Познатото се разпада пред очите ми, а неизвестното ме плаши

  • 4 678
  • 60
# 45
О, Боже, стигнахме и до религията. Остава само да я вплетем в останалите секс теми и нещата си идват по местата. 😕
Виж целия пост
# 46
Не е лесно раним, а манипулатор.
Дори да останеш при него, и "да ти прости", не виждам обаче за какво има той да ти прощава, мислиш ли че ще се промени и няма да е пак така? Той от сега ти ограничава контактите и не те оставя да имаш личен живот, какво остава след време.
Ясно ми е, че си влюбена и не го осъзнаваш, но помисли реално над нещата.
Моя приятелка се разделя и събира с такъв поне 10 пъти, докато не проумя, че той няма да се промени. След поредната раздяла намери момче, което държи на нея и много и помогна да преодолее бившия си.
Виж целия пост
# 47
Лесно раним мъж?
Ужаст на квадрат!

Един мъж, който истински обича, никога не би се наранил от постъпка, дума или действие на любимата жена. (Изключвам предателството само)
Виж целия пост
# 48
Какво да ти прости, бе момиче?! Ти чуваш ли се какво говориш? Явно нищо не си разбрала от коментарите. Нека ти обясня: ти ИМАШ ПРАВО да посещаваш баба си колкото и когато си поискаш, без да му искаш съгласието. И не само нея, можеш и дори е желателно да се срещаш когато ти си решиш с когото си решиш. ТОЙ НЯМА ПРАВО да се сърди по този повод, да ти забранява или каквото и да е. "Лесно раним" бил... Жива да не бях! Нормалните хора не се нараняват от това, че гаджето им си има личен живот и се вижда с приятели и роднини. Проумей го сега, за да не страдаш после.
Виж целия пост
# 49
Наистина нищо не си разбрала. Жалко.
Виж целия пост
# 50
Просто е млада и има някакви идеалистични виждания за любовта. Ще види и реалността, но ще е по трудния начин както се казва.
Има случаи и на такива двама, останали цял живот заедно. Имам такива познати, от ученици са заедно и до сега, но имат още време нататък, дай боже, да си останат заедно, но гаранции няма. Единствените са обаче, други такива не познавам.
Понеже пак те четох, та се ядосах, влюбен, любящ и накичен с подобни епитети мъж никога не би обвинил жената до себе си и не би използвал думата "курва" само заради това, че се е обърнала към друг мъж, независимо кой, на малко име. Та онзи мъж, щом е негов приятел, значи е и твой най-общо казано, как да го наричаш - г-н Някой си и да му говориш на "Ви"? Нещо сбъркано има у твоя човек, но дори само веднъж да си имала съмнения дали да продължиш с него, трябва да ти е ясно, че това е червена лампичка и не светва ей така от нищото. Сигнализира, а ти си прави изводите. Баба ти е права за нейното време, и не е чудно, че те мисли, обича те жената. Тогава не е имало тая свобода на връзките, както сега.Така че имаш време да си намериш половинката, няма да се провали животът ти, защото си се разделила с някого. Нали си чувала - "докато намериш принца, доста жаби трябва да целунеш". Е, не казвам да изцелуваш всичките жаби, но не е и нужно да се хвърляш на врата на първата и да мислиш, че е за цял живот.
Виж целия пост
# 51
Филми, като "50 нюанса сиво" им мътят мозъците.
Подобно обсебващо отношение си е психопатия и точно начален стадий на последващ домашен тормоз с възможност да ескалира в агресия.
Виж целия пост
# 52
Не разбирам нападетелността на някои потребители (дори да е с добри намерения).
Споделих позицията на религията, понеже съм вярваща и някои от коментиращите ме посъветваха да се моля. Не съм натрапвала на никого своите виждания, които дори не граничат с религиозен фанатизъм...
И предположения за влиянието на книги/филми като "50 нюанса сиво" са абсурдни - поне в моя случай. Не мисля, че представите ми за любовта са повлияни от това подобие на произведение.

Не съм толкова сляпа, за да не виждам недостатъците му, но и е неправилно да не посочвам позитивите му. Споделих, че е "верен, загрижен и отдаден на връзката ни", защото никога не ми е изневерявал, заради мен се премести в София (понеже избрах да уча в СУ и решихме да живеем заедно на квартира), приготвяше ми палачинки за закуска... Това са ми много скъпи спомени, които няма как да захвърля с лека ръка.
Разбирам, че във Вашите очи съм жалка и смешна. Трудно ми е да се вслушам веднага в съветите Ви - две години и половина (за моите 19) не ми се струва никак малко време... Вероятно все още "летя в облаците", хранейки се с напразни надежди и мечти.
"Раним" го използвах като синоним на "емоционален  и обидчив". На моменти е лабилен. Донякъде го разбирам - причините за поведението се крият в миналото му (разведени родители - по желание/вина на майка му, първата му сериозна приятелка му е забила нож в гърба)... просто е на тръни, че ще му изневеря - а аз нито флиртувам, нито давам поводи за подобни притеснения.
Все пак благодаря на всеки, който е отделил време, за да коментира темата ми. Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 53
Бе какво ще го дундуркаш, разбирала го защо бил лабилен. Той е възрастен човек, трябва сам да се справя с демоните си и да не ги натрапва на другите (жена, приятелка, деца). Ако искаш да разбираш, дундуркаш и галиш някого по главицата, когато се държи като келеме, роди си дете.
Виж целия пост
# 54
Скрит текст:
Не разбирам нападетелността на някои потребители (дори да е с добри намерения).
Споделих позицията на религията, понеже съм вярваща и някои от коментиращите ме посъветваха да се моля. Не съм натрапвала на никого своите виждания, които дори не граничат с религиозен фанатизъм...
И предположения за влиянието на книги/филми като "50 нюанса сиво" са абсурдни - поне в моя случай. Не мисля, че представите ми за любовта са повлияни от това подобие на произведение.

Не съм толкова сляпа, за да не виждам недостатъците му, но и е неправилно да не посочвам позитивите му. Споделих, че е "верен, загрижен и отдаден на връзката ни", защото никога не ми е изневерявал, заради мен се премести в София (понеже избрах да уча в СУ и решихме да живеем заедно на квартира), приготвяше ми палачинки за закуска... Това са ми много скъпи спомени, които няма как да захвърля с лека ръка.
Разбирам, че във Вашите очи съм жалка и смешна. Трудно ми е да се вслушам веднага в съветите Ви - две години и половина (за моите 19) не ми се струва никак малко време... Вероятно все още "летя в облаците", хранейки се с напразни надежди и мечти.
Скрит текст:
"Раним" го използвах като синоним на "емоционален  и обидчив". На моменти е лабилен. Донякъде го разбирам - причините за поведението се крият в миналото му (разведени родители - по желание/вина на майка му, първата му сериозна приятелка му е забила нож в гърба)... просто е на тръни, че ще му изневеря - а аз нито флиртувам, нито давам поводи за подобни притеснения.
Все пак благодаря на всеки, който е отделил време, за да коментира темата ми. Бъдете здрави!
JustAHuman, не се засягай и обиждай, изобщо не си нито жалка, нито смешна, или поне в моите очи не си. Всички имат някакви проблеми, преживели са какви ли не неща. Пуснала си тема, искаш мнения и всеки ти отговаря от собствения си житейски опит. А ти чети, мисли, съобразявай и решавай какво ще правиш. Абсурд е някой да ти предложи готово решение и то с вълшебна пръчица да ти оправи положението. Всеки има право на мнение, а ти на действие. Понеже ти най-добре знаеш положението на нещата, а ние съдим само по твоя разказ, ако пишеше и половинката ти, не се знае каква щеше да е неговата гледна точка. Така че преценявай си сама какво ще правиш, никой не може да реши вместо теб.
Виж целия пост
# 55
обидчив и лабилен е още по-зле от раним..)
И не, не те насмитаме. А с любов се опитваме да ти кажем, че ти сама имаш ниска самооценка, което те води до тези компромиси и разбирания за връзките.
Напротив - много те харесваме.
Опитваш се да разсъждаваш, пишеш грамотно - очевидно си интелигентна и ранима. И съм сигурна, че си и красива. Само че ти не го вярваш.
Виж целия пост
# 56
Помислих, че чета отговор в друга тема и трябваше да погледа първият пост и да се уверя, после и другите коментари набързо и разбирам, че имаш и друг проблем. Не можеш да вникваш в написаното и стигаш до някакви много грешни изводи. Дори не е нужно да казвам, че това за религията е мнение насочено към религията, то е толкова видно това, че няма накъде.

За твое щастие няма нито един, който да те смята за жалка и смешна, но това мислене показва и други проблеми. Отрицателните мнения бяха към твоя партньор и хората са се обосновали, защо мислят така. Разликата е, че страничните хора които са неутрални, те не гледат през розови очила и могат да имат много по-обективна оценка от теб. То това и едно от предимствата на форумите, за хората които търсят обективно мнение.

Не забравяй, че тук пишат жени с много голям опит, някои имат и деца на твоите години дори.
Със сигурност има много какво да учиш за отношенията във връзките, какво да изискваш, какво трябва да получаваш, за границите на компромисите и т.н.

Сещам се за една позната, тя се беше омъжила за ученическата си любов и навярно не е била с никой друг мъж преди това. Роди две деца и когато те вече бяха на по 10-12 години и връзката им вече над 15год., мъжа и решава, че има нужда от нещо ново и си хваща любовница, но и решава направо да се разведе. За това много пъти съм споменавал, че ученическите връзки преминали в брак, много малко от тях всъщност устояват.

След това обаче тя срещу друг мъж и стига до една много тъжна и приятна констатация едновременно.
Тя е споделила, че за пръв път разбира какво значи мъж, какво е това мило отношение, загриженост, уважение и всички тея неща, които са нормални за една връзка. Тази жена през цялата си предишна връзка е живяла в заблудата, че това са нормалните отношения в една връзка, че получава това което трябва.

Разбираш ли причините, защо така се е случило да живее в тази заблуда. Защото това е започната връзка без да има никаква зрялост и опит, да може да разбира кое е добре и кое не. Ти не трябва да допускаш тази грешка !
Виж целия пост
# 57
Айде стига с това за разведените родители. Половината души сме деца на такива и не наричаме половинките си курви. Две трети имаме бивши, които са ни ранявали жестоко, но това не ни дава право да си го изкарваме на новите си гаджета.
И аз да питам - за какво точно се предполага, че той трябва да ти прости? Че си отишла да се видиш с баба си ли?? Ужас...
Нормално е да ти е трудно сама, но само когато се научиш да се цениш и да обичаш първо себе си, тогава ще срещнеш човек, достатъчно добър, който да те заслужава.
Виж целия пост
# 58
Ако се научиш да се обичаш и да изискваш отношение ще го получиш.
Виж целия пост
# 59
Осъзнавам, че с разказа си съм създала един крайно негативен образ на приятеля ми (трудно е да напиша "бившия"...). Знам, че беше ревнив и леснораним, но освен това проявяваше загриженост към мен, беше верен и отдаден на връзката. Надявам се да не се засмеете - просто си представях, че ще съм от късметлийките, които ще останат завинаги с първата си любов... Sad(... Дори се изнесохме да живеем София - избрах квартира с него пред възможността за общежитие...

Мило момиче, писах и преди - аз съм 10 години по-голяма от теб. Съзнавам, че на 19 краят на първата любов и връзка прилича на Края на Света.  Вие и сте живели заедно и си още по-привързана.
Нека не съм лош пророк, но така, както влезе в режим да го защитаваш.. ти няма да се разделиш с него сега. Ще му подариш още време от живота си, а такива ситуации ще се повтарят, докато не научиш урока, който ти се дава. След година, примерно, пак ще се разделите. Но тогава вече 1, ти ще си готова и ще ти бъде по-лесно, и 2, ще се ядосваш на себе си, че не си го направила по-рано.
Поне от моя опит - почти същата ситуация с болезнена ревност, контрол, проверяване и четене на съобщения, на телефон, имейл, всичко, което се сетиш.. Тогава пуснах тема тук и всички ме посъветваха да го оставя. Прави бяха. Но аз не бях готова. И послушах съветите след цели 12 месеца. А можех да си го спестя, можеше вече да съм срещнала Моя човек, но...не го направих. И все пак, най-хубавото от ситуацията, когато го напуснах втория път..нямаше и месец, и го бях забравила напълно. Ако ти се занимава - можеш да изчетеш въпросната тема.
Та, така. Сигурна съм, че до година пак ще си в същата дилема. Просто, уви, не изглеждаш готова сега да предприемеш тази крачка. Но знаеш ли, колкото повече се свиваш и потискаш себе си, стараейки се да му угодиш, да не му даваш поводи за ревност, да го разбираш и т.н., толкова по-нещастна ще се чувстваш. И когато стигнеш границите, ще си тръгнеш. Окончателно. Желая ти да стане скоро. Късмет!

О, и +100000000000 на мнението, което си позволявам да цитирам. Предлагам ти добре да запомниш написаното в него, дори и не сега, след време ще ти бъде много полезно:
Какво да ти прости, бе момиче?! Ти чуваш ли се какво говориш? Явно нищо не си разбрала от коментарите. Нека ти обясня: ти ИМАШ ПРАВО да посещаваш баба си колкото и когато си поискаш, без да му искаш съгласието. И не само нея, можеш и дори е желателно да се срещаш когато ти си решиш с когото си решиш. ТОЙ НЯМА ПРАВО да се сърди по този повод, да ти забранява или каквото и да е. "Лесно раним" бил... Жива да не бях! Нормалните хора не се нараняват от това, че гаджето им си има личен живот и се вижда с приятели и роднини. Проумей го сега, за да не страдаш после.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия