Познатото се разпада пред очите ми, а неизвестното ме плаши

  • 4 676
  • 60
# 30
Подкрепям Сталион.
На младини бях без грам самочувствие. И бях далеч от красавица, само фигура имах.
Най-умното, което направих (на 21), че си смених зъбите и си сложих фасети.
Имах кофти зъби и почти не се усмихвах заради тях. А когато ги смених - се усмихвах смело и греех буквално. И станах в пъти по-харесвана, и аз започнах да се харесвам.
Виж целия пост
# 31
Навремето бабата на моя приятелка (тогава тя на късните 25  години) казва:
- Хайде Мими, няма ли да се жениш вече?
Мими отговаря:
- Чакай бабо, още избирам.
Бабата /сърдито/:
- Ти избираш, ама после тебе ще те избират.
Та... поколенията са много различни. За бабите, момичетата на 25 години вече са стари моми и са си провалили живота. Ако й кажеш за моя близка, която до 36-37 години направи си кариера, купи си жилище, намери си страхотен мъж, роди без проблем няма да има никакво значение. За това поколение те са провалили живота си
Виж целия пост
# 32
Без да съм чела коментарите - мисля, че баба ти се страхува, защото чувства отговорност за теб и с този твой приятел е била по-спокойна, че не си сама по широкия свят, без нейната грижа. Аз я разбирам от тая гледна точка. Но...като цяло това, което ти казва не е правилно. Нейният страх и отговорност, колкото да са продиктувани от любов и грижа - те не са причина ти объркваш живота си с неподходящ човек и да бързаш да се обвързваш с него, за да бъде тя спокойна.
Постът ти ми направи добро впечатление, че си момиче, доста зряло за възрастта си. Не мисля, че имаш ниско самочувствие, по-скоро си объркана и прекалено млада да осмислиш някои неща. Но вървиш в правилната посока, щом се замисляш от една страна върху думите на човека, който те е отгледал и от друга -  не игнорираш твоето вътрешно усещане за собствен избор и щастие.
Животът е пред теб и ти сега трябва да се отърсиш от връзката си и погледнеш към възможностите, които ти дава неизвестното -  младостта и това, което по всичко личи - че си една отговорна и умна млада жена!
Тази връзка е приключила и по-добре, вземи опита и уроците, които тя ти даде и продължи, обогатена с тях, но не загубила част от себе си!
Виж целия пост
# 33
Мило момиче, знам че много те боли от тази раздяла. И ще те боли още дълго време. Но времето и лекува. Бъди сигурна, че това което се е случило е за твое добро.
Сега най-важното за теб е да бъдеш здрава, което означава да се храниш добре и да се опитваш да мислиш позитивно. Важно е да бъдеш финансово самостоятелна! Така че използвай времето, през което си сама да учиш чужд език и да наблегнеш на физически упражнения и да подобриш стойката си. Усмихвай се сутрин в огледалото и си казвай, че си здрава и красива. Трупай знания, гледай уебинари. Научи се да шиеш, можеш да почнеш от маски и да стигнеш до красиви  рокли за подновения си гардероб.
Запитай се щастлива ли си, когато те обиждат без причина, когато те обсебват и ограничават? Запитай се какво те прави щастлива и как искаш да се виждаш след 10, 20....50 години? Дай си честен отговор!
Успех! Най-хубавото в живота ти тепърва предстои!
Виж целия пост
# 34
Сульо ще ми каже в очите, че не иска да е с мен, и аз ще пазя с дни снимката му на телефона си? Това няма как да стане. Предната ми връзка приключи с един ден реване, на следващия го блокирах и изтрих всички снимки, телефон, изхвърлих негови вещи у дома. Който не ме иска и не е щастлив с мен, ок, чао, сбогом! Не ме заслужава. И да ти кажа - така най-лесно се продължава напред. На чисто.
Това за разделите по принцип. А в твоя случай мъжът е поредната дребна душица и останалите потребителки добре са ти описали всичко, което трябва да направиш. Да не повтарям и аз като папагал.
Божее, че и с паролите ти се разполага... а ти неговите знаеш ли ги? На бас, че не. На бас също и че вероятно той си хойка наляво и надясно и точно затова на теб не позволява да мръднеш. Гузен негонен бяга. При първа възможност си събери нещата и започвай новия си живот. Успех. Simple Smile
Какъв страх от неизвестното от 19 годишно момиче? За теб неизвестното трябва да означава вълнение и трепет от предстоящите приключения.

п.п. Браво, че се грижиш за баба си! Животът така се извърта, че след един момент ние се грижим за възрастните, а не те - за нас. Те стават като деца и за кой знае какви съвети не можем да разчитаме на тях. Единствено ни остава да ги обичаме.
Виж целия пост
# 35
Доста съвети са ти дадени, но ще кажа и аз какво мисля по темата.
Първо, никога не позволявай на мъж да се държи по този начин с теб. Това е обсебване, опитва се да властва над теб и да те контролира, което изобщо не е нормално. В една връзка трябва да има взаимно уважение, разбиране и компромиси и от двете страни.
Сменявай си паролите и изобщо не му давай достъп до личния ти живот, още повече че сте разделени.

Второ, баба ти може би влошава нещата, както вече са споменали. Бабите са от различно поколение и особено за тази тема не мисля, че са от помощ, по-скоро обратното. При тях са се женили на 17-18 и всяко момиче на 20-25 години за тях е закъсняло и изтървало последния влак.

Трето, помисли си кое те кара да се чувстваш добре и ти повишава самочувстието. Нова дреха, малко грим, прическа? Постарай се да изглеждаш така, както се чувстваш най-добре. Прави го заради себе си, не заради друг. Щом ревнува, значи има за какво. Вероятно си красива, просто той те кара да се чувстваш незначителна и невзрачна. Вероятно той е комплексар, който се опитва да ти промие мозъка и да те задържи.

Ограничаването на контактите ти, следене на социални мрежи и споменатото от теб "курва" ме навежда на мисълта, че е болен от ревност психопат. Изобщо не се връщай при такъв, нещата няма да се оправят, а напротив. Обидите и отношението му към теб не са нормални, и ти го знаеш. Направил ти е услуга, че е предприел крачката да се разделите.
Горе главата, живота е пред теб. Ще срещаш още много момчета, много любови, които си заслужават и които не си. В една връзка трябва да се чувстваш сигурна, обичана и подкрепяна.

Ненавиждам такива мъже, никога не съм допускала някой да се държи с мен така, дори когато бях по-малка и глупава. Когато чуя такава история, и мои приятелки са минавали през това, побеснявам. На такива "мъже" им трябва добър урок как да се държат с една жена.
Радвай се на свободата си и хич не му се впрягай на този. Предстоят ти хубави години, млада си, живота е пред теб, изживей си го!
Виж целия пост
# 36
Аз като бях на 19, баба ми нямаше 65 г., та предполагам, че и твоята баба не е съвременничка на Междусъюзническата война, че да вървят оправдания, че е расла в древни времена. Имало е и в нейната младост разводи и прочие, неженените не са били нещо нечувано. ...
Наистина, не се бях замислила тази баба на колко е всъщност. Предполага, че максимум на седемдесет. Ей, хора, ама това е около 49-ти-50ти набор, баш най-големият разгул на свободната любов през 60те години. Виетнам, Beatles, хипита, печати по краката, в големия град е било брутално. В малкия град сигурно не е било баш така, но като начин на мислене да кажеш на младо момиче да се върне при приятеля си, който я тормози, за да не остане стара мома - това отива повече на някого, роден през 1900 година.
Както и да е, моите уважения към баба ти, която ти е единствения близък човек.
Откривай света, откривай себе си и бъди щастлива.
Виж целия пост
# 37
Здравейта на всички и Христос Воскресе! Нека Божията благодат Ви донесе здраве, мир, любов и благоденствие!

Дълго време се колебаех дали да потърся съвет във въпросния форум.
Скрит текст:
Надявам се да не подходите подигравателно към темата ми - наясно съм, че има хора с много по-сериозни проблеми и моите са незначителни на фона на чуждите...

Момиче на (почти) двадесет години съм - предстои ми да ги навърша след няколко месеца.
Наскоро се разделих с половинката си - младеж на 27 години, с когото бяхме заедно 30 месеца (две години и половина). Все още не съм приела, че раздялата е факт - страхувам се да споделя на роднините и приятелите си, не съм актуализирала информацията в социалните мрежи, дори наша обща снимка продължава да ми е десктоп на телефона. Имам чувството, че познатият досега свят се срива за мен, а неизвестното ме плаши. Не искам да захвърля всички красиви спомени, които създадохме...
За съжаление, имахме неопроделими различия в характера, а вероятно и възрастовата разлика имаше своето отражение във връзката ни. Последните седмици отношенията ни бяха много обтегнати и негативните моменти преобладваха... Пандемията само влоши ситуацията - от един роден град сме, но живеем заедно в столицата. Седмица преди обявяването на извънредното положение се прибрах в родния град, защото не се бях виждала с баба си дълго време... Приятелят ми прие това като проявява на предателство спрямо него и не прояви разбиране към решението ми.
Според него не трябва да има "личен" живот в една връзка, а всичко да е споделено. Вероятно съм склонна към егоизъм, но според мен има разлика между "взаимност" и "обсебване". Той следи акаунтите в социалните медии, понякога проверява кореспонденциите ми с други хора и винаги се сърди, когато отида някъде без него. Не говоря за ресторант или нощен клуб, а за семинар или конференция на тема, която ме вълнува. Ограничих социалните си контакти, но дори това не го спира във всеки удобен случай да ме обвинява в (желание за) изневеря.
Дори не съм някое красиво момиче, което младежите да заглеждат по улицата. Невзрачна съм, обличам се обикновено (не ходя разголена, дори съм студенокръвна и все още нося пуловери), не се гримирам (или се гримирам съвсем леко, ако има значим повод), не търся внимание от другите...

Историята стана прекалено дълга... Съжалявам...
Нямам близки приятели, на които да се доверя. Разказах малко на баба си (с нея живея), но тя не успя да ми влезе напълно в положението. Въпросът е, че изпитвам огромен страх да остана сама - да, знам, на 19 години съм, но... Баба ми ме е отгледала и се притеснява, че ще бъда като децата  ѝ, които са нямали късмет в любовта. По нейни думи леля е била придирчива и затова сега е останала сама, а майка ми се е развела 2 пъти и в момента "си е провалила живота" (цитирам баба). Баба е прекрасна жена, но думите ѝ ме плашат. Ако наистина само моето поведение е грешно и последвам съдбата на майка си и леля си... Според баба трябва да търся начин да се събера с младежа, но... хем ми се иска да сме заедно, хем ми се иска да се държим различно един към друг...
Не ми е приятно да бъда обвинявана, че съм "курва", понеже съм нарекла негов приятел на малко име...
А как да се обръщаш към познати?На фамилия?
Гледай следващия да не е обсебен от социалните клоаки.
Сериозна съм.
Ако искаш хубава и стабилна връзка, той НЕ трябва да живее в интернет.
Виж целия пост
# 38
А как да се обръщаш към познати?На фамилия?

Аз разбрах, че към Борислав, примерно, се е обърнала с "Боби". Dizzy Face
Виж целия пост
# 39
А как да се обръщаш към познати?На фамилия?

Аз разбрах, че към Борислав, примерно, се е обърнала с "Боби". Dizzy Face
Кощунство. 😀
Представям си как говори на имена и не ползва умалителни, как постоянно е нащрек, че ще я закове с поглед и ми се прииска да и лепна един шамар, че да и дойде акъла. 😤
Виж целия пост
# 40
Знаеш ли, при теб се е получило: "всяко зло за добро". Ничия съдба няма да повториш, всеки върви по своя си път. А си толкова млада, тепърва ще срещаш и опознаваш хора, ще изпитваш чувства, ще намериш и твоя човек. Просто е приключил един епизод от живота ти, не е лесно, но ще го приемеш. Красива/некрасива, гримирана/негримирана.......това не е най-важното в живота. Може и клише да е, но е важно какъв е човек като характер, поведение, възпитание. Грим винаги може да сложиш, да се разкрасиш също. Но да живееш с обсебващ човек, не мисля, че се свиква. Връзката ви все е щяла да се скъса някога. И по-добре, че сега се случва.
Баба, предполагам, просто е загрижена за теб, но това не означава, че ще ти посочи верния път. Сама ще го намериш, просто горе главата и здравей, здравей живот, както се казва! Нищо фатално не се е случило с теб! Hug
Виж целия пост
# 41
Благодаря много на всички, включили се досега в дискусията! Признателна съм за ценните съвети и моралната подкрепа. Признавам, че имах нужда от тях...

Осъзнавам, че с разказа си съм създала един крайно негативен образ на приятеля ми (трудно е да напиша "бившия"...). Знам, че беше ревнив и леснораним, но освен това проявяваше загриженост към мен, беше верен и отдаден на връзката. Надявам се да не се засмеете - просто си представях, че ще съм от късметлийките, които ще останат завинаги с първата си любов... Sad(... Дори се изнесохме да живеем София - избрах квартира с него пред възможността за общежитие... Дори и религията казва, че двама души трябва да се опитват да се помирят, не да се разделят...  Знам, че ако направя компромис и докрая на извънредното положение съм при него, не при баба, ще ми прости. Но изпитвам вътрешно противоречие дали наистина желая да се съберем отново, или е по-добре да го зачеркна напълно от живота си.

Имаше няколко въпроса, свързани с възрастта на баба ми - на 81 години е (надявам се по Божията воля да е жива и здрава още дълги години).
Виж целия пост
# 42
Какъв е точно пък този късмет да си с първата си любов? Първа, втора, осма..голям праз. Други неща са важни, а не кой пръв е свалил паяжината. 😪
Виж целия пост
# 43
Живеейки с приятели си ,няма да виждаш баба си. Двете наясно ли сте, с това му желание?
Виж целия пост
# 44
Цитат
Дори и религията казва, че двама души трябва да се опитват да се помирят, не да се разделят...

Религията е пълна измислица, само Мис Прекрасна ще ме разбере, но няма лошо нека я има, нека хората спазват десетте Божи заповеди, защото само да се вярва няма никаква стойност. Има обаче и доста глупости, като това горното. Като цяло може да звучи праведно, да има мир и любов, но ако това същото го приложим при жертвите на домашен тормоз, пак ли така ???

Да не говоря, че благодарения на някои религии (има една друга), в която жените са мачкани като последният боклук и имат по-малко права и от кучетата. Но това е една друга тема, в която мога да разбия на малки парченца всички доводи на вярващите с аргументи и факти, но тук не мястото за това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия