Как живеете с минимална заплата?

  • 51 571
  • 1 194
# 345
Пропускате момента, че работещ на МРЗ няма да купи хладилник или друг нов уред, АКО не се е повредил старият (и не подлежи на ремонт) . т.е той не си стои и да се чуди да си купили или не.

Simple Smile
Наясно сме. Просто отново се появиха идеи да се ядат пасти, когато няма пари за хляб, затова се наложи да обясняваме как изсипването на голяма сума не винаги оправдава икономисването на 10 лв.
Виж целия пост
# 346
Абе, скъпите обувки са си друга класа. Миналия уикенд ходихме да се разходим и установих, че летните ми планински маратонки/сандали (марка Саломон) вече нямат вид. Не са скъсани, ама са леко разлепени отпред и изглеждат като за смяна, макар подметката да е като нова. Но, ги имам от около 20 години... И пак си купих Саломон от същия тип, да видим те дали няма да ме надживеят Simple Smile Хем сега са на промоция. Та не мога да ги сравня с нещо немарково, просто са различна класа.
Виж целия пост
# 347
Дано издържат... Писала съм, че работих като продавачка на уж маркови стоки. Обувки от 200-300 лв за мен трябва да издържат, но факт, че това не се случва. А някак същият факт много ме разколебава от покупка на още по-висок клас - щом италиански 300 лв/чифт, ама мейд ин Чайна, се цепи, къса и пробива за под година, по-добре да не рискувам с още по-скъпо.
Виж целия пост
# 348
Икономисването от скъпи стоки - нова кола, която харчи по-малко и не й се налага да влиза в сервиз, нова икономична техника, ново палто, на което не му се разваля ципа, купуване на намалена тоалетна хартия за година напред и т.н. - просто е за друга тема от рода "Имам достатъчно пари, не ми се налага да икономисвам, за да живея, но нямам против да го правя (и имам място да съхранявам ТХ за 12 м. напред)". Тук е за оцеляването.
Виж целия пост
# 349
Ахахахаххх! Нямаш деца, нали? Докато бяха малки, успяваха не само за 1-2 месеца да направят на парцалаци адидаски, но и дрехите им за нула време изглеждаха все едно вълци са ги ръфали. Едното е момиче, при това. Голяма дама, няма що.
Да, ама деца, и то сама казваш че като са били малки. А тука голям човек го беше изцепил. Качествени обувки купувал, за да пести от карта за ГТ, обаче ги хвърля всяка година заради много ходене.
Деликатно ще си замълча и няма да казвам в какво превръща обувките си един 27-годишен Говендър, че много ще го изложа. Ходи като трактор през нива. Нито гледа, нито внимава.
Виж целия пост
# 350
Абе... Хем те разбирам, хем знам , че не е баш същото Simple Smile
Брат ми е същият. Обаче! Откакто купува сам обувките си, 'трайността' им подозрително се удължи Grinning Все още не е съсипал и хвърлил нито един, купен лично от него, чифт.
А не е баш същото, защото в темата се говореше за покупка на скъпи обувки за ходене, вместо карта за ГТ, като начин да се спести. И тези обувки от ходене се късат, а не защото обутият е спънат кон. Ей това е  неразбираемото.
Виж целия пост
# 351
Сам си купува обувките отдавна. Остава някой друг да купува патъците на работещ човек. Обаче, няма скъпи, няма евтини, всичко пада под ножа за нула време. Клетникът все е с нови обувки, защото не издържат да остареят. На бас, че терминът "джаста-праста" е вдъхновен от него.
Виж целия пост
# 352
Тук е за оцеляването.

Радвам се за мнението ти, но точно това води до затвореният кръг на немотията. Докато не си променят мисленето ще си останат на дереджето, което са - оцеляване и ще стане и по-зле.
Има страшно много неща, които можеш да направиш, но трябва да излезнеш от "ох, аз нямам пари и затова нищо не ми върви".
До сега не бях разказвала тази история никъде, но оттук започна моята промяна (малко е извън темата) :
Израснала съм на 2 минимални работни заплати ( когато ги имаше  - 4ма души) - играчките си го помня и досега. Помня много добре как в 7-ми клас всичките ми приятели ходеха на уроци, а аз на село да копаеме. И така като дойдоха предварителните изпити (платих си със спестените ми пари от подаръци за Коледа, НГ, РД ) изкарах не една, а 2 двойки - по математика и по български. Когато отидох при баща ми реакцията беше - "Властимейщите и политиците са виновни, като нямаш пари така е. В училище трябва да ви подготвят, какво искаш ? Уроците са за богатите, всеки си намира у-ще накрая, не го мисли"... Тогава разбрах, че явно измъкване няма да има..., ако не направя нещо аз.
И така събрах тедрадка по тедрадка от "частните уроци" на приятелките ми ( всички ходеха до една ) и ги преписвах по-цяла нощ (че ми ги даваха за по-един ден,  нали всички сме пред изпити). Беше много тежък период за мене - защото селото не беше отменено. Накрая влезнах в ОМГ в Пловдив в паралелката с най-висок успех, което смени гледната ми точка над живота. Години след това ни питаха какви връзки имаме.
Но от този момент на татък знам - решения винаги има стига да си готов да ги потърсиш.
Виж целия пост
# 353
Не искам да те засягам, но в моята рода и от двете страни никой, повтарям - никой - не е ходил на частни уроци по абсолютно нищо. Пак бяхме приети.
За мой срам, единственият отличник от 1ви клас до завършване на магистратура е майка ми. Аз, при отлична диплома за средно, влязох с много добър 4.63, едва вързах 3 в първи курс поради липса на мотивация, после се оправих и върнах шестиците, а с тях и стипендия.
Уроците не са задължителни.
Виж целия пост
# 354
Тук е за оцеляването.

Радвам се за мнението ти, но точно това води до затвореният кръг на немотията. Докато не си променят мисленето ще си останат на дереджето, което са - оцеляване и ще стане и по-зле.
Има страшно много неща, които можеш да направиш, но трябва да излезнеш от "ох, аз нямам пари и затова нищо не ми върви".


Като например семейство да се лиши шоково от две минимални работни заплати, за да започне да спестява по 10 лв. Това, ако не е умряло от глад в края на месеца, нали.  Добре, че не предложи да сменят и останалата техника с цел пестене на общо 30 лв., направо трябваше да ги копаем тези хора.

Иначе в твоята история липсва нещо важно - не си се тревожела за манджата, тока и обувките през зимата. За това са се грижили родителите ти, въпреки, че май не им даваш кой знае колко висока оценка.
Виж целия пост
# 355
Въпросът за уроците нито има прост отговор, нито е универсален и абсолютен, но не му е тук мястото.
Виж целия пост
# 356
На мен рязко ми смени мисленето един приятел, съвсем скоро след като бях завършила училище. Той каза: "Забогатява се не от намаляване на разходите, а от увеличаване на приходите."
Виж целия пост
# 357
Не искам да те засягам, но в моята рода и от двете страни никой, повтарям - никой - не е ходил на частни уроци по абсолютно нищо. Пак бяхме приети.
За мой срам, единственият отличник от 1ви клас до завършване на магистратура е майка ми. Аз, при отлична диплома за средно, влязох с много добър 4.63, едва вързах 3 в първи курс поради липса на мотивация, после се оправих и върнах шестиците, а с тях и стипендия.
Уроците не са задължителни.

Съгласна съм с тебе на 100%, по-принцип е така Hug. И мойте оценки са високи от първи клас,  но трябва и да си в правилната среда, а аз не бях в нея. Сама си избрах училището и класа си на 7 год без да знам какво озачава и макар да имах шестици се оказа, че са равни на двойки.
Виж целия пост
# 358
Това какво трябва да значи, подарявали са ти оценки и не си си давала зор?
Между другото, аз бях връзкарче, с роднина в същото училище. Имам ясен спомен как ме изкараха на дъската по 3 различни предмета и едва вързах 2 изречения, но имах шестици и трите пъти. Това е. Обаче целият клас докрай беше убеден, че ми подаряват оценките - докато не дойде КСК и някои дори с уроци едва влязоха с пари в частни университети, а аз влязох първо класиране, държавна поръчка и без курсове, но пък в не толкова желана от мен специалност. Поне не бях изредила при кандидатстването всички специалности в университета на принципа квот стане, само да ме приемат. Бях посочила 9 специалности, едната и задочно, та стават 10 - е, приеха ме на последно, 10то желание. Отчитам го като плюс, после и по специалността работих, но сега не искам да я чувам Simple Smile
Та да, много зависи къде учиш. Може да мислиш, че си отличник, но ако си в по-ларж училище, наистина да се окажеш двойкаджия.
Виж целия пост
# 359
Цитат
Иначе в твоята история липсва нещо важно - не си се тревожела за манджата, тока и обувките през зимата. За това са се грижили родителите ти, въпреки, че май не им даваш кой знае колко висока оценка.

Мойте родители са направили максималното, което са смятали и можели в този момент - 90те не са били лесни за никой. Факт е, че в днешно време благодарение на начина, по който съм израснала успях да постигна повече от много мой приятели с едеални условия. Така, че невиждам защо да ги намесваш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия