Какви са отношенията с майките ви?

А говорех за отношенията между нея и децата й, които наблюдавам отстрани. Може би "смирена" е по-точното определение. Факт е, че за 10-12 години...тази жена не каза лоша дума против децата си. Просто наблюдавам отстрани. Дъщеря й не я търси с месеци, но никога не чух да каже...неблагодарница, аз съм я хранила.

Както и да е. Беше може би неуместен пример.

Значи и там има нещо счупено.

Хубаво е, че двете намирате утеха в отношенията си една към друга. Но то е лепенка върху рана и по своята същност - ерзац. Извличайте хубавото и живителното от тази връзка, но бъдете честни всяка със себе си, дължите си го. Такива отношения могат да са хубави и полезни само такива, каквито са, без да бъдат изкривявани и доизфантазирани. Играете важна роля в живота една на друга, това има потенциал за хубаво и за двете страни.

П.С. Хубаво, хубаво...няма да си редактирам повторенията, че не ми тече вече гладко мисълта

..

[.н.

Знаеш ли, аз мисля, че разбирам за какъв тип човек говориш, но като цяло е трудно да се пресъздаде без да познаваш  човека или някой подобен, за това има хора, които не те разбират.
Мисля, че става въпрос за човек, който иска много и все не му стига, иска децата му да са супер успешни и всички да им се възхищават,  за това ги критикува и все не е доволен, иска постоянно да го обсипват с внимание и то все не му стига. На мен майка ми е баба ми беше нещо подобно.
Позитивните книги обикновено изхождат от идеята, че хората търсят внимание, защото страдат и ако им даваш внимание това страдание постепенно ще изчезне и отношенията ще се оправят. Само че в действителност нещата са малко по-сложни, има хора, които се вкопчват в даващия внимание, обсебват го, искат още и още и накрая на човек не му остава нищо друго освен да поддържа дистанция, за да се съхрани.
Аз мисля, че постъпваш правилно. Не е най-добрият вариант да имате такива отношения с майка ти, но когато не могат да са истински хубави и изпълнени с любов, мисля че това, което правиш е най-доброто.

Много благодаря на всеки, че отдели от времето си, за да изкаже мнение. Във всяко мнение имаше истина и ме накара да се замисля над още повече неща.

Отношенията ни са сложни, факт и не знам къде ще му излезе края...
Със сестра ми съм говорила много на тази тема, как да постъпим, как да се държим, какво да направим, но никога не сме намирали отговор.

Благодаря още веднъж!

Майка ти всъщност от домакиня, която си е седяла вкъщи, живяла охолно и гледала деца скоропостижно и насила се превръща в провайдър на едно цяло семейство. Наложило се е да отиде в чужбина, да бърше дърти задници и вероятно да търпи всякакви унижения за да има вие какво да ядете. Включително и така идеализираният ти татко. Тя едва ли е планирала такъв живот, едва ли е говорела езика, със сигурност е нямала знанията и образованието да работи квалифициран труд.

Баща ти вместо да се хване като мъж и глава на семейство да намери начин да изплува, се е облегнал удобно на крехкия гръб на майка ти, пропил се е и доколкото схващам е умрял от алкохолизъм. Какво хубаво да каже тя за него? Какво хубаво е видяла от него откакто е заминала на гурбет да ви издържа всичките?

Ти била ли си някога емигрант или гурбетчия, ама така сама да се мъчиш и да се чудиш какво ще ти поднесе утрешния ден и да имаш една сюрия народ да издържаш? Няма болна, здрава, уморена, изтощена, в лошо настроение. Ставаш сутринта и тръгваш по задачи и така всеки ден, без почивка. Ако имаш почивка физически, то умът ти никога не почива. Аз от опит говоря. Никога не съм стояла удобно настанена, качена по чужди гърбове и такъв манталитет ми е непонятен и леко отвратителен.

Както и да е. Майка ти за мене е направила една огромна саможертва. Саможертва в невероятен мащаб, която аз лично не бих направила за никого. И накрая болна и неможеща повече да работи като вол получава едно отношение, което изобщо не заслужава. Това че й натякваш колко си обичаш "дечицата" и как предпочиташ свекърва си, защото е "кротка женица" според мен е доста злобно от твоя страна, звучи ми като издевателство над нея. Какво искаш да й докажеш и защо й демонстрираш, че няакаква чужда жена - свекърва ти ти е по-близка от тая, която си е скъсала задника, за да има какво да ядете, докато баща ти си е пропивал здравето?

За мен вие със сестра ти сте неблагодарници, а ти специално звучиш инфантилно и разглезено.

Не всичко е пари,  Babri, не всичко е пари. Ако майката е играла единствено ролята на шеф и спонсор, няма защо да се сърди, че не среща сега дъщерни чувства.

Не всичко е пари, когато ги имаш. Когато ги нямаш обаче и не знаеш дали утре ще имаш какво да ядеш, всичко е сведено до това да се осигурят парите. И така ден след ден, всеки ден.

Майката е била натоварена с това бреме години наред. Това променя характера, поведението и отношението към хората. Неизбежно е просто. Мъжът да се беше хванал да опъва и той каиша вместо да хленчи по телефона - Рожбе, прибери се, докато децата му го слушат и му изграждат образ на мъж-мъченик. А той какво - пропил се. С какво си е купувал пиенето - с парите дето жена му ги изкарва с кръв и пот.

Нормално е майката да е фрустрирана и гневна, за мен тя си е пропиляла живота да издържа едни неблагодарници. Това е чисто загубено време, което никога няма да й се върне. Нейният живот е минал вече в слугуване на чужди хора и извършване на робски труд.

Едно уточнение - това, че бащата е имал собствен бизнес и майката не е работела съвсем не значи, че са живеели в охолство. Не всеки бизнес носи милиони и даже насъщния. Мъжът може да е изкарвал пари, но да не о е давал толкова, колкото на нея и се иска. Докато тя е гледала две малки деца, родени в кошмарни времена (за който ги помни), той си е въртял и развивал бизнеса. Бизнес, който, може би е фалирал като 50% от новооткритите бизнеси. На нея и липсва много стаж и сега, предполагам и се отразява на пенсията. Може да го е помолила да я пише фиктивно на работа, а той да е отказал. Тя, ако е искала да иде в Гърция толкова много е могла да иде още в началото на 90те. Да остави двете насрани и опикани бебета на бизнесмена, да му хвърли минималната и да си гледа живота. Била е млада, слаба и е могла да се ожени добре в Гърция или другаде.

Не знам за каква липса на майка става дума, след като майката е била плътно у дома 14 години. Дъщерите не са гледани от детегледачки, нито са хвърлени на баби, както беше обичайно тогава. Тези първи 7 години авторката не ги помни, а вторите не иска да ги отчете. Но, тези 14 години, първите, важните, майка и си я е гледала. Че я нямало 4 години, докато голямата била гимназистка, голям праз!

Тя не успя да да разбере, че като се срутва бизнеса на бащата, трябва да се яде. Пак, малко жени, че и домакини биха луднали към Гърция да мият задници.

Бащата, като отглежда родител е успял да вмени на дъщерите, че майката е можела да се прибере. Не е можела. Той сам и казвал, че ще измислят нещо. Ми да е тръгнал той да бачка по чужбина! В началото на 2000те имаше много работа за българи, легална, даже квалифицирана, в Европа. Защо не си намерил такава, а тя да се върне при децата?

Щастливка, хванала те е избирателна амнезия. Ти си имала доста години живот с майка ти. Детството ти е минало с нея. На 14г човек е юноша.

Не всичко е пари, разбира се, ама като ги нямаш, а имаш 2 деца, хич не е лесно.

Повечето съпруги на пияндури, които бяха дошли в Англия, набързо се разведоха с тях (тогава, през 90те, можеше и без да се върнат даже), намериха си свестни мъже и забравиха за бившите. Само една не се развеждаше, ама мъжът и имаше цироза вече и му бяха реституирани някакви имоти.

Щастливка, ти имаш, за още някакво време, майката, която имаш. Тази, дето искаш да я имаш не съществува. Имаш право да запазиш контакт или да го прекъснеш и нищо повече.

Грешката на майка ти е, че не е клъцнала помощите до размера на минималната издръжка, което пак е повече от това, което баща ти е внасял. Като се върне - по един ключодържател за всяка дъщеря и бутилка Узо за законния. Връщането е веднъж на десетилетие, разбира се. Да видим какво щеше да пие баща ти, какво щяхте да ядете и дали.

Неве, тя каза, че живели в охолство и аз реших да повярвам. Смятай, ако е било така какъв двоен шок в било за тази жена - от една стабилна среда изведнъж да нямат какво да сложат на масата.

И тя е взела нещата в ръце и се е справила отлично. Наистина грешката й е била, че не се е развела, хванала някой по-свестен мъж, ако е искала и да си в живяла живота. На двете кокони - минимална издръжка, на пияницата - нищо.
Ама направи добро - изяж лайно.

Да, не е лошо. Дори само, за да ти даде насоки за общуването с майка ти, за това какво да очакваш от заболяването ѝ, как ще се променя психиката, как да посрещнеш този род трудности.
За твоите травми също може да бъде от помощ, но както писаха напред - най-вероятно ще изпиташ дискомфорта да погледнеш ситуацията на майка ти от съвсем различна позиция.
---------------

Само една гледна точка от мен - сега обвиняваш майка ти, че след като 14 години е била денонощно с теб и сестра ти, изведнъж е отишла да работи в друга страна, за да ви изпраща пари. А ако не беше направила тази жертва, дали нямаше сега да я обвиняваш като други потребителки, които хем не са имали пари за обувки, хем децата в училище са им се подигравали за бедността, хем сега са с отровени отношения с родителите си, самите те са в някакви дисфункционални връзки, обвиняват целия свят за бедността и живота си и т.н. Имаш някаква идеализирана версия за това какво е щяло да бъде, ако тя не си е била намерила тази работа, обаче в живота мечтите рядко се реализират.

Каквото било, било. Въпросът е какви са отношенията сега.
Щастливка, давай го полека, с дистанция, гледай си семейството и това е. Не се чувствай виновна, защото не си.

И като тръгнеш на психотерапевт, какво ще се случи?  Какво очакваш? Да разбереш какво чувствш към майка си? Много добреш знае какво чувстваш. И в момента е опит за доказване на майка си, да й натриеш носа с "аз съм по-добра майка от теб, защото са ми най-важни дечицата и мъжа". Декларация.  Хубаво, ама бащата не е могъл да понесе срива в бизнеса си и се е пропил, от чист егоизъм, че изведнъж вече не е голямата работа, не е главата на семейството, сринал се е в собствените си очи, на всички около себе си, депресирал се е и е започнал да се окайва сам. Посегнал е към бутилката, защото е можел да си позволи този лукс. Вероятно е имало и дългове за плащане, защото фалирал бизнес върви с дългове. А майката ти вместо да духне да си урежда собствения живот се е забила в Гърция денонощно да се съобразява с възрастни хора, които както много хора тук се досещат, като са болни са и раздразнителни, непостоянни, често груби дори. Няма подвиване на крак покрай тях. Малко от малко опитай да се замислиш и за тези неща, заседнала си в сърдитото 14-годишно дете, а е настъпил моментът и ти да пораснеш, защото вече си майка и даваш пример. Все едно майка ти е тръгнала да купонясва, а не да ви изхранва всички. Ако не вярваш, опитай само за седмица една "екскурзийка" до Гърция на мястото на майка си, дето десетилетия е работила, да върши само за една седмица нейната работа и тогава  си помисли хубаво на кого и защо се сърдиш и дали този, на когото се сърдиш заслужава всичко това. Съжаляваш баща си, разбирам, но защото той е бил в ролята на окаяния, който не може да се справи. Станала си домакиня не защото майка ти я е нямало, а защото баща ти не си е влязъл в ролята на родител да се хване да е глава на семейство. Защото и той е подхранвал в някаква степен отчуждението към майка ти с ролята си на жертва. Майка ти може да е не е най-приятният характер, но не ви е зарязала. А е можела. Трябвало е да влезе в ролята на мъжа в семейството и го е направила, не е избягала. Искаш да ви беше взела? Къде? В старческия дом или в емигрантската квартира?

Бабри, Щастливка няма вина за саможертвата, която е направила майка ѝ. А самото натякване на тази саможертва от страна на майката просто я обезсмисля. Съжалявам, но гилттрипване от типа "Ах, каква саможертва направих за теб, следователно ти ми дължиш това и онова" е отвратително и аз наричам майки, които си го позволяват, вампири. Аман от майки-вампири, за които "аз съм саможертвената майка" е "аз съм свещена крава". Дай, като е направила саможертва, да я натяква до края на живота си на дъщеря си. Ми, да не я е правила. Да не би дъщеря ѝ да я е накарала да я направи?

Защо се сърди ли, Андариел? Защото всеки от нас иска да има майка, която е нормален човек, който го обича и когото можеш да обичаш. От това, което съм чела от теб, правя извода, че ти си изключително всеотдайна майка и през ум не би ти минало да наречеш "саможертва" това, което си направила за децата си. За теб, мисля, че това е нещо съвсем нормално, което нормалната майка прави. По тази причина ми се струва, че ти просто не схващаш, че има ненормални (не в клиничния смисъл на думата) и тотално отровни майки.