Как живеете с минимална заплата?

  • 51 597
  • 1 194
# 360
В българския език няма думи, които в множествено число да завършват на "й". Мой е местоимение, мъжки род, единствено число. Мои е местоимение в множествено число. Частицата "не" се пише отделно от глаголите.
Виж целия пост
# 361
Цитат
Иначе в твоята история липсва нещо важно - не си се тревожела за манджата, тока и обувките през зимата. За това са се грижили родителите ти, въпреки, че май не им даваш кой знае колко висока оценка.

Мойте родители са направили максималното, което са смятали и можели в този момент - 90те не са били лесни за никой. Факт е, че в днешно време благодарение на начина, по който съм израснала успях да постигна повече от много мой приятели с едеални условия. Така, че невиждам защо да ги намесваш.

Ти намеси родителите си - обясняваш как сте били бедни, не са ти дали пари за уроци, казали са ти, че са само за богатите - което чисто технически е така - уроците са с пари, - и т.н. Само че в историята ти за твоето излизане от "затворения кръг на немотията" липсва основната брънка - пропускаш приноса на родителите ти. Успяла си с тяхна помощ - пък била тя чисто битова - храна, дрехи, обувки, платени сметки, креват, - а не въпреки тях.
Виж целия пост
# 362
Май не са били по български уроците и тетрадките.
Виж целия пост
# 363
Цитат
Иначе в твоята история липсва нещо важно - не си се тревожела за манджата, тока и обувките през зимата. За това са се грижили родителите ти, въпреки, че май не им даваш кой знае колко висока оценка.

Мойте родители са направили максималното, което са смятали и можели в този момент - 90те не са били лесни за никой. Факт е, че в днешно време благодарение на начина, по който съм израснала успях да постигна повече от много мой приятели с едеални условия. Така, че невиждам защо да ги намесваш.

Ти намеси родителите си - обясняваш как сте били бедни, не са ти дали пари за уроци, казали са ти, че са само за богатите - което чисто технически е така - уроците са с пари, - и т.н. Само че в историята ти за твоето излизане от "затворения кръг на немотията" липсва основната брънка - пропускаш приноса на родителите ти. Успяла си с тяхна помощ - пък била тя чисто битова - храна, дрехи, обувки, платени сметки, креват, - а не въпреки тях.

Това беше само пример, за да покажа как и без пари, човек може да постигне нещо.
Виж целия пост
# 364
И тази тема стана... "тази седмица нямам разходи за храна - ям купеното от мъжа ми с неговите пари..."
Виж целия пост
# 365
Май не са били по български уроците и тетрадките.

В българския език няма думи, които в множествено число да завършват на "й". Мой е местоимение, мъжки род, единствено число. Мои е местоимение в множествено число. Частицата "не" се пише отделно от глаголите.

И тази тема стана... "тази седмица нямам разходи за храна - ям купеното от мъжа ми с неговите пари..."

Определено езиците не са ми силната част осебенно българският, на който последно съм писала толкова много, когато бях на 16. Не съм завършила в България нито училище, нито университет Wink, и се радвам винаги да науча нещо ново amonqk - благодаря.
Занимавам се от доста време с икономика, инвестиции, планиране на семеен бюджет и как човек може да си дигне качеството на живот ( имам и 2 магистратури по тази част от университета в Тел Авив ), но явно вие знаете много повече от мене. Радвам се и успех Simple Smile
Виж целия пост
# 366
А, и в чужбина ли ходят да копаят на село, за да скърпят бюджета?
Виж целия пост
# 367
Възпитателните методи на някои чужбини не биха харесали на разнежените майчини души във форума.
Като например това, че при излет (в планината) на децата им се дава сладолед/сладичко нещо, само ако стигнат до определена точка от маршрута без да мрънкат. Но докато я стигнат, родителите вече са мръднали още напред по пътеката и така, докато не стигнат до крайната дестинация. И сладолед/сладичко пак може няма. Отговорът е - да се научат, че не всичко може да получат, дори и да правят всичко възможно в живота.
Примери много, но основното е, че в много чужбини правят всичко, което е нужно, дори и да копаят, за да подпомогнат бюджета. Не е нужно дори да са закъсали за средства. Което както виждам, се счита за срамно в България и достойно за подигравки.
Има достатъчно сайтове с хитрини за елементарни неща, които не включват инвестиции за милиони, а за ежедневно свиване на разходите.

milkiway, много харесвам мненията ти!
Виж целия пост
# 368
Накрая да не се окаже, че "затвореният кръг на немотията" е разкъсан с емиграцията на родителите...

Друг вариант е в Израел през 90-те години да е трябвало да се ходи на частни уроци за кандидатстване след седми клас, което би обяснило защо други в темата, вкл. аз, не са ходили - по това време спокойно можеше и без частни уроци за добра гимназия.
Виж целия пост
# 369
Не съм завършила в България нито училище, нито университет
Значи Пловдив вече е чужбина.
Накрая влезнах в ОМГ в Пловдив в паралелката с най-висок успех
Виж целия пост
# 370
ОбъркА се тотално! 😆😜

Прилича ми на една съседка, дето само се хвали как си възпитава децата. А второто отрасна на улицата. Освен това се хвали колко й върви бизнеса и какви пари върти, а не си е плащала водата от векове.
Виж целия пост
# 371
А в туй ОМГ в Пловдив за всички паралелки искат български, за да се влезе, но явно е трябвало за повече от 1 ден да се вземат тетрадките. И сигурно е влязла там, за да си докаже, че може, и после със спестеното от закуски и подаръци за рождени дни е отишла да завърши училище в чужбина, като е оставила тука родителите ѝ да копаят на село.

Между другото, и аз в края на 90-те съм ходила на уроци по рисуване, и много хора всъщност от моите познати ходеха на някакви уроци. Много малко учеха в чужбина, и на практика нямаше сред тях такива, чиито семейства бих определила като бедни или с минимални за България доходи.
Виж целия пост
# 372
Е, сега. С рисуване ли си кандидатствала?
Ако ще е така, аз и на кръжок рисуване, и на кръжок пеене ходех, и на уроци по език за явяване на изпит. Нито едно не е било с цел кандидатстване в учебно заведение.
Виж целия пост
# 373
Аз пък помня точно в края и в началото на 90-те напуснаха масово България хора, които не бяха богати, но повечето високо-образовани. Събраха буквално пари за едни билети и заминаха. Повечето мисля за Щатите.
Как са се оправили, нямам идея. Но децата им завършиха училища там. Съответно университети. Имах много съученици, които повече не съм виждала, точно заради това. След време във Фейсбук се намерихме с някои и поддържаме връзка - всичките са с висше образование и родителите им са ги "изучили". На някои родителите са инженери, на други по-тесни специалисти, но са успели да се закотвят на работа и да уредят живота си някак.
На някои замина само единият родител в началото (сещам се за бащата на съученик - компютърен инженер), после изтеглиха и семействата си. Не са били никакви богаташи през '90-те в България.
Виж целия пост
# 374
Емиграция имаше, за да ходиш да работиш каквото и да е в общия случай. Това, че след като са се устроили и стабилизирали финансово, децата им са продължили да учат там висше образование, е съвсем различна картинка. В никакъв случай не е имало масова емиграция с цел учене и образоване, докато родителите от България те издържат изцяло или частично, както сега е сравнително разпространено. И не са били чести случаите току-що завършили училище да си купят билет с последните си пари, за да студентстват в чужбина, без да имат родителски гръб. Е, в бг-мама по-често се срещат такива случаи, отколкото в реалния живот, ама човещинка.

П.п. Да, и с рисуване съм кандидатствала. Почти нямаше човек от кандидатстващите съответната специалност да не е ходил на уроци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия