Какви са отношенията с майките ви?

Какво да се каже... Четем ги такива неща в книгите,  но като ги споделя някой лично... страшно е. Непростимо.

Ех, разплакахте ме. Добре, че ММ легна и не ме вижда. Благодаря ви хора, много сте мили. Не знаете колко много значи това за мен.

Боже, наистина ли ви изглежда много страшно отстрани ? Ужас...много ме е срам. Ето, знаех си, че не трябва да споделям, толкова искам да съм като другите, не искам да ми личи, че съм счупена.
Психиатъра беше много спокоен, като говорех за тези неща и аз останах с впечатлението, че не е чак толкова зле.
И аз много ви благодаря за съчувствието.

Jenny и Buttercake , не знам дали имате деца, но вашата морална компенсация ще дойде от това, че вие ще сте много добри майки, а те - чудесни деца - поради предния факт!
Понякога си мисля, че Господ ни праща малките човечета, за да изживеем детството си по начина, по който е трябвало!

Но защо да те е срам? Ти нямаш вина за това. Други трябва да ги е срам.

Реакцията на моята психиатърка беше е къде го намери тоя (който ме е изнасилил)? Аз плачех, а тя ме пита къде съм го намерила... И мен сега ме е срам, че обсебих темата и ви занимавах с моите травми. Ако модератор прецени, нека да почисти. Аз няма да трия, защото мисля, че има много жени, които са преживели същото и можем да им дадем смелост да споделят.
Бътърче, ние сме си нормални. Преборили сме се с много неща, имаме семейства и сме си екстра. Хич не си мисли такива работи, че сме счупени.

Страшно е не преживяното толкова,  колкото,  че майка може да го причини. За това ти вина нямаш, причини да се срамуваш -  също. Обичайте се,  момичета,  заслужавате! Прегръдка.

Много ви благодаря на всички за подкрепата ❤️
И аз се извинявам, че обсебих темата и може би я замърсих някакси (имам такова чувство, все едно съм хвърлила някъв боклук).

Мичоне, аз имам 2 деца.

Ужасно е, когато една майка не може и/или не иска да защити детето си.

Аз също бях изложена на подобен риск м/у 14 и 15 години, но някакси предусещах, че има нещо, което ме грози и не спях у дома, покрай втория мъж на майка ми. Имах гадже и се спасявах при него. Неговата майка пък я нямаше постоянно, та общо взето имах варианти...

Съжалявам, момичета, за тия гадории, които сте преживели! Прегръдки!

Знам, че не е по темата, но винаги съм имала едно наум относно отношенията между заварена дъщеря и доведен баща. Аз самата съм израснала с такъв и има защо да съм предубедена. Горните истории потвърждават мнението ми.

Отношенията ни са дипломатични. Гледам да се виждаме рядко. Общо взето, за съжаление, не е мой тип човек, колкото и зле да звучи това - подмолна, клюкарка, интригант, влязла е в ролята на жертва. Аз съм изкарвана почти чудовище пред роднини и приятели, защото не и играя по свирката. Говори някакви неща, после се отмята, ни лук ял, ни лук мирисала. Усещала съм злоба, когато ми се случват хубави неща. Като цяло, все търси гадното, да има караници, драми, сплетни. Не може да приеме, че с бащата на детето ми сме в нормални отношения, дори и разделени, според нея трябва да сме се намразили и да си правим мръсно.

Олеле, толкова идентична е ситуацията и при мен! Сякаш съм го писала аз 😔

Добре е да видя, че имам сестри по съдба.

С родителите ми не си общуваме. Сърдити са, че се омъжих. Дойато бяхме гаджета с мъжа ми нито се запознаха с него, нито го видяха дири на снимка. Заминах и живея с него. А родителите ми не искат да ходим да ги виждаме и не искат да говорят с мен дори по телефона. А са стари и болни и ги мисля.

Доста бях привързана към майка ми. После заминах за чужбина и още повече ми липсваше. Постоянно се чувахме, споделях й абсолютно всичко и каквото и да ми се случеше, тя беше първия човек, на който звънях. Наскоро претърпя доста лични драми, разведоха се с баща ми и тя доста се промени.Озлоби се много, сякаш изведнъж остаря, започна лека полека да не се интересува от мен, от внучето си. От една страна я разбирам, защото цял живот е била в брак, който не е вървял и тя накрая взема решение да се разведе и на стари години да сложи малко ред в живота си. Не е от типа жени дето ще седнат да плетат по цял ден и да се жалват, тя работи нон стоп, активна е, но просто явно реши да се отдаде изцяло на себе си и така започнаха все по-често да оредяват позвъняванията й. Когато я потърся тя е или изнервена, често ми казва, че няма време, телефона я измарял много, когато питам и се интересувам за нея, за тях ми казва, че съм много далеч и не може всичко да ми се казва. Всеки път когато искам да науча нещо за близките си - било баща ми, сестра ми , започва да се изнервя, че я питам, не ми дава информация и ме държи настрана. В момента съм бременна и направи коментари за едни дрешки на бебето, от което ми стана още по-болно. Нямала време да се занимава, била купила дрешки, но хич не ги е гледала и разни такива.
Дали, защото съм бременна, но този път вече много ми дойде. Нещо сякаш се пречупи, още повече, че винаги ми е повтаряно, че не съм била желано дете и ме е родила само, защото баба ми и дядо ми са настоявали. Не казвам, че не е правила всичко за мен през годините, обич не ми е липсвала.Но тези думи за нежеланото дете винаги ще си останат. Онзи ден казах на мъжа ми, че може би така е по-добре. Сега има възможност да живее далеч от детето, което не е искала.