Страх ли ви е от старостта?

  • 50 694
  • 1 108
# 585
Наистина ли не правите разлика между весел и достолепен човек, който се държи адекватно на възрастта си и такъв, който иска да минава за тийнейджър?
Виж целия пост
# 586
Има всякакви хора.
Баща ми много се е кльофнал напоследък. А преди беше доста деен.
Виж целия пост
# 587
Истината е, че скучаят, липсват им контакти с хора. И на мен се случва да ми разказват по няколко пъти някоя серия от тв, нещо, което им се е случило, някоя клюка за съседка/съсед, която вече ми е казвана.......И, да, не е приятно, признавам си, че понякога направо се стягам само и само да изтърпя, дразнещо е, но си давам сметка, че това им е техния живот. Май никъде не съм чела, че старостта е хубав период в живота на човек. Тъжен и самотен е, че и болестите, не е лесно.
Иначе има и наистина изкукали старци, там вече оправия няма, но пък и те не са виновни, не е нарочно. Търпение трябва да имат хората, които са близо до тях, няма как иначе. Живот, ако знаехме какво ни чака.....Че е дразнещо - дразнещо е, но това е. Ако са близки, грижиш се за тях, ако не са - съчувстваш. Най-лошото е, че има и изоставени от старите, изразът на една съседка на майка е : "дразни ме, нервичките ми скъсва", май всеки път, като отидем
 и я срещна, все това чувам. Това за нейната много възрастна майка, която не е много наред с главата. И сигурно е така, но не мисля, че е добре да се оставят само на тях си, и те са хора, човешки същества. Уф, хич не е толкова лесно и елементарно понякога.
Виж целия пост
# 588
На мен пък нищо не ми пречи да си поприказвам с възрастните комшии, питат как е детето, как съм в работата, не мога да ги подмина без да обменим две, три приказки. Че ние израснахме пред очите им... И ние ще станем като тях, жадни за новини и хорско присъствие. Имаше една баба Недялка, много мила, но почина, често ми казваше, че аз съм била най хубавата булка, която е виждала, гледала сватбата от терасата.  Kissing Heart Мило ми е всеки път като я чуех...  макар да ми е ясно, че не е съвсем истина! Revolving Hearts
Виж целия пост
# 589
истината е, че старостта върви ръка за ръка със самотата. И социалните го приемат по -тежко, особено ако нямат и много роднини. И скучаенето им не може да е за сметка на обсебването на живота на децата им.
Виж целия пост
# 590
истината е, че старостта върви ръка за ръка със самотата. И социалните го приемат по -тежко, особено ако нямат и много роднини. И скучаенето им не може да е за сметка на обсебването на живота на децата им.
Това е много вярно. Те и за това много от пенсионерите работят, освен че пенсиите не им стигат, но и контакта с хората и чувството, че са полезни ги поддържа.
Виж целия пост
# 591
Lebrex, много ми стана смешно като спомена как някои хора не можели да се вредят от пенсионери в Лидл. Баща ми на 79 все не можел да се вреди от дъртите в Лидл 😂 Явно се има за млад, а дъртите може и да са по-млади от него 🤦🏻♀
Виж целия пост
# 592
Lebrex, много ми стана смешно като спомена как някои хора не можели да се вредят от пенсионери в Лидл. Баща ми на 79 все не можел да се вреди от дъртите в Лидл 😂 Явно се има за млад, а дъртите може и да са по-млади от него 🤦🏻♀
Нека има дух човека и да се има за млад! Да е жив и здрав!
Виж целия пост
# 593
И моята майка се беше обидила, че домоуправителите им дошли да предложат услуга да им носят храна и лекарства през ИП. Simple Smile Защото нали имаше някакви инициативи да се помага на възрастните хора. Направо я бяха засегнали на възраст. Тя е на 75 и им обяснила, че е в отлична форма и може тя да помага, а не някой на нея Simple Smile Майка ми си ходи в ежедневието с грим, червило, прическа, обици и това е всеки ден.
Виж целия пост
# 594
Че тя си е млада майка ти.
Моята леля е на 79, винаги е много елегантна, от доста време ползва смартфон, чете много и общува с много приятелки.
Виж целия пост
# 595
И моята маман е така, с шапенце, перли, червило Wink
Виж целия пост
# 596
Това е и моето мнение за старостта:
„Тези дни едно младо същество ме попита какво е да си стара. Доста се обърках, защото не се считам за стара. Като видя реакцията ми, съществото страшно се смути, но аз го успокоих, че въпросът е интересен, че ще го обмисля и ще му съобщя изводите си.
Старостта, осъзнах аз, е дар. Днес, вероятно за първи път в живота си, аз съм този човек, който винаги съм искала да бъда. Не, не става дума за тялото ми, разбира се. Понякога се отчайвам от него – бръчки, торбички под очите, петна по кожата, увиснал задник.
Често старицата, която виждам в огледалото, ме шокира, но не преживявам дълго.
Никога не бих се съгласила да сменя моите удивителни приятели, забележителния ми живот и семейството си, което обожавам, за по-малко количество бръчки и плосък корем.
Колкото повече остарявах, толкова по-добра ставах към себе си. И по-малко критична.
Станах приятел със себе си.
Не се коря за това, че съм хапнала някоя бисквитка, че не съм си оправила леглото, че съм си купила циментов гущер, от който абсолютно нямам нужда, но той придава авангарден оттенък на градината ми.
Имам право да преяждам, да не прибирам след себе си, да съм екстравагантна. Свидетел съм на това как много, твърде много от най-скъпите ми приятели напуснаха този свят, без да са изпитали великата свобода, която дава старостта.
На кого му пука, че чета до четири сутринта и после спя до обяд на другия ден?Танцувам сама със себе си, слушам невероятна музика, и ако ми се доплаква за отминалата ми любов, какво пък, ще си порева. Ще се разходя по плажа по бански, който едва удържа едрите ми телеса. Ако ми се прииска, ще се хвърля в океанската вълна, въпреки пълните с жалостивост погледи на младите същества по монокини наоколо.
Те също ще остареят.
Понякога забравям, това е факт.
Впрочем, не всичко в живота е достойно за запомняне, а за важното си спомням.
Разбира се, че за толкова години сърцето ми е било разбито не веднъж.
Как може да не се разбие сърцето, ако ти си загубила любимия си, ако детето ти страда или когато кола блъсне любимото ти куче? Но разбитите сърца са източникът на нашата сила, нашето разбиране и нашето състрадание.
Сърцето, което не е било разбито нито един път и е стерилно и чисто, никога няма да познае радостта от несъвършенството.
Съдбата ме благослови да доживея до бели коси, до времето, когато младежкият ми смях завинаги се е отпечатал с дълбоки бразди върху лицето ми. Но колко хора никога не са се заливали от смях и са починали преди косите им да се обсипят със скреж?
Мога да казвам „не" абсолютно искрено. Мога да казвам „да" абсолютно искрено.
Колкото повече остаряваш, толкова по-искрен ставаш. Все по-малко те интересува какво мислят околните за теб. Вече не се съмнявам в себе си. Даже си завоювах правото да греша.
И така, в отговор на твоя въпрос, мога да кажа: харесва ми да съм стара. Старостта ме освободи.
Харесвам човека, в който се превърнах. Няма да живея вечно, но докато съм тук, няма да губя време да страдам за нещо, което е можело да се случи, но не се е случило, нито пък ще се притеснявам за това, което може да се случи.
И ще ям сладко за десерт всеки Божи ден".
Виж целия пост
# 597
Преди няколко дни се разрових в телефона да покажа на колежка снимки, изпратени ми от близка, от пенсионерски клуб в Испания. Значи, аз искам така да остарявам! Празнували "Празник в бяло", всички облечени в бяло, минимум 70-75 годишни, обаче красиви и усмихнати. Нямаше къси поли, някои с патерици или бастуни, но изглеждат щастливи и достолепни. Забавляват се, танцуват, дори и с патериците. И в България познавам няколко такива жени - на по 70+ години, обаче винаги усмихнати, излизат, събират се с приятели, ходят по екскурзии и се забавляват. Пенсиите им не са големи - някъде 300-350 лв, но когато човек има желание, намира и начини. Веднъж без да искам, в едно заведение подслушах разговора на две жени на съседната маса. Едната чакаше майка си, която била на концерт и каза: "Майка ми не се спира, живее много по-интересно от мен. Следи културния афиш на общината и където има "вход свободен", тя е там с приятелките си". Много се радвам на такива пенсионери. Избягвам да контактувам с хора, независимо млади или възрастни, които говорят само за болести, натоварват ме, темата не ми е интересна.
Виж целия пост
# 598
Не, с 350лв пенсия не намираш начин ако имаш желание. Сигурно някой им помага.
Да са живи и здрави. Моята баба днес имаше рожден ден. Подарих й разни глупости, зарадва се. Намира си постоянно на какво да се смее и забавлява.
А, пусто, на улицата постоянно ме спират баби да им помагам с нещо. Защо все мен ме виждат, не знам Grinning Помагах й да слезне от метрото, на 87 каза, че е. Разказа ми, че й бил тежък живота, сега е сама. Едвам ходеше, къде беше тръгнала, не знам. Не е хубаво да си стар, няма какво да се лъжем.
Виж целия пост
# 599
Ами със сигурност не е най-хубавият период в живота на човек, затова си мисля, че трябва малко по-добро отношение към тия хора, за да не си отиват огорчени, поне колкото е възможно. А обикновено са оставени сами на себе си или доста такива има.
Уейв, и на мен често ми се случва! Simple Smile В магазина да прочета цена, че не виждат, да покажа нещо къде се намира, не че и аз много се ориентирам, понякога питам служителки и откриваме търсеното. Оня ден едно деденце - не може да си сложи стотинката за количката, аз вземам количка от съседния ред, той се пънкяви, погледна ме, но нищо не каза. Е, аз попитах какво става, той се оплака, сменихме двайсетте стотинки, влязоха. Нищо работа, но за тях е затруднение. И, наистина понякога се случва и за себе си да ти разкажат, ами изслушвам, какво да правя. Понякога благодарят и така. Няколко пъти съм свидетел как се отказват на касата от продукти, защото не им стигат парите. Предлагам да ги дам, не са някакви суми, просто стотинки или левче някъде. Само една жена се съгласи, после беше ходила в магазинчето/квартално/ да пита къде да ме намери да ми ги върне, магазинерката ме осведоми. А и казах още тогава, че няма нужда. Останалите просто не поискаха, една върна шоколад. Или за дете взет, или пък за нея, може да и се е прияло. Не е възможно в тоя живот всеки сам само за себе си да мисли и да се оправя някак, винаги има ситуации, когато се нуждаеш от някого или нечия помощ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия