Какви са отношенията с майките ви?

  • 35 722
  • 571
# 435
Чета и тръпки ме побиват...Две момичета имам, как ли ще ме нареждат след години по форумите. А аз толкова ги обичам и давам всичко от себе си, всичко, на което съм способна за тяхното добруване. Че и готвя на всичко отгоре, а те много обичат да им готвя.
Има една приказка - от деца хаир няма.
Който разбрал, разбрал Grinning
Виж целия пост
# 436
Е, то е ясно, че децата все ще има от какво да се оплакват от майките Simple Smile Аз с тази мисъл живея - правя най-доброто, на което съм способна, но знам, че след 20-30 години ще се изненадам колко грешки съм направила.
Виж целия пост
# 437
Между правене на грешки и насилие има огромна разлика. Аз точно заради това никога не говоря по тази тема с никого, освен с ММ, който постоянно е свидетел и знае за какво става дума. Хора, които не са го преживели, си мислят, че всички майки са добри и обичат децата си. За съжаление това не е така. Хората не могат да разберат какво преживява едно дете, което е било подложено на физически и психически  тормоз от собствения си родител. И никога не е видяло стабилност и закрила.
Когато бях малка, майка ми ходеше при всички съседи и чувах крясъците й това изчадие адово ми провали живота, това идиотче е малоумно, този малък изверг, ще се откажа от теб в държавен вестник и ще умреш на улицата. Била съм дете на 8-9 години... . В пристъп на ярост ме е хващала за косата и ми е удряла главата в стената. На 17 ме изгони от нас, защото женения й любовник каза, че му преча. А му пречех, защото се оплаквах, че ме опипва и ми прави сексуални намеци. Тя повярва на него, а не на мен. Вярвам, че вие не правите така. И много съжалявам, но такова нещо не мога да простя.
Виж целия пост
# 438
И мен любовникът й ме изнасили, обаче тя не каза нищо. Нищо, нито дума !
Вие, госпожо мекичке, ако не правите така, няма от какво да се притеснявате !
Виж целия пост
# 439
Мен ме изнасили един сутеньор, след като майка ми ме изгони. Повече никога не се върнах. С никого не съм говорила за това, даже ММ не знае. Бътър, прегръщам те силно Sob
Виж целия пост
# 440
Скрит текст:
И мен любовникът й ме изнасили, обаче тя не каза нищо. Нищо, нито дума !
Вие, госпожо мекичке, ако не правите така, няма от какво да се притеснявате !

Кажи, че не е истина, моля те!

Скрит текст:
В пристъп на ярост ме е хващала за косата и ми е удряла главата в стената. На 17 ме изгони от нас, защото женения й любовник каза, че му преча. А му пречех, защото се оплаквах, че ме опипва и ми прави сексуални намеци. Тя повярва на него, а не на мен. Вярвам, че вие не правите така. И много съжалявам, но такова нещо не мога да простя.

Ууууужас. И още си имаш вземане и даване с това чудовище?????

А на бащите си, баби, дядовци, други роднини защо не казахте? Полиция?
Виж целия пост
# 441
Неви, той ме заплаши, че ще ме заколи. А и се чувствах виновна. Това е много често при жертвите на изнасилване. После ме изнасили и едно ченге, къде да се оплача. Дете на 17 години в годините на прехода, когато всеки колеше и бесеше...Избягах в Швейцария на 18. Бабите и дядовците ми не бяха живи вече. Баща ми също.
Виж целия пост
# 442
Невенче, Невенче, от този случай най-малко ме боли....аз дори се смеех, когато и го казах, не исках да си личи, че ме е заболяло, беше ме срам, че ме е изнасилил.
За другите неща не ми се говори, много тежко ми е било.
Виж целия пост
# 443
buttercake, JennyBG, прегръщам ви силно и ви се възхищавам, че сте намерили начин да се освестите и да продължите напред след тези ужасии. Пожелавам ви, оттук нататък само щастие и радост!

Да пиша, че съм в потрес е малко.
Виж целия пост
# 444
Ако Бътър не беше казала, и аз нямаше да го споделя. Благодаря, олекна ми като казах на някого. На ММ ме е срам да му кажа.
Виж целия пост
# 445
JennyBG, без да имам претенции, че разбирам от психология, мисля, че срама и чувството за вина при теб са свързани. Срамуваш се от нещо, за което нямаш вина защото вероятно майката ти е втълпила чувство за вина. Разбирам те напълно - и аз цял живот живея с чувсто за вина, дори за неща за които нямам такава. Това чувство за вина ти пречи да скъсаш отношения с нея. Аз го направих, но непрекъснато се чудя дали постъпих правилно.
Виж целия пост
# 446
Ако Бътър не беше казала, и аз нямаше да го споделя. Благодаря, олекна ми като казах на някого. На ММ ме е срам да му кажа.
И на мен ми олекна Джени. Прегръщам те и ти желая спокойна нощ ! 🤍
Виж целия пост
# 447
Анонимна, аз съм психолог (поне това съм завършила). Срамът и чувството за вина ги има стандартно при жертвите на изнасилване и въобще всякакъв вид насилие. Особено ако са били в много ранна възраст. Винаги се питаш да не би да си предизвикал с нещо насилника, да си му се усмихнал по така или защо си стоял като парализиран, вместо да се отбраняваш. Има и такова нещо като Стокхолм синдром, привързваш се към насилника, ако не можеш да избягаш от него, опитваш се да го оправдаеш. Аз чак на стари години осъзнах, че не съм виновна за нищо. При мен причината да помагам на майка ми е, че баща ми почина когато бях на 8 и съм развила почти смъртен страх да не умре и тя и да остана без никого. Нямам други близки роднини. В моята глава е по-добре с лоша майка, отколкото без никаква. Та така, благодаря ви момичета за разбирането и подкрепата, прегръщам ви.
Виж целия пост
# 448
Buttercake и Jenny, пред това, което споделихте, доста от проблемите във форума бледнеят.
Браво, че сте се съхранили!
Виж целия пост
# 449
Аз даже не знам какво да кажа на Buttercake и Jenny...Това е нечовешко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия