"Смешно" ли е раждането?

Същото е било и като съм се родила аз. Майка ми, по онова време 18-годишна ревала до първото кърмене. И се оплаквала на жената от съседното легло: "Какво ще казат хората, тая едно дете не можа да роди като хората, ами синьо го изкара..."

Една история, която ми разказаха малко преди да родя:
Предродилна зала, няколко жени, една от които рускиня. Та рускинята по някое време явно усетила, че бебето тръгва да излиза и вика на доктора "Докторе, да се качвам ли на коня?", а доктора през смях "То, коня зает, качвай се на магарето"...

Изчетох почти цялата тема.Незнам дали ще мога да запомня всичко та да го разкажа на мъжа си.Тук намерих мн интересни и весели историики.Аз нямам такава,но за сметка на това тук  ми дойдоха малко в по-вечко.На някои  със сълзи съм се смяла.

Здравейте,дойде и моето време да разказвам.Първото ми раждане беше много тежко и през цялата си 2 бременност си умирахот страх.Случайно попаднах на темата и историите тук ми вдъхнаха кураж и ме накараха да погледна по друг начин на раждането.Четях на съпруга ми и дъщеря ми  и се заливах от смях(представете си голяма тресяща се топка!)!Тръгнах за болницата 20 дни преди термин заредена с весели  истории.Понеже бях сконтракции от 6м,ме приеха за задържане.Когато ме приеха ме качиха в предродилна,защото нямаше места в болницата.Включиха ми система за задържане и ми включиха апарат за запис на тонове.Докторът ме прегледа и си тръгна,като каза,че ще родя след 5дни.2часа след това приемат 3 родилки -раждат заедно.те раждат,аз задържам.Да,ама и на мен ми се прииска вече да раждам-започнаха ми контракции,при включена система за задържане!!Прегледа ме д-ра на смяна и се смее-4см.погледна ме и вика-ще раждаме.Обади се на моя доктор,а той-не,та не,ще задържаме.сложиха ми инжекция да спрат контракциите,а аз се моля вече да раждам. В същото време ражда едно момиче на16г.Плаче и не иска да ражда и се оплаква на майка си колко я боли.Изпратиха я в тоалетната да си вземе чревен секрет сама,защото не даде да и вземат.след половин час я изкараханасила от там-тя седнала да си почива на гърнето!!!Когато започнаха напъните си кръстоса краката и не искаше да отива в родилна зала,защото много боляло,обади се на мама да дойде да я вземе!Тръгна чак когато докторката я заплаши с два шамара.                         Ето и смешки от моето раждане:на26.09.2007г дойде дългоочаквания момент.Сутринта минавам преглед и включват чаканата система за раждане.Мъжа ми е строен пред болницата и чака.Минава1ч,няма болка.2,3,4 мен не ме боли,аз през цялото време вървя по коридора и слушам музика и си говоря по телефона.Звънят познати и на въпроса какво правиш ,отговора е -раждам,хлъц-и затварят.По едно време мъжа ми вече изнервен звъни и ми казва:Сега е 14.00ч,ако до 15.30 не си родила ,аз си тръгвам.След половин час пак се чуваме и ме пита къде съм.аз вече с контракции му казвам,че съм в пред родилна,а той ми вика:а,а значи няма да раждаш,обади се като отидеш в родилна,викам ,аз от родилна ще се обадя,ама вече ще съм родил.През това време вече с пукнат мехур и зверски болки вървя и скърцам със зъби ме среща доктора и ми вика:Горкият ти мъж,вънка пуши по две цигари,казвам ,че му няма нищо,а той вика-много ги съжалявам мъжете,на жената знам как да им помогна,но на мъжа -не мога,затова ходя да ги успокоявам.И аз се чудя къде беше изчезнал доктора-пушил цигари с мъжа ми.После много се смях,но тогава си мислех само как да ги гръмна.На всички които им предстои-леко раждане и бързо тука да разказват!

Мъжка му работа!!!

Случи се да раждам делничен ден преди обед в Майчин дом. Раждането в Медицинска академия винаги крие рискове да бъде пред публика от един курс студенти. От това най-много се страхувах, тъй като майка ми ме е раждала така и ми е разказвала, но това и стана.
Контракциите колко ми бяха болезнени, само тогава си знаех. Поради това, че не издържах да стоя легнала в предродилна, имах чувството, че повече ме боли, се разхождах нон стоп и залягах, където мина. Това, съпроводено с виене, а си мислех, че не съм глезла... Както и да е. По едно време взеха да ме гонят акушерки, "ей къде тръгна", а аз се бях запътила по коридора да излизам да вия на спокойствие да не плаша другите мами. Поставиха ме пак да  слушат тоновете на бебчо и след малко пристига проф. Димитров с цялата групичка студенти. Застанаха пред мен, може и десетина да са били, но ми се сториха поне 20 и професорът обяви, че ще ми пука околоплодните води. Тогава го попитах "това трябва ли да става пред цял курс?", а той се захили "щяла съм добро дело да направя, да се научат хората". След това погледна бебето и заяви" момичето предполагам е уведомено, че ще ражда бебе над четири килограма". А аз все имах надежди, че ехографа на моя лекар греши... Както и да е, процедурата свърши, но студентите се наредиха отстрани да чакат. По едно време идва един и ми вика"хайде, по-бързо, че гаджето ме чака да пием кафе".
По време на самото раждане, една от студентките, която беше бременна,питаше непрекъснато  дали много се разширява човек като роди. След като ми направиха епизотомията, момичето беше категорично, че ще ражда секцио. Преди това една друга студентка я изкараха припаднала. Аз не съм го усещала като нещо толкова страшно, но явно гледката отпред не е особено привлекателна...

И аз раждах пред куп студенти,но в такъв момент ми беше все едно

   
EEEEХ, горките мъже....

Като стана въпрос за студенти, като взлизах в Аг-то  ме посрещнаха 10-тина девойки,леко стресирани бяха на едната и трепереха ръцете, изредиха се всичките да поогледат  добре ли съм се обезкосмила и т.н. Добре че беше планирано секцио,че им се размина гледката.

Ох добре че ви има, че как сме се спекли първескините 
Аз от личен опит нямам какво да разкажа. Майка ми като ме е раждала, баща ми не е бил в нас и е извикала един съсед да я закара до болницата (с трабанта  ) Та не знам точно как е минало раждането, но акушерката е отишла при съседа и му е казала "Честито! Имате дъщеря!" Той като се е прибрал в къщи е казал на дъщеря си и на жена си им е съобщил, че има още една дъщеря  Жена му е голям борсук и няма да ви разправям колко проблеми е имал човека. А "сестра ми" е отишла и ми е купила златно синджирче със сърчице 
На другия ден леля ми отишла под прозореца на стаята на мама и я пита "Хубаво ли е?", а майка ми "...сестра ми, аз родих маймунче!" Цялата съм била с косми, даже и по гърба  Каза, че са паднали след 2-3дни, ама се изплашила жената
Надявам се и моето раждане да е от забавните 

Мили,мами!Незнаете колко добре (меко казано) ми действат вашите разкази.Първоначално бях малко стресирана само при мисълта за нормалното раждане - все едно ще ходя на гилотината,но това отмина и сега дори изпитвам любопитство относно самата болка,как боли,колко боли...Искам и аз да изпитам това!Благодаря ви!Още съм в 6-ия месец,но нали знаете колко бързо лети времето.Горещо желая и аз след време да разкажа нещо забавно.Продължавайте в същия дух - разказвайте още!

Отсега се е почнало.Моя мъж като ме чуе да изохкам и веднага пита "Раждаш ли?".

Надявам се скоро да имам прясна смешна история.

е да се разпиша и в тема за раждането
постъпих в болница след преносване за нормално раждане, но след прилагане на системи и таблетки не настъпи родова дейност и почнаха да се губят тоновете на бебето, та АГ-та реших че трябва секцио питаха ме и аз ДА имам ли избор, приготвиха ме и легнах на масата и точно в този момент се усетих как са ме проснали гола голеничка на масата и хората се суетят около мен а аз ква съм убавица бях си лакирала ноктите на краката в ярко червено за мое самочувствие, от къде да знам че няма да ми оставят чорапките ))) гледката сигурно е била    и взех да си застъпвам краката и да си сгъвам пръстите че да не ми сетят ноктите )
 а и после като ме пусна упоиката питам аз "колко е голямо бебето" а една докторка ми вика "питаш ме за 5-6 път, ама ще ти кажа нищо че пак няма да запомниш", даже след няколко дни една друга мама вика "абе онзи ден една от операционна 6 пъти пита колко е тежало бебето" ))))))))))

Та затова докато мен ме приемаха и обработваха, акушерката изпрати мъжа ми до аптеката за лигнин, памперси, мокри кърпички... Идва после при мен тази акушерка в предродилното и ми се хили, че моят купил памперси за възрастни - при това два размера (до 60 и над 60 кг), защото не знаел кои ще ми станат.

Това е супер, направо щях да умра от смях!

Имах предвид, че разказа на mata kosmata е супер - това с памперсите!