Делба при наследство

Много ще е трудно да бе си развали отношенията и с двамата, ако първият не приеме доброволно да му изкупи частта. Законът го задължава, ако иска да продава, да предложи първо на останалите съсобственици да му изкупят дела в някакъв срок, което те не са длъжни да направят, но той след това има правото да го продаде на трето лице. Вариантът е да предложи и на съсобственика, с който са в добри отношения, да му изкупи дела, или да предложи и на двамата по половина. Ако вторият се съгласи на това, най-добре, нещата приключват дотук. Ако не се съгласят, да ги уведоми, че ще пристъпи към продажба на трето лице. Най-добре писмени предложения, покани и уведомления, нотариално заверени декларации, официално да е.

В се съмнявам да инициира каквато и да е било съдебна делба, поне докато С е жив. Най-вероятно ще се опита да си вземе парите от А с предтекста пропуснати ползи, въпреки че никога никой не му е забранил да ползва каквото и да е било, той самият не е изявявал желание.
Всичко идва от там, че А взе едни пари от съвсем отделен имот, които няма нищо общо с В и С. В разбра за това, отиде плати си всички данъци, които не бяха плащани 10-15 години и започна да има претенции.
На този етап за А не е проблем да плати частта на В, ОБАЧЕ (и тук сигурно ще ви объркан зверски) оказва се, че тези 574 кв. м. двор, в които всеки има по 1/3 май е част от по-голям двор, който е 1094 кв. м. Извадили сме скица на тези 574 м. и там те си имат отделен индефикатор, но С има нотариален акт за 700+ кв. м. ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, а не примерно 200 м. идеални части от тези 574 и останалите 500 да са прилежащи.
Тоест, разбирате ли. Дядото на А, В и С е имал двор 1094 кв. м., дава на бащата на С 500+ с покупко продажба и останалите 574 се разпределят между бащите на А, В и С. Бащите вече не са живи и следователно наследници са А, В и С.
Като ви казах дилемата идва от тук, дали ако А си купи идеалните части на В, купува идеални части от 574 м. или купува идеални части от 1094 м.
Това нямаше да има значение, ако С, които се явава с най-голям дял, имаше преки наследници. Той няма и негови наследници ще бъдат всички негови живи братовчеди от страна на майка му и баща му, в това число и В, както и А.
А ще си купи частите на В, обаче един ден В и още други, ще му чукнат на врата и ще кажат "Плащай и това, което сме наследили от С". Тогава вече ще стане трудно и най-вероятно ще се стигне вече до съдебна делба, но защо тогава А да влага пари сега, като най-вероятно всичко това след няколко години ще бъде дадено на търг. По-добре да си инвестира парите в нещо, което ще си е само негово и няма да има още 10 съсобственика. Ситуацията е изключително сложна и напрегната. Ние попринцип имаме и записан час за адвокат вече, но исках да чуя и друго мнения.

Я най-добре при адвокат. С всички документи, то е ясно.
Което има отделен идентификатор, е отделен имот по принцип, но не е изключено да се окажете съсобственици в идеални части на два имота, а не един личен на С и един съсобствен. Разделянето на един имот на два други (от един към два идентификатора), дори да отговаря по размери на идеалните части, не е делба само по себе си и не прекратява съсобствеността - новообразуваните имоти са пак съсобствени, в същите дялове и двата.
Ако образуването на два имота от един е станало по повод съдебна или доброволна делба, е друго, разбира се. Но има случаи, когато просто с регулационния план се образуват два имота от един стар. Това не променя съсобствеността.
Затова - адвокат.

Благодаря много за изчерпателния отговор, Магдена.
От С, който е най-възрастният жив, знам, че оградата е сложена чисто фективно.

"А" трябва да си отговори на главния въпрос какво иска от това място, колко му е ценно - да го има цялото или да получи пари и да се отърве.
Ако иска цялото след време, да, трябва да купи от В, ще елиминира един от съсобствениците. С двама се работи по-лесно от трима. Ако "С" почине, А ще се разправя с наследниците братовчеди сам, а не съобразявайки се с В. Но пак ще трябва да плати, за да се отърве от тях.
Ако счита, че ще му е много трудно да изкупи дяловете на В и С, тогава е по-добре да се махне оттам, т. е на него да му платят и той да си купи нещо самостоятелно.

Иначе , ако се надлъгват, само минава времето....и нищо не се прави, кой знае кои наследници ще живеят там....

Ами лошото е, че и А не мисли много трезво в момента, защото хем иска да си остане там, където е живял цял живот, хем иска и да си му останат пари, ей така за черни дни, но му обяснявам, че нямам как да стане. Или - или, но в един момент най-вероятно и сам ще го разбере, когато ножът опре до кокала.

Орташката работа не си е работа. Особено с роднини - там такива емоции се намесват, че пречат тотално на здравия разум.
С възрастни хора е особено трудно. Можеш да пробваш с някакви "позитивни" стимули. Аз не успях да вникна във взаимоотношенията напълно, но примерно, ако беше мой роднина, щях да се пробвам с аргументи от типа - на теб ще ти е по-лесно така, по-малко занимавка, ще ме улесниш мен - защото нали знаеш колко ми е трудно - работата, детето и т.н. Не искам да се разправям с роднините един ден. По-добре едни пари сега, отколкото неясно колко пари в бъдеще. Няма да има кой да поддържа имота един ден. Примерно казано, ти си набележи някакви аргументи, адекватни на ситуацията и на човека. Знаеш на какво държи повече. И трябва да издебнеш момент, когато е по-адекватен. Да, колкото и грубо да звучи, с възрастта хората става по-неадекватни, зациклят на някакви теми, но има и "светли" моменти. Та е добре да се възползваме от тях, като деца/внуци.

Мандаринка, точно това се опитвам да правя. Говоря, обяснявам, давам съвети като по-млад и по-модерно мислещ човек, той се е фокусирал в нещо и това си е. Аз себе си съм уредила, за него се притеснявам. Не искам да го разказват по съдилища, да си даде парите по дела и адвокати и накрая да остане на улицата, той това не може да разбере, а точно в този форум съм прочела, че съсобсвеност до безкрай няма как да има и се решава точно по този начин. На него му е бащиния, там е роден, израснал и въобще целият му живот е минал там, и сигурно е много трудно да се вземе такова решение, особено на неговата възраст, но такива са обстоятелствата. Не знам, надявам се, че в един момент ще прояви здрав разум и да види, че всичко друго е напразно.

Предположих, че това е ситуацията
Не искам да те отчайвам, но от написаното за парцела - че по документи е по-голям, има ограда, ама не е "официална", си мисля, че има документални проблеми със собствеността и съсобствеността. Което прави каквато и да е сделка по-трудна, независимо дали е делба, дарение, продажба.
Наистина пробвай да уцелиш човека в "светъл" период (дано да има още такива) и да го убедиш да действа. Обясни му също, че ако не се приключи орташката работа, един ще налива пари и време в поддръжката, а един ден всички ще делят по равно, защото трудно се доказва по-голям принос.
И наистина комбинирай аргументи - добре е за него, с аргументи - и за мен ще бъде по-добре. Измисли нещо, в зависимост от семейните истории, които се разказват.

Ние ликвидирахме съсобственост (наследство) с продажба, като най-възрастният беше от моя страна, но прояви разум. Не беше лесно де, лашкаше се от една в друга посока. Можехме и да изкупим дела на другия съсобственик, ама щяха да станат циркове с цената. Добре, че се намери купувач и всеки с парите си по живо, по здраво. Сега не се налага да си контактуваме с тях, което ни устройва идеално. В един момент пак ще се наложи да преговаряме, ама там има още съсобственици и ще е направо цирк като за световно.

Собственик може да бъде само един. Ако предложите по- добра оферта, спрямо предполагаем купувач, може да закупите др.дялове.

Ако този отговор е до мен, и аз да отговоря.
Да, знам, но е въпрос на преценка дали си струва заради чувства ("бащиния"), да се дава оферта за над пазарната цена. Продажбата беше от двамата съсобственици на трето лице, защото нямаше начин да се споразумеят за изкупуване, по-точно за цената. Единият съсобственик нямаше пари, за да предложи да изкупува, и смяташе, че е хванал господ за ... шлифера. Ние имахме пари да изкупим, но преценихме, че не си заслужава да дадем повече, отколкото реално струва и да си загробим там едни пари. И понеже също става дума за стара къща с двор, преценихме също така, че нямаме физическата възможност да поддържаме имота, при положение, че не живеем в него. Неподдържан имот, особено къща с двор, рухва много по-бързо от един апартамент, съответно цената му пада прогресивно.

Пак съм аз. Хрумна ми нещо, което може и да е абсурдно и да ми се смеете много, но аз да питам все пак. Възможно ли е да имаме отделни индефикатори, защото парцелът е разделен с фективна ограда и при заснемането със сателит  (кадастралната карта доколкото знам се прави така) все едно са се получили два отделни парцела?

Не мисля, че е възможно. Не знам как точно се прави кадастралната карта технически, но при изработването и се взимат предвид предходните кадастрални и регулационни планове.

Независимо дали оградата между двата имота (този общия и този на С) е фиктивна, или изобщо няма ограда. С отделните идентификатори са обозначени два имота.
Това, че В е платил данъците, не променя нищо и не го прави повече собственик от останалите. Имал - платил.

Понеже ние очевидно сме на страната на А , аз не виждам реално на А какъв му е зорът да купува, продава и каквото и да е. Сега на него му е добре, защото: той си има етаж от къща, в който живее; има право да минава през двора. Всичко друго не го касае.
Ако В го съди за пропуснати ползи, трябва да докаже какви точно ползи е пропуснал и как точно лично А му е попречил да получи въпросните ползи. Това ми се вижда доста недоказуемо. В е прецакан определено, защото какво ще дири в тоя двор, като не живее там, но явно никой не му пречи да си направи леха с домати, да разпъне чадър и да си пуши чибука в шезлонг на неговата си 1/3.

Собствеността на С и дали той има или няма преки наследници - това също не касае А. Никой не може да го накара да купува каквото и да е, нито наследници, нито на наседниците наследници. Това, което могат да направят наследниците на С един ден е, или да си продадат един на друг идеалните части и да се окрупнят дяловете, или да продадат на трето/трети лица своите части, ако А не се съгласи да продаде своите си части в единия и в другия имот. Даже ако излезе съдебно решение да се продаде земята, в това число и дяловете на А, това А пак не го бърка, защото той пак ще си минава през двора, което него единствено го интересува. Няма да остане без дом никога, защото къщата не е предмет на делба.
Единствено, ако има пари и е съгласен, той или негов наследник (ако е само един) може да откупи дяла на В, за свое удобство. След като двата имота са отделни, няма как някой да дойде и да каже "плащай" за части в съседния имот, които той не желае да притежава. Но може неговият наследник (ако е само един) да желае да изкупи от негово име въпросните части и да си има голям двор.

Не забравяй да пишеш какво ти каза адвокатът, моля.

Уау, благодаря за пореден път. Страшни сте!
Задължително ще пиша! 😉