Какви са отношенията с майките ви?

Сама казваш - приятни хора. Е, приеми, че има хора за които родителите, бабите и дядовците, колективно или поединично НЕ са приятни хора. И както ти чувстваш, че твоите са били приятни за теб, били са добри към теб, то има други хора към които роднините им не са били добри. И не са найс гайс, а са ъгли.

Айде сега пък другата крайност - щом са ѝ идвали като вътрешна потребност на майката любовта и грижата, няма за какво да сме ѝ благодарни. Благодарността също е вътрешно усещане - или я чувстваш,  или не. И ако я чувстваш,  защо да не я изразиш?! Всеки има нужда от признателност и валидация на жестовете си, защо да не зарадваш собствената си майка?

Ох, не е по темата, но не знам къде ми бъркат използваните чужди думи. Прити найс гайс???? Ма много дълго сме били явно в чужбина, забравихме българския. Чак пък!

Къде съм го оспорвала това? В 1 преден мой пост си казвам,че ако родителят е задник - детето не му дължи любов и тн. Пример за това, но в пъти по-ужасен и краен са родителите на моя (как се нарича човек, който не е съпруг, защото не вярвам в брака, но пък смятам, че той е the one?) са меко казано ужасни, но те са си неговите и не е моя работа да го разказвам. Демек не, не споря, приемам го. Има не особено добри родители на този свят, просто не намирам онова с шоколада за краен пример за такива

buttercake, това беше ирония, за да го вържа към онзи коментар с медала Виж, обичам да споря, а и в спора се ражда истина и хората могат да развиват себе си, изслушвайки и осмисляйки различни гледни точки, но ти го правиш в този случай, за да потъпчеш хубави емоции и опитваш да ме убедиш, че добрите ми отношения с майка ми и начинът, по който я  виждам, е грешен, което е меко казано безсмислено

Марена, хорибъл, хорибъл пипъл! Извън шегата - това с чуждите думи има няколко обяснения:
1) Емоционалната насителност, на самата дума/израз на английски, е различна от тази на български за автора
2) По-скоро трябва да се гледа не "бил" ли е човекът в чужбина, а на какъв език комуникира на ежедневна база с колеги,партньори,в други форуми, приятели и тн, от където се лепват пазаритните изрази и думи
3) Ми просто му харесва на човека и тъй като не ти пречи всъщност, защото не е като да седи до теб с отворен чадър, който те подбутва в слепоочието постоянно и има вероятност да ти извади око - you just fuckin leave him be.

Те уж всички така, но, като се сблъскат с трудностите на реалността, някои си отпускат я нервите, я ръката... Според мен всички родители, които са търпели лишения и трудности, но са отгледали децата си спокойно и стабилно, са герои.

Аз си спомням и купонната система, и "рационирането", и режимите на ток и вода, но чак като възрастна осъзнах какъв отврат е било. Като дете вкъщи не ми даваха чувството, че живея в кофти времена. Например ходехме по лагери, защото майка и татко уж не обичаха да ходят на море; като ни извеждаха на сладкарница, не всеки е ял торта, защото е, представяш ли си, е хапнал точно преди да идем там и няма апетит. Като възрастна ми е ясно за какво е ставало дума и без да ми обяснят изразително и буквално какво що - и много се радвам, че нервите са им издържали

Flame, що не вземеш да пишеш или на български, или на английски.... Така човек ще си помисли, че хем нямаш на български подходящата дума в речника си, хем пък английската не знаеш как се пише....

Свободен е да си го мисли, няма лошо.

Аз мисля, че е до човек. Не е толкова до материални възможности. За да си добра майка, трябва да си добър човек. Това е. Има богати жени, обаче егоистични и студени, които не стават за майки. Има и жени със скромни възможности, обаче читави хора и отгледали децата си с много любов, без да се оплакват, просто никога не са чувствали майчинството, като тежест или пък после да се изкарват жертви и да натякват.
По децата си личи. Като не успее да създаде собствено семейство, а остане привързано за мама, значи работата е ясна. Толкова много провалени хора познавам, имам даже роднина, мъж, вече стана на 60 и си живее с мама. Компания намира само в алкохола. На мама обаче не й дреме, важното е тя да е обгрижена и да не е сама.

Абсолютно съм съгласна, че не е до пари, а до характер. За едния е трудно да слезе от колата и качи на трамвая, а другият се чуди как да не гладува. Мисля обаче, че всички сме на мнение, че да си гладен е малко по-стресиращо от това да нямаш автомобил.

Обичам майка си! Обичам начина по който се държи с мен. Винаги ми е рамо.
Да, критикува ме. Тя си е такава. Ако манджата ми е безсолна, ще ми каже. Ако не изглеждам добре и няма причина, ще ме изкритикува. Но го прави защото знае, че веднага ще коригирам.
Когато съм доволна от себе си и тя го види, не пропуска да каже, че се гордее.
Когато искам да рискувам и търся подкрепа не ме спира, а казва да действам.
Премерена е отлично.
Не се бърка, по далеч от това как съм аз.
За децата не критикува. Не дава съвети, когато не и ги искам.
Никога не се е опитала да се “бърка” в семейството ми.
Тя ми е и майка и приятел! Смятам, че това и отношение ме е изградило като самостоятелна бойна единица, която вярва, че може. Самата тя е такава. От почти 22 ни е само тя и е независима, борбена и се справя.

Тая работа с "безусловната майчина любоФФФ" и за мен е сапунен балон. Да - обичам си децата... Да - искала съм ги.... Да - даже и за трето ми минава престъпна мисъл...

Но!
И аз съм човек. И ми е трудно. И се чувствам бедна... И още 100001 неща..
Да - пътува ми се, но нямам пари в момента. Нямам и за 2ма, камо ли за 4 човека... Почива ми се повече от 3 дни месечно. Живее ми се свободно, а не в график.

Но се надявам и моля никога да не натяквам на децата за "проваления" си живот.
Защото се надявам, като попремине и достигне до края си да има и какво да ме радва в него.

Майка ми не успя с мен. Не успя да скрие как се чувства. Не пожела и да се опита. В яда си ме наричаше всякак... И то само заради нараненото си его и защото един мъж е казал, че не я иска повече в живота си...

Аз не съм виновна за това...

Разбира се, че не си. Не се знае и майка ти в какъв момент го е издрънкала. Знам, че звучи прекалено лежерно, но - не си го слагай на сърце!

Бая време и пари пръскам по тоя проблем, и лека по лека става.. все по-малко се връзвам и все повече гледам от хубавата страна на нещата...
Ама ми взема точно ресурсите, които в момента са ми най-ценни... И време и пари...

Здраве да е

Гледай само напред. Майките най-вероятно също като нас (които сме също майки) понякога казват нещо, без реално да го мислят, защото не са на кеф, изпуснали са си нервите или знае ли човек.

Порасналите деца е добре да пазят най-вече собствената си психика. Разбира се, има случаи, описани в темата като майката на Babri, където е пределно ясно, че късане на всякакви отношения е наистина задължително, за да се опази детето.
Но в случая на Щастливка, както и да е страдала например, тя по абсолютно никакъв начин не оценява това, че майка й е работила тежка работа и е изкарвала финансите за цяло семейство. През 90-те майка ми остана безработна, а баща ми тръгна да плава по корабите като механик, за да имаме финанси. Бяха наистина трудни времена. Сега като пораснало дете добре би било тя самата да е благодарна, че добре са й се подредили нещата. Но не прекалено самодоволна. Защото много семейства с деца отначало вървят добре, а после се изправят през различни предизвикателства и никой не знае как би се справил с тях, докато не му дойде до главата. Откак самата аз минах през това сама да се справям с деца, работа, дом и всякакви отговорности, съм 100 пъти по-толерантна към жени, изпадали в такава ситуация. Както е могла сама майката да се справи при две деца и мъж, който пие - така е направила. Не е края на света...

4) Беден речник на майчиния език....