделя и като цяло никога не сме имали по-близки и топли отношения. Отношенията ѝ с по-малката ми сестра са подобни. По-големият разрив помежду ни дойде след миналогодишното ми решение да се разделя и разведа с бащата на дъщеря ми. Което им дойде като гръм от ясно небе, защото и двамата ми родители не предполагаха, че имам проблеми в брака си и че съм способна на подобна крайност (по техните думи). Те двамата живеят и работят в чужбина от почти 15 години, връзката ми с бившия ми съпруг датира от тогава, когато решиха да заминат. Прибират се за по месец всяко лято, за да прекарват време с внучките си (моята дъщеря, която е на 11 г. и мъничката ми племенница). Докато са в чужбина, се чуваме онлайн всеки уикенд. В периода, когато бях разделена с бившия ми съпруг и докато течеше бракоразводното дело, те не говореха с мен, имало е случаи, в които майка ми директно излизаше от стаята, когато чуе гласът ми или и двамата с баща ми спираха да говорят и се преструваха, че не ме чуват и не ми отговаряха на поздравите и въпросите. Сега са ми сърдити и обидени, че не съм споделяла нищо с тях преди, по време и след въпросните събития.
Тази година, когато се прибраха, държат отново да прекарват по-голямата част от времето си с дъщеря ми, която пък от своя страна не изгаря от голямо желание да ходи при тях (оплаквала ми се е, че баба ѝ постоянно мърмори, кара се с баща ми, постоянно я наставлява, кара я да яде и да пие, когато не е гладна или жадна, да облича определени дрехи, ей такива битовизми), но се чувства задължена да бъде с тях, като това обикновено включва и ходене на море за седмица. Иначе я глезят, купуват ѝ всякакви подаръци, играчки, дрехи, но като цяло няма емоционална близост и топлина.
И това важи за мен и майка ми и за дъщеря ми и майка ми. Не знам как да намеря правилния път, по който да оправя поне малка част от тази бъркотия.
Ще се радвам на съвет от ваша страна.
Виж целия пост
# 1 443 8 авг. 2021, 17:48 ч.
Как се преживява болката от загубата на близък? Брат ми почина тази сутрин след двумесечен престой в болници. Млад мъж, на 37г. Болката е неутешима и всяка глътка въздух е болезнена.
Майка ми е в много тежко състояние. Поддържаме я с Деанксит и Валидол. Как да и помогна, въобще има ли как? Как да спася себе си и близките?
Виж целия пост
# 1 444 8 авг. 2021, 18:50 ч.
Здравейте, д-р Стефанов. Търся помощ за баща ми, който не се чувства добре, има безпокойство, притеснения, чувства се болен, няма желание за нищо. Проблема идва след като майка ми се разболява, обездвижва и влиза в болница със съмнение за тумор в главата.Той не може да намери сили да я гледа, да я вижда така, да си представи дните без нея. Чака да се счили най лошото и не вижда смисъл да продължава. Отказва да кара кола. Ходи на работа ,но и това му тежи, затворил си е всебе си, не ниска да се вижда с никой. Чувства срам, че майка е болна, чувства срам, че той се страхува и само се вайка, как и той е болен. Не знам какво да го правим. Говори с психотерапевт по телеф. ,от малъг град сме и това го напряга, ще всички ще знаят за проблеми те му. Предписаха му ксанакс, той не вярва, че му помагат, бучала му главата, не спи, не яде и не вижда как ще се  справи с майка, която и за напред ще иска много грижи. Моля дайте ми съвет, с какво може да му помогнем, от къде да търсим адекватна помощ. По принцип не пие хапчета, освен за кръвно,няма някакви др болести. Просто е изпаднал в дупка, двете със сестра ми, живеем далече и не ги виждаме често. Благодаря.
Виж целия пост
# 1 445 8 авг. 2021, 20:34 ч.
Цитат на: Snezhana Arabadzhieva 700799 в нд, 08 авг 2021, 18:50
Здравейте, д-р Стефанов. Търся помощ за баща ми, който не се чувства добре, има безпокойство, притеснения, чувства се болен, няма желание за нищо. Проблема идва след като майка ми се разболява, обездвижва и влиза в болница със съмнение за тумор в главата.Той не може да намери сили да я гледа, да я вижда така, да си представи дните без нея. Чака да се счили най лошото и не вижда смисъл да продължава. Отказва да кара кола. Ходи на работа ,но и това му тежи, затворил си е всебе си, не ниска да се вижда с никой. Чувства срам, че майка е болна, чувства срам, че той се страхува и само се вайка, как и той е болен. Не знам какво да го правим. Говори с психотерапевт по телеф. ,от малъг град сме и това го напряга, ще всички ще знаят за проблеми те му. Предписаха му ксанакс, той не вярва, че му помагат, бучала му главата, не спи, не яде и не вижда как ще се  справи с майка, която и за напред ще иска много грижи. Моля дайте ми съвет, с какво може да му помогнем, от къде да търсим адекватна помощ. По принцип не пие хапчета, освен за кръвно,няма някакви др болести. Просто е изпаднал в дупка, двете със сестра ми, живеем далече и не ги виждаме често. Благодаря.
Здравейте!
Няма как да кажа нещо определено за баща ви, без да съм го питал как точно се чувства, какво става с него във вътрешен план, и без дя сме изследвали заедно с него защо става това, а не друго. С една дума - нужен е контакт, за да има конкретна терапевтична работа.
 Не зная също така и на колко години е баща ви, работоспособен ли е. Но ще ви кажа някои неща, които са важни за вашето отношение към него.
1. Имайте предвид, че когато възрастта напредне, не малка част от хората  дълбоко в себе си предпочитат те самите да си тръгнат от живота преди партньора си. Ето защо,  когато чуете и баща ви да говори в този смисъл, не го упреквайте, не спорете с него и не му философствайте, като обяснявате банални неща от сорта, че по-големи сили от нас като Съдбата или Бог, решават кой колко да живее. А просто покажете, че разбирате неговата вътрешна  истина: "Да, разбирам, на теб ти е трудно да си представиш живота без майка!" /Както казва Исус: "Истината ще ви направи свободни!"/
2. Не е ОК да прекалявате с опитите да помагате на баща си емоционално. И то по две причини. Едната е, че да бъдеш Спасител на баща си или на майка си е непосилна задача за всеки един от нас. И втората - това по някакъв начин отнема част от достойнството на родителя. Родителят иска да дава на децата си, а не да получава от тях. В една българска пословица се казва, че е редно телето да бозае от кравата, а не обратно.... Затова е смислено дори и сега във всеки удобен момент да се опитвате да искате от баща си разни неща, а не само вие да му  давате и да страдате за него.НАПРИМЕР: ако той реши да ви дадее 100 лева, за да купите нещо на децата, не е добре да му кажете: "Няма нужда,татко! Ние всичко си имаме. Ти мисли за себе си и за мама!" ВИНАГИ вземайте стоте лева! И бъдете наясно, че  когато искате от него, макар и дребни неща, това повече ще го раздвижи, отколкото ако го пазите, ако го спасявате, ако правите всичко, вместо него..
Това е за сега. Но пак повтарям - не зная и колко са неговите ресурси за справяне. Ако е потънал много дълбоко в депресията, без външна терапевтична помощ ще бъде доста трудно.
Бъдете здрави семейството и дано с майка ви нещата се разминат благополучно!!!
Виж целия пост
# 1 446 10 авг. 2021, 17:52 ч.
Добър ден, много бих искала да споделя за отношенията със свекърва ми. Знам че много жени имат подобен проблем, но при мен е основен в живота ми и не мога да се справя. Имаме проблеми от ден 1. Начина по който аз я виждам е, че тя е тип човек, който винаги съм избягвала. Всичко й прави впечатление и я дразни, как ям, какво ям, как изгелждам, какво правя. За толкова години това, което виждам от нея е, че това е "основно забавление". Да седне на пейка, да обсъди какво говорят хората, какво правят и колко са зле. Според мен тя е много негативна и съм много напрегната в нейно присъствие. Променям се много и не мога да се контролирам, страшно съм нервна. Освен че тя обича да звъни по хиляди пъти на ден на сина и дъщеря си, по големия проблем е в това което казва. Влияе пряко на моя начин на живот, много пъти я хващам как лъже. Няма как да стоя далеч от нея, заради дъщеря ми. Тя няма приятели и основния й проблем съм аз и това как я деля от синя й и внучка й. По мое мнение на един или два месеца тя стои поне седмица с нея. Като аз я оставям почти през цялото време с нея и не виждам къде е проблема. По Великден бяхме 3 седмици заедно. По Коледа 2 седмици в тях. Като се роди малката 2 седмици. Сега беше отново седмица тук. И още пъти по за кратко. Освен това създава проблеми между мен и мъжа ми. Нервите ми не издържат около нея.
Искам да кажа, че имах друга сериозна връзка и живеех 2 лета с родителите на тогавашния ми приятел и с майка му бяхме в прекрасни отношения. Тя все още се интересува от мен, въпреки дългите години които минаха. Търся път към свекърва си, но вече психически не искам да се свържа с нея. Изпитвам гняв и се променям много. Не мога да контролирам емоциите си.
Виж целия пост
# 1 447 10 авг. 2021, 21:25 ч.
Здравейте,др Стефанов имам следните въпроси ,знам че в психологията съществува метод ,който кара хора ,които не се интересуват от определен човек да проявяват заинтересованост.Мисля че се казва методът на махалото.Като цяло ме интересува как чрез методи в психологията на отношенията  даден човек може да накара друг да го следва или  цяло мисля че точната дума е методи на манипулацията ?Бихте ли ми споделили за някои от тях??? Отговаряте ли и на лични съобщения?
Виж целия пост
# 1 448 11 авг. 2021, 10:13 ч.
Цитат на: nelly13 в вт, 10 авг 2021, 21:25
Здравейте,др Стефанов имам следните въпроси ,знам че в психологията съществува метод ,който кара хора ,които не се интересуват от определен човек да проявяват заинтересованост.Мисля че се казва методът на махалото.Като цяло ме интересува как чрез методи в психологията на отношенията  даден човек може да накара друг да го следва или  цяло мисля че точната дума е методи на манипулацията ?Бихте ли ми споделили за някои от тях??? Отговаряте ли и на лични съобщения?
Здравейте!
Ако правилно разбирам, вие питате как може да накарате някой да се интересува от вас?
Или става дума предимно за създаване на връзки с мъже? Бих искал да отговоря на този въпрос само като терапевт.
 По-добре е да се запитате: "Какво в мен ме кара да се държа така, че да карам хората да не се искат контакт с мен? Какво в контакта с хора /мъже/ ме плаши?"
Защото ако търсите причината в другия и се опитвате да го промените, за да решите проблема, това е загубена кауза.
Но ако изследвате собствения си живот, живота на вашето родителско семейство, ще излязат наяве вашите дълбоки вътрешни мотиви и основания. И когато ги осъзнаете, нещо трайно може да се промени.
Тук съм писал доста статии, в които се вижда, защо понякога жената дълбоко в себе си не иска връзка. Макар че твърди, че иска.
Това е накратко.
Приятно лято!
Виж целия пост
# 1 449 11 авг. 2021, 20:49 ч.
Здравейте бебенцето ми е на 1 седмица тъй като днес без да исках си испуснах телефона на главичката и има ли някаква опасност?
Виж целия пост
# 1 450 11 авг. 2021, 22:45 ч.
Цитат на: Р. Р. 684638 в ср, 11 авг 2021, 20:49
Здравейте бебенцето ми е на 1 седмица тъй като днес без да исках си испуснах телефона на главичката и има ли някаква опасност?
Здравейте!
Най-добре по такива въпроси се обръщайте към педиатър, а не към психолог. Simple Smile
Но има и един добър ориентир за физическите травми при децата:
Ако детето се удари при падане или нещо го удари, падайки върху него и то се разплаче, значи всичко е наред.
Но ако при физически удар или падане не се разплаче, значи нещата са по-сериозни.
Виж целия пост
# 1 451 12 авг. 2021, 08:38 ч.
Цитат на: Mish0lin в вт, 10 авг 2021, 17:52
Добър ден, много бих искала да споделя за отношенията със свекърва ми. Знам че много жени имат подобен проблем, но при мен е основен в живота ми и не мога да се справя. Имаме проблеми от ден 1. Начина по който аз я виждам е, че тя е тип човек, който винаги съм избягвала. Всичко й прави впечатление и я дразни, как ям, какво ям, как изгелждам, какво правя. За толкова години това, което виждам от нея е, че това е "основно забавление". Да седне на пейка, да обсъди какво говорят хората, какво правят и колко са зле. Според мен тя е много негативна и съм много напрегната в нейно присъствие. Променям се много и не мога да се контролирам, страшно съм нервна. Освен че тя обича да звъни по хиляди пъти на ден на сина и дъщеря си, по големия проблем е в това което казва. Влияе пряко на моя начин на живот, много пъти я хващам как лъже. Няма как да стоя далеч от нея, заради дъщеря ми. Тя няма приятели и основния й проблем съм аз и това как я деля от синя й и внучка й. По мое мнение на един или два месеца тя стои поне седмица с нея. Като аз я оставям почти през цялото време с нея и не виждам къде е проблема. По Великден бяхме 3 седмици заедно. По Коледа 2 седмици в тях. Като се роди малката 2 седмици. Сега беше отново седмица тук. И още пъти по за кратко. Освен това създава проблеми между мен и мъжа ми. Нервите ми не издържат около нея.
Искам да кажа, че имах друга сериозна връзка и живеех 2 лета с родителите на тогавашния ми приятел и с майка му бяхме в прекрасни отношения. Тя все още се интересува от мен, въпреки дългите години които минаха. Търся път към свекърва си, но вече психически не искам да се свържа с нея. Изпитвам гняв и се променям много. Не мога да контролирам емоциите си.
Здравейте!
Ще ви дам няколко аспекта на проблема, сато за някои от тях съм писал и друг път в темата.
1. Основният човек, който би следвало да се справи с нахлуванията на свекървата във вашето семейство, е спругт ви. Като вие може да го насърчавате да прави следното:
- най-важно е да се обажда по-често на баща си. Това, че майка му толкова често го търси, означава само едно: че тя тотарно неглижира съпруга си и преврща сина си в партньор. Затова е добре съпругът ви да възвърне статута на баща си, като му се обажда по-често на него, иска от него неща и т.н. Вместо да звни на майка си и да казва "кажи на татко еди какво си", да прави обратното "Татко, кажина майка еди какво си".
- когато майка му се намесва и иска да влияе на ваши решения, е добре той ВИНАГИ да ѝ казва: "това трябва първо да го обсъдя с жена ми! "; "Аз и жена ми така решихме.... Ще говоря първо с жена ми и ще ти кажа". Така той ще издигне и вашия статус. Майка му ще разбере, че ако иска да има добър контакт със сина си, трябва да се съобразява с вас
2. Тук виждам и проблем от ваша страна. Питам се, какви са отношенията сс собствената ви майка? Допускам, че не до там добри. Защо ли го допускам? Защото ако бяха добри, нямаше да влезете в толкова близък контакт с майката на предишния си приятел. Нямаше да имате потребност да си присвоите майка му. Това, че продължавате да имате отношения с нея, е огромен проблем. Защото по този начин вие все едно още не сте скъкали напълно с предишния си приятел и съпругът ви не може да ви се довери напълно. И затова се вкопчва в майка си. Така че - вие пък преодолейте дистанцията и уважавайте повече собствената си майка. Контактувайте с нея повече. Това ще помогне много на разрешаването на проблема, който описвате. Спомнете си колко ценни неща майка ви е направила за вас. Дори да вземем само това, че ви е родила!!!
3. И още - за децата е ценно да имат добър контакт с всички - майка, баща, баби, дядовци. Ако детето ви се чувства добре с баба си, не го ограничавайте за в бъдеще да контактува с нея. Ще ви кажа и една тайна: колкото повече отхвърляте свекърва си, толкова повече детето ви ще иска да е с нея, да е като нея... Защото децата са така устроени, че са винаги на страната на отхвърлените.
Поздрави!
Виж целия пост
# 1 452 12 авг. 2021, 09:22 ч.
Благодаря за съветите.
 Не поддържам отношения с майката на бившия ми. Майката на най-добрата ми приятелка и неговата майка са близки. Тя пита нея за мен, но не поддържаме отношения.
Ами нямам лоши отношения с майка ми, почти всеки ден сме заедно или се чуваме.
Дъщеря ми няма и годинка и не разбира все още, но аз нямам и намерение да я отделям от баба й. Сама я каня на гости, за да прекарват време заедно. Искам да кажа, че за нея никога не е достатъчно и винаги ме обвинява, че я деля. Но това не е така.
Виж целия пост
# 1 453 12 авг. 2021, 16:10 ч.
Скрит текст:
Цитат на: Людмил Стефанов в вт, 03 авг 2021, 20:05
Цитат на: Crazy diamond в сб, 31 юли 2021, 09:20
Здравейте и благодаря за времето, което отделяте! Уплашена съм, защото все по-ясно си давам сметка, че аз съм насилник. Не мога да овладявам пристъпите си на гняв и те излизат със страшна сила върху близките ми  - детето ми, мъжа ми- психически, а понякога и физически. Дребна битова ситуация от вчерашния ден ме накара да избухна и да крещя с пълна сила, да блъскам мъжа ми и да искам да избягам. Става за секунди, абсолютно не мога да го владея. След това си давам сметка за неадекватността на реакцията ми и се натъжавам заради лошотията, която нося в себе си. От вътре увита разрушителен гняв. Станах тази сутрин в 5 и не мога да спра да мисля за това какво се случи, за други подобни случаи, как можеше да реагирам по друг начин и как бих могла да овладея тези състояния. И ако те идват от дълбочина изобщо способна ли съм? Със съпруга ми сме заедно от 8 години и това е най- добрия, топъл, грижовен човек, който съм срещала, а обратно от мен той често получава критики и агресия. Обичам го, осъзнавам го и искам да се променя. Искам да бъда нормален човек с нормално добро сърце. Моля помогнете ми със съвет, насока…
Здравейте!
Започвам с това, че абсолютно не е вярно, че сте насилник.
Истинските насилници не се тревожат от това, че са насилници, защото са убедени, че другите си го заслужават.
Една от любимите позиции на насилниците е да се преживяват като борци за справедливост.
И много често борците за справедливост /каквито ги знаем и от историята/ всъщност търсят благовиден предлог, за да реализират насилническите си импулси.
Но вие не сте насилник. Вие не се харесвате, когато избухвате. Смятате се за лоша и съчувствате на спруга си, който е топъл и грижовен човек и не заслужава такива изблици от ваша страна.
И още - съпругът ви е добър, топъл и грижовен, но не е глупав. Той вижда добрата ви душа, която е раздирана от страдание, когато избухвате. Той знае, че вашата същност е такава, добра. А другото са импулси, които ви връхлитат незнайно от къде, без вие да го искате.
От къде идват тези импулси, обаче?
Или - казано по друг начин, чии са всщност импулсите, които вие проявявате? Има ли жени в предишно поколение от вашата семейна система, която да е била измъчвана от мъжа си, но да не се е решавала да изрази гнева си??
Сигурен съм, че вие изразявате нейния гняв.
Какво мислите?

Благодаря ви за отговора. Настръхвам, като чета посоката, в която тръгвате. Баба ми по бащина линия цял живот е била малтретирана физически и психически от дядо ми. Дядо ми е оказвал доста сериозен тормоз и на майка ми, тъй като са живеели заедно десетина години. А тя от своя страна си го е изкарвала на мен, по нейните думи. Не знам за други случаи в рода по назад.
Относно гнева: намирам, че той изригва и при други ситуации: на улицата, например при шофиране, когато някой ме обиди, пак паля за секунда. Плашеща е и агресията, която имам към деца и едвам удържам, а понякога и не успявам (към моя син се е случвало да бъда жестока - да викам много силно по него, да го оскуба, ощипа). Това става при страх от инцидент или при реакция на физическа агресия при деца, или при много силен инат за нещо. В момента на афект не знам как да се контролирам.
Виж целия пост
# 1 454 12 авг. 2021, 20:32 ч.
Цитат на: Crazy diamond в чт, 12 авг 2021, 16:10
...
ОТМЪЩЕНИЕ ОТ ЛЮБОВ
Здравейте!
Истината е, че и аз също целия настръхвам, когато открием такава връзка в работата ми.
А това се случва често,  работейки със системен подход и с метода семейни констелации.
Какво е най-важното във философията на този метод, създадена от Берт Хелингер - един от най-влиятелните терапевти на нашето време.?
Когто човек се държи симптоматично, необяснимо и неадекватно //например има гневни изблици към мъжете// и самият той съжалява за поведението си, винаги си задавам въпроса: "От любов към кого този човек праВи нещо, което всъщност не иска да прави?" Защото в основата и нА най-нежеланото и нелепо и трудно за разбиране поведение стои любовта. И е важно да разбарам към кого е насочена любовта.
Така че разбираме нещо много важно за вас. Вас ви мотивира да се държите гневно любовта и съчувствието, което имате към баба си.
А в терапията има един много основен принцип: където е проблемът, там е и решението.
Затова ви давам следваща стъпка .
Изберете един празен стол, сложете го срещу вас и си представете, че на него седи баба ви. И кажете на баба си:
"Мила бабо,  аз те обичам! И ще отмъстя за теб на мъжете!"
Нека този стол ви напомня баба ви и всеки път, когато имате случай, поглеждайте към него и  кзваайте на баба си:
 "Днес отново отмъстих за теб."
Правете това упражнение, и след някой и друг ден отново ми пишете какво се случва с вас във вътрешен план,, за да продължим..
Чувствам, че има доста енергия и в споделянето ви, че се настройвате гневно от страх да не стане инцидент с дете. Отново вижте какъв инцидент е станал във вашата семейна система? Инцидент от особено страшно естество...
Това е за сега.
Поздрави!
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало