Понякога е много трудно да разграничиш нещата и когато имаш проблеми в дадена област, ги прехвърляш и вкъщи, най-често на най-близките хора около теб. Не казвам, че е правилно, но това се случва постоянно. Аз също го правя. Много щеше да е хубаво всички да можехме да си владеем емоциите, да успяваме да разграничаваме нещата едно от друго, да не се ядосваме за глупости ама не можем, много хора не успяват. Всичко е до характер и нагласа. И аз не искам да съм емоционална ама съм.
Виж целия пост
Страх ли ви е от старостта?
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
# 210
24 май 2020, 21:20 ч.
# 211
24 май 2020, 21:21 ч.
Не всеки е способен да оцени и да види позитивното. Характер, темперамент, житейски опит. Хората сме различни и като цяло темата има много нюанси. Винаги истината е някъде по средата. В някои моменти да се насилиш да си позитивен може би помага. Някой път просто трябва да си позволиш да ти е гадно. Против съм вечно да си забранява човек да му е кофти. Моето мнение е, че трябва да си позволяваме да изпитваме цялата гама от емоции, с която сме дарени. Имаме периоди на гняв, на щастие, на депресия. Намирам го за напълно нормално.
Виж целия пост
# 212
24 май 2020, 21:26 ч.
В никакъв случай не се забранява. Няма лошо да покрещиш, да поплачеш. И да станеш с депресия може. Но не и да носиш лошото със себе си дълго време и да му позволиш да те яде, да си убеден, че ти си прав, всички останали грешни и цял живот да им отмъщаваш.
Виж целия пост
# 213
24 май 2020, 21:27 ч.
Като чуя за позитивно мислене и йога си плюя на петите. Който иска да си вярва, който иска да се разтяга.
Виж целия пост
# 214
24 май 2020, 21:28 ч.
Естествено, че всяка емоция трябва да се оставя да се преживее и пусне. А не да се потиска и да стои вътре в теб и да разяжда.
Виж целия пост
# 215
24 май 2020, 21:31 ч.
Вече в много психологически изследвания стигат до извода, че за по-невротичен тип хора постоянното насилване да мислят позитивно всъщност води до повече стрес. А и прекаленият оптимизъм може опасно да те отдалечи от реалността. https://www.scientificamerican.com/article/can-positive-thinking-be-negative/
Виж целия пост
# 216
24 май 2020, 21:32 ч.
Това, че човек страда, е точно показател, че не се смята за прав. Ако се смяташе за прав щеше да се чувства добре, защото щеше да мисли, че проблема не е в него.
Според мен човек най-много страда от чувството на вина, това е едно от най-лошите и изяждащи душата неща. Но за съжаление понякога отнема доста време да се преодолее. Емоциите са изкючително разрушителни, когато не успеят да се контролират и вярвайте ми, дори и да иска, човек не винаги успява да ги контролира. От друга страна, няма и как да ги пуснеш свободно да се “развяват” на воля, защото това може буквално да те погуби. Трябва да има баланс, а той е доста трудно да се намери.
Виж целия пост
Според мен човек най-много страда от чувството на вина, това е едно от най-лошите и изяждащи душата неща. Но за съжаление понякога отнема доста време да се преодолее. Емоциите са изкючително разрушителни, когато не успеят да се контролират и вярвайте ми, дори и да иска, човек не винаги успява да ги контролира. От друга страна, няма и как да ги пуснеш свободно да се “развяват” на воля, защото това може буквално да те погуби. Трябва да има баланс, а той е доста трудно да се намери.
# 217
24 май 2020, 21:33 ч.
Какво значи да оцени позитивното? Позитивното не е нещо обективно.
Добро и полезното за едни е неприятно и безполезно за други - например пушенето.
Или тичането.
Или пътуването.
На жена, която партньорът й я напуска заради друга по-хубава и по-успешна жена, и я изоставя без сериозни доходи и с две деца, да й обясняваш, че не всичко лошо се случва наведнъж, че трябва да оцени, позитивното, че тоя мухльо я напуска. И колко е хубаво, че друга ще му глади ризите и ще му трака с тенджерите!
Чукайте на дърво, да не ви спохождат такива ситуации, пък после аз да ви обяснявам, че не виждате позитивното.
Виж целия пост
Добро и полезното за едни е неприятно и безполезно за други - например пушенето.
Или тичането.
Или пътуването.
На жена, която партньорът й я напуска заради друга по-хубава и по-успешна жена, и я изоставя без сериозни доходи и с две деца, да й обясняваш, че не всичко лошо се случва наведнъж, че трябва да оцени, позитивното, че тоя мухльо я напуска. И колко е хубаво, че друга ще му глади ризите и ще му трака с тенджерите!
Чукайте на дърво, да не ви спохождат такива ситуации, пък после аз да ви обяснявам, че не виждате позитивното.
# 218
24 май 2020, 21:33 ч.
Човек ако се остави по течението, най-вероятно ще се удави някъде, преди то да го е отвело някъде.
Може би ако се пускаш, е добре да имаш сал от емоционална интелигентност, който да те отведе където реката свършва.
Никой не говори за някакви крайни течения да се хилиш като идиот, докато ла**ата ти се изсипват на главата.
Става дума за едно вътрешно спокойствие, common sense, недопускане на глупотевини да тормозят мислите ти.
Идеята е да го постигнеш доброволно и да го превърнеш в начин на мислене, а не да се насилваш. Насила хубост не става. Това е да лъжеш себе си, да приютиш чужди мисли, които не можеш да разбереш. Всеки човек сам трябва да стигне до зена си.
Виж целия пост
Може би ако се пускаш, е добре да имаш сал от емоционална интелигентност, който да те отведе където реката свършва.
Никой не говори за някакви крайни течения да се хилиш като идиот, докато ла**ата ти се изсипват на главата.
Става дума за едно вътрешно спокойствие, common sense, недопускане на глупотевини да тормозят мислите ти.
Вече в много психологически изследвания стигат до извода, че за по-невротичен тип хора постоянното насилване да мислят позитивно всъщност води до повече стрес. А и прекаленият оптимизъм може опасно да те отдалечи от реалността. https://www.scientificamerican.com/article/can-positive-thinking-be-negative/
Идеята е да го постигнеш доброволно и да го превърнеш в начин на мислене, а не да се насилваш. Насила хубост не става. Това е да лъжеш себе си, да приютиш чужди мисли, които не можеш да разбереш. Всеки човек сам трябва да стигне до зена си.
# 219
24 май 2020, 21:39 ч.
Ок. Ето пример с баба ми. Да кажем, че я помня ясно откак съм била на 6. Ами тя тогава е била на 56. Сбабичосана по собствено желание. Рано пенсионирана, имаше къща, мъж, който изкарваше пари. Не е имала тежък живот. Обаче просто си беше крива баба и това е.
Не искам да съм като нея.
Продължавам. Тя си седеше вкъщи. И сякаш отмъщаваше на дядо ми, че излиза, работи, ходи на виличката, излиза с приятели. Надживя го, но непрекъснато охкаше, че я болят краката, че има кръвно... За нея "хайманосването" беше най-големият грях.
Виж целия пост
Не искам да съм като нея.
Продължавам. Тя си седеше вкъщи. И сякаш отмъщаваше на дядо ми, че излиза, работи, ходи на виличката, излиза с приятели. Надживя го, но непрекъснато охкаше, че я болят краката, че има кръвно... За нея "хайманосването" беше най-големият грях.
# 220
24 май 2020, 21:46 ч.
Няма как да знаеш за какво й е било криво. Може да й е изневерил и да не е могла да прости. Човек като е крив си има причина, рядко е просто от проклетия.
Иначе никой не говори да се пускаме по течението и да се държим като луди, изпитвайки всичките си емоции без никаква самоцензура. За някои неща не си струва да си късаш нервите, но за други е напълно окей да ти е кофти и не е нужно да се насилваме и самоубеждаваме в обратното.
Ако превъзпитанието на дърти години беше толкова лесно досега всички щяхме да сме мега хармонични и оптимистични, защото няма човек на планетата, на когото да му е приятно да изпитва негативни емоции. Даже и отмъщаващите хора го правят, за да намерят мир в душата си. В чувството за вина се крие желание за самоусъвършенстване и прошка. В гнева се крие копнеж за нещо по-добро.
Виж целия пост
Иначе никой не говори да се пускаме по течението и да се държим като луди, изпитвайки всичките си емоции без никаква самоцензура. За някои неща не си струва да си късаш нервите, но за други е напълно окей да ти е кофти и не е нужно да се насилваме и самоубеждаваме в обратното.
Ако превъзпитанието на дърти години беше толкова лесно досега всички щяхме да сме мега хармонични и оптимистични, защото няма човек на планетата, на когото да му е приятно да изпитва негативни емоции. Даже и отмъщаващите хора го правят, за да намерят мир в душата си. В чувството за вина се крие желание за самоусъвършенстване и прошка. В гнева се крие копнеж за нещо по-добро.
# 221
24 май 2020, 21:52 ч.
Братане, мислите на човека не са нещо извън битието му. Много е лесно да си вътрешно спокоен и позитивен, когато всичко важно за теб ти е до голяма степен наред. И аз ги говорех същите неща под 30. И давах примери как, виждаш ли, съм оцеляла на хляб, лютеница и любов през Виденовата зима, че и прекрасни спомени имам от тези години. И как с позитивизъм съм преживяла да не замина да уча в Щатите след като съм приета в два университета, щото хиперинфлацията е изяла всичките пари на родителите ми. Сега, обаче, с дете с леко увреждане, след развод и като съм гледала смъртта в очите на приятел под 40, не лея подобни позитивни мантри. И знам, че е много по-ценно просто да си до човека в трудните му времена, отколкото да го напрягаш с фалшив позитивизъм.
Виж целия пост
# 222
24 май 2020, 22:06 ч.
Ами аз това казвам, че не трябва да е фалшив позитивизма. Разбирам те напълно - аз съм така с мотивационните речи - гледам някакви хора как се надъхват, а аз не трепвам и се чудя какви глупости ми се говорят. ю
Но мен трудно нещо може да ме разклати и рядко ще се сдухам за ненужни неща. Към моята болка и терзания имам висока търпимост. Като малък (1-2 клас)една лятна вечер счупих крак, прибрах се на един крак и си легнах да спя (имах такава мантра - когато се наспиш, ще ти мине
). Не ми се размина гипсирането на сутринта след закуска 
Това, към което не мога да остана безучастен е чуждата болка. Когато мога - помагам на драго сърце, но като цяло страня от хора с открит негативизъм, които не спират да се оплакват, защото това ме натоварва.
Виж целия пост
Но мен трудно нещо може да ме разклати и рядко ще се сдухам за ненужни неща. Към моята болка и терзания имам висока търпимост. Като малък (1-2 клас)една лятна вечер счупих крак, прибрах се на един крак и си легнах да спя (имах такава мантра - когато се наспиш, ще ти мине
). Не ми се размина гипсирането на сутринта след закуска Това, към което не мога да остана безучастен е чуждата болка. Когато мога - помагам на драго сърце, но като цяло страня от хора с открит негативизъм, които не спират да се оплакват, защото това ме натоварва.
# 223
24 май 2020, 22:15 ч.
Съжалявам, че ще го кажа, но от коментарите ти в различни теми тук, особено по отношение на жените, оставяш впечатлението на егоистичен тип. Едва ли някой харесва хора, които непрекъснато се оплакват. И това няма общо със собствената чувствителност към чужда болка.
Това, което се опитвам да кажа е, че няма някаква "дзен формула". А позитивизмът зависи и от характера, и от това, което ни поднася животът.
Виж целия пост
Това, което се опитвам да кажа е, че няма някаква "дзен формула". А позитивизмът зависи и от характера, и от това, което ни поднася животът.
# 224
24 май 2020, 22:44 ч.
Съгласна съм, че позитивизмът зависи от това, което ни поднася животът. И характерът зависи от това, което ни поднася животът.
Виж целия пост
Препоръчани теми