"Смешно" ли е раждането?

Ми аз съм го казвала и в други теми, ама май тук най му е мястото. Беше през декември и ествено студено. В предродилна до моето легло имаше един електрически радиатор и той сигурно от първата световна и му скапан нещо штепсъла. Та техника, който дойде най-невъзмотимо го разглобява и сглобява, пред разчекнатите ми джулани  Болката не беше лесна за понасяне, но не я помня, обаче това ще го помня цял живот. Беше си шоу  Ех, спомени, спомени...

Пак съм аз!
Сетих се още няколко нещица при  раждането на сина ми. Значи водите ми почнаха да текат по малко,по малко още на 12-ти януари (термина ми беше на 25-ти) .Аз облечена със сладко лилаво поло, дънков гащеризон ,лилави чорапи и естествено лакирана със същия като тях лилав лак !
Влизаме в приемната и там докторката дето ни посрещна ме изгледа в ръцете малко накриво и измънка нещо от рода, че с лак не се идва в болницата да се ражда. Аз и казах ,че не съм дошла да раждам, а само да ме прегледа ,че не мога да се сдържам и пишвам по малко от време-навреме.
Както и да е ,разбра се че това са водите ми и ме качиха в предродилно,там първото възклицание на тези дето ме посрещнаха беше - Уууу, ама как може да дойдете с лак да раждате! Пак обяснявам че термина ми е след 2 седмици и ....няма значение, обясних.
На следващия ден новата смяна идва доктора и той - Ама какъв е тоя лак, бе, така ли се ражда! Вече спрях да обяснявам що съм с лак, ама продължих да се чудя  защо не трябва да съм с лак, никой нищо не ми беше казал за това.
На следващия ден(вече 14-ти)акушерките при бебето - И да го изтриете този лак, какво е туй нещо!
Аз вече най-хладнокръвно обясних - Неизтриваем е!
На инат стоях още 3 дена с него и на всяка визитация докторите виждаха първо лакираните ми нокти.
Много странно!
Още не мога да си обясня що им бъркаше в здравето тоя лак.
Прилагам снимка да го видите ето тук: http://www.snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=1028264

Това с лилавия лак ми хареса      

Видя ли го, готин, а! 

А и лака си го бива на снимката-и аз имам тъкъв...
А някой обясни ли ти какво точно пречи лака на раждането-аз и двата пъти освен лакирана бях и с ужасно дълги нокти,но никой не ми е правил забележка...

Да, готин е.
Не съм раждала, но бях чела, че лекарите гледали цвета на ноктите(дали се променя) по време на раждането .

Виж това не се сетих да питам
Но те и за дължината ме скастриха! Да ги режа, че как ще държа бебето!
Аз пак от инат цяла седмица не ги отрязах тез нокти, ама накрая осъзнах, че наистина ми пречат и  ги резнах.
И най-дебелата глава все някога увира.

Влязох да раждам уж имах контракции, то се оказа бъбречна криза, както и да е, една циганка дойде с нощница от първата брачна нощ, една бяла сатенена, едни дантели, може да съм я объркала и за сватбената ролкя  . След малко идва една акушерка и казва: Аааа, тая дето вчера избяга, а бе аз на теб няма по сто пъти да ти попълвам документите, само да избягаш и днес и повече няма да те пусна, да те видя кой ще ти гледа модната нощница.
След малко блоките на циганката почват, акушерката я пита, къде й е багажа, и циганката казва, че нямала багаж "чи аз от куде да знам, за първи път идва"
И акушерката: "Ти кво сто пъти ли трябва да дойдеш за да знаеш, не ти ли каза гинеколога"
Циганката: "Аз него го питах, той вика, нищо няма да носиш, ама той защото работи със здравната каса, каза няма да го носиш"
След като родих секцио, като ме преместиха в реанимация, след мен пристига циганката.
Пъшка, вика, хем крещи че я боли, хем заспива и почва да хърка.
По едно време се събужда и пита сестрата:
- Какво имам?
- Момче
- А как съ казва?
- Аааа незнам, както си го кръстила. 

Когато тръгнах да раждам се смях много.
Ето я и историята ми
Термина ми беше на 7.09,но преносих и мъжо ме кара на 13.09 в Св.София,а той един тъжен че няма какво да прави няколко дена сам и аз тъжна понеже мразя болниците.Приеха ме всичко точно.Първите 10 минути ми беше тъжно  ,те даже другите 5-родилки ме успокойха че тези който били на мойто легло бързо раждали така че скоро ще съм родила, а аз като знам какъв съм Марко Тотев ще родя последна.Посли като започнаха тези ми ти родилки да казват че ги е страх й аз започнах да ги разсмивам след два часа мъжа ми ми се обажда а аз от смях въздух не мога да си поема.Попита ме  да ли съм родила,а аз като му казах "Ама това не  е като унова-цък и айде" .И продължих да се смея.Така цял ден.Вечерта минава лекаря на визитация,а ние от смях не можеме да му кажеме нищо.Той пита " Вие да не сте се надрусали или напушили с тревата от градинката долу.".А една родилка ме посочи че аз съм виновна за смеха.А той ме пита "Ти за раждане ли си дошла или да разсмиваш жените"А аз-Ами незнам ама имам чувство че съм на детски лагер. Доктора и акушерките  Вечерта към 2 през ноща като ме сви корема си казах"Утре никакъв смях сега ме боли корема и немога да спя а те си спят "А то било контракция.Сутринта минава визитацията и лекаря казва да отида после да ме преглда.Отивам с лека усмивка и идва някакъв старец и ми казва да се кача на магарето.А аз "Как да се кача на това чуда за пръв път се качвам"Показа ми и още не се бях настанила той ми дигна ношницата и си вкара ръката вътре и започна да я върти все едно си е забравил нещо там.Хванах се за магарето и започнах да скимтя.А той вика:"Кога яде кюфтето хубаво ти беше затова сега ще си мълчиш "След 1 час ме извикаха да ми направят клизма а аз превита на кълбо едва се дотътрих до кабинета.А от нашта стая ще ражда още една родилка и тя в банята след клизма.Направиха ми я и аз тичам до стаята и със все сила чукам на вратата че съм на зор.Момичето излезе с викове че й започнали на 5 минути контракцийте.Така свалиха ме и в 2.15 ми сложиха система.По едно време нямах контракций,но имах напъни и виждам че вали като изведро и си представям мъжа ми вънка е станал на маче и ми стана адски смешно и лекарите идват да видят какво става защо цвиля.Те си помислили че плача ,а се смеяи така съм задрямала за малко и в просъница ми идва напън и съм казала на акушерката "Можели едно кафе зада се изходя че ми се ходи по голяма нужда,ама май има запек".А тя-А цигарна нештеш ли с кафето.След това ми дойде контракция и понеже момичето над мене така викаше чак все едно го колят а това под мене викаше малко мо тихо но се чуваше, а на мене ми беше не удобно и само скимтях и гледах уж дъжда.После започнах да се моляда ми сложат епидорална упойка защото няма да издържа на болката.А лекаря " Каква упойка бе момиче,то повече от тази болка дето изпитваш в момента няма да изпиташ по голяма,а и след малко ще родиш"Е това ми трябваше както ми беше смешно изведнъж се спекох ама за малко.Качиха ме на магаретои ви викаха да напъвам,а аз като се заинатих напънах два пъти и се уморих и помолих за почивка.Ама ми дойде нова контрация и си казах-Няма да напъвам а ще си почивам и го заявих на акушерката.Тя като легна върху мене и само ми крещеше защото аз започнах да викам,ама така виках че чак сигорно и мъжа ми ме е чул.Изкубнах си системата защото ме дразнеше и сега имам като малка бенка там.Натиснаме акушерката и лекарката вика вижда се главата.Изплака мойта принцеса още не й излязло тялото и аз си от дъхнах.Изведнъж поглеждам към корема ми и питам " Извинете къде ми е готиното коремче"А лекарката-Отсреща го мият.Вече пред родилн азала си включвам телефона и гледам 10 неприети от мъжами и един от майка ми.Заведоха ме до вратата да ги видя,а аз си говоря с колежките по телефона и аз като ги видях едни такива треперещи от страх,нервни,мъжа ми необръснат ,абе изглеждаха горе долу така умрях да се смея но шевовете ме заболяха малко.А имах само два малки-външен и вътрешен.Мъжа ми ме пита как съм,а майка ми за бебето на кой прилича и аз "ами на съседа"И мъжа ми ме погледна пренебрезително както и майка ми,но аз исках да кажа на съседа до тебе.После майка ми ми разказа как мъжа ми сновял нервно отпред и като разбрал че с ами сложили система хванал доктора да го  и че много бавно ставало това раждане.На другия ден като я подадох на мъжа ми да я види той трепереше и плачеше.Ей тези моменти никога няма да ги забравя.
А като тръгнаха да ме изписват всяка родилка искат да я изпишат на третия ден в събота,а аз единствена исках в неделя.Овца.Като тръгнаха да ме изписват казах на мъжа ми да ми донесе еди кой си дрехи,но забравил чорапи та се наложи да обуя неговите.Той горкия толкова беше развалнуван че незнаеше на кой свят се намираше.Доеде с една моя бивша колежка стара чанта и тя ми  разказа как почистили за хиляден път в нас,а той само повтарял "Айде да отида да си взема съкровищата после ще чистя".
Така че бъдещи майки от мене да знаете като тръгнете да раждате си спомнете за тези наши смешни историй на вече родилите и ще ви мине по леко раждането

о-о-о-о,имам чувството че ще родя от смях
А имам още два месеца....Такъв рев му ударих от смях

Аз пък влизам да раждам и някякъв доктор, не моя ще ме преглежда за разкритие -  и аз ей такива очи, защото много боли и чак викам. И накрая питам "Колко?" а той - "Колкото - толкова"    и аз бясна - а той спокойно - "само 2 см.". После идва на преглед аз вече родила и вика "дай да видя раната" и държи една дълга ножица - и аз  - "ама какво ще ми правите? а той - "Ще я вкарам!" УЖАС   а тя тази ножица я носи да маха превръзката  ама аз откъде да знам и той си тръгва и айде детската градина Чао!   

 

еххх, супер тема!
Стига вече с тия ужаси за раждането!

  Разсмяхте ме момичета!

А аз едно време като отидох да раждам - доктора с невъзмутим поглед ме обходи и пита: - Булче, вие за задържане а?
- Докторе, ще раждам - казвам аз.
Той ме гледа и си личи, че не ми вярва.
В интерес на истината нямах корем, като при другите бременни и може би това го е заблудило.
В крайна сметка родих и не при този лекар. Изнизаха се още две смени, докато пръкна дъщеря си.