"Смешно" ли е раждането?

 смешно е,и още как

Раждах със секцио заради проблеми с таза и кръста и точно заради тях се изправих и тръгнах чак на 3-я ден,а и операцията ми е доста голяма. На визитацията д-ра вика " Ти какво си са проснала втори ден като Хаджи Димитър?" Едва се смеех заради шевовете          А една циганка я питаме в кой месец е , а тя "Д-ра каза, че съм била в 8-ми"

темичката е супер браво за нея посмях се до сълзи

Чуденси попълнения!    Чакаме. Януари   

Неизвестно защо се качих на магарето да раждам с чорапите. Единия лекар каза: Е няма да изстине жената щом е с чорапки!
Имаше 8 човека екип докато раждах: двама за стволовите клетки, санитарка, акушерка, анастезиолог, лекарка, педиатър и неонатолог. Всеки ми задаваше въпроси: кой за да ме разведри, кой за да си попълни формуляра, а аз се мъчех да се съсредоточа какво ми казва лекарката. Накрая изключих и започнах само да напъвам, докато в един момент не осъзнах, че 8 човека ми крещят: Спри да напъваш...
Бебето беше излязло наполовина и те искаха да не стягам матката за да го дръпнат
Родих за 15 мин, но ми се сториха повече, въпреки, че не ме боля (бях с упойка).
Пожелавам на всички бременни леко и безпроблемно раждане като моето!

мъжка му работа- все в сладкото им е ума

Аз ще ти кажа защо- чела си същата книга като мен  . Там пишеше, че са задължителен аксесоар за една родилка, че да не и замръзнели краката на магарето  . Носех си 3 чифта.

Много забавна тема, наистина. Жалко че нямам какво смешно да споделя и аз.

Здрасти и от мен! Моето раждане не беше чак толкова смешно, но след като родих, от магарето направо, се обадих на мъжа ми да ми купи нещо за ядене - бях УМРЯЛА от глад - не бях яла нищо освен малко кисело мляко -около 2 дни , и докато говорех с него, акушерката ме посъветва да му кажа да ми вземе и шоколад. И  моичкият толкова ошашавен горкия, че напазуравал и най-тържествено ми връчва една торбичка с храна, съдържанието на което се състоеше от огромен дюнер (при това с люта подправка) и огромна кофа с течен шоколад ( но аз нямах лъжица, а от столовата там отказаха да ми дадат). Изядох си дюнера аз-люти, не люти, бях много гладна, а шоколада си го ядох като се прибрах вкъщи.
А пък в следродилно, в стаята, в която бях аз докараха някаква мацка, която при първото си раждане, първо й паднала тапата и чак тогава и се пукнала водата, и при това си раждане пак чакала да прокърви, при все че си имала контракции, и за да уплътни времето, докато чака да прокърви, измила чиниите, изпрала на ръка и тъкмо почнала да кърпи някаква риза на мъжа си, когато, последният я подхванал да я кара в болницата. (въпросната риза беше прибрана в сака й с багажа и беше извадена да послужи като доказателство ) Мацката пристигнала в болницата с почти пълно разкритие...
И малко смешки от времето на моето раждане: Когато съм се родила, съм била с много усукана пъпна връв и съм била задушена - съответно синьо-черна на цвят, и когато ме показали на майка ми, тя съвсем спонтанно възкликнала: "Леле, че е грозно, че и момиче, как ще го оженя?"
А, и майка ми била единствената родилка, а се случило така, че лекарят, който бил на смяна, бил съученик на майка ми.Акушерката го събудила, когато дошло време да шие майка ми, и той сънен разтъркал очи и се обърнал към акушерката: "Тя , Бинчето, е наш човек, няма да се сърди, я ми намажи една филия с лютеница". И лекарят застанал между краката на майка ми и започнал да я шие най-усърдно, докато акушерката му подавала филията , за да си отхапва.

И аз съм чела от вашите книги.

 
Подобен черен хумор съм виждала в патологията /свързано ми е с работата/. И аз навремето се чудех как може така, ама човек така се деформира, че...

К`ъв хумор, гладен бил човекът просто, закусвал на работа...

Прясна история и от мен.
На 23.11. ми направиха секцио поради тесен таз и преносване на бебето ми с 8 дни.
Лягам на операционната и се оказва,че трябва да опъна двете си ръце настрани и на едната да набучат система,а на другата-да вържат апарата за кръвно.Хубаво,ама аз имам пареза на лявата ръка и движенията ми с нея са на 50% ограничени,т.е. това упражнение с опъването настрани е невъзможно.Обясних това на лекарите,набучиха всичко на дясната ръка и почнаха да мъдрят къде да заврат лявата,че да не виси и да не шибна лекаря докато ме реже.Прибраха я до тялото ми и я вързаха през китката за операционната маса.Идва лекарят-37-38 г. неприлично хубав лекар /Д-р Славов-Майчин дом/.Приближава се до масата и се оказва,че дланта на вързаната ми ръка е точно на нивото на.....пакета му.Всички почнаха да се бъзикат,че ще бъде "кефска" операция и за мен и за него.
Свърша операцията,докторът се надвесва над чаршафа:
-Ма ти хич не пипа!!!
-Пипах,пипах!/ръката ми изтръпна на 2-рата минута/
Надвесва се още повече:
-Я кажи между нас как съм?
-Аааа,ставаш!
 

И аз така Обаче на мен ми се приядоха еклери и мъжът ми донесе един кашон Цялото отделение яде 2 дни еклери

днеска като съм почнала да пиша за раждането,айде и тука да се разпиша,да поразведрим бъдещите мамчета ,че знам какво е-аз много се страхувах и исках секцио с пълна упойка,е така и стана,макар до последно лекаря ми не каза дали ще е така,тогава ми беше голям спеч и страх и не намирах нищо комично,ама сега като се върна назад е имало смешни моменти ,почвам да копирам отделни моменти разказани в друга тема:
*бе и аз мислех тея няма ли да ме упояват,какво си точат ножовете пък аз съм будна,ама нали през това време д-р Бах(анестезиолога) ме уверява,че ми дава кислород,пък аз усещам,че не е съвсем така и му викам "абе вие вече ми пускате упойката" и той вика"не,не е още ти пък откъде знаеш","ми не можете да ме излъжете-всичко знам аз"  " и той "откъде знаеш всичко",аз-"от интернет",последва дружен смях и това е едно от последните неща,които си си спомням преди да ме упоят,само усещах,че ми с еприспива и хич не беше зле,че си виках на упоения мозък-ох,малко сън най-накрая,ама предната нощ хич не бях мигнала,а и можех ли като знам,че ще се ражда на сутринта сега пък си мисля дали пък не съм се съсбудила з малко по време на операцията,щото като излизах от упойка 1-вото нещо,което си помислих беше"кво става сега,кои са тия и защо ме будят,така хубаво спах и сънувах искам си още...." и в главата ми уж съня ми-опреционна,едно лилаво бебе с гръб към мене и изпънати крака го мият на чешмата и то реве,а аз викам я да бебче,може ли да го видя"  и като се разсънвах си мислех-"глей сега колко съм се побъркала на тема бебета,че чак сънувам детайлно",пък може и да не е било сън,ама кой му пука вече
* аз даже и с червило бях,до операционната поне даже анестезиолога вика"разбирам,че искаш да си хубава,ама ако ти посинеят устните как ще разбера-може ли вика с една марля да те изтрия"-а аз щото така ме беше шубе като ме разпънаха с тия каиши,че ми беше все едно и всички ми бяха противни тогава и му викам"само да не ми го размажеш" а моя лекар вика"абе ще си хубава докато те оперираме,не бой се,аз си те знам" 
ааа спомням си,че докато ме упояваха почнах да говоря глупости,ама май ви писах за това,но пропуснах да кажа,че докато ми даваше да вдишвам упойката и аз викам"ама хубава ли е сега тая упойка?"(нали за висчко си питах де),и си спомням,че коментирам на глас"ама тоя анестезиолог е много млад,да не е стажант,не ща стажанти" и моя лекар"ми поне можеш да се похвалиш,че си спала до млад и хубав мъж"    абе може и да има и друго,ама за момента само тия неща ми изплуваха
*имат си терминология помежду си явно,когато трябва да се прегледа някоя родилка,акушерката се извиква"Докторе,елате да сложите една ръкавица тука"  и то верно и гледаш наредили се 2-3 родилки и той само слага ръкавица,бърка,сваля я и минава нататък  на една друга пък вика"Абе ти откога не си се къпала?"  не знам тя какво отговори,ама той вика "Аааа не е тая година" и викна една акушерка да я измие и тя гледайки настрани я поля с чайника  Затова пък мен ме похвали колко съм чиста,пък и си бях направила тоалета вкъщи старателно и той вика"Ама ти наистина си си наумила днес да раждаш,поне ни спести бая работа" 

Темата е просто уникална! Със сълзи съм се смяла, докато я изчета 

Дано, да мога да разкажа и аз смешна история свързана с раждането в най-скоро време!
А вие продължавайте да давате кураж на такива стъписани като мен