Какви са отношенията с майките ви?

Да, нелепо е, но да чуеш такова нещо от майка си в ситуацията е меко казано неприятно. Иначе правилно казвате да не се занимава, но няма как да го подмине човек с лека ръка без нищо да му трепне.

По повод на майките да кажа, че днес говорих с майка ми по телефона 3 часа. Мамосваше ме, съчувстваше ми, приказваше ѝ се, в добро настроение беше. Като е така е безкрайно приятен събеседник. Но така беше възможно да се говори с нея чак като пораснахме и станахме самостоятелни. Имам чувството, че преди не ѝ бяхме толкова интересни 😆

Да, няма как да не ти трепне нищо. Но за съжаление не всеки родител е съвършенния такъв. В най-добрия случай, човек трябва да се дистанцира и го казвам от опит. Ако имате ваше семейство, фокусирайте се там, един вид запълнете липсата с нещо друго. Аз за съжаления нямам тази възможност, но съм се научила да игнорирам родителите си и да запълвам празнините с други елементи от живота.

Може и от годините, жената вече да е "изкукуригала"(да ме прощавате за израза). Старостта е безпощадна. Не й се сърдете, важното е, че я има. Баба, така се беше озлобила и псуваше, малко преди да почине.
Иначе, и аз не бих взела фамилията на ММ. Бих я приела, само ако много го обичам и имаме изключително близки отношения.

Още в детство имах много кофти отношения с майка ми. Винаги беше изключително взискателна към мен, но нападателно взискателна. Искаше най-доброто да покажа и направя, но на всяка цена. Викала ми е, биеше ме с точилка, абе от най-дребното побесняваше. В живота ми винаги ме беше наричала с цялото ми име, само веднъж се случи да ми каже на галено.. Смятайте щом чак го помня... За думата "обичам те" да не говоря..не съм я чувала от нейните уста...
 Когато баща ми залитна по друга жена, аз на 8-9 години, бях свидетел на това. Баща ми представи пред мен новата си приятелка, но аз тогава изобщо нищо не разбирах. Смятах, че е просто колежка от работата, с която излизат на по кафе. Впоследствие майка ми научи, че баща ми си има любовница, следователно научи, че съм знаела. Тя само дето не се отрече от мен в Държавен вестник. За нея станах "най-големия боклук". Усетих омразата и тогава. Дете на 9, което нищо не разбираше.
И така с годините отношенията ни ужасно много се обтегнаха, до степен, в която, ако съм "на гости" при нея, защото баща ми от друга страна, под влиянието на любовницата си, искаше да му се махна от главата, майка ми ме е гонила посред нощ от къщата.
Пораснах, баща ми се раздели с любовницата си, аз се преместих да уча висшето си в друг град и все така продължавах да имам студени отношения с майка си.
Никога няма да забравя как на един мой рожден ден, тя просто не ми звънна да ми честити... Исках да направя същото и на нейния, но баща ми настоя да се обадя и "да бъда по-големия човек". Направих го и отсрещната страна получих "Защо ми се обаждаш изобщо, нямам нужда от твоите пожелания, не значат нищо за мен, както и ти самата не значиш нищо за мен.."
На което аз просто отговорих "Ето затова ще си останеш сама цял живот" и затворих телефона.
Една година по-късно майка ми почина от сърдечен удар, сама..

Въпреки всичко, запазих само хубавите спомени с нея, колкото и малко на брой да бяха. Спомням си само за нещата, на които ме е научила, макар и по нейн си начин. Дори май съм взела чистофайничеството от нея, въпреки, че тя беше в пъти по-педантична.

Лошо е.. лошо е, когато едно дете има такива отношения с майка/баща. Това трябва да са най-близките ни хора, а в един момент се превръщат в най-далечните. Искрено се радвам на хората, запазили приятелски отношения с майките си, които им споделят, говорят с тях, учат от тях... Живот и здраве, когато имам деца ще се постарая да не бъда като майка ми.

Откакто се помня съм била в лоши отношения с баща ми - авторитарен, властен, с патриархални разбирания за семейния живот, холерик - на моменти не знаеш откъде ще ти дойде. Майка, с помощта на нейната майка, успяваше да отстоява себе си и да защитава мен, в рамките на възможното. Заинтересована, изслушваща, толерантна.  Отрано се дистанцирах от баща си - гледах колкото се може по-малко да му се мяркам пред очите и в момента, в който започнах работа, се изнесох от вкъщи /в част от апартамент на баба по майчина линия/. Ограничавах максимално контактите ни, ограничавах и контактите с децата ми.

Баща ми почина, отдавна. И сама не мога да си обясня защо толкова ми липсва. Всъщност се сещам за него много по-често сега, отколкото, когато беше жив. И съжалявам, най-вече затова, че когато вече бях голяма, независеща от него, не се опитах да променя нещата, продължих да "отмъщавам" за детството си. Останах нараненото дете. Същевременно започнах да си давам сметка, че майка и баба, къде съзнателно, къде не, са ме манипулирали до известна степен /не че имам намерение да споделям с майка това си закъсняло "прозрение"/. Истината е, че все още не мога да забравя, оправдая и простя на баща си за поне десетина конкретни случаи, в които ме е наранил емоционално, физически или ме е накарал да направя/не направя  нещо против волята ми. Заедно с атмосферата на дистанцираност, страх и несигурност. Хем не мога да простя, хем се измъчвам, че е трябвало да порасна и, като вече независима, е трябвало да отворя нова страница, да приема опитите му за сближаване с моето семейство, че е можело поне през последните десетилетие от живота му да сме имали по-нормални отношения.
Всъщност, не знам защо споделям това тук.

Моите отношения с майка ми винаги са били точно такива, и моята майка счита че близките тр да ти кажат кусурите. Цял живот с критика възпитание, никакво самочувствие.

Все едно аз съм писала това.

С моята майка сме в много добри отношения. Имаше период в пубертета, в който не се разбрахме. По-точно аз не я понасях, но да кажем, че е било нормално за периода. От там нататък сме си близки. Не ме критикува, не ми прави забележки. Свекърва ми постоянно прави забележки на зълвата и на мъжа ми за какво ли не. Много е грозно отстрани. Съчувствам на хората с властни и токсични родители. Имам такива приятели, не могат да се откъснат цял живот от тяхното влияние.

Хм, нищо не разбираш. Гилттрипваш и изобщо не се усещаш.

Чета темата от няколко дни. Намерих я като се запитах: Нормално ли е да не обичаш майка си?
Ако трябва да пиша за моята...3 седмици няма да стигнат.

Остави мен, сестра ми и баща ми, когато аз бях на 14г., а сестра ми на 11 г. Отиде да работи в чужбина, защото в България нямало бъдеще. Това е първото нещо, което няма да простя...! Предполагам, че е имало още куп изходи от ситуацията безпаричие. Както и да е. Баща ни ни отгледа, къде пиян, къде залян, но не ни остави никога. Тя пращаше пари и нареждаше само по телефона, защото видиш ли аз ви издържам. След това аз влязох студентка (право), сестра му друго, а баща ми се самоуби..., не мога да си представя какво му е било на човека с такава жена. През всичките години тя не спря да повтаря как благодарение на нея аз уча право, тя ме е издържала, тя ме е направила човек. Сякаш парите ми взимаха изпитите, а не денонощното четене... След това се задомих, а на нея й откриха множествена склероза. Остана в чужбина и започна лечение. Тя е работила цял живот в Гърция, гледа болни баби.
През годините си е идвала и винаги е било ад, не знам тази жена болестта ли така й изостри злобата и завистта..
Не мога да говоря с нея, още натяква, че ме е изучила, когато се залюбих  с моя мъж, тя не спря да повтаря, че той ще ме зареже, винаги ми е повтаряла: вземи отслабни малко, то тия сланина грозна картинка бе маме.
Виждам я как завижда за всичко, купихме си нова кола скоро, дори не попита каква е...
Наскоро се прибра окончателно в България, виждам, че вече не може да ходи нормално, с бастун е и т.н.
С прибирането се започна адът. Като не й звънна 4-5 дни и се обажда и почва: няма да се  сетиш за мен, жива ли съм, аз те изучих, малко уважение...и т.н.
Цял живот ме е критикувала и държала кофти.
Пред хората обаче е друго... "децата ми, те са вишисти, едната е адвокат (аз не съм адвокат), живеят охолно, имат много пари, ето и на мен дават, правят ми ремонти (това не е вярно).

Супер властна жена, само иска да ми нарежда по телефона и аз да изпълнявам. Понякога имам чувството, че за нея съм онова момиченце, което някога остави на 14-15 г. И си вдигна чукалата за Гърция..

Не знам какво да правя и как да подходя с нея. Може би ще се посъветвам със специалист.
Единственото, което мисля за нея е, че скоро ще трябва да плащам на някого, за да я гледа и да й помага.

Със сестра ми положението е почти същото...

Щастливка, виниш майка ти, че си е вдигнала чукалата като че ли е отишла да купонясва. Била си на 14г, не на 4г, все пак. Не ви е зарязала на улицата. Били сте с баща ви, който не знайно защо е предпочел да си седи на топло докато жена му бъхти по 20 часа дневно. Предполагаш, че е имало изходи, но явно не е имало щом е заминала. Ти би ли заминала на чуждо място да бършеш г*зове и вместо с парите да си накупиш имотчета или да попътуваш, да ги пращаш за издръжката на 3 гърла, които други доходи нямат, а мъжът ти и да ги изпива? Баща ти не могъл да замине някъде, а тя да остане с вас, но могъл да пие и да се алкохолизира. При твоите родители, както при много българи от тяхното поколение, ролите са се обърнали. 20г съм живяла сред такива хора и съжалявам, но нямам симпатия към "мъжете" им, които за мене просто не са мъже.

Парите може да не са ти взимали изпитите, но все пак трябва да се яде. Дължиш благодарност на майка ти ако те е издържала като студентка. Аз трябваше да работя.

Ясно е, че сте разделени от години и отчуждени. Нито тя разбира вашата реалност и аспирации, нито вие нейната.

Правилно не и се обаждаш. Можеш да и кажеш да ти звъни ако има нужда от нещо.

А след като отдавна живее в Гърция, не може ли да остане там в дом за трудноподвижни?

За гледането и в България съм пас.

Моята майка е заминала като съм била на 1г3м 🥳. После ме взе. Е, не сме много близки, но не я виня. Не си само ти. В България това все още е масово явление и 25% от децата живеят без никакъв родител. Ти поне си имала баща в къщи. Много са хвърлени на прабаба и лели. 

С написаното не се опитвам да извиня майка ти, а да ти покажа нещата от друг ъгъл.

На мястото на майка ти, може би щях да се разведа с пияндура, да му хвърля обичайната българска издръжка за 2 деца и да се оженя за някой по-състоятелен грък, който да ме гледа като писано яйце. Много жени точно това направиха. Пак нямаше да сте доволни, но поне щеше да има за какво.

Отсъстваща майка, баща-алкохолик. На какво точно да е съгласна? Какво като е била на 14, това я прави по-малко дете или има по-малко нужда от присъствието на майка си? Не може да си го излее на баща си, защото той не е жив. Остава майка й - тя обира и за двамата.  А майката се чувства неоценена и ето ти конфликт и отчуждение, гняв, съжаление и едно кълбо от емоции.

Съчувствам на хората с токсични родители. Малко ми е кофти да го напиша, защото гледам, че тук споделяте повече за изкривени отношения. Аз имам чудесни отношения с моята майка. Винаги сме били близки /освен няколко години в пубертета, но смятам, че е нормално/. Винаги ме е подкрепяла и знам, че се гордее с мен. Успя да ме изгради като уверена личност. Единствено педантичността й на тема чистота ме е дразнила, но да кажем, че е нещо дребно, а и от 18годишна не живея с нашите. Сега, обаче, аз имам дете и имам някакво притеснение да не стана токсична майка. Усещам се, че имам нарцистични черти в характера и това много ме тревожи. Чета постоянно по темата за нарцистични майки, то и затова се зачетох тук. Старая се да си показвам чувствата - да казвам на малкото, че го обичам, че се гордея с него, да му обръщам внимание, да усещам нуждите му и да се съобразявам с желанията му, да не си изпускам нервите и да викам и тн. Много се страхувам да не го "прецакам" по някакъв начин, защото знам, че както майката може да прецака психиката, никой друг не може. Не знам и аз защо го пиша това. Може би имам нужда да споделя страховете си.

Близки сме, но винаги са ми тежали нейните очаквания към мен. Свръхвзискателна, аз самата бях взискателна към себе си, но да се очаква, че всяка една оценка ще е отличен, ми тежеше. Когато в редки случаи оценката беше по-ниска, пребледняваше и не криеше огорчение. Не ми се караше, но излъчваше негативизъм и ежедневно очакваше "да си поправя петицата".
Сега пък "ново 20". Синът ми тръгна не толкова успешно в училище, повечето години имаше Мн добър, а не отличен успех. Аз много се занимавам с него, защото учебниците са неразбираеми. Особено по езици помагам много(не по всичко) Според майка ми-маниачка съм била, какво искам от детето, Аман от моите претенции и тн.
Но сме близки, помага ми много за детето, аз и помагам за домакинството. Но ми е останало едно чувство, че тя повече е държала "да се кичи" с успехите ми, които вече в професията ми наистина тръгнаха бързо и впечатляващо. Но аз не разбирам точно така майчината любов.

На 14г много младежи заминават да учат и живеят в друг град. Връщат се за ваканциите. Така живееха учещите в техникуми и специализирани гимназии в големите, областни градове. Така е учил дядо ми. Към много от тези училища си имаше общежития. В горните курсове често и през ваканциите не можеха да се приберат у дома, защото имаха стажове. На приятелка мъжът и е от Плевен, а беше дошъл да учи във ветеринарен техникум в Стара Загора. Идва на 14г и се връща на 24г, ветеринарен лекар и женен 🥳. Сега са в Канада.

На 14г за какво да има нужда от майка си всеки ден? На 14г и аз се върнах сама и живях известно време без майка. Това във времена без мобилни телефони и интернет. Майка си я чувах веднъж месечно и виждах веднъж годишно. Е, при нужда можех да и се обадя.

Не знам защо трябва да си го излива на някого и какво си излива.

Вини майка си, че заминала в чужбина, а я вини и за самоубийството на баща си. Е, майка и какво е могла да направи? Срещала съм много жени с подобна съдба и се чудех защо пращат кинти на пияндетата на село. Пропили се от мъка, горкичките, но не тръгнали те да изкарват парите!!!!!!! Какъв утрепак трябва да си, та да си пратиш жената да бачка в чужда държава, а ти да гледаш деца, все едно си квачка или детегледачка, че и да изпоркваш парите, които тя чинно праща?  

Видях разликите във външност и имотно състояние между жените, оставили мъж и деца в България, но издържащи ги и разведените с деца или момите.  Не е в полза на първите, дори когато бяха по-образовани и платени. Много се изпоразболяха като майката на авторката, други измряха. По-разтропаните се разведоха и си намериха нови мъже или останаха сами.

Много такива жени си вземаха децата, но може жената да не е имала оправени документи в началото. Ако е била на някой малък остров, авторката пак щеше да живее без нея ако няма училище на самия остров, само че щеше да учи нов език, да повтаря година, евентуално и освен, че нямаше да има майка до нея, нямаше да има и баща. Щеше да живее на общежитие или на квартира.

Принцовете Уилиям и Хари са били пратени в интернати, откъдето са се връщали само за ваканциите. Така са обучени баща им, дядо им и повечето им роднини. Тези интернати са пълни с деца от цял свят. В Швейцария, Франция е същото.

Опитвам се да и обясня, че животът и е бил като живота на повечето деца по онова време. Ако майка и не беше заминала и не пращаше парите, вероятно сега щеше да се оплаква от неоправните си, мизерни родители, които не и купували парцали и обувки, както съм чела да се оплакват Arielle, christina1980 и много други.