Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
Според мен винаги е добре човек да чуе нещо повече и от професионалист. Так че - направете си и консултация - както прецените...
Ще ви кажа две неща:
1. За малкото дете: Възможно е това тръшкане на малкия син при неуспех да е свързано с това, че ходи при баба си и дядо си. Много е вероятно той смята, че го пращате там, далеч от семейството, защото не е достатъчно добър. Така че помислете за друг вариант.
Може в градината да има учителка или дете, което му създава трудности в адаптацията.... С една дума - мислете и открийте причината той да не иска да ходи на градина.
Ще ви кажа и една много честа причина, за която родителите не си дават сметка. Възможно е той да не понася градината, защото и вие или пък баща му, а може и двамата, сте плакали като деца, когато сте ходили на градина. Децата и родителите са като скачени съдове и чувствата им са повлияни винаги от чувствата на другия. Ако това е така, нека родителят, който е имал такъв проблем, да му го сподели: "Когато бях на твоята възраст, и аз много плачех, като ме водят на градина." Това споделяне много насърчава детето. То си казва:
"Щом и моят огромен и силен баща също се е страхувал да ходи на градина и е плачел, значи с мен всичко е наред." И се успокоява и спира да плаче....
И обратно: ако му давате за пример децата, които не плачат, ако му казвате, че в градината е много хубаво, той се разстройва още повече, защото си казва: "Значи с мен нещо не е наред и мама и татко не ме харесват такъв ревльо. " И се безпокои и започва още повече да плаче.
ВЪВ ВРЪЗКА С НЕРВНАТА МУ РЕАКЦИЯ, ЧЕ НЕ РИСУВА И НЕ СЕ СПРАВЯ ДОБРЕ, направете следното:
Обявявайте в къщи състезание кой ще нарисува по-грозна къща, по грозно дърво, по-грозен човек. Или кой ще направи по-лоша кула или по-лоша топка от пластелин. И на победителя давайте награда.
2. За голямото дете: когато родителите са втренчени в проблемите на едното дете,  за мен истински страдащо често е другото дете. Защото не се чувства видяно и обгрижено. Всичко е подчинено на страдащото дете. Аз не съм имал случай някой човек да дойде в кабинета ми и да каже с тъжен поглед, че като е бил малък е бил неспокоен, болнав и ревлив и цялото внимание е било върху него.
Но мога да дам безброй примери за хора, които са в зряла възраст и които през сълзи разказват, как брат им или сестра им все са били болни и не наред и на тях никой не им е обръщал внимание.
ЗАТОВА  избягвайте да казвайте на голямото,  че трябва да приеме някакви лишения, защото с брат му нещо не е наред.
Това е за сега.
Поздрави!

Истински Ви благодаря за отговора! Накарахте ме да се замисля и да погледна от друг ъгъл.

Здравейте, аз съм жена на 33 г, омъжена и майка на син на 10.
Имам проблем в междуличностните отношения между мен и четирима човека, които (след детето ми) са, мисля, най-значимите в живота ми: родителите ми, първия ми съпруг и втория ми съпруг. Общото между тях е, че когато са ми били ядосани за нещо, стават много агресивни спрямо мен, критикуват ме, което ме подлудява вътрешно. С годините развих панически атаки, и в тези моменти на семеен скандал не знам как да отреагирам, просто се сковавам и започвам да плача, което някакси озлобява тези хора (за първия ми съпруг - това беше причината да се разведем, не можех вече да понеса тези разправии). Вследстие на моята липса на реакция, те започват да ми говорят в повишен тон „Защо не отговаряш? Аз нищо не знача за теб”. Цялата тирада се проточва, докато аз хлипам и се треса, а те крещят ли, крещят. След това искат да ми се извинят, да ме прегърнат, а на мен ми иде да се дръпна, не искам да ме докосват в такъв момент, дори понякога директно грабвам якето и излизам от вкъщи или се заключвам в банята. Веднъж вторият ми съпруг ме нарече „Аутист” (явно с цел да ме обиди) и аз...дълбоко се замислих над думите му.

Напоследък видях един сериал за млад лекар аутист („Добрият доктор”) и толкова ми стана неприятно и така се припознах в неговото състояние, че не спрях да плача в продължение на 4 часа. До сега през живота ми имах две тежки депресии и търсех с години (и консултации с психиатри и психотерапевти) евентуална диагноза на моето състояние, като до сега единствено диагноза Разстройство от Аутистичния спектър ми помага да се припозная и да почувствам огромно облекчение, че може би намерих корена на междуличносните си проблеми и „драми”, които все едно идват от другите хора, но явно причината съм аз. 😟 Всички специалисти, с които съм се консултирала, ми казваха в заключение „Нищо Ви няма, просто сте прекалено чувствителна”, ама това не ми носеше никаква резолюция.
Моля Ви, г-н Стефанов, насочете ме с Вашето професионално мнение, какво да предприема и дали според Вас съм такъв случай?
Благодаря Ви🙏
П.с. Да добавя и че всички са ми казвали, че се занимавам с „глупости” - когато например чистя лепилото, останало от етикети по разни пособия вкъщи или че броя котките вкъщи (имаме 8 и постоянно проверявам дали са всички, да не сме изпуснали някоя нявън, а моите близки едва ли не ми се подиграват за това). Също и че проверявам дали входната врата е заключена, но според мен тези неща са напълно нормални....?😟

Здравейте, д-р Стефанов!

Обръщам се към Вас с молба да ме насочите и да ми дадете храна за размисъл.

Лошо ли е човек да е хедонист?

Ще Ви разкажа малко повече за себе си или поне как аз се определям. На почти 30 съм, от голям град. Родителите ми не са от богати семейства, но са се борели много и през годините успяха да създадат бизнес, който в последствие фалира. Както се казва, видели сме и 2 и 200 вкъщи. С времето, докато живеех с родното ми семейство, осъзнах, че всяко нещо има цена - ако работиш много, имаш бизнес и пари, това вероятно струва времето ти, здравето ти и тн. Също и че животът е кръговрат и нищо не е константно. Баща ми винаги е бил весел човек, душата на компанията. Той много обича да се събира с приятели, да яде и да готви, винаги вкъщи е имало алкохол, деликатесни храни тип разни сирена, морски дарове и тн. Разказвам това, за да разберете как съм израснала. Баща ми не е развей прах, а е съзидателен човек и докато работеше много усилено, с майка ми ни отгледаха, възпитаха и изучиха (мен и брат ми), купиха апартамент и тн. След това почти спряха да работят, (баща ми се пенсионира с ТЕЛК, майка ми работи) и прекарваха доста време вкъщи, грижеха се за домашния любимец, ние с брат ми вече бяхме големи - той завърши университет, аз бях гимназист, след това и аз завърших университета.

Като цяло винаги съм смятала, че като правиш нещо, то трябва да ти носи удоволствие. Още като ученичка, учех само по предметите, които са ми интересни. Така записах езикова гимназия, за да уча само интересни за мен неща - по-малко природни науки и повече чужди езици. После същото и в университета, пак специалност, която исках много.
Отдавна съм се отделила от родителите си, и финансово, и всякак. Работя от студентските си години още, съградих кариера, постоянно уча нови неща и смятам, че съм добра в работата си. Винаги имам стремеж за развитие - по-добра заплата, по-добри условия, по-добра фирма и по-висококвалифицирана работа.

Не се имам за човек, който седи и се оплаква, а напротив - ако нещо не ми харесва, съм склонна да направя промени, вместо да намирам само кусури и да създавам драми.

Но явно оставям някакво грешно впечатление у хората, че животът при мен тече по мед и масло и всичко ми е много лесно. Аз постигам много от мечтите си, защото влагам усилия, не съм спряла да се обучавам, да се усъвършенствам. Смятам, че е важно човек да работи нещо, което наистина му харесва, за да се чувства удовлетворен и полезен.

Също така обожавам да излизам с приятели, да се събирам с любими хора. Почти никога не отказвам излизане, дори да ми е много изморено, защото като се видя с приятели просто грейвам. Обожавам да се разхождам из центъра, понякога дори сама. Мога да прекарам часове наред в обикаляне и сякаш поемам от атмосферата на града.

За мен е важен външния вид и се старая да го поддържам, спортувам, редовно ходя на фризьор, имам хубав стил на обличане. Не смятам, че е проблем като изкарвам сама пари да влагам за външен вид, курсове за обучение, почивка/екскурзия или излизане с приятели на бар. Също така мисля, че умея да си правя сметка за много неща, които няма как да се знаят от околните - например пазарувам от намаления, ако искам нови Найкове ще следя цената и ще ги купя, само когато са изгодни, а не просто "искам ги и бам 200 лв заминават". Редовно ходя на лекар, за да следя хроничен проблем, който имам и това не е странно за мен. Ползвам допълнително здравно и не плащам за тези прегледи и изследвания. Грижата за себе си нещо лошо ли е? Особено за здравето?

Получавам обвинения, че животът не бил само удоволствие, че не можело да се харчат така пари с лекота, че човек трябва да бъде съзидателен и да гради, а не само да харчи.

Аз съм съгласна, че това е така, но повечето хора от обкръжението ми бързат с ипотека, все да купят нещо, за да имат имот. Разбирам хората, които нямат жилище, но в случая аз и моят приятел сме обезпечени. Аз не приемам да си сложа воденичен камък на врата и да изплащам нещо, което не съм сигурна, че искам и ми трябва. (Моят приятел също не би искал да купим ей, така апартамент с ипотека, да не останете с впечатление, че той ме кара) За мен многото апартаменти не са ключа към щастието, нито някаква сигурност. Повече се насочвам към инвестиции, тоест дори 20 хиляди да имаш, за мен е по-важно да се инвестират в нещо, а не просто да се купи апартамент, защото така е "най-сигурно".

И накрая излиза, че аз съм несериозна, че не мисля за бъдещето, че за толкова години не съм успяла да спестя кой знае колко пари, пък все добри заплати съм взимала, че съм егоист - хората с моя доход и деца били гледали, пък аз от фризьор на мол ходя.

Моля ви за коментар, много благодаря, че не се отказахте от дългия ми пост! Желая Ви здраве!

Здравейте! Моят проблем е следния,имам промени в настроението.Страдам от тревожност,всяка вечер имам ритуали преди лягане,които,ако не изпълня няма да мога да заспя.Зимата тревожността се засилва лятото намаля....Полудявам ли?

Здравейте д-р Стефанов. От около година се боря с паник атаките, последните месец 2 са по спокойни не се появяват толкова често но вчера ми се случи нещо много странно и плашещо. Както си стоях и си гледах телевизия изведнъж започна стягане между гърдите сърцебиене и за няколко секунди не можех да дишам всичко се случи много бързо но ми е много трудно да си обясня какво беше това . Преди 2 дни си правих кръвни изследвания по друга причина от излезе че всичко е в норма няма отклонения. Последната седмица беше натоварваща доста психически стреса присъстваше в повечето време от ежедневието ми. Въпроса ми е това което преживях възможно ли е да е някакъв вид паник атака? Благодаря предварително.

Здравейте!
Имам два аспекта, по които искам да споделя с Вас:
1. За по-малко от две години преживях (или е по-коректно да кажа случиха ми се) аборт, смъртта на бабата на съпруга ми, разболяването и смъртта на майка ми, смъртта на близка моя приятелка от ковид само на 39 години, смъртта на дядо ми и още един аборт. Успях да се "събера", но изгубих вярата си в Бога ( а за мен тя е много важна), хъса си, пулса на живота си. Не само, че изгубих оптимизма си, а изпитвам огромен гняв и дори агресия на моменти. Чувствам се като пионка на събитията, които се случват, защото ти е писано и нямаш никаква сила да промениш предстоящото. Живея почти роботизирана без удоволствие. Опитах да намеря психолог в града ни, с когото да се срещам, защото няма с кого да споделя, да ме изслуша и разбере. Съпругът ми е много добър човек, но не е по приказките. Имам много приятелки, но някак не се чувствам разбрана. Развих умение да водя разговор, насочен основно към споделяне на техните преживявания и вълнения.
Моля да ми дадете насоки за начин на мислене, литература за справяне с проблема. Ще се радвам на препоръки за психолог в района на В. Търново.
2. Синът ми тренира колективен спорт вече седма година. От 3 години е в спортно училище и с нов треньор. Записването в това училище преглътнах в името на детето и подкрепата на това, което той иска да прави, а не това, което аз искам. Много съм амбициозна, а той е добър като баща си, залъка от устата му можеш да вземеш. Все е резерва. Ако е част от отбора за определен мач, обикновено играе малко. Рядко играе цяло полувреме. Има талант и физика, но поради някаква причина не е предпочитан от треньора. Говорили сме по този повод само веднъж с треньора каза, че избира кой да е в отбора за мача според противниковия отбор и според това как се е представил на тренировките през седмицата. Досега се въздържах от коментари по повод треньора, но вече ми кипва. Не може все той да остава встрани. Всеки път плаче, каква, че не е ценен, това вбесява и мен и баща му, но мен повече. Казваме му да се старае повече, но виждам, че и да се старае, и да не се старае все едни и същи играят. За мен като родител е много трудно да преценя как да реагирам, какво е правилно да кажа и направя. Не смятам, че е редно да ходя (като част от другите родители) и да се карам и да искам обяснения от треньора. В крайна сметка, той е човекът, който решава. Не искам да изглеждам и като свадлива лелка, тръгнала за свада. 🙄 Как е правилно да постъпя?

Здравейте спешно ми е. Майка ми от няколко дни каквото и да хапне повръща,постоянно плаче(беше направила опит за самоубийство)Щитовидната жлеза е малко покачена . От нея ли е или всичко е на психика . Моля ви да ми отговорите,благодаря предварително

Ще ви отговоря с една източна притча:

ТРУДНОСТТА ДА УГОДИШ НА ВСЕКИ
Под жаркото слънце по обед,  един баща със  сина му и магарето им преминавали по прашните улички на малък град. Бащата седял на магарето, а синът  го водел.
,,Горкото дете - казал един минувач - колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как може този човек така мързеливо да седи на магарето, като вижда, че детето му  капва от умора.”
Бащата взел присърце забележката, скочил от магарето и качил на него момчето. Не след дълго друг минувач казал:
,,Какво е това безобразие. Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкият му баща подтичва отстрани.”
Момчето го заболяло от чутото и помолило баща си да седне зад него на магарето.
,,Как може такова нещо - скарала им се една жена.- Каква е тази жестокост към животното. Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали отгоре му  като на диван. Горкото създание!”
Смъмрените се спогледали и без да си кажат и дума слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето и един странник им се присмял:
,,Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав! Защо разхождате това магаре, като не върши никаква работа и не ви служи за нищо? Поне  да носеше единия от вас.”
Бащата пъхнал шепа сено в устата на животното, обърнал се към сина си и казал:
"Каквото и да направим, няма да угодим на хората. Все някой ще е недоволен. Мисля, че трябва да знаем кое е добро или не за нас самите."

Здравейте,д-р Стефанов.Имам момченце на 4г и половина,което от три месеца посещава редовно детска градина.Свикна там,харесва децата и учителките,изпълнява всички писмени задачи,хвалят го че е послушен и изпълнителен,но в различна среда от семейната е много притеснителен.Вкъщи не спира да говори,а в градината мълчи.Отказва да говори там
Като го питат нещо дори да знае перфектно отговорите мълчи.Не могат да водят диалог с него,освен ако учителят не застане в някое ъгълче с детето ми да говорят на 4 очи.Пред групата на всеослушание синът ми дума не обелва.Така се създава впечатление,че е незнаещ,неможещ,че не умее да говори.На мен ми казва,че го е срам и се притеснява, затова не иска да говори.Днес например темата е била "Какво работят родителите ти?"Всички деца са разказвали за семействата си,а моят мълчал.Заради това са го наказали да излезе от групата и да седи на пейката.Какво мога да направя,за да е по-самоувервно детето ми.Срамува се дори да каже,че му се ходи до тоалетна.Притеснявам се,че колкото повече настояват учителите да се включва в устните занимания,той толкова повече се затваря в себе си и не може да разгърне потенциала си.

Здравейте!
Тук не можем да изследваме причините за тази негова притеснителност. За това е нужна пълноценна работа и среща с родителите на детето.
Така че  ще ви кажа само три неща накратко:
- нека този родител, който също е бил притеснителен на тази възраст, за му казва: "И аз бях като теб?". За да не се чувства сам и да е подкрепен.
- говорете с учителката да не го притиска и гони. Оставам с чувството, че вие не защитавате детето си. Едва ли не смятате, че щом той е такъв, тя има право да го гони и да го санкционира. Това не е така. Защитавайте детето си. Когато му е трудно в ДГ и от там ви се оплакват от него, вие стоите сякаш също като дете, на което са се скарали. А не заставате зад гърба на сина си... /което мее кара да допускам, че и вие сте били същата като него в ДГ /
- опитайте експериментално и следното: когато му казвате какво да прави в градината, го казвайне в НЕ-форма. Какво значи това? Казвате му например:
"Когато учителката пита нещо, ти НЕ е нужно да отговаряш"
"НЕ е важно да разговаряш с децата"
Ще се опитам да ви обясня защо тази техника работи.
1. Ние правим това, което мозъкът ни има като образ, като програма за действие. Но  мозъкът не може да си изгради програма да НЕ прави нещо. Ако ви кажа : НЕ мисли за бялата мечка със сините лапи, вие веднага ще си мислите за такава мечка. По същия начин като кажете на детето "НЕ тичай", то се затичва. Вкарвате му в главата образа /програмата/ на тичащо дете. Добре е да му кажете: "Хвани ме за ръка и ходи спокойно". И така, когато газвате "НЕ е нужно да говориш", мозъкът създава програмата "Нужно е да говориш"
2. В същото време детето се успокоява, защото натискът от мама изчезва. Проблемът на синът ви е, че като се излага в ДГ, има чувството, че така прави мама нещастна. И тази мисъл го блокира, защото всички деца искат да правят мама щастлива. А когато му казвате да НЕ говори, той престава да си мисли, че като не говори, вие ще сте нещастна. И това ще му подейства освобождаващо.
Има ли нещо неясно?
Ще се радвам, ако направите тези неща и след две-три седмици напишете какъв е резултата.

Лекувайте щитовидната жлеза. Тя влияе на психиката, както и всички телесни проблеми.

Много сте прав,д-р Стефанов.Аз съм била също толкова притеснително дете като сина ми.Говорила съм с учителките и според тях това,че детето не отговаря на въпросите,те го приемат като нежелание да работи по зададения материал.Иначе от писмените задачи са много доволни и го хвалят,че много добре се справя.Казват,че вече са минали 3 месеца откакто детето посещава градината и вече би трябвало да е адаптиран и спрямо него важат същите правила както за останалите деца,т.е щом не изпълнява,следва да има санкции.Вчера и психоложката на градината е ходила в групата.Синът ми и с нея не е изявил желание да говори,мълчал е.Казаха ми,че с детето трябва да се работи и било добре да мине на ресурсно подпомагане,за да ползва допълнителна подкрепа.Аз обаче не съм убедена,че това би било добре за него.Да се отделя от колектива,да бъде извеждан в друга стая,извън групата където ресурсен и психолог да работят с него по други учебници,различни от тези,по които учат всички деца.До колкото си познавам детето,няма да се чувства добре,може и да започнат да му се подиграват.Вие на какво мнение сте?

Това не мога да го преценя от разстояние и без да имам постоянен контакт с детето и учителката.
НО доброто подпомагане на детето е на принципа на минимализма. Тоест - ако му "помагат" повече, отколкото му е нужно, това е вредно за него.
Отново ви насочвам да си прочетете предходния отговор и да направите с нещата , написани там.
И след 2-3 седмици да пишете отново.
Поздрави!

Благодаря,д-р Стефанов.Ще опитаме с Вашите техники.Дано дадат резултат и след 2-3 седмици ще пиша пак.