Преди няколко години на сина ми поставиха диагноза БАР. Няма да описвам шока, ужаса, вината и трудностите тогава, защото след определен период на лечение, той се поправи и нещата тръгнаха долу горе нормално. Започна да посещава психотерпаевт, аз също и някак си повярвахме, че това може да е била еднократна рекация на организма и никога повече да не се върне.
До миналата седмица, когато всичко започна да се повтаря. Аз съм в някакъв ступор. Не знам как да му помогна (освен да настоявам за лекар), как да съхраня себе си, как да изляза от отчаянието, в което навлизам все по-дълбоко. Докато преди имах надежда, че нещата са отминали, вече е ясно, че щом се повтаря, вероятно ще се повтаря. Изчела съм много по темата през годините и знам всички ужасни неща, които има да се знаят.
Освен това, той живее в друг град и не знам в кой скорошен момент ще реши да си тръгне, без да е стабилен, с всички страхове, психотични симптоми и т.н., които съпътстват епизодите. Трудно се съгласява да пие лекарства, защото имат странични ефекти.
Отчаяна съм. Моля Ви, дайте ми съвет, какъвто и да е!