Само мен ли ме плашат толкова промените?

  • 2 846
  • 19
Здравейте, не знам дали е правилната тема, нито намерих подобна, пък и ми се иска да разбера дали нещото, което ме чопли, не се е засилило като чувство, вследствие епидемията. Предстои ми местене в родния ми, малък град, не по мой избор, временно, вероятно до края на лятото или октомври, ноември. Досега живеех няколко години в съседния по-голям и по-оживен, където са и приятелите ми. Наложи се местене, заради Ковид... Знам, че е за малко и, че е най-добрия вариант в момента и, че също си има и позитиви, ноо... сякаш колкото повече наближава, толкова повече ме плаши и ми става носталгично и тъжно. По принцип съм скарана с промените, но сякаш сега е изострено. Имам и апетитно предложение от приятелка за морето, но то също не е сигурно пак, заради онова с 19 накрая Grinning. Има ли и други като мен, които изпитват трудности с промените, понеже край мен повечето са доста адаптивни? Ако имате някакви техники за справяне, споделете на тази бъзла Grin Grinning, моля.

С поздрав,

Flowers Sunflower !
Виж целия пост
# 1
Аз също съм човек, който трудно се адаптира към промените като цяло. Спомням си местенето ми в чужбина какъв стрес беше. После пък свикването в София (не ми е роден град). Абе, не ми беше лесно, но минава. Свиква се (колкото и изтъркано да звучи).
Виж целия пост
# 2
С промените се свиква, по-трудно е с нещата, които те преследват, където и да си.
Виж целия пост
# 3
Когато бях млада,  бях ок с промените.  Сега е доста по-сложно, понеже ангажиментите са доста.
Гледай на нещата като нова възможност за нещо приятно.
Виж целия пост
# 4
Познато ми е и аз трудно свиквам с промените.Stuck Out Tongue
Гледай само напред и се съсредоточавай върху положителните неща на новото място.
Виж целия пост
# 5
Трудно свиквам и ги избягвам, доколкото мога.
Виж целия пост
# 6
И на мен винаги ми е било трудно с преместването... Живяла съм в 5 жилища в различни квартали на София, а преди 6 месеца се преместих в градче близо до София. Винаги с наближаването на преместването съм изпадала в паника. Много се привързвам към мястото, на което живея, но на втората или третата седмица, когато си създам своят домашен уют ми минава всичко.
Виж целия пост
# 7
Плашат ме да. Винаги са ме плашили. Обиколила съм доста софийски квартали, нагаждах се, свиквах трудно, но не беше моето. Сега съм в селце, близо до столицата. И съм екстра.
 Но в твоя случай е временно. Мен например ме плаши повече ако ще е нещо, което не е моето, което е нежелано, да трябва да се нагаждам и дълго време да живея на място където не искам. Аз например съм си домошарка и силно привързана към родния дом и не мърдам оттук вече или поне в близките години. Като студентка лесно се нагодих в големия град, но години наред така и не се почувствах себе си там. Поправих тази грешка. До човек е-при теб ситуацията го налага, така, че виж хубавите страни. Няма от какво толкова да се плашиш, щом е временно. Съсредоточи се как да си огранизираш и прекараш приятно времето докато си там.
Виж целия пост
# 8
Момичета, окуражихте ме. Явно не съм само аз. Чувствам се вече обнадеждена, че скоро ще ми мине безпокойството и ще свикна, дори, че ще ми хареса. Все пак си се прибирам у дома. Но имах нужда да чуя тези неща явно. Супер сте! ☺️☺️
Виж целия пост
# 9
Само заради ковид ли ще се местиш от по-големия град?
Виж целия пост
# 10
Само заради ковид ли ще се местиш от по-големия град?

Да, наложи се. Временно.
Виж целия пост
# 11
Човек с всичко свиква и се нагажда.
После намира и хубавото, но трябва време Simple Smile.
Виж целия пост
# 12
Щом е временно няма какво да те плаши.
Аз след родния си град, живях 10 години в друг по-голям. После се преместих в чужбина, където съм от година и половина. Местенето в чужбина за мен беше трудно. Липсва ми България, липсва ми семейството, липсва ми храната, природата, морето, въздухът. В моментите в които се прибирам и кацам в града, в който живях до последно, поемайки си въздух усещам, че дишам по-леко и си казвам “Така мирише на “вкъщи”” Аз все още се нагаждам да промяната и не ми е лесно да свикна, но съм със съзнанието, че няма да остана тук до края на живота си и след няколко години ще поема на някъде. Това ми помага. Като знам, че е временно.
Наслаждавай се на моментите със семейството си. Няма по ценно от това. Има хора, които като мен искат, с не могат да бъдат наблизо Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Щом е временно няма какво да те плаши.
Аз след родния си град, живях 10 години в друг по-голям. После се преместих в чужбина, където съм от година и половина. Местенето в чужбина за мен беше трудно. Липсва ми България, липсва ми семейството, липсва ми храната, природата, морето, въздухът. В моментите в които се прибирам и кацам в града, в който живях до последно, поемайки си въздух усещам, че дишам по-леко и си казвам “Така мирише на “вкъщи”” Аз все още се нагаждам да промяната и не ми е лесно да свикна, но съм със съзнанието, че няма да остана тук до края на живота си и след няколко години ще поема на някъде. Това ми помага. Като знам, че е временно.
Наслаждавай се на моментите със семейството си. Няма по ценно от това. Има хора, които като мен искат, с не могат да бъдат наблизо Simple Smile

Обещавам! Пожелавам да си го създадете това време! Поздрави!
Виж целия пост
# 14
Разбира се, че не сте сама. Също много трудно се адаптирам на чуждо място. Всичко вътре в мене се потиска, кипи и ми е едно гадно. Не знам как да се изразя точно, но хората, които са като мене, които трудно се адаптират към нови неща и места, ме разбират прекрасно. Също се страхувам от новите неща и места. Също съм домошарка. Не разбирам хората, които пътуват на различни места, местят се да живеят на различни места. Имам позната, която всяка събота и неделя пътува на различни места, дори и в съседни държави. Честно не разбирам какъв е този начин на живот. Ако бях на нейно място, щеше да бъде голям стрес за мен. Затова се страхувам да потърся работа в друг град като София, защото не знам дали ще се адаптирам и свикна с бурния живот в София и хората там. Дали ще мога да опозная добре София и да не се изгубя. Аз съм притеснителен човек. Все отлагам кандидатстването за работа в София по тази причина.  Знам, че в София ще бъда сама-самичка.

    Пример: имах приятел от София преди години. Често ходих на гости при него. Голям стрес беше за мене това пътуване. Ами като бях при него, почти не можех да спа. На чуждо място трудно заспивам. Винаги е било така. Преди предстоящо пътуване или някаква новост, която ме очаква, почти не мигвам нощно време. На сутринта се чувствам като парцал.

    Много се радвам, че има такава тема, за да имам възможност да споделя моите терзания и страхове. Дано намеря разбиране. Олекна ми поне малко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия