Какви са отношенията с майките ви?

  • 31 518
  • 571
# 540
Мисля, че човек с интелект около средния би направил разлика между:
1. Бяха гадни години и се налагаше дни наред да гладувам, за да има поне за теб.
2. Ти знаеш ли колко съм гладувала, за да има за теб? Знаеш ли как си недояждах заради теб?
Виж целия пост
# 541
Мисля, че човек с интелект около средния би направил разлика между:
1. Бяха гадни години и се налагаше дни наред да гладувам, за да има поне за теб.
2. Ти знаеш ли колко съм гладувала, за да има за теб? Знаеш ли как си недояждах заради теб?

Второто е истина също, не ли? Хващате се за начина,по който е сервирала нейната истината, но в крайна сметка ние сме на по 32. Fuckin adults, а не деца. Няма вече защо да ни пазят и да ни захаростват неща родителите ни. Това време е кайнда приключило отдавна. Като възрастни, ми следва да можем:
1) да приемем истината такава, каквато е,макар и да е шити. Щото всеки си има някви усещания и никой не ни е длъжен (да,дори и родителите вече)
2) да осъзнаем, че майките ни са хора,преди родители и си имат техните усещания. Може пък да се тестваме и да приемем,че понякога са дори факти. Въпреки,че явно тук повечето крайно си живеят с мисълта,че родителите са длъжни вовеки да ни протектват с лъжи, барем се не разклати крехката психика на 32 годишните и да вземем па да рухнем.
И може би най-важното
3) да се научим да не поемаме вина у нас за чуждите избори,дори и някой да ги каже така, както ги чувства в реала. Те са си техни и имат право на тях. Имат право и да ги кажат така,както ги усещат. Ние пък имаме право да приемем,че нямаме власт над тях и да ги оставим на мира,вмсто да ги обсъждаме по форуми и да хулим толкоз.
Виж целия пост
# 542
Хващате се за начина,по който е сервирала нейната истината
Начинът, по който казваме нещата, има значение. Голямо при това.

Освен това, разликата между : 1) "Бяха гадни години и се налагаше да гладувам, за да има поне за теб" и 2) "Знаеш ли колко съм гладувала заради теб" е не толкова в начина, а в семантиката на посланието. Мисля, не е трудно да се забележи, че при 1) вината се поставя върху гадните времена, а при 2) вина се вменява на детето.

Не зная кой какви шити усещания има, но родителите дължат на децата си любов, защото те са ги довели на този свят, а децата не са избирали дали да се родят.

Ако ще си говорим за крехка психика, дано нежната майчица не е рухнала психически от неяденето на шоколад. Страшна драма, няма що.
Виж целия пост
# 543
Хващате се за начина,по който е сервирала нейната истината

Не зная кой какви шити усещания има, но родителите дължат на децата си любов, защото те са ги довели на този свят, а децата не са избирали дали да се родят.

Ако ще си говорим за крехка психика, дано нежната майчица не е рухнала психически от неяденето на шоколад. Страшна драма, няма що.

1) Нах,изначално е грешно това. Никой на никого не дължи любов. Нито детето на родителите, нито родителите на детето. Това схващане кара хората да се главоблъскат яко в опр ситуации в живота. Примерно,ако въпросното "дете",което е на зряла възраст,нале,е абсолютен задник. Или сериен убиец, или педофил. Все тая. По принцип важи и на обратно - детето не дължи любов,ако родителят му е щета и прочие. Най-лошото нещо,което може да се вмени на някой е,че е длъжен да обича друг човек просто,щото така е речено Simple Smile  Баси,искрено се надявам да не ме обича майка ми по задължение,щото те тогава бих се почувствала тъпо.

2) Майката си е отгледала детето през труден период, правейки все пак неща за него. Очевидно не е с крехка психика.

3) В този форум по дефоулт майката е виновна. Независимо какво се каже - все е крива. Вероятно, защото повечето дами, пишещи тук, са с масовата "аз съм най-добрата майка натоясвят и никога няма даправятака" себеоценка и скачат на всичко, което маалко клони от общоприетите норми,които са тотален булшит естествено
Виж целия пост
# 544
Флейм, имаш ли деца? Интересно тълкуване за дълженето на любов или не. Не съм се интересувала в дълбочина от биографията на серийни убийци. Веднъж гледах интервю с един  криминален психолог, по повод един от малкото български серийни убийци, не помня имена. Но убиецът като дете е бил връзван с въже за багажника на Москвича и оставен да бяга зад колата, ако е имал оценка по-ниска от шест.
Има някои неща, които са по-силни от инстинкта за оцеляване дори, при мен например това е детето ми да оцелее. И ще дам всичко от себе си синът ми да порасне с възможно най-малко психологически травми, нанесени не само от мен, а и от всички останали - баща му и другите членове на семейството. Защото такива ще има неизбежно, това е част от живия живот, абсолютно никой не е съвършен, нито родителят, нито детето. Говориш малко алабализми за общественоприети норми и задължения. Изборите на родителите не са си само техни, напротив, и в това е тънкия момент. Защото тези избори в началото на живота на детето определят оцеляването му ( както физическо, така и психическо), а пък с годините си проличава и с какво още са допринесли за живота на вече порасналото дете. Няма по-тъжна гледка от човек, отгледан без любов, това води до тежки изменения и озлобление към света. 
Радвам се за теб, че отношенията с майка ти са прекрасни, няма по-хубаво от това.
Виж целия пост
# 545

1) Нах,изначално е грешно това. Никой на никого не дължи любов. Нито детето на родителите, нито родителите на детето.

Напротив, изначално вярно е. Децата ни са част от нас и плод на любовта ни с бащите им, а не просто резултат на разплод.

2) Майката си е отгледала детето през труден период, правейки все пак неща за него. Очевидно не е с крехка психика.

Грешка. Майката е живяла по време на труден период. Това не означава, че по дефолт тя е отгледала детето си добре и е направила нещо съществено за него. Едното не произтича логически от другото. Толкова за очевидното.

3) В този форум по дефоулт майката е виновна. Независимо какво се каже - все е крива. Вероятно, защото повечето дами, пишещи тук, са с масовата "аз съм най-добрата майка натоясвят и никога няма даправятака" себеоценка и скачат на всичко, което маалко клони от общоприетите норми,които са тотален булшит естествено.

Hasty generalization е често срещана грешка в логическата аргументация. Прочети за нея, за да не правиш подобен булшит.
Виж целия пост
# 546
И аз съм родена 91ва. Същите лишения е имало. Майка ми е била на 20 тогава, учеща за медицинска сестра. Никога не съм приемала разказите й като вменяване на вина, може да има разлики в тона и употребените думи спрямо майката на авторката,разбира се, не знам как й говори със сигурност, но не смятам,че това да разкажеш на зрялото си дете историята ви, е лошо. Напротив, тази история на моята майка и лишенията, които е изтърпяла стоически са факти и са от причините,поради които смятам,че тази жена е герой и винаги ще си остане такава за мен. Абсолютен герой. Искам да знам за тези неща, та това е животът на човекът, който ме е отгледал, важно е и трябва да се знае и помни.
Аз пък на ваше място щях да се чувствам много виновна, че мама геройски е носила бремето на майчинството и щях да съжалявам, че изобщо ме има, защото ако ме нямаше тя нямаше да страда толкова, нямаше да търпи тези лишения, щеше да живее по-леко и по-безгрижно.
Виж целия пост
# 547
vondito, не, нямам деца, само майка, отгледала ме по въпросното време. От тази камбанария си говоря общо взето. Това, със серийните убийци, го вметнах по най-тъпата причина евър - гледам сериала за Дамър сега и там в първи епизод ,като викнаха баща му и му изсипаха как синът му е убиец и канибал,се зачудих е ок, дали е възможно въобще да си обичаш детето след като научиш подобно нещо. Не знам дали е, но не намирам,че е длъжен да го

buttercake, нем, нито съжалявам,че ме има,нито изпитвам вина. Просто я обичам. Тя е доста найс човек, горда съм с нея за толкоз много неща. Като се обърна назад и погледна каква бях аз на 20, годините ,на които тя ме е родила,боже, вероятно не бих се справила с нито 1 от нещата, с които тя се е. Възхищавам й се. Не казвам,че е безгрешна, всеки си има кусури, но си е моята майка - тя седи за мен, аз седя зад нея и докато сме живи, ще се подкрепяме и обичаме надявам се Simple Smile)
Виж целия пост
# 548
Да, досетих се. Ми ще ти го кажа така - да, бащите и майките на серийните убийци и канибали си обичат децата. То не е по команда. Преди време гледах един док. филм за един японец масов убиец и канибал, чиито жертви са млади момичета. Обичал да им реже и похапва задните части. Само това, че баща му е на изключително висок пост в държавата, го беше спасило от смъртна присъда. Той самият си призна, че все още иска да яде и убива, но с помощта на баща си и многогодишна терапия се е научил да се контролира. Честно казано изглеждаше като пълен психопат, който едва св сдържа и в момента на интервюто. А баща му каза “ Аз знам, че това, което той прави, не е правилно. Но искам всички да разберат, че той не е виновен, той просто е болен.”
Виж целия пост
# 549
Аз също смятам, че няма нужда чак толкова да се пази психиката на порасналите деца.  Особено ако са ни разочаровали по някакъв начин. Свободата може да се изроди в слободия, и то с любовта и добрите намерения на родителя.
Ще се повторя - това са отделни хора,  отделна биология, не можем да контролираме всичко.
Виж целия пост
# 550
Добрите намерения на родителя не означават автоматично, че е свършил добра работа, колкото и така да им се иска да е на всички отдадени майки в тоя форум. Чета, чета, ще си каже човек, че всички перфектни майки са се регистрирали тук. Кой знае и вие какви сте ги свършили, а децата ви (поне възрастните такива) нищо не ви казват, за да не ви засегнат. Ама иначе нямало нужда да се пази психиката на порасналите деца. Ми на родителите паихиката защо да пазим тогава? Бъдете малко човечни.
Виж целия пост
# 551
buttercake, нем, нито съжалявам,че ме има,нито изпитвам вина. Просто я обичам. Тя е доста найс човек, горда съм с нея за толкоз много неща. Като се обърна назад и погледна каква бях аз на 20, годините ,на които тя ме е родила,боже, вероятно не бих се справила с нито 1 от нещата, с които тя се е. Възхищавам й се. Не казвам,че е безгрешна, всеки си има кусури, но си е моята майка - тя седи за мен, аз седя зад нея и докато сме живи, ще се подкрепяме и обичаме надявам се Simple Smile)
И какво като те е родила на 20 ? Моята ме е родила на 19 ? Това ли е геройството ? Да имаш дете е най-нормалното нещо за една жена. Аз също стоя зад децата си, всяка нормална майка го прави и изобщо не виждам нищо героично в това. Аз нали ги исках тези деца, нали ги обичам ?
В моят живот майка ми не заема централно място, а моето семейство.
Виж целия пост
# 552
Жената е направила дете за да и се възхищава и да я боготвори. От това се храни нейното его. Дъщерия и и ръкопляска за това, че я обича, а не е била длъжна. Като няма да обичаш едно дете не го довеждай на този свят. Но госпожата е направила огромно усилие да обича.....детето си. Не знам, да и дадем медал за този героизъм, а?

Мездувременно кравата обича малкото си, козата също, кучето и то, но майката човешка не е длъжна да обича своето. Интересна тема за размисъл. Какви са задълженята на една майка? Според FlameV обичта и отглеждането не влизат в тях. То какво остана?
Виж целия пост
# 553
buttercake, аз съм споделила как виждам моята майка, ти гледаш на нещата по друг начин, ит'с окей. Има чар в това да са различни възприятията на хората Simple Smile Няма много значение дали на някой му се вижда абсурдно, че намирам майка ми за герой и причините, поради които я, в крайна сметка те са си лично мои, но за целите на форума и свободата на изразяване на мнение - оценявам, че си си направила труда да напишеш своето. Относно центъра - моят е също в семейството, но с разликата, че под "семейство" не разбирам само човека, с който си деля живота от години, но и хората,с които съм си делила живота преди това - майка ми, баща ми, дядо ми, баба ми преди да почине. Както споменах, те са прити найс гайс, няма някаква адекватна причина, поради които бих ги изблъскала в страни.

Metanoia, за моята майка ли говориш? Ако да - отличен 6 за свободната интерпретация. Харесва ми. Креативността е на ниво. Но бейсикли ми казваш какво? Приемаме хората около нас за даденост и сме безразлични към живота им и проблемите, които са срещали, защото са длъжни да ги превъзмогнат и затова трябва направо да ги омаловажим? Не го виждам като нещо полезно, но щом за теб работи - чудесно. Аз съм избрала да оценявам усилията на близките ми. Но пък грешката ми може би е, че не им го казвам достатъчно често. Всъщност това за медала звучи чудно, може да й го направя като подарък за Коледа, даде ми добра идея,благодаря Blush
Виж целия пост
# 554
FlameV,
Точно в това е проблема, че смяташ, че не засвидетелстваш благодарността си достатъчно често.
А всъщност точно това се опитвам да ти обясня, че няма за какво да си благодарна, защото се предполага, че тя е копнеела да те има и да се грижи за теб с любов.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия