Какви са отношенията с майките ви?

Майка й е ужасно наранена и гневна, че не само не оценяват това, което е направила, за да може семейството да има какво да яде, а и на всичко отгоре я обвиняват и в срива на баща си, защото тя не се е върнала тук да го окайва и да му мие чашите. И това се е трупало години наред. Преди време го срещнах като лексиконно клише, но е вярно в основата си - гневът е маската на мъката. Майка й се опитва да й каже, макар и по неособено добър начин, че нещата не са така, както си ги мисли дъщеря й. Затова майка й не може да се сдържи, плюс усложненията от болестта. Какви ли страхове и ужаси са в главата на тази жена! И всичко това избива в натякване и обвинения, защото не вижда отсреща грам благодарност. А всъщност това е саможертва. Можело е да си седи и да готви два картофа и един пакет леща. Тогава щяха да я обвиняват, че нищо не е направила. Направила е това, което е могла. На мен вече започва все повече да ми е жал за тази жена. Определено не заслужава такова отношение. По-добре да си беше уредила живота, вместо да се бъхти като болногледачка, ако в кристално кълбо беше видяла, че това ще получи накрая.

На мен тази жена ми звучи като човек с много комплекси. Щом мнението на други хора ѝ е по- важно от истината. Тя е тази, която трябва да посещава терапевт, ако иска добри отношения с дъщеря си. Според мен, ти няма какво повече да направиш. Просто, тя е това, което е. Ти си я нарастнала в много отношения. Помагай ѝ, грижи се за нея и до там. Явно няма как да имате отношенията, които много ти се иска да имате. Защото това е двустранен процес. Приеми я такава- първична, невъзпитана, от друго поколение, объркана, глуповата, болна. Каквато и да е. Няма да стане идеална, нито отношенията ви идеални

Майката на авторката също е била изключително всеотдайна майка преди семейството да бъде изправено пред огромни, финансови трудности. Все пак тя я е отгледала. На 14г повечето тежки, трудни, мъчителни дейности по детегледане като кърмене, приготвяне на отделна храна, хранене с лъжица, чистене и пране след хранене, носене, сменяне на пелени и прането им и сушенето им, приспиване, често боледуване, развеждане в парка, търчене из парка и качване на пързалки и люлеене на люлки, къпане са отдавна зад гърба ни ако детето е здраво. Второто дете е било на 11г, не на 2, 3 или 5, все пак. 11 и 14 годишните имат нужда от хранене, малко чистене и това е. Те се преобличат, къпят и хранят сами. Сами и учат повечето. Двете дъщери ги е отгледала майката, точно както Андариел си е отгледала децата. Че бащата не могъл да наготви нещо веднъж дневно и да изчисти вече е проблем с бащата, не с майката, но не усещам тя да има претенции към него, ако и да е бил пиян и залян. Ами ако майката беше се разболяла или умряла и освен да домакинства, трябваше и пари да намира, ко прайм?

Некоректно е да се сравнява семейството на Андариел и печелещият и мъж с това на авторката и фалиралия и баща. В подобна ситуация със същите параметри Андариел вероятно би направила това, което е направила майката в случая или нещо подобно. Аз също бих го направила. Не знам как жената е намерила сили да иде на чуждо място сама, на дърт г*з, без език, без спестявания, без близки там, да издържи и да хрантути и пропилия се съпруг. Честно казано не знам дали бих могла, а съм емигрирала сама, с два куфара и два пъти. Сама, обаче и знаейки езиците.

Авторката е запецнала на едни липсващи 4 години заедно. 4 от 18. Няма и една четвърт. Колко от вас са прекарали първите 18г плътно с двамата си родители? Аз не съм и не го и очаквам и честно казано, мисля, че е по-добре.

Ако майката беше останала с тях, сега можеше и да не са живи да блещят глупости из форумите. Много домашно насилие имаше по онова време. Бащата се самоубил с парички в джобката. Представете си какво можеше да направи ако парите бяха свършили!

Може да са живяли на кредит накрая. Може да са имали дългове и да е имало опасност да си загубят жилището. Всичко може.

Невена, проблемът не е, че майката е заминала, когато авторката е била на 14. Проблемът е, че тя натяква за саможертвата си и иска едва ли не да смаже дъщеря си, за да получи признание за тази саможертва. По-добре да не я беше правила.

Аз желание за чак смазване не видях, така възприемам нещата. Майката иска някаква значимост, затова и се хвали с несъществуващи неща. Казва на съседите "децата ми плащат за всичко". Това е хвалба колко добри деца има....или й се иска да има.

Да ти кажа, наистина по-добре да не я беше правила. Да си беше вдигнала шапката и да си търси нов мъж или да живее както намери за добре. Тогава поне като я критикуват, щеше да си е отживяла, вместо да се бъхти за мъж и деца и пак накрая да излезе виновна, че била натяквала!
В момента четем думите на едно 14-годишно дете. Не на жена, майка на две деца. Четиринайсет-годишното момиче е сърдито на майка си за всичко. Така, както всички 14-годишни го правят. Само че в един момент 14-годишните порастват и като станат възрастни хора започват да разбират повечко от живота и да преоценяват случилото се и действията на всеки един от семейството. Това е зрелостта - да видиш не само детето, а и родителите си и техните мотиви и резултати от действията или бездействията им.

Но разбира се, че е виновна, че натяква. Ти би ли натяквала на децата си, че си стояла домакиня заради тях Х години? Не мисля.

А, не, проблемът не е само, че е заминала. Авторката вижда в заминаването на майка си нейно изоставяне, изоставяне на семейството и причина баща и да се пропие и самоубие.


Щастливка не иска да проумее, че майка и не е избягала, видяла е належащите проблеми и нужди на семейството, запретнала е ръкави и е отишла да бъхти за да ги издържа. Щеше да е избягала от трудностите ако ги беше зарязала и беше се прибрала да лежи у родителите си или някоя баба, ако беше се преместила у любовник, ако беше отишла в Гърция да мие задни части, но с парите си беше накупила нейни си имоти (чрез анонимна офшорка, например) или беше пътувала, ако беше си накупила си злата и парцали. Щеше да ги е изоставила ако се беше пропила и гледаше тавана в празната кухня, докато те нямат какво да ядат и трябва да се перат и да си готвят, но няма с какво, няма и какво. Щото има и такива семейства.

Щастливка е умело манипулирана от баща си и му е повярвала. Повярвала е, че ако майка и си беше останала при тях щяха да имат какво да ядат, дрехи, обувки, ток, вода, телефон, учебници. Повярвала е, че ако майка и не беше заминала баща и нямаше да се алкохолизира и самоубие.

Тя има двоен аршин спрямо родителите си. За баща си - когато издържал семейството и майка и домакинствала, бил идеален. След това бизнесът замрял и нещата тръгнали надолу. Бизнесменът няма пръст в това. Един бизнес се движи сам, самичък. Бизнесът и само той е виновен, че замрял и нещата тръгнали сами надолу. Бащата няма абсолютно никаква отговорност за това в главата на авторката. Добре, случва се. Майката тръгва да изкарва парите и бащата си седи в къщи. При новите условия с обърнати роли би трябвало бащата да домакинства, но това не се случва. В главата на авторката, обаче, тя домакинствала от 14г, защото майка и заминала, а не защото баща и не си поел ролята. Обръщането на ролите се случва само за майката, а бащата абдикира от новата роля на домакиня.

Майка и била пращала пари само до 5ти курс. Баща и? Ама била и работела. От моето поколение нагоре всички работехме. Аз мога да и бъда майка. 1970г съм родена.

Пише, че пиян и залян, някак си, ги гледал. Някак си, не с парите, които майка и пращала. Я да извадим тези пари и да видим какво ще остане. Претенции към алкохолизирането и самоубийството на баща си тя няма. Те също са болести или последици от болести, предизвикани от начин на живот, но не чета да ги има към него. Майка и като е болна, трябва да спре да пуши, да си смени храненето, да се движи итн. Нещо като майка и е виновна за болестта си, но пак тя е виновна и за болестите и слабия характер на бащата.

Във всички спомени от непълнолетния живот бащата присъства - добър, прави каквото може, идеализиран мъченик. Във всички тези спомени майката отсъства. Отсъства между 14 о 18г, но отсъства и от 0 до 14г, когато я е хранила, къпала, носила, бърсала сълзи, кръв и сополи. Няма я.

Авторката е запецнала на 14г. Връща се назад и мисли, че можело да бъде друго. Ми не е могло.

Преди 2007г майката не е могла да я вземе, защото БГ не беше в европейската общност. Можеше да се седи до 3 месеца. 2007г авторката вече е била завършила гимназия. Ама можели заедно да емигрират. Това е трябвало да го иска от бащата.

Натяквала, нищо хубаво не казвала за бащата след смъртта му, майката. Ако мене непрекъснато ме обвиняват и ми се сърдят, и аз ще натяквам в собствена защита. И какво хубаво да каже за пияндур? Останала е женена с него, а гърци бол, че и щедри. По делата им ще ги познаете.

Права си, Невена, но на 14 възприемат нещата доста болезнено. И резултатът се вижда.

Ако беше на 14, коментарите щяха да са нормални. Тя вече отдавна не е.

Пуберите са егоисти и  могат да кажат всичко, което им дойде на ума, когато се чувстват неразбрани или просто не стане на тяхното. Всякакви простотии могат да натворят и да кажат, могат като емоционални изблици да са по-зле са и от 3-годишни. Примери колкото щеш, учебниците са пълни с тях. Така че бих разбрала един пубер защо го прави.
 Обаче ако детето ми на 30+ се обърне и ми каже  как нищо не съм направила и съм виновна за всичко и т.н., тогава вече ще е прекалено и натякването ще е най-малкото, което бих казала.  На 30+, че и да има вече деца,  и да да му се събере в устата да ме  обвинява и подобни ще е черна неблагодарност и много ще бъда обидена и наранена. Родителите правят нещата за децата си, а не за благодарност, но да получат накрая от възрастните си деца обвинения, студенина и неблагодарност е ужасно.

Не е непременно хвалба. Може да я е страх да не я окрадат, може хора да и искат пари на заем и така да се извинява, че няма.

Мога да ви разкажа още много, много...

Щастливка , не е нужно да се обясняваш на никого тук.
Майка ти представлява един типаж отровни жени, една изкривена Скарлет О'Хара - със страхотни оцеленчески способности и находчивост, но пълна трагедия като майки.
Баба ми беше такава жена. Много зле се отрази на баща ми, което обрече на драми и кризи и неговото, т.е. моето семейство.

 Напразно се хабиш да им обясняваш, така удобно са те загризали, сякаш лично са присъствали на всичко случило се с теб.