Какви са отношенията с майките ви?

Не. Ни най-малко.

Ти не просто споделяш опит, ами се опитваш набиваш канчета от една такава висооока камбанария. От позицията на възвишена и всеопрощаваща. Айде нема нужда!

То този гняв трябва да се осъзнае, приеме, изживее и чак тогава да се отърсиш от него. Не става с "Аз го направих и ти не го чувствай/прости/забрави!" Има много стъпки докато стигнеш до "прости и забрави".

Аз съм сигурна, че потребителката не го мисли с лошо, но се получавав такива случаи фейк позитивизъм.

Какво общо има моята камбанария с вашата или тези на другите споделили?
Аз споделих това, което се получи с мен. И не съм имала намерение да поучавам някого.

512,
Напълно сте права!
Има много стъпки наистина и даже няма как да прескачаш стъпала.

В подобни битки всеки е сам със себе си.

Аз имам чудесни отношения с моята майка.Да,имало е и кризи в тях,но винаги сме намирали път една към друга.Понякога много ме ядосва и се паля.Като мине време си казам,че е добре ,да си я имам още дълго.С помощта на нея и Тате минах през едим от много трудните си и сложни периоди.Винаги съм имала подкрепата им.Моите отношения с дъщеря ми обаче са толкова сложни и напрегнати особено след развода,всъщност няма ги.Съвсем скоро директно ми зяви,че аз съм само превода в сметката й.Много боли!

Моята майка почина на скоро. Първите 40 дни непрекъснато мислех защо за бога се държеше така с мен (лошо). Опитвах се да простя, сънувах я няколко пъти (сънищата бяха хубави). В един момент прозрях защо се е държала така лошо с мен, но не я оправдавам и съответно прошката ми не е изцяло дадена. Може би с времето всичко ще мине и болката ще спре. Успях дори да разбера със сигурност че е чувствала обич към мен. Но ЗАЩО се държиш лошо с човек когото обичаш!? Всичко можеше да е по-различно. Дори си мисля, че и живота ѝ щях да мога да удължа, ако ме беше допуснала по-близко до себе си. За жалост, аз съм от хората, които ако ги гонят се махат, не се опитвам да се върна.

Tetka, аз се чувствам като теб. Много обичам моята майка, разбирам се с нея и много ми липсва, защото е в чужбина. Преди да замине си бяхме непрестанно заедно и прекарваме времето си като приятелки. и знам, че никога няма да ме предаде.
Дано и аз като съм баба, моята мама да е още жива

Беше строга с мен като дете, но съм и благодарна за това, защото имам нужда да ме стегнат понякога.

Благодаря на Господ, че имам такава майка и се надявам и дъщеря ми да се чувства така с мен, както аз с моята майка.

Много се обичаме с маман, но ни е адски трудно да се изслушваме. Това води до доста недоразумения и сръдни. Бързо ни минава иначе.

Мама отдавна вече я няма,  възпитавала ме е според онези стари порядки - строга и безкомпромисна в убедеността за правотата си (щото е възрастния, какво знае едно дете - така се мислеше тогава),  но никога не съм се съмнявала, че ме обича. Това е голямата разлика с момичетата от началото на темата, затова възникнаха спорове. Едно е да не се разбирате, друго е да се държи безчувствено или като враг. Да виждаш страданието на детето си и да дълбаеш още по-болезнено с удоволствие, да се състезаваш с него, да го съсипваш психически и това да те извисява в собствените очи.. що за майка е това?! Каква прошка, каква съпричастност, като остарее?! Игнор и забрава,  нищо повече не заслужава. Била те отгледала.. Не знам защо се счита, че правим услуга на децата си, като ги отглеждаме. Нищо подобно,  гледаме деца,  за да задоволим собствената си потребност и трябва да получим уважение и грижа само, ако сме си го заслужили, а те тогава си идват естествено, от обич. Другото е измъчена работа и слугуване на "какво ще кажат хората".
И с "който има деца,  да си ги гледа" не съм съгласна. Та нали затова е семейството, да те подкрепи в труден момент, да прояви емпатия и съпричастност! Да,  не е длъжна майка ти да гледа децата непрекъснато, най-малкото поради по-бързата уморяемост с годините, но да не желае поне понякога да те отмени, не го разбирам. Тя си била отгледала децата и ѝ било време да си живее живота.. Да бе,  докато детето ми страда, голямо живеене ще е. Ами на кой да се сърдя после, ако ме пратят в хоспис за доглеждане, нали и те живот имат за живеене. Не става така. Обич е ключовата дума.  Получавал ли си обич като дете, продължаваш ли да я усещаш, докато мама я има, обичаш ли и ти,  нещата се нареждат от самосебе си.

Моята майка е добър човек, но доста специален, и нещо емоционалността не ѝ се отдава. Не знам от възпитание ли, от какво, просто винаги е правила впечатление на безкрайно незаинтересован човек за всичко. Може би затова пък станахме много самостоятелни. Сигурно ѝ е било жал като сме минавали през някакви проблеми, но не си е отворила устата да каже нещо или да попита дори. А малки деца имат нужда от това - ами ние просто не ѝ казвахме, защото реакция нямаше. Някакви моменти, които една дъщеря би искала да сподели с майка си като избор на рокли за балове и сватби, обсъждане на организацията (без да се иска от нея да организира нещо), нея просто не я вълнуваха, ама грам. Това не го разбирам. Дано да имам деца един ден, не мога да си представя да се държа като нея. После няма какво да се чуди човек, защо децата му не искат да споделят или просто не им минава през ума, или че не чувстват липса без редовна комуникация. Ако имах избор, бих предпочела да е иначе. Но с моята майка не ми е било писано - дано поне с децата ми един ден да е

83 годишната ми майка, току-що ми каза лайно миризливо и ми трясна телефона - защото не съм научила на нищо хубаво дъщеря си. Разбирайте, дъщеря ми смята да вземе фамилията на бъдещия си мъж.

Е и?

Нещо не си изненадана. Общо взето си знаела какво може да се очаква. Защо изобщо говориш с нея?


В интерес на истината и аз не подкрепям жените да вземат фамилиите на мъжете си.

Не, не съм изненадана и не съм впечатлена. Просто по темата.
Подкрепям не подкрепям, решението не е мое и не касае моя живот. Така го почувствала, така го прави щерката.
Тя майка ми е взела фамилията на баща ми, аз не съм на моя и някога това беше драма, сега пък обратното иска бабето...

Извинявай, но така ме разсмя ....Брей какво 83-годишно бабе! Гледай си твоето семейство и не се занимавай изобщо....

Относно взимането на фамилия, до последно много се колебаех дали да взема тази на ММ, накрая реших да си я сменя. И до ден днешен съжалявам и се представям където мога със старата ми.